Никой не иска да управлява българската система за енергийно бедни
С повече от година закъснение България въпреки всичко е покрай приемането на публична формулировка за енергийна беднотия, която ще отключи милиони европейски средства за уязвимите групи. За задачата би трябвало да бъде осъществена основната промяна, за което са подхванати стъпки. До края на този месец се чака завършване на законодателните промени и нормативни актове, касаещи критериите, реда и изискванията за установяване на тези семейства.
Критериите са финализирани – обществени, жилищни и доходни “, изясни Теодора Пенева, зам.-председател на Комисията по енергийна успеваемост и превъзмогване на енергийната беднотия.
Тя разяснява проблема по време на кръгла маса на тематика " Преодоляване на енергийната беднотия и декарбонизация на българската стопанска система ", проведена от Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД).
Енергийната беднотия ще се дефинира на база наличен приход след разход за сила, който ще се пресмята по типово ползване. Ако човек попада под формалната линия на беднотия, фамилията ще попада в графата енергийно оскъдно. За задачата ще бъде основана автоматизирана осведомителна система, която да събира данни за приходите на семействата.
Идеята е всички данни да се вкарват по автоматизиран метод, като ще се събират от Национална агенция за приходите и Национален осигурителен институт във връзка с приходи, жилищна благосъстоятелност и други
По думите ѝ обаче нито една институция и администрация не желае да поеме отговорност за ръководството на тази система. Според нея не е ясно кой ще я ръководи – няма министерство, което да е изявило предпочитание да ръководи и това решение ще се вземе на друго равнище.
До момента нито една институция не искаше да ръководи и управлява развой, в който би трябвало да прави оценка и надзор, да отпуска помощи на близо 2 млн. души вместо на 300 000 както е в този момент “.
От Агенцията за обществено подкрепяне, която се занимава досега с енергийните помощи също дават отпор на това да управляват процесите, защото липсва администрация и потенциал.
Според Цветелина Герасимова, зам.-главен шеф в Главна дирекция „ Социално подкрепяне “ към Агенцията за обществено подкрепяне, тя се занимава с доста неща и няма запас за уголемение на дейностите.
Кадровият запас на Агенцията е стеснен, той е 4000 души. Разбира се, в случай че системата бъде предоставена на нашата администрация, ние няма да имаме друга опция, с изключение на да я осъществим. Досега не сме се проваляли в осъществяването ".
Европейски пари за енергийно бедните има, само че към момента не е ясно от коя стратегия ще дойдат. Вариантите са няколко – Планът за възобновяване и резистентност, Декарбонизационният фонд, който се чака да бъде основан, пари от REPowerEU и други
Според Центъра за проучване на демокрацията приходите от търговията с въглеродни излъчвания също е вид и те може да се употребяват доста по-целенасочено за понижаване на енергийната беднотия посредством таргетирано субсидиране на най-уязвимите групи.
„ Налагането на въглеродна цена, крайъгълният камък на декарбонизационните политики на Европейски Съюз, в комбиниране с добре прилагани политики за преразпределение на приходите от този механизъм, биха могли да допринесат за повишение на благосъстоянието на най-бедните 50% от българските семейства, което да понижи енергийната беднотия и общественото неравноправие в страната “, излиза наяве от разбора на Центъра за проучване на демокрацията.
Според разбора използването на въглеродни цени би имало макроикономически изгоди, като да вземем за пример възстановяване на изискванията на пазара на труда, увеличение на добавената стойност на енергийния бранш и възстановяване на енергийната сигурност, без да се забавя сензитивно икономическият напредък.
България е изправена пред сериозна рецесия във връзка с енергийната беднотия “, разяснява Мартин Владимиров, шеф на стратегия „ Енергетика и климат “ в Центъра за проучване на демокрацията. По думите му сега близо 40% от българското население може да се дефинира като енергийно оскъдно.
