Ефектът Радев за еврото: втвърдяване на разединението
С предлагането си за неприемлив от Конституцията референдум за еврото президентът Румен Радев в допълнение е разединил обществото по въпроса, вместо да реализира по-добър консенсус и осведоменост, каквито бяха първичните му поръчки. Такъв извод може да се направи от поръчано от Министерството на финансите задълбочено социологическо изследване за еврото, направено от " Алфа рисърч ". То бе показано от шефът на организацията Боряна Димитрова пред министър Теменужка Петкова и медиите в четвъртък.
Проучването, което е национално показано и обгръща 1200 жители и 500 представители на бизнеса, е направено в два интервала - от 8 до 16 април, както и наново - от 22 до 28 май. Най-сериозното събитие сред двете анкети е обръщението на Румен Радев за референдума, което се случи на 9 май, напомни Димитрова.
През май, спрямо април, се следи сгъстяване и консолидация и измежду последователите, и измежду съперниците на еврото, изясни Димитрова. Това приказва, че поръчката за референдума в действителност е настроила двете страни още повече да затвърдят досегашните си визии, вместо да се вслушат в позициите на другата страна.
" Изявлението на президента Румен Радев за провеждането на референдум за готовността за приемане на еврото втвърдява и последователи, и съперници. През май записваме съвсем цялостен паритет сред двете групи – 46.5% одобряващи присъединението ни и 46.8% неодобряващи ", сподели Боряна Димитрова.
Предложението за референдум и проведените протестни дейности не са повлияли значително върху цялостното отношение към еврозоната, защото то се дефинира от по-устойчиви настройки. Те обаче са катализирали избрани терзания и страхове – чисто стопански, само че също опасения, подбудени от слаба осведоменост, или манипулативни изказвания в обществените мрежи, обясниха от " Алфа рисърч ".
Силно позитивни остават настройките на бизнеса (66%:34%), като динамичност в тях съвсем не се следи.
Най-същественият извод от изследването е, че поддръжката за еврото сензитивно се е нараснала в последните три години. Според аналогично изследване от ноември 2022 година единната валута е одобрявана от 32.8% от интервюираните, до момента в който през април 2025 година делът им се усилва на 45.2%, а през май - на 46.5%.
Какви са главните терзания на хората от еврото?
По отношение на близкото бъдеще, в съответствие 56%:35% жителите се притесняват, че приемането ѝ може да докара до отрицателни за самите тях последствия. При бизнеса оптимистичните упования доминират, само че също са налице терзания за редица на практика аспекти в процеса на въвеждане на еврото.
В дълготраен проект наклонността се обръща – и жители, и бизнес имат положителни упования за резултатите от присъединението към еврозоната – 48% по-скоро положителни против 39% по-скоро отрицателни при жителите и 61% положителни против 35% отрицателни – при бизнеса.
Най-силна е поддръжката за приемането на еврото измежду жителите на столицата и огромните регионални центрове, измежду по-младите, високообразованите, заети в съвременни браншове, със междинен към висок стопански статус, част от тях учили или работещи в страни от Европейски Съюз, които виждат най-хубави дълготрайни вероятности пред себе си и пред страната от въвеждането на еврото.
Най-песимистични и с най-силни страхове са жителите на по-малките обитаеми места и селата, с присъщото за тях по-възрастно население. Освен тях обаче, по-високо ниво на скептицизъм и опозиция има и измежду хора в стопански дейна възраст, със приблизително обучение дейни консуматори на обществените мрежи.
В средите на бизнеса най-категорични в утвърждението си са представителите на по-големите компании, с повече европейски партньорства, включени в интернационалните вериги на доставки и респективно, прогнозиращи непосредствени позитиви за своя бизнес. Обратното, с по-високи от междинните равнища на скептицизъм са микро фирмите с до 9 души заети, доста от тях – в областта на услугите, които имат стеснен обсег на активност на територията на обещано обитаемо място, както и част от компаниите в браншове строителство, превоз, търговия, селско стопанство. Именно за тях резултатите от въвеждането на еврото са най-неясни и притеснителни. Микробизнесът в най-голяма степен се нуждае от поддръжка от страна на страната.
