Д-р Маджаров: Мининум с 25% трябва да са по-високи цените на пътеките в НРД
С ръководителя на БЛС доктор Иван Маджаров беседваме за трагичния случай на умрялата 44-годишна жена в МБАЛ-Враца, проектобюджета на НЗОК и непостижимите за лечебните заведения цени на електричеството.
Д-р Маджаров, от прокуратурата и Министерство на здравеопазването се самосезираха във връзка със гибелта на дамата в МБАЛ-Враца. Как ще коментирате тази обстановка Вие?
Това е систематичен проблем. Не инцидентно неведнъж сигнализираме, че равнището на Спешната помощ – от кадровото, апаратурно и софтуерно застраховане до работата на Спешните приемни звена в лечебните заведения, в България е на доста ниско равнище. За това не са отговорни работещите в съответните звена, а е отговорна страната и в тази ситуация шефът на съответното лечебно заведение.
За мен това е мениджърски проблем, който шефът на болничното заведение не е решил и най-много не е построил вярно логаритъма на държание в Спешното поделение. Истината е, че условията към тези звена би трябвало да бъдат доста огромни. Свърши времето, в което можем да се самозалъгваме, че там където написа болница е същинско лечебно заведение. Трябва да стане ясно на обществото, че политиците, които настояват, че би трябвало да бъдат избавени някои лечебни заведения, да бъдат понижени условията, с цел да не престават да съществуват, в действителност лъжат цялото общество, а когато имаме потребност от помощ, за жалост, ставаме очевидци на такива обстановки. Трябва да е тъкмо противоположното – на територията на цялата страна би трябвало да има обезпечени съвременни, обезпечени кадрово Спешни звена, в които всеки знае какви са отговорностите му. Тези звена би трябвало да бъдат обезпечени от страната. Това е нейна задача, както и на мениджърите, които ръководят такива Спешни центрове. Този въпрос би трябвало да се реши допустимо най-бързо.
В бюджета на Министерство на здравеопазването, където би трябвало да са парите и за Спешната помощ, обаче не виждаме решението на този проблем.
Ние ще проследим деликатно дебатите в Парламента и претекстовете, с които е препоръчан този бюджет. Беше казано от вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев, че по- огромните промени са оставени за актуализацията през юни месец. Може би ръководството си дава малко време за остойностяването и структурирането на проблемите, които ще се финансират през тази година. Не бих желал още в този момент, преди да са изтекли първите 100 дни на ръководството, да допускам, че е пропуск. По-скоро нужното за тази промяна се надявам в действителност да го видя в актуализацията. Всички чухме, че това е бюджет под изискване, бюджет преди актуализация, по тази причина се надявам тези неща да залегнат съществено тогава. Още повече, че тогава ще имаме и ясна визия дали би трябвало да продължи финансирането на COVID-мерките или ще може тези средства да се насочат към структурни промени
Вие от много време говорите за нуждата от понижаване на броя на хоспитализациите и увеличение на цените на клиничните пътеки. В проектобюджета на НЗОК за 2022 година обаче още веднъж виждаме заложен размер от 2,2 млн. хоспитализации, а нарастването на парите за лечебни заведения е едвам 3,4%.
На пръв взор е по този начин. Всяка година бюджетът на НЗОК се усилва, усилва се и сумата, която отива за болнична помощ. Направили сме разбор, който демонстрира, че годишното нарастване на парите за лечебни заведения на практика корелира с нарастването на броя на предвижданите хоспитализации. Не приказвам за регистрираните, тъй като те са вследствие на индукцията, направена от системата. Говоря за това, което предлага НЗОК да бъде финансирано. Прави усещане, че на фона на неразкриването на нови лечебни заведения в последните 5 години, на фона на намаляващото население и на фона на възбраната съществуващите лечебни заведения да подписват контракти за нови действия, всяка година Надзорния съвет предлага бюджет, в който с нарастването на парите за Касата се усилват и броя на предвижданите хоспитализации. Ако продължаваме по този начин, можем да стигнем и до 5 млн. хоспитализации и да отделим 5 милиарда лева за болнична помощ. Тези пари обаче отново няма да стигнат до лечебните заведения, тъй като просто няма толкоз хора. И в това време ще се твърди, че болничната система е финансирана да вземем за пример с 5 милиарда лева
Български лекарски съюз реагира остро на предлагането за 2,2 млн. хоспитализации, в случай че предходната година сме заложили 2,17 млн. Кое постанова това нарастване? Има нова болница или нови действия? И след това лекарите са отговорни, че одобряват хората, в случай че е записано като проект. Реално през 2021 имаше 1,7 млн. хоспитализации. Това е скандално!
