Д-р Брънзалов: Приоритет в анекса към НРД е детското здравеопазване в СИМП и ПИМП
С ръководителя на БЛС беседваме за договарянията по идния анекс към НРД. Припомняме, че той би трябвало да бъде подписан до два месеца след обнародването на бюджета на НЗОК за 2025 година, а преди този момент Съборът на БЛС би трябвало да даде мандат на управлението за подписването му.
Д-р Брънзалов, какви са целите на БЛС в идния анекс към НРД?
Акцентите в него са съобразени с осъществяването на бюджета на НЗОК за миналата година, къде е имало проблеми, какво е можело в допълнение да се направи. В частта ПИМП акцентът е главно в Детското опазване на здравето и диспансерното наблюдаване на здравноосигурените лица. Предлагаме да бъде увеличено предпочитано капитационното заплащане на лица от 0 до 18 години, както и прегледите по стратегия „ Детско опазване на здравето “. С тези промени целим да подтикваме педиатричната активност и готовността на общопрактикуващи лекари да записват и следят повече деца. Не мога да не отбележа, че нашите дребни пациенти боледуват най-често, а педиатрите са лишени от потребителската такса и прегледите са напълно за тяхна сметка. Винаги се споделя, че Детското опазване на здравето е приоритет, само че това е за сметка на лекарския труд. Относно диспансерното наблюдаване на здравноосигурените лица нашето предпочитание е да бъдат обхванати всички нуждаещи се, тъй като на процедура никой не се грижи за хората с полиморбидни хронични болести. Надяваме се и чакаме от Министерство на здравеопазването да бъдат подхванати дейности и да бъдат включени още диагнози, по които общопрактикуващите лекари да водят пациенти на диспансерен доклад. Естествено, когато има повече диагнози, би трябвало да има и диференцирано възнаграждение. Към момента един пациент може да бъде следен и по 6 диагнози, само че са планувани едвам 4 прегледа. Работата в посока броят на прегледите да дава отговор на броя диагнози би довела до понижаване на хоспитализациите, което дава отговор и на замисъла тежестта от болничната помощ да се реалокира в доболничната. Затова и по време на договарянията за анекса ще повдигнем въпроса, с цел да може на по-късен стадий, при предпочитание от всички страни, да се пристъпи към осъществяване на тази политика.
В Специализираната помощ също акцентът е обвързван с Детското здраве. Надяваме се, че ще срещнем схващане от Здравната каса експертите, при които се съветват децата, също да имат диференцирано възнаграждение по отношение на това, че не получават потребителска такса. По време на договарянията ще повдигнем и въпроса за някои спомагателни проучвания, които влизат в цената на прегледа. Това са ултразвуковата диагностика, функционалните проучвания на дишането при пулмолозите и други Действително това не са високоспециализирани проучвания, само че не може цената им да е равна на прегледите без проучвания въобще. Ще настояваме да бъде увеличена цената и за труда на лекарите, извършващи експертизи на краткотрайната нетрудоспособност. Така ще може да бъде обезпечен задоволителен брой лекарски консултативни комисии, работещи по контракт с НЗОК. В противоположен случай, здравноосигурените лица ще би трябвало да заплащат активността по продължение на болничен лист.
В частта на МДД ще се стремим да бъде даден приоритет на образната диагностика и патоанатомичните проучвания. Образната диагностика е обвързвана с огромен разход, с цел да бъде закупена съответната техника, с която да бъде реализирана, а патоанатомията изначално е мощно подценена като възнаграждение и е належащо това да бъде поправено.
За какво ще настоявате в частта болнична помощ?
За страдание мъчно може да се мисли за някаква смяна там, защото касовото осъществяване за 2024 година е по-голямо от нарастването на средствата за 2025 година Много е мъчно да се вършат политики при липса на финансов запас за това. Въпреки това, ще създадем всичко допустимо да прокараме политики и в БП. Дано да успеем. Слава Богу, плануваният в плана за бюджет на НЗОК за 2025 година механизъм за финансово дисциплиниране на лечебните заведения отпадна. Ние няма да спрем да настояваме да има предпазен надзор за всички договорни сътрудници, чиито действия са заплащани от НЗОК. След като се заплаща от Здравния фонд, всяка услуга или активност би трябвало да бъде верифицирана от пациента. Това би било най-хубавият вид, с цел да бъдат осветлени процесите в опазването на здравето.
