С представяне на книгите си Рани от власт“ и Ах,

С показване на книгите си „ Рани от власт “ и „ Ах, тази власт “ журналистката Валерия Велева отпразнува 70-ия си рожден ден.

Премиерата почетоха ръководителят на Народното събрание доцент Наталия Киселова, вицепрезидентът Илияна Йотова, някогашният министър председател Симеон Сакскобургготски, президентът (2002-2012) Георги Първанов, сегашни и някогашни министри, сегашни и някогашни депутати от всички политически сили, някогашни ръководители на Народното събрание, евродепутати, предприемачи, учени, писатели, лекари - всички, до които се е докосвало перото на журналистката през последните 35 години.

В залата имаше министри даже от времето на Тодор Живков, политици от ръководството на Виденов, на Костов, на царя, на Станишев и Борисов.

Забеляза се наличието на Цветелина Бориславова, на Жени Живкова. С особена топлота Валерия Велева посрещна учителката си от първи клас Стефка Узунова.

Книгите бяха показани от акад. Иван Гранитски и проф. Любимир Стойков. 
" Велева е безкрайно директна със своя събеседник, не му икономисва нищо и е подготвена да отиде до край, с цел да разбере истината, колкото и да е неуместна за съответния политик ", сподели проф. Любомир Стойков.

" Валерия написа със пристрастеност, доста остро, само че няма завист в текстответе ѝ, тя може да извади от индивида, който интервюира, всичко, даже да го хване в несъгласие ", означи акад. Гранитски.

" Искам да кажа какъв брой се веселя на това, което става в този момент, че всички са се събрали тук ", каза разчувствуван Симеон Сакскобугготски, който Велева изненадващо предложения на сцената.

Автор на предговора на " Рани от власт " е Кеворк Кеворкян, а на " Ах, тази власт " проф. доктор Ивайло Христов.

Със особено обръщение към авторката на книгите се обърна вицепрезидентът Илияна Йотова, чието слово публикуваме.

Уважаеми дами и господа,
Скъпа Валерия,
Бъди честита с твоя празник! Като публицист, уповавам се, ще схванеш нетрадиционния метод, по който ще стартира довечера.
Случката е с един от най-големите разказвачи в международната литература – създателят на „ По следите на изгубеното време “ Марсел Пруст. Една заран, изпивайки дружно с чая няколко инцидентно попаднали трохички, изпитал изключително възприятие и, както той самичък признава, огромно наслаждение. В началото не схванал за какво е по този начин. Постепенно подтекстът на удоволствието се избистрял, а паметта нареждала като пъзел подробност след подробност и не след дълго изплувала панорамната картина на един от най-хубавите и сладки мемоари от неговото детство – всяка неделна заран обичаната му вуйна топяла сладкиш в чая за закуска. Споменът непрестанно се задълбочавал – уютът на остарялата сива къща, цветята в градината, благите хора в селото и така нататък Това не е единствено биографичен роман, а роман за време, за история, за еднаквост.

Сетих се за този облик, когато за първи път разлистих книгите на Валерия. Докосването до години, имена, думи не са разпилени от времето трохи, а препращат към общата картина на личната ни групова биография като народ, препращат към памет, предизвикат спор, единодушие, отказване, детронират или сакрализират, дописват. Но и нещо доста значимо – инструментализират паметта, която рисува еднаквост и препраща към бъдещето.

Защо е значима паметта като писано слово – тъй като писаното слово е същинската човешка памет, а паметта кара хората да приказват между тях, да поддържат връзка. Толкова огромен недостиг и толкоз огромна потребност през днешния ден! В този смисъл 50-те знакови изявленията и 127 авторски публикации не са единствено история, само че и просвета и еднаквост.

Не върша алюзия с „ По следите на изгубеното време “ – под твоето перо минават години, които единствено слабите хора смятат за изгубени, а по никакъв начин не одобрявам и тези, които приказват за изгубени генерации, за продължаващ преход или неговия край. Извън схоластиката на тези избрания има нещо доста по-важно – цветовете, богатата палитра на личния ни живот, със славата, възхода, неуспеха, обидата, с раните и белезите, изцелението и вярата. Кардиограма на годините – нагоре-надолу, само че в никакъв случай права линия. Големият публицист умее да я разчита с въпросите към своите събеседници, с мислите и позициите, които пази, с разбирането или отхвърлянето. Не на всекиму е положено!
Няма по какъв начин да стигнеш до една персона с въпроси с безличния цвят на баналността – вгледайте се деликатно в интервютата, неведнъж въпросът е по-интересен от отговора, с страст, с знание. Това е самостоятелният почерк на Валерия, това е нейната запазена марка.

Не очаквайте от мен, уважаеми дами и господа, да върша книжовен разбор на двете книги. Това е невероятно! Ще отбележа единствено две неща, които предизвикат. В „ Рани от власт “ огромна част от скъпите изповеди са с едни от най-големите имена на българската нематериалност. Е, част от нашата еднаквост ли е към този момент, че значително от тях тънат в давност, че отхвърляме да се вслушваме в гласа им, обичаме да се кичим с имената им, само че избираме да им кажем да си гледат изкуството и да не се бъркат в политиката. Задният двор на обществото ни не е място за тях, колкото и позлатени да са клетките, и извънредно време е да се научим да чуваме и да ги натоварваме с огромната отговорност на личната им мъдрост.

И още нещо – разтърсващото изявление с Николай Добрев – име – политическа съвест! Не тъй като сме януари, а тъй като мнозина тогава не го схванаха, опасявам се, че не биха го разбрали и през днешния ден! Но той сътвори една друга канара – на най-големите!

„ Ах, тази власт “ – като че ли чуваме „ Ах този джаз! “ – евентуално същия екзалтиран темп на танца, закодиран в понятието за власт – завладяваща, изкушаваща, мощна или слаба, закономерна или инцидентна, тя нанася рани освен на тези, които я носят, само че и на тези, които я търпят. Ето това се трансформира в хронична болест на българския политически и публичен живот. А изцелението е в думите на Петър Дертлиев – „ България би трябвало да се ръководи с мозъка и гения на цялата нация “.
Скъпа Валя, бъди здрава! Продължавай да разбъркваш мислите ни, продължавай да събуждаш, да провокираш, да събираш съперници и съдружници, да предизвикваш утвърждение или отричане. Но в никакъв случай равнодушие и нищожество!