След десетилетие чакане: Пътни знаци на майчин български език в Цариброд
С слагането на нови указателни табели по магистралния път, името на Цариброд отновно блесна със светлина в горещия юнски ден след десетилетия очакване. Името Цариброд става факт и към този момент се вписва в пътните знаци, заяви мултимедийният портал на сръбски и български език " Фар ".
Още по тематиката
И най-голямото царибродско село Желюша се снабди с нови указателни табели изписани на кирилица и майчин български език.
Екипът на ФАР снима фотоси по магистралния път сред Желюша и Цариброд.
Цариброд се свързва с географското, политическо, а и лингвистично разбиране Западни околности, където живее плътно българско население от епохи, без значение че близо век те са в рамките на Сърбия.
В края на май тази година българският президент Румен Радев се срещна със сръбския си сътрудник Александър Вучич, на която бяха реализирани редица договорености, свързани със Западните околности в разнообразни области - от инфраструктура и вложения до обучение, имена, оказване на помощ. По време на срещата му с представители на българското национално малцинство бе подложен въпросът за връщането на историческото име Цариброд, което изцяло да размени към момента употребяваното редом име Димитровград. Тогава Вучич сподели, че въпросът с името следва да бъде решен на локално равнище според желанието на локалните жители.
Първата стъпка за това бе направена още при започване на 2019 година, когато на постройката на сръбския Димитровград бе сложена нова табела с надпис " Община Цариброд " на български език, паралелно с надписа на сръбски език " Општина Димитровград ". Така градът възвърне остарялото си, изконно име - Цариброд, като в този момент и двете имена са в приложимост и с идентична правна мощ, т.е. всеки един жител, в случай че пожелае, би могъл да получи формален документ, че е гражданин на Цариброд.
Снимка: Мултимедиен портал на сръбски и български език "Фар "
Цариброд е в езиковата карта на България
Цариброд е на 5 километра от границата и всички знаят, че и до ден-днешен в региона се приказва на български език.
Между 1879 и 1920 година Цариброд е център на околия първо в Княжество, а по-късно и в Царство България. Има една статистика на популацията от 1890 година, където в графата " небългари " на всички села в околията, в това число и в града Цариброд, категорично е маркирано, че няма такива, т.е. цялото население е чисто българско, факт, който не се е трансформирал кой знае какъв брой, като изключим броя на хората. Регионът, уви, се обезлюдява заради редица фактори, от които аз персонално бих откроила преди всичко незадоволителната грижа и заинтригуваност от страна и на двете страни към него, напомня пред Dirbg BG проф Ана Кочева, лингвист в Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при Българска академия на науките.
Ньойският контракт, подписан през 1919 година, изключва региона, в който се намира градът, от територията на България и го предава на Кралството на сърби, хървати и словенци. След това, сред 1941 и 1944 година Цариброд още веднъж е в рамките на България, а през 1951 година е преименуван на Димитровград в чест на Георги Димитров.
Различни са версиите за това - съгласно едни Тито подхваща този акт в името на комунистическата взаимност, съгласно други - от трогване пред обстоятелството, че първата брачна половинка на Димитров е била сръбкинята Любица Ивошевич, което в последна сметка няма изключително значение. По-важното е, че остарялото име в този момент е възобновено и по този метод и връзката с комунистическото минало ще може да се заличи за идващите поколения=
Снимка: Мултимедиен портал на сръбски и български език "Фар "
Още по тематиката
И най-голямото царибродско село Желюша се снабди с нови указателни табели изписани на кирилица и майчин български език.
Екипът на ФАР снима фотоси по магистралния път сред Желюша и Цариброд.
Цариброд се свързва с географското, политическо, а и лингвистично разбиране Западни околности, където живее плътно българско население от епохи, без значение че близо век те са в рамките на Сърбия.
В края на май тази година българският президент Румен Радев се срещна със сръбския си сътрудник Александър Вучич, на която бяха реализирани редица договорености, свързани със Западните околности в разнообразни области - от инфраструктура и вложения до обучение, имена, оказване на помощ. По време на срещата му с представители на българското национално малцинство бе подложен въпросът за връщането на историческото име Цариброд, което изцяло да размени към момента употребяваното редом име Димитровград. Тогава Вучич сподели, че въпросът с името следва да бъде решен на локално равнище според желанието на локалните жители.
Първата стъпка за това бе направена още при започване на 2019 година, когато на постройката на сръбския Димитровград бе сложена нова табела с надпис " Община Цариброд " на български език, паралелно с надписа на сръбски език " Општина Димитровград ". Така градът възвърне остарялото си, изконно име - Цариброд, като в този момент и двете имена са в приложимост и с идентична правна мощ, т.е. всеки един жител, в случай че пожелае, би могъл да получи формален документ, че е гражданин на Цариброд.
Снимка: Мултимедиен портал на сръбски и български език "Фар " Цариброд е в езиковата карта на България
Цариброд е на 5 километра от границата и всички знаят, че и до ден-днешен в региона се приказва на български език.
Между 1879 и 1920 година Цариброд е център на околия първо в Княжество, а по-късно и в Царство България. Има една статистика на популацията от 1890 година, където в графата " небългари " на всички села в околията, в това число и в града Цариброд, категорично е маркирано, че няма такива, т.е. цялото население е чисто българско, факт, който не се е трансформирал кой знае какъв брой, като изключим броя на хората. Регионът, уви, се обезлюдява заради редица фактори, от които аз персонално бих откроила преди всичко незадоволителната грижа и заинтригуваност от страна и на двете страни към него, напомня пред Dirbg BG проф Ана Кочева, лингвист в Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при Българска академия на науките.
Ньойският контракт, подписан през 1919 година, изключва региона, в който се намира градът, от територията на България и го предава на Кралството на сърби, хървати и словенци. След това, сред 1941 и 1944 година Цариброд още веднъж е в рамките на България, а през 1951 година е преименуван на Димитровград в чест на Георги Димитров.
Различни са версиите за това - съгласно едни Тито подхваща този акт в името на комунистическата взаимност, съгласно други - от трогване пред обстоятелството, че първата брачна половинка на Димитров е била сръбкинята Любица Ивошевич, което в последна сметка няма изключително значение. По-важното е, че остарялото име в този момент е възобновено и по този метод и връзката с комунистическото минало ще може да се заличи за идващите поколения=
Снимка: Мултимедиен портал на сръбски и български език "Фар " Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