Връщайки се обратно и взимайки поради индукцията на ненужни хоспитализации виждаме, че през 2017 година броят на заложените хоспитализации е бил 1,8 млн., а в този момент се предлага те да са с 400 хиляди повече. На старта на здравната система са били под един милион. Увеличението е с повече от 50%. През 2017 година бюджетът за болнична помощ е 1,372 милиарда лева Сега се предлага да бъде близо двойно повече. Ние предлагаме размера активност да се върне на равнището от 2017 година При съвсем двойно повишен бюджет по този начин умерено ще можем да увеличим доста цените на дейностите.
Какво е вероятното нарастване, съгласно Вас, на цените на клиничните пътеки освен това състояние?
Минимум с 25% приблизително. Някои пътеки би трябвало да бъдат увеличени с 40% - 50%, други с по-малко. Ако бъде заложен размер като от 2017 година при двойно повишен спрямо тогава бюджет, пари ще има. Заради тази хватка, която от години се употребява с пропорционалното нарастване на размерите и средствата за болнична помощ, няма да имаме средства за Спешни отделения, лекари и сестри. Ако болничните действия са недофинансирани и кадрово необезпечени, то и Спешното звено към болничното заведение няма на кого да разчита. То става звеното, което е най-ощетено, тъй като ресурсът се насочва към отделенията, през които минават здравноосигурените пациенти.
Искам да успокоя сътрудниците, пари има!
Какъв е смисълът на нарастването на хоспитализациите, откакто те не могат да бъдат изпълнени?
Какъв е смисълът би трябвало да отговорят политиците и тези, които приказват против това, което предлагаме. И тези, които се пробват да убедят както обществото, по този начин и болничните шефове, че не могат да се усилят цените. Нашата задача е да виждаме такива неща и да ги отстраняваме, с цел да не ни се изяснява, че проблемите са в метода, по който се финансират лечебните заведения, че има една каса или че лечебните заведения са търговски сдружения. Няма по-добро нещо от това, да се заплаща единствено за свършена работа, само че при условия, че се заплащата такава цена, която да покрива разноските за лекуване. Само по този начин може да се подсигурява качеството на „ безплатното “ опазване на здравето.
Как ще коментирате предлагането средствата за скъпоструващите медикаменти да бъдат извадени на обособен ред в бюджета?
За мен това предложение е облечено с доста положителни планове, само че има и доста въпросителни под равнището на забележимото. Депутатите от здравната и финансова комисия е добре да преценяват всички „ за “ и „ срещу “.
В мнението си ние от БЛС адмирираме този бюджет най-много поради забележимото нарастване в суми, а не в проценти, на средствата за извънболнична помощ. Недостигът на средства за проучвания в извънболничната помощ автоматизирано води до по-голям брой хоспитализации, с цел да бъде направено даденото проучване в болница. Затова считаме, че това нарастването на парите за МДД би трябвало да бъде ориентирано към увеличение на броя на проучванията, с цел да осигурим на популацията опция да се диагностицира без да стига до болница. Това ще даде инструмент в ръцете и на работещите в извънболничната помощ, общопрактикуващи лекари и експерти. Парите, които виждаме като нарастване в първичната и профилираната здравна помощ преглеждаме и като първа стъпка, с цел да може да се увеличи интереса на сътрудниците за работа в тези структури, да се обезпечи в идващите две-три години личен състав, с който да попълним оредяващите редици. Около 80% от здравните потребности на обществото се показват в обзор, диагностика и изписване на терапия. Този развой завършва на равнище първична и профилирана извънболнична помощ.
Част от хората пък се нуждаят от минимална диагностична или лечебна процедура. Тези неща би трябвало да бъдат обезпечени на добра цена и да бъдат реализирани в границите на един ден. Затова предлагаме амбулаторните процедури да получат фрапантно нарастване на цените.
Реално доста дребна част от хората се нуждаят от болнична помощ с пролежаване. Тази активност би трябвало да бъде добре платена, а в лечебните заведения да влизат единствено пациенти, които в действителност имат потребност. Това са трите неща, към които би трябвало да се стремим.
Болниците упорстват за държавна помощ за увеличените цени на тока и отоплението…
Трябва да се направи разбор къде и кой и с какъв брой би трябвало да бъде подкрепят, само че действително видяно лечебните заведения не са по-различни от останалата част от бизнеса. И те могат да банкрутират, с тази разлика, че когато лечебни заведения в отдалечени региони банкрутират, това е покруса. Няма място за политически демагогии и би трябвало да се взимат решения. Не мога да дам мнение дали цената е увеличена спекулативно или не, фактът е, че е увеличена. Трябва да се вземат съответни решения, които да ни оказват помощ да преминем през това в допълнение усложнение, най-малко до момента в който успеем да използван на процедура нашите оферти за нови цени.
