С поне 50% по-скъпи основни хранителни продукти се очакват до

С най-малко 50% по-скъпи съществени хранителни артикули се чакат до началото на октомври. Прогнозата е на Института за стопански проучвания към Българска академия на науките.

Това е оптимистичният сюжет, при който България успее да извлече дивиденти от рецесията и се размине с минимални вреди за производителите и потребителите.

Ако войната продължи дълго, а глобите минимум до края на годината, се чака международна продоволствена рецесия или с над 200% нарастване на цените.

При реалистичния сюжет, войната завършва до края на пролетта, а цените нарастват приблизително със 100% до 1 октомври или до новата стопанска година.

Както множеството консуматори в последно време и Лидия Тошева деликатно обмисля от кое място да пазари и за какъв брой пари.

„ Около 30% нагоре са цените. Не е обикновено при тези заплати, нашите заплати не се равняват на европейските “, споделя тя.

Тази година на Иван Атанасов му излиза с 40% по-скъпо да засади картофи.

„ Ние не можем да не вдигнем цените, няма метод. По-малко купуват – 1-3 кг. не както беше 5-10 кг “, описа той.

Ако предишния месец за един кг картофи сме плащали 90 стотинки, в този момент той коства 1,10 лева Тенденцията за повишаване на цените може да се спре, в случай че се понижат краткотрайно налозите като Данък добавена стойност и акцизите, регистрират от Асоциацията на ''Активните потребители''.

„ В сегашната рецесия ще стартира едно понижаване на грамажите на опаковките и в случай че даден артикул сме привикнали да го купуваме примерно 500 грама, скоро ще стартираме да виждаме опаковки от 450-400 грама “, изясни изп. шеф на Асоциация ''Активни потребители'' Богомил Николов.

Икономистите от Българска академия на науките изясняват образно по какъв начин войната ще оскъпи храните.

„ За нашия район и за света най-големият експортьор на зърно е Русия, на трето, четвърто място е Украйна. Това е откъснато от пазара. Минералните торове се създават в Украйна и Русия. Това въздейства върху себестойността на зърното. Това ще се отрази на новата годишна продукция. Зърното е фураж, фуражът е половината от разхода за сурово мляко и месо “, изясни доцент доктор Огнян Боюклиев, завеждащ секция ''Секторна и районна икономика'' в Института за икономическия проучвания към Българска академия на науките.

Затова икономистите от Българска академия на науките предлагат държавни помощи към производителите и потребителите с ниски приходи.