Позитиви от въвеждането на еврото се чакат в три съществени направления: по-голямо улеснение при пътешестване и разплащане в чужбина (61%), елиминиране на загубата от обмяна на левове и евро (44%) и улеснение на търговията с другите европейски страни (33.8%). Извън тях, бизнесът вижда още два значими за себе си позитива – понижаване на транзакционните разноски (39%) и увеличение на интереса за вложения в България (38%).
Палитрата на предстоящите негативи е по-широка. Най-съществените и за жителите, и за бизнеса терзания, са свързани с: повишение цените на стоките, респективно, с растеж на инфлацията, както и с опасенията от измами/изкуствено повишение на цените от неточни търговци – от 4 до 6 от 10 българи споделят тези страхове. Сред тях са освен интервюираните с отрицателно отношение към приемането на еврото, само че и над една трета от тези с позитивно. Освен това, 39 на 100 от българските жители се доверяват на разнообразни клюки за понижаване на заплатите/пенсиите на хората, а 20 на 100 – за смяна на закрепения курс лев:евро. Специфичните за бизнеса терзания са свързани с риска от увеличение цените на суровините (35%), увеличение цените на създаваните артикули (43%), както и като цяло компликацията за микробизнеса да се приспособява (30%).
24% от хората споделят, че мъчно ще се оправят с обмяната
Като жители на Европейски Съюз от близо две десетилетия три четвърти от българите към този момент са пътували в страна-членка, а 35% измежду тях – интензивно, т.е. от един до няколко пъти годишно. Основавайки се на директни, или косвени наблюдения, 69% от интервюираните са уверени, че в страните, които употребяват еврото, се живее по-добре. На противоположното мнение са 11%. Тези оценки удостоверяват поддръжката за участие в еврозоната като път за последователно доближаване с останалите европейски страни по стандарт на живот. Бариерите и разделянето в обществото произтичат не от отвращение да се върви в тази посока, а главно от растеж на генерираните страхове.
На практическо ниво бизнесът извънредно интензивно употребява към този момент общата европейска валута – към 67% от компаниите декларират, че по-често или по-рядко в практиката си към този момент имат разплащания в евро – с сътрудници, контрагенти, или клиенти.
48.8% от българските жители единствено през последната година също са употребявали евро; част от тях – и по няколко разнообразни мотива: за осъществяване на директни заплащания (39%), при оповестяване цената на неподвижен парцел или имущество (11%), като средство за икономисване (10%). Еврото е желана валута и при осъществяване на по-големи покупко-продажби. 52% от интервюираните биха употребявали евро при договорка с неподвижен парцел или автомобил,37% - лв., а 1% - други валути.
Предвид тези практики, болшинството от българите считат, че ще се оправят относително елементарно при боравенето с новата валута. 45% нямат никакви терзания по какъв начин ще се разплащат с евро, още 28% имат известни терзания, само че считат, че " по-скоро ще се оправят ". 24% имат опасения, че ще им е мъчно. Най-уязвими са възрастните хора, и изключително самотните възрастни, в дребните селища, както и хората с увреждания в по-висока възраст. При тях е мощно публикувано заплащането в брой, те не са пътували отвън България, обезпокоени са от измами, подправени монети и банкноти. Тези хора се нуждаят освен от осведомителна акция, само че и от поддръжка от страна на локална власт и доброволци по места.
Към момента пожеланият метод на жителите да обменят наличните левове, с които разполагат, е в банковите клонове – 69% имат намерение да ги употребяват - преди, или след въвеждане на еврото. 16% отдават желания на Българска народна банка, като тук роля играе високото доверие към институцията и убедеността, че тя няма да вземе такси. Интересно е, че все още по-голям дял считат да обменят левове през обменни бюра (9%), в сравнение с в пощенски клонове (6.5%). Вероятно е с увеличение на информираността евентуалните ползватели на пощенски клонове да набъбнат. Тъй като пощите ще бъдат най-популярни в дребните обитаеми места, още веднъж остро се слага въпроса за отбрана на възрастните и уязвими хора от измами и злоупотреби отвън тези пространства.