Д-р Маджаров, от прокуратурата и Министерство на здравеопазването се самосезираха във връзка със гибелта на дамата в МБАЛ-Враца. Как ще коментирате тази обстановка Вие?
Това е систематичен проблем. Не инцидентно неведнъж сигнализираме, че равнището на Спешната помощ – от кадровото, апаратурно и софтуерно застраховане до работата на Спешните приемни звена в лечебните заведения, в България е на доста ниско равнище. За това не са отговорни работещите в съответните звена, а е отговорна страната и в тази ситуация шефът на съответното лечебно заведение.
За мен това е мениджърски проблем, който шефът на болничното заведение не е решил и най-много не е построил вярно логаритъма на държание в Спешното поделение. Истината е, че условията към тези звена би трябвало да бъдат доста огромни. Свърши времето, в което можем да се самозалъгваме, че там където написа болница е същинско лечебно заведение. Трябва да стане ясно на обществото, че политиците, които настояват, че би трябвало да бъдат избавени някои лечебни заведения, да бъдат понижени условията, с цел да не престават да съществуват, в действителност лъжат цялото общество, а когато имаме потребност от помощ, за жалост, ставаме очевидци на такива обстановки. Трябва да е тъкмо противоположното – на територията на цялата страна би трябвало да има обезпечени съвременни, обезпечени кадрово Спешни звена, в които всеки знае какви са отговорностите му. Тези звена би трябвало да бъдат обезпечени от страната. Това е нейна задача, както и на мениджърите, които ръководят такива Спешни центрове. Този въпрос би трябвало да се реши допустимо най-бързо.
В бюджета на Министерство на здравеопазването, където би трябвало да са парите и за Спешната помощ, обаче не виждаме решението на този проблем.
Ние ще проследим деликатно дебатите в Парламента и претекстовете, с които е препоръчан този бюджет. Беше казано от вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев, че по- огромните промени са оставени за актуализацията през юни месец. Може би ръководството си дава малко време за остойностяването и структурирането на проблемите, които ще се финансират през тази година. Не бих желал още в този момент, преди да са изтекли първите 100 дни на ръководството, да допускам, че е пропуск. По-скоро нужното за тази промяна се надявам в действителност да го видя в актуализацията. Всички чухме, че това е бюджет под изискване, бюджет преди актуализация, по тази причина се надявам тези неща да залегнат съществено тогава. Още повече, че тогава ще имаме и ясна визия дали би трябвало да продължи финансирането на COVID-мерките или ще може тези средства да се насочат към структурни промени
Вие от много време говорите за нуждата от понижаване на броя на хоспитализациите и увеличение на цените на клиничните пътеки. В проектобюджета на НЗОК за 2022 година обаче още веднъж виждаме заложен размер от 2,2 млн. хоспитализации, а нарастването на парите за лечебни заведения е едвам 3,4%.
На пръв взор е по този начин. Всяка година бюджетът на НЗОК се усилва, усилва се и сумата, която отива за болнична помощ. Направили сме разбор, който демонстрира, че годишното нарастване на парите за лечебни заведения на практика корелира с нарастването на броя на предвижданите хоспитализации. Не приказвам за регистрираните, тъй като те са вследствие на индукцията, направена от системата. Говоря за това, което предлага НЗОК да бъде финансирано. Прави усещане, че на фона на неразкриването на нови лечебни заведения в последните 5 години, на фона на намаляващото население и на фона на възбраната съществуващите лечебни заведения да подписват контракти за нови действия, всяка година Надзорния съвет предлага бюджет, в който с нарастването на парите за Касата се усилват и броя на предвижданите хоспитализации. Ако продължаваме по този начин, можем да стигнем и до 5 млн. хоспитализации и да отделим 5 милиарда лева за болнична помощ. Тези пари обаче отново няма да стигнат до лечебните заведения, тъй като просто няма толкоз хора. И в това време ще се твърди, че болничната система е финансирана да вземем за пример с 5 милиарда лева
Български лекарски съюз реагира остро на предлагането за 2,2 млн. хоспитализации, в случай че предходната година сме заложили 2,17 млн. Кое постанова това нарастване? Има нова болница или нови действия? И след това лекарите са отговорни, че одобряват хората, в случай че е записано като проект. Реално през 2021 имаше 1,7 млн. хоспитализации. Това е скандално!
