Новоразработен метод превръща обикновени материали в квантови проводници
С помощта на този способ един ден даже непроводим материал като стъклото може да се трансформира в проводник, считат откривателите...
Емил Василев преди 21 секунди 2 СподелиНай-четени
IT НовиниЕмил Василев - 20:20 | 30.01.2024Българската компания Хадес стартира всеобщо произвеждане на дрон камикадзе и получава огромна поръчка от Украйна
НаукаЕмил Василев - 16:41 | 30.01.2024Физици откриха доказателства за обратимост на времето в стъклото
ХардуерДаниел Десподов - 12:05 | 31.01.2024RTX CHIMERA е новата микровълнова система за изпичане на дронове от разстояние
Емил Василевhttps://www.kaldata.com/В съдействие сред учени от Калифорнийския университет в Ървайн (UCI) и Националната лаборатория в Лос Аламос (LANL) е създаден способ, който трансформира ежедневни материали в проводници, които могат да се употребяват за създаване на квантови компютри, се споделя в известие за пресата.
Повсеместно публикуваните през днешния ден компютърни устройства са построени от силиций – полупроводников материал. При избрани условия силицият се държи като проводящ материал, само че има ограничавания, които оказват въздействие върху способността му да пресмята по-големи цифри. Най-бързите суперкомпютри в света са основани посредством сглобяване на съставни елементи на силициева основа. Все отново се твърди, че те са по-бавни от квантовите компютри.
Квантовите компютри нямат същите ограничавания като силициевите и прототипите, които се основават през днешния ден могат да пресмятат за секунди това, което на суперкомпютрите би лишило години. Това може да открие напълно ново равнище на компютърни достижения, в случай че те могат да бъдат построени и експлоатирани с по-лесни за работа материали. Изследователите работят, с цел да дефинират по какъв начин могат да се получат висококачествени квантови материали. Сега те са разкрили по-прост метод за основаването им от материали, употребявани в всекидневието.
Конфигуриране на материалите съгласно потребностите ни
„ Представете си, че можем да трансформираме стъклото, което нормално се счита за изолационен материал и да го превърнем в ефикасен проводник, сходен на медта. Материалите, които създадохме са субстанции, които демонстрират неповторими електрически или квантови свойства заради характерните си атомни форми или структури. “
казва Луис А. Хауреги, професор по физика и астрономия в UCI, в известие за пресата
Екипът е създал „ огъваща станция “, която може да ползва дисторция към материалите на атомно равнище и да ги кара да трансформират държанието си.
Изследователите са приложили огромно напрежение към банален материал, наименуван хафниев пентателурид. Те са съумели да го трансфорат в нещо, което може да се употребява за основаване на квантов компютър.
Как работи огъването?
Хауреги изяснява по какъв начин се получава трансформацията на материала.
„ За да създадем такива материали, би трябвало да „ пробием дупки “ в атомната им конструкция. Деформацията ни разрешава да създадем това. “
добави той
Интересното е, че изследователският екип е направил крачка напред и сполучливо е присъединил и изключил тази атомна смяна, като е направлявал приложената дисторция.
„ Това е потребно, в случай че желаете да създадете „ ключ “ за включване и изключване на материала в квантов компютър в бъдеще. “
споделя Джиню Лиу, постдокторант в UCI, работещ с Хауреги
Достъп до квантови компютри имат единствено проучвателен институции или огромни софтуерни компании като Гугъл или IBM. Тези компании търсят способи да създадат квантовите компютри по-разпространени. Иновации като тази ще бъдат от решаващо значение за превръщането им в действителност.
„ Развълнуван съм, че нашият екип съумя да покаже, че тези неуловими и доста търсени материални положения могат да бъдат основани. Това е обещаващо за създаването на квантови компютри, а методиката, която демонстрираме е съвместима за изпробване и с други квантови материали. “
казва Майкъл Петес, академик от Центъра за интегрирани нанотехнологии в LANL, партньорска организация в проучването
Резултатите от проучването са оповестени в списание Nature Communications.