Всеки втори не е добре осведомен за процедурите
Нивата на осведоменост на българските жители с въвеждането на еврото не престават да бъдат ниски, а постоянно информацията, с която разполагат се базира на клюки и непроверени обстоятелства. 38% се правят оценка като осведомени, от които едвам 9.6 на 100 – като доста добре осведомени. 59% декларират, че са неинформирани, от които 20% - въобще неинформирани. Представителите на бизнеса се дефинират като доста по-добре осведомени - 74%, против 25% – незапознати. Дори и те обаче имат потребност от спомагателна съответна информация по редица тематики.
Проучването записва голям брой " бели полета " и измежду жителите, и измежду бизнеса по отношение на практическите стъпки по въвеждане на еврото. Всеки втори (над 50 на сто) интервюиран показва, че няма задоволително знания по основни въпроси като: по какъв курс ще се обменя лв. в евро; какъв брой време след утвърждението на страната, ще се вкара еврото в България; местата, където ще могат да се обменят левовете в евро. Между 60 и 70 на 100 не знаят за какъв интервал цените в магазините ще се афишират и в лв., и в евро; в евро или в лв. ще е рестото при пазаруване; ще има ли такси при обмена; докога ще може да се заплаща в двете валути, какво ще стане със спестяванията в банка; по какъв начин ще се преизчислява лизинг/кредит и прочие Фактът, че сред половината и две трети от популацията няма изясненост по такива основни въпроси, отваря необятно вратите за спекулации, заблуди и страхове. Опасенията от измами, далавера и недобросъвестни търговци извежда на напред във времето въпросът кой ще следи за възможни злоупотреби и къде и по какъв начин може да се алармира за неточни търговци и измами (над 78%).
Специфични за бизнеса въпроси, по които са нужни повече уточнения, са: какви ще бъдат данъчните заявления след въвеждане на еврото и какви са отговорностите на търговците в интервала на двойното обращение в лв. и в евро (58-59% имат потребност от спомагателни уточнения по тези теми); над 40 на 100 се вълнуват би трябвало ли да се преизчислява капиталът на компанията, а също и по принцип какво би трябвало да направи предприятието преди въвеждане на еврото.
Като цяло, анализът на данните демонстрира, че с повишаване на позитивните сигнали за приемането на България в еврозоната, се усилва и поддръжката за нея – за огромна част от българите тя е разумна стъпка от процеса на евроинтеграция, от по-интензивните пътувания в Европейски Съюз, както и от разширяващото се потребление на еврото в разнообразни обстановки, обобщиха от " Алфа Рисърч ".
Проучването, което е национално показано и обгръща 1200 жители и 500 представители на бизнеса, е направено в два интервала - от 8 до 16 април, както и наново - от 22 до 28 май. Най-сериозното събитие сред двете анкети е обръщението на Румен Радев за референдума, което се случи на 9 май, напомни Димитрова.
През май, спрямо април, се следи сгъстяване и консолидация и измежду последователите, и измежду съперниците на еврото, изясни Димитрова. Това приказва, че поръчката за референдума в действителност е настроила двете страни още повече да затвърдят досегашните си визии, вместо да се вслушат в позициите на другата страна.
" Изявлението на президента Румен Радев за провеждането на референдум за готовността за приемане на еврото втвърдява и последователи, и съперници. През май записваме съвсем цялостен паритет сред двете групи – 46.5% одобряващи присъединението ни и 46.8% неодобряващи ", сподели Боряна Димитрова.
Предложението за референдум и проведените протестни дейности не са повлияли значително върху цялостното отношение към еврозоната, защото то се дефинира от по-устойчиви настройки. Те обаче са катализирали избрани терзания и страхове – чисто стопански, само че също опасения, подбудени от слаба осведоменост, или манипулативни изказвания в обществените мрежи, обясниха от " Алфа рисърч ".
Силно позитивни остават настройките на бизнеса (66%:34%), като динамичност в тях съвсем не се следи.
Най-същественият извод от изследването е, че поддръжката за еврото сензитивно се е нараснала в последните три години. Според аналогично изследване от ноември 2022 година единната валута е одобрявана от 32.8% от интервюираните, до момента в който през април 2025 година делът им се усилва на 45.2%, а през май - на 46.5%.
Какви са главните терзания на хората от еврото?