Връщайки се обратно и взимайки поради индукцията на ненужни хоспитализации виждаме, че през 2017 година броят на заложените хоспитализации е бил 1,8 млн., а в този момент се предлага те да са с 400 хиляди повече. На старта на здравната система са били под един милион. Увеличението е с повече от 50%. През 2017 година бюджетът за болнична помощ е 1,372 милиарда лева Сега се предлага да бъде близо двойно повече. Ние предлагаме размера активност да се върне на равнището от 2017 година При съвсем двойно повишен бюджет по този начин умерено ще можем да увеличим доста цените на дейностите.
Какво е вероятното нарастване, съгласно Вас, на цените на клиничните пътеки освен това състояние?
Минимум с 25% приблизително. Някои пътеки би трябвало да бъдат увеличени с 40% - 50%, други с по-малко. Ако бъде заложен размер като от 2017 година при двойно повишен спрямо тогава бюджет, пари ще има. Заради тази хватка, която от години се употребява с пропорционалното нарастване на размерите и средствата за болнична помощ, няма да имаме средства за Спешни отделения, лекари и сестри. Ако болничните действия са недофинансирани и кадрово необезпечени, то и Спешното звено към болничното заведение няма на кого да разчита. То става звеното, което е най-ощетено, тъй като ресурсът се насочва към отделенията, през които минават здравноосигурените пациенти.
Искам да успокоя сътрудниците, пари има!
Какъв е смисълът на нарастването на хоспитализациите, откакто те не могат да бъдат изпълнени?
Какъв е смисълът би трябвало да отговорят политиците и тези, които приказват против това, което предлагаме. И тези, които се пробват да убедят както обществото, по този начин и болничните шефове, че не могат да се усилят цените. Нашата задача е да виждаме такива неща и да ги отстраняваме, с цел да не ни се изяснява, че проблемите са в метода, по който се финансират лечебните заведения, че има една каса или че лечебните заведения са търговски сдружения. Няма по-добро нещо от това, да се заплаща единствено за свършена работа, само че при условия, че се заплащата такава цена, която да покрива разноските за лекуване. Само по този начин може да се подсигурява качеството на „ безплатното “ опазване на здравето.
Как ще коментирате предлагането средствата за скъпоструващите медикаменти да бъдат извадени на обособен ред в бюджета?
За мен това предложение е облечено с доста положителни планове, само че има и доста въпросителни под равнището на забележимото. Депутатите от здравната и финансова комисия е добре да преценяват всички „ за “ и „ срещу “.
В мнението си ние от БЛС адмирираме този бюджет най-много поради забележимото нарастване в суми, а не в проценти, на средствата за извънболнична помощ. Недостигът на средства за проучвания в извънболничната помощ автоматизирано води до по-голям брой хоспитализации, с цел да бъде направено даденото проучване в болница. Затова считаме, че това нарастването на парите за МДД би трябвало да бъде ориентирано към увеличение на броя на проучванията, с цел да осигурим на популацията опция да се диагностицира без да стига до болница. Това ще даде инструмент в ръцете и на работещите в извънболничната помощ, общопрактикуващи лекари и експерти. Парите, които виждаме като нарастване в първичната и профилираната здравна помощ преглеждаме и като първа стъпка, с цел да може да се увеличи интереса на сътрудниците за работа в тези структури, да се обезпечи в идващите две-три години личен състав, с който да попълним оредяващите редици. Около 80% от здравните потребности на обществото се показват в обзор, диагностика и изписване на терапия. Този развой завършва на равнище първична и профилирана извънболнична помощ.
Част от хората пък се нуждаят от минимална диагностична или лечебна процедура. Тези неща би трябвало да бъдат обезпечени на добра цена и да бъдат реализирани в границите на един ден. Затова предлагаме амбулаторните процедури да получат фрапантно нарастване на цените.
Реално доста дребна част от хората се нуждаят от болнична помощ с пролежаване. Тази активност би трябвало да бъде добре платена, а в лечебните заведения да влизат единствено пациенти, които в действителност имат потребност. Това са трите неща, към които би трябвало да се стремим.
Болниците упорстват за държавна помощ за увеличените цени на тока и отоплението…
Трябва да се направи разбор къде и кой и с какъв брой би трябвало да бъде подкрепят, само че действително видяно лечебните заведения не са по-различни от останалата част от бизнеса. И те могат да банкрутират, с тази разлика, че когато лечебни заведения в отдалечени региони банкрутират, това е покруса. Няма място за политически демагогии и би трябвало да се взимат решения. Не мога да дам мнение дали цената е увеличена спекулативно или не, фактът е, че е увеличена. Трябва да се вземат съответни решения, които да ни оказват помощ да преминем през това в допълнение усложнение, най-малко до момента в който успеем да използван на процедура нашите оферти за нови цени.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