Владимиров изясни, че скокът на цените на енергийните запаси и галопиращата инфлация, почнали още преди съветската инвазия в Украйна, ясно разкриха негативните последствия от бавния ритъм на енергийния преход и несъразмерната въглеродна активност на енергийното ползване на българската стопанска система.
Критериите са финализирани – обществени, жилищни и доходни “, изясни Теодора Пенева, зам.-председател на Комисията по енергийна успеваемост и превъзмогване на енергийната беднотия.
Тя разяснява проблема по време на кръгла маса на тематика " Преодоляване на енергийната беднотия и декарбонизация на българската стопанска система ", проведена от Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД).
Енергийната беднотия ще се дефинира на база наличен приход след разход за сила, който ще се пресмята по типово ползване. Ако човек попада под формалната линия на беднотия, фамилията ще попада в графата енергийно оскъдно. За задачата ще бъде основана автоматизирана осведомителна система, която да събира данни за приходите на семействата.
Идеята е всички данни да се вкарват по автоматизиран метод, като ще се събират от Национална агенция за приходите и Национален осигурителен институт във връзка с приходи, жилищна благосъстоятелност и други
По думите ѝ обаче нито една институция и администрация не желае да поеме отговорност за ръководството на тази система. Според нея не е ясно кой ще я ръководи – няма министерство, което да е изявило предпочитание да ръководи и това решение ще се вземе на друго равнище.
До момента нито една институция не искаше да ръководи и управлява развой, в който би трябвало да прави оценка и надзор, да отпуска помощи на близо 2 млн. души вместо на 300 000 както е в този момент “.
От Агенцията за обществено подкрепяне, която се занимава досега с енергийните помощи също дават отпор на това да управляват процесите, защото липсва администрация и потенциал.
Според Цветелина Герасимова, зам.-главен шеф в Главна дирекция „ Социално подкрепяне “ към Агенцията за обществено подкрепяне, тя се занимава с доста неща и няма запас за уголемение на дейностите.
Кадровият запас на Агенцията е стеснен, той е 4000 души. Разбира се, в случай че системата бъде предоставена на нашата администрация, ние няма да имаме друга опция, с изключение на да я осъществим. Досега не сме се проваляли в осъществяването ".
Европейски пари за енергийно бедните има, само че към момента не е ясно от коя стратегия ще дойдат. Вариантите са няколко – Планът за възобновяване и резистентност, Декарбонизационният фонд, който се чака да бъде основан, пари от REPowerEU и други
Според Центъра за проучване на демокрацията приходите от търговията с въглеродни излъчвания също е вид и те може да се употребяват доста по-целенасочено за понижаване на енергийната беднотия посредством таргетирано субсидиране на най-уязвимите групи.
„ Налагането на въглеродна цена, крайъгълният камък на декарбонизационните политики на Европейски Съюз, в комбиниране с добре прилагани политики за преразпределение на приходите от този механизъм, биха могли да допринесат за повишение на благосъстоянието на най-бедните 50% от българските семейства, което да понижи енергийната беднотия и общественото неравноправие в страната “, излиза наяве от разбора на Центъра за проучване на демокрацията.
Според разбора използването на въглеродни цени би имало макроикономически изгоди, като да вземем за пример възстановяване на изискванията на пазара на труда, увеличение на добавената стойност на енергийния бранш и възстановяване на енергийната сигурност, без да се забавя сензитивно икономическият напредък.
България е изправена пред сериозна рецесия във връзка с енергийната беднотия “, разяснява Мартин Владимиров, шеф на стратегия „ Енергетика и климат “ в Центъра за проучване на демокрацията. По думите му сега близо 40% от българското население може да се дефинира като енергийно оскъдно.
Владимиров изясни, че скокът на цените на енергийните запаси и галопиращата инфлация, почнали още преди съветската инвазия в Украйна, ясно разкриха негативните последствия от бавния ритъм на енергийния преход и несъразмерната въглеродна активност на енергийното ползване на българската стопанска система.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