По отношение на близкото бъдеще, в съответствие 56%:35% жителите се притесняват, че приемането ѝ може да докара до отрицателни за самите тях последствия. При бизнеса оптимистичните упования доминират, само че също са налице терзания за редица на практика аспекти в процеса на въвеждане на еврото.
В дълготраен проект наклонността се обръща – и жители, и бизнес имат положителни упования за резултатите от присъединението към еврозоната – 48% по-скоро положителни против 39% по-скоро отрицателни при жителите и 61% положителни против 35% отрицателни – при бизнеса.
Най-силна е поддръжката за приемането на еврото измежду жителите на столицата и огромните регионални центрове, измежду по-младите, високообразованите, заети в съвременни браншове, със междинен към висок стопански статус, част от тях учили или работещи в страни от Европейски Съюз, които виждат най-хубави дълготрайни вероятности пред себе си и пред страната от въвеждането на еврото.
Най-песимистични и с най-силни страхове са жителите на по-малките обитаеми места и селата, с присъщото за тях по-възрастно население. Освен тях обаче, по-високо ниво на скептицизъм и опозиция има и измежду хора в стопански дейна възраст, със приблизително обучение дейни консуматори на обществените мрежи.
В средите на бизнеса най-категорични в утвърждението си са представителите на по-големите компании, с повече европейски партньорства, включени в интернационалните вериги на доставки и респективно, прогнозиращи непосредствени позитиви за своя бизнес. Обратното, с по-високи от междинните равнища на скептицизъм са микро фирмите с до 9 души заети, доста от тях – в областта на услугите, които имат стеснен обсег на активност на територията на обещано обитаемо място, както и част от компаниите в браншове строителство, превоз, търговия, селско стопанство. Именно за тях резултатите от въвеждането на еврото са най-неясни и притеснителни. Микробизнесът в най-голяма степен се нуждае от поддръжка от страна на страната.
Позитиви от въвеждането на еврото се чакат в три съществени направления: по-голямо улеснение при пътешестване и разплащане в чужбина (61%), елиминиране на загубата от обмяна на левове и евро (44%) и улеснение на търговията с другите европейски страни (33.8%). Извън тях, бизнесът вижда още два значими за себе си позитива – понижаване на транзакционните разноски (39%) и увеличение на интереса за вложения в България (38%).
Палитрата на предстоящите негативи е по-широка. Най-съществените и за жителите, и за бизнеса терзания, са свързани с: повишение цените на стоките, респективно, с растеж на инфлацията, както и с опасенията от измами/изкуствено повишение на цените от неточни търговци – от 4 до 6 от 10 българи споделят тези страхове. Сред тях са освен интервюираните с отрицателно отношение към приемането на еврото, само че и над една трета от тези с позитивно. Освен това, 39 на 100 от българските жители се доверяват на разнообразни клюки за понижаване на заплатите/пенсиите на хората, а 20 на 100 – за смяна на закрепения курс лев:евро. Специфичните за бизнеса терзания са свързани с риска от увеличение цените на суровините (35%), увеличение цените на създаваните артикули (43%), както и като цяло компликацията за микробизнеса да се приспособява (30%).
24% от хората споделят, че мъчно ще се оправят с обмяната
Като жители на Европейски Съюз от близо две десетилетия три четвърти от българите към този момент са пътували в страна-членка, а 35% измежду тях – интензивно, т.е. от един до няколко пъти годишно. Основавайки се на директни, или косвени наблюдения, 69% от интервюираните са уверени, че в страните, които употребяват еврото, се живее по-добре. На противоположното мнение са 11%. Тези оценки удостоверяват поддръжката за участие в еврозоната като път за последователно доближаване с останалите европейски страни по стандарт на живот. Бариерите и разделянето в обществото произтичат не от отвращение да се върви в тази посока, а главно от растеж на генерираните страхове.
На практическо ниво бизнесът извънредно интензивно употребява към този момент общата европейска валута – към 67% от компаниите декларират, че по-често или по-рядко в практиката си към този момент имат разплащания в евро – с сътрудници, контрагенти, или клиенти.
48.8% от българските жители единствено през последната година също са употребявали евро; част от тях – и по няколко разнообразни мотива: за осъществяване на директни заплащания (39%), при оповестяване цената на неподвижен парцел или имущество (11%), като средство за икономисване (10%). Еврото е желана валута и при осъществяване на по-големи покупко-продажби. 52% от интервюираните биха употребявали евро при договорка с неподвижен парцел или автомобил,37% - лв., а 1% - други валути.
