„Вълшебната флейта“ на Моцарт тази вечер на варненска сцена | Спектакълът, по диригентсвото на Стефан Бояджиев, е по повод 266 от рождението на Моцарт
С поклонение пред великия Волфганг Амадеус Моцарт, роден на 27 януари 1756 година в Залцбург, довечера, 28 януари от 19.00 ч. Държавната опера във Варна ще показа неговата опера „ Вълшебната флейта “, напомня Moreto.net.
В спектакъла под диригентската палка на Стефан Бояджиев ще се изявят: Ирина Жекова – Памина, Георги Султанов – Тамино, Евгений Станимиров – Зарастро, Пламена Гиргинова – Царицата на нощта, Иво Йорданов – Папагено, също Людмил Петров, Жана Костова, Розалия Желязкова, Вяра Железова, Веселина Андреева, Марилла Гьонги, Калина Жекова, Лиляна Кондова, Христо Ганевски, Пламен Райков, Петър Петров, Антоанета Маринова. Оркестър и хор на Държавна опера Варна.
266-годишнината от рождението на Моцарт е мотив да си напомним, че той демонстрира изключителния си музикален гений още на 3 години, композира на 5, а на 6 свири пред австрийското кралско семейство. Владее клавесин, цигулка и орган, импровизира, основава брилянтни произведения. Европа е очарована от изящния жанр на композитора, който внася техническа трудност, изисканост и прочувствен заряд във всички познати тогава жанрове - концерти, опери, симфонии.
" Вълшебната флейта ", последната опера на Моцарт, е въодушевена от философията на Просвещението и вярата в човешкия разсъдък. Наситена с масонска символика (самият Моцарт е бил масон), тя пресъздава пътя, който човечеството изминава в търсене на познанието: от хаоса, през суеверието, до разсъдъка. Гьоте я назовава „ утопична и странна приказка, в която се проповядват човешките добродетели: обич, усърдие и нравствено съвършенство ".
„ Вълшебната флейта “ визира казуса за вътрешната независимост на индивида. Свободата е безконечна тематика, тъй като тя е най-първото нещо, за което копнеят всички биологични същества, хората, птиците, животните. Свободата е висша полезност, която човек би трябвало да заслужи и да използва добре “, уверен е диригент постановчикът Христо Христов, който също изповядва масонските добродетели.
„ Във „ Вълшебната флейта “ откриваме онази непрекъсната битка сред положителното и злото, сред деня и нощта, сред слънцето и луната, сред светлината и мрака. Светлината - доста ми харесва по какъв начин звучи тази дума на български, има доста музика в нея. Светлината, която побеждава “, добавя румънският посетител режисьор Антониу Замфир, шеф на Опера Крайова, с която Държавна опера Варна поддържа партньорски взаимоотношения.
В спектакъла под диригентската палка на Стефан Бояджиев ще се изявят: Ирина Жекова – Памина, Георги Султанов – Тамино, Евгений Станимиров – Зарастро, Пламена Гиргинова – Царицата на нощта, Иво Йорданов – Папагено, също Людмил Петров, Жана Костова, Розалия Желязкова, Вяра Железова, Веселина Андреева, Марилла Гьонги, Калина Жекова, Лиляна Кондова, Христо Ганевски, Пламен Райков, Петър Петров, Антоанета Маринова. Оркестър и хор на Държавна опера Варна.
266-годишнината от рождението на Моцарт е мотив да си напомним, че той демонстрира изключителния си музикален гений още на 3 години, композира на 5, а на 6 свири пред австрийското кралско семейство. Владее клавесин, цигулка и орган, импровизира, основава брилянтни произведения. Европа е очарована от изящния жанр на композитора, който внася техническа трудност, изисканост и прочувствен заряд във всички познати тогава жанрове - концерти, опери, симфонии.
" Вълшебната флейта ", последната опера на Моцарт, е въодушевена от философията на Просвещението и вярата в човешкия разсъдък. Наситена с масонска символика (самият Моцарт е бил масон), тя пресъздава пътя, който човечеството изминава в търсене на познанието: от хаоса, през суеверието, до разсъдъка. Гьоте я назовава „ утопична и странна приказка, в която се проповядват човешките добродетели: обич, усърдие и нравствено съвършенство ".
„ Вълшебната флейта “ визира казуса за вътрешната независимост на индивида. Свободата е безконечна тематика, тъй като тя е най-първото нещо, за което копнеят всички биологични същества, хората, птиците, животните. Свободата е висша полезност, която човек би трябвало да заслужи и да използва добре “, уверен е диригент постановчикът Христо Христов, който също изповядва масонските добродетели.
„ Във „ Вълшебната флейта “ откриваме онази непрекъсната битка сред положителното и злото, сред деня и нощта, сред слънцето и луната, сред светлината и мрака. Светлината - доста ми харесва по какъв начин звучи тази дума на български, има доста музика в нея. Светлината, която побеждава “, добавя румънският посетител режисьор Антониу Замфир, шеф на Опера Крайова, с която Държавна опера Варна поддържа партньорски взаимоотношения.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