Най-добрият надзор е от страна на пациента. Срещнахте ли поддръжка за тази концепция?
Не бих дал отговор нито с „ да “, нито с „ не “, само че по принцип има предпочитание да се вкара предпазен надзор от страна на пациента. Надяваме се да реализираме договорености в тази посока. За всеки един български жител е от извънредно значение да знае, че като здравноосигурен за него е осъществена съответна медицински услуга, в тъкмо определено от него лечебно заведение, както и че е получил медикаментите, които са му изписани. За всяко осъществено заплащане от НЗОК пациентът би трябвало освен да е осведомен, само че и да го е удостоверил. Убеден съм, че това ще внесе доста огромна изясненост за метода, по който Касата харчи парите на здравноосигурените лица. БЛС не е надзорен орган, само че след толкоз доста офанзиви против здравната система, ние започнахме да вършим оферти по какъв начин да се реализира надзор и върху нас. Всичко е въпрос на договаряния, тъй като този проблем може да откри решение единствено в НРД. За нас е недопустимо за дребни пропуски да бъдат наказвани сътрудници и в същото време да се афишира в обществото, че Касата се източва.
Този проблем може ли да бъде решен с идния анекс?
Нашето предпочитание е да се повдигне въпроса, а измененията да бъдат направени в текстовата част на идващия тригодишен рамков контракт. На този стадий това, което не търпи отсрочване, са диалозите за цени и размери. Веднага след подписването на този анекс обаче, работните групи са подготвени да проработят по огромното НРД за интервал от 3 години, където се надявам да има разговор в тази посока. Спрямо 2024 година всички пера са с дефицит на средства. Въпреки това българската здравна система е с извънредно висок коефициент на потребно деяние, тъй като не отстъпва по качество на австрийската да вземем за пример, където се дават над 18 пъти повече средства за опазване на здравето.
Д-р Брънзалов, какви са целите на БЛС в идния анекс към НРД?
Акцентите в него са съобразени с осъществяването на бюджета на НЗОК за миналата година, къде е имало проблеми, какво е можело в допълнение да се направи. В частта ПИМП акцентът е главно в Детското опазване на здравето и диспансерното наблюдаване на здравноосигурените лица. Предлагаме да бъде увеличено предпочитано капитационното заплащане на лица от 0 до 18 години, както и прегледите по стратегия „ Детско опазване на здравето “. С тези промени целим да подтикваме педиатричната активност и готовността на общопрактикуващи лекари да записват и следят повече деца. Не мога да не отбележа, че нашите дребни пациенти боледуват най-често, а педиатрите са лишени от потребителската такса и прегледите са напълно за тяхна сметка. Винаги се споделя, че Детското опазване на здравето е приоритет, само че това е за сметка на лекарския труд. Относно диспансерното наблюдаване на здравноосигурените лица нашето предпочитание е да бъдат обхванати всички нуждаещи се, тъй като на процедура никой не се грижи за хората с полиморбидни хронични болести. Надяваме се и чакаме от Министерство на здравеопазването да бъдат подхванати дейности и да бъдат включени още диагнози, по които общопрактикуващите лекари да водят пациенти на диспансерен доклад. Естествено, когато има повече диагнози, би трябвало да има и диференцирано възнаграждение. Към момента един пациент може да бъде следен и по 6 диагнози, само че са планувани едвам 4 прегледа. Работата в посока броят на прегледите да дава отговор на броя диагнози би довела до понижаване на хоспитализациите, което дава отговор и на замисъла тежестта от болничната помощ да се реалокира в доболничната. Затова и по време на договарянията за анекса ще повдигнем въпроса, с цел да може на по-късен стадий, при предпочитание от всички страни, да се пристъпи към осъществяване на тази политика.
