Астрономите са открили ускорители на частици в дълбокия космос: непрекъснато бомбардират Земята
С помощта на галактическия телескоп Fermi, астрономите са разкрили, че даже микроквазарите — системи, при които дребна черна дупка изяжда дребна звезда, са мощни естествени ускорители на частиците в космоса. Тези заредени частици, известни като галактически лъчи, непрестанно бомбардират Земята. Изследването е оповестено в The Astrophysical Journal Letters, написа Space.
Космическите лъчи са заредени частици, най-вече протони и електрони, които непрестанно бомбардират нашата планета. За да се ускорят тези частици са нужни мощни магнитни полета, доста сила и наличието на самите частици за ускорение. Според учените релативистичните струи на микроквазарите, както демонстрира проучването, имат всички нужни съставни елементи.
Обикновените квазари основават свръхмасивни черни дупки, ситуирани в центровете на някои галактики. Когато черните дупки интензивно всмукват материя и газ, стартират да светят блестящо. Ето за какво квазарите са едни от най-ярките източници на светлина в космоса.
Докато свръхмасивните черни дупки имат маси милиони и милиарди пъти по-големи от Слънцето, черните дупки, които основават микроквазари, имат маси, които са няколкостотин пъти по-големи от масата на нашата звезда.
Микроквазарите са система, състояща се от черна дупка и звезда, която първата гълтам. Но за разлика от релативно бързото усвояване на звезди от свръхмасивните черни дупки, при микроквазарите звездата се унищожава постепенно. Но вследствие на поглъщането на звездата черната дупка изпуска мощни релативистични струи. Именно те, както считат учените, са естествени ускорители на частици в космоса.
Астрономите стигнаха до това умозаключение, до момента в който изучаваха гама-лъчението на микроквазара GRS 1915+105, намиращ се в Млечния път. Но учените бяха сюрпризирани. Причината е, че този микроквазар се състои от черна дупка с маса 14 пъти по-голяма от Слънцето и постепенно гълтам звезда с маса към 50% от тази на Слънцето.
Но преди този момент се смяташе, че способните да форсират частици микроквазари би трябвало да имат единствено доста солидни звезди в своята система.
Това изобретение значи, че даже система с черна дупка, която постепенно гълтам дребна звезда, може да форсира частиците задоволително, с цел да сътвори гама лъчи. Това значи, че приносът на микроквазарите, от които има доста в Млечния път, за основаването на галактически лъчи в нашата вселена може да е по-голям от упованията на учените.