Предвид тези практики, болшинството от българите считат, че ще се оправят относително елементарно при боравенето с новата валута. 45% нямат никакви терзания по какъв начин ще се разплащат с евро, още 28% имат известни терзания, само че считат, че " по-скоро ще се оправят ". 24% имат опасения, че ще им е мъчно. Най-уязвими са възрастните хора, и изключително самотните възрастни, в дребните селища, както и хората с увреждания в по-висока възраст. При тях е мощно публикувано заплащането в брой, те не са пътували отвън България, обезпокоени са от измами, подправени монети и банкноти. Тези хора се нуждаят освен от осведомителна акция, само че и от поддръжка от страна на локална власт и доброволци по места.
Към момента пожеланият метод на жителите да обменят наличните левове, с които разполагат, е в банковите клонове – 69% имат намерение да ги употребяват - преди, или след въвеждане на еврото. 16% отдават желания на Българска народна банка, като тук роля играе високото доверие към институцията и убедеността, че тя няма да вземе такси. Интересно е, че все още по-голям дял считат да обменят левове през обменни бюра (9%), в сравнение с в пощенски клонове (6.5%). Вероятно е с увеличение на информираността евентуалните ползватели на пощенски клонове да набъбнат. Тъй като пощите ще бъдат най-популярни в дребните обитаеми места, още веднъж остро се слага въпроса за отбрана на възрастните и уязвими хора от измами и злоупотреби отвън тези пространства.
Всеки втори не е добре осведомен за процедурите
Нивата на осведоменост на българските жители с въвеждането на еврото не престават да бъдат ниски, а постоянно информацията, с която разполагат се базира на клюки и непроверени обстоятелства. 38% се правят оценка като осведомени, от които едвам 9.6 на 100 – като доста добре осведомени. 59% декларират, че са неинформирани, от които 20% - въобще неинформирани. Представителите на бизнеса се дефинират като доста по-добре осведомени - 74%, против 25% – незапознати. Дори и те обаче имат потребност от спомагателна съответна информация по редица тематики.
Проучването записва голям брой " бели полета " и измежду жителите, и измежду бизнеса по отношение на практическите стъпки по въвеждане на еврото. Всеки втори (над 50 на сто) интервюиран показва, че няма задоволително знания по основни въпроси като: по какъв курс ще се обменя лв. в евро; какъв брой време след утвърждението на страната, ще се вкара еврото в България; местата, където ще могат да се обменят левовете в евро. Между 60 и 70 на 100 не знаят за какъв интервал цените в магазините ще се афишират и в лв., и в евро; в евро или в лв. ще е рестото при пазаруване; ще има ли такси при обмена; докога ще може да се заплаща в двете валути, какво ще стане със спестяванията в банка; по какъв начин ще се преизчислява лизинг/кредит и прочие Фактът, че сред половината и две трети от популацията няма изясненост по такива основни въпроси, отваря необятно вратите за спекулации, заблуди и страхове. Опасенията от измами, далавера и недобросъвестни търговци извежда на напред във времето въпросът кой ще следи за възможни злоупотреби и къде и по какъв начин може да се алармира за неточни търговци и измами (над 78%).
Специфични за бизнеса въпроси, по които са нужни повече уточнения, са: какви ще бъдат данъчните заявления след въвеждане на еврото и какви са отговорностите на търговците в интервала на двойното обращение в лв. и в евро (58-59% имат потребност от спомагателни уточнения по тези теми); над 40 на 100 се вълнуват би трябвало ли да се преизчислява капиталът на компанията, а също и по принцип какво би трябвало да направи предприятието преди въвеждане на еврото.
Като цяло, анализът на данните демонстрира, че с повишаване на позитивните сигнали за приемането на България в еврозоната, се усилва и поддръжката за нея – за огромна част от българите тя е разумна стъпка от процеса на евроинтеграция, от по-интензивните пътувания в Европейски Съюз, както и от разширяващото се потребление на еврото в разнообразни обстановки, обобщиха от " Алфа Рисърч ".
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