В Специализираната помощ също акцентът е обвързван с Детското здраве. Надяваме се, че ще срещнем схващане от Здравната каса експертите, при които се съветват децата, също да имат диференцирано възнаграждение по отношение на това, че не получават потребителска такса. По време на договарянията ще повдигнем и въпроса за някои спомагателни проучвания, които влизат в цената на прегледа. Това са ултразвуковата диагностика, функционалните проучвания на дишането при пулмолозите и други Действително това не са високоспециализирани проучвания, само че не може цената им да е равна на прегледите без проучвания въобще. Ще настояваме да бъде увеличена цената и за труда на лекарите, извършващи експертизи на краткотрайната нетрудоспособност. Така ще може да бъде обезпечен задоволителен брой лекарски консултативни комисии, работещи по контракт с НЗОК. В противоположен случай, здравноосигурените лица ще би трябвало да заплащат активността по продължение на болничен лист.
В частта на МДД ще се стремим да бъде даден приоритет на образната диагностика и патоанатомичните проучвания. Образната диагностика е обвързвана с огромен разход, с цел да бъде закупена съответната техника, с която да бъде реализирана, а патоанатомията изначално е мощно подценена като възнаграждение и е належащо това да бъде поправено.
За какво ще настоявате в частта болнична помощ?
За страдание мъчно може да се мисли за някаква смяна там, защото касовото осъществяване за 2024 година е по-голямо от нарастването на средствата за 2025 година Много е мъчно да се вършат политики при липса на финансов запас за това. Въпреки това, ще създадем всичко допустимо да прокараме политики и в БП. Дано да успеем. Слава Богу, плануваният в плана за бюджет на НЗОК за 2025 година механизъм за финансово дисциплиниране на лечебните заведения отпадна. Ние няма да спрем да настояваме да има предпазен надзор за всички договорни сътрудници, чиито действия са заплащани от НЗОК. След като се заплаща от Здравния фонд, всяка услуга или активност би трябвало да бъде верифицирана от пациента. Това би било най-хубавият вид, с цел да бъдат осветлени процесите в опазването на здравето.
Най-добрият надзор е от страна на пациента. Срещнахте ли поддръжка за тази концепция?
Не бих дал отговор нито с „ да “, нито с „ не “, само че по принцип има предпочитание да се вкара предпазен надзор от страна на пациента. Надяваме се да реализираме договорености в тази посока. За всеки един български жител е от извънредно значение да знае, че като здравноосигурен за него е осъществена съответна медицински услуга, в тъкмо определено от него лечебно заведение, както и че е получил медикаментите, които са му изписани. За всяко осъществено заплащане от НЗОК пациентът би трябвало освен да е осведомен, само че и да го е удостоверил. Убеден съм, че това ще внесе доста огромна изясненост за метода, по който Касата харчи парите на здравноосигурените лица. БЛС не е надзорен орган, само че след толкоз доста офанзиви против здравната система, ние започнахме да вършим оферти по какъв начин да се реализира надзор и върху нас. Всичко е въпрос на договаряния, тъй като този проблем може да откри решение единствено в НРД. За нас е недопустимо за дребни пропуски да бъдат наказвани сътрудници и в същото време да се афишира в обществото, че Касата се източва.
Този проблем може ли да бъде решен с идния анекс?
Нашето предпочитание е да се повдигне въпроса, а измененията да бъдат направени в текстовата част на идващия тригодишен рамков контракт. На този стадий това, което не търпи отсрочване, са диалозите за цени и размери. Веднага след подписването на този анекс обаче, работните групи са подготвени да проработят по огромното НРД за интервал от 3 години, където се надявам да има разговор в тази посока. Спрямо 2024 година всички пера са с дефицит на средства. Въпреки това българската здравна система е с извънредно висок коефициент на потребно деяние, тъй като не отстъпва по качество на австрийската да вземем за пример, където се дават над 18 пъти повече средства за опазване на здравето.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