НАСА проучва мистериозен феномен в края на Слънчевата система
С помощта на галактическия транспортен съд "Нови хоризонти " на НАСА учените изследват тайнствен феномен в края на Слънчевата система, където взаимодействат слънчевите частици и междузвездното пространство, оповестява Science News.
Тази област, към 100 пъти по-далеч от Слънцето, в сравнение с Земята, се намира на мястото, където ненатоварените водородни атоми от междузвездното пространство реагират на заредените частици от нашето Слънце. Последните обгръщат нашето Слънце в балон, наименуван хелиосфера. В района, в който двата типа частици си взаимодействат, наименуван хелиопауза, се счита, че има струпване на водород от междузвездното пространство. Това основава самобитна "стена ", която разпръсква падащата ултравиолетова светлина.
Преди към 30 години галактическите кораби на НАСА "Войаджър " 1 и 2 откриха тази стена, а в този момент "Нови хоризонти " откри нови доказателства за съществуването й.
Статия, описваща неговите констатации, ще бъде оповестена в Geophysical Research Letters. "Ние видяхме прага сред слънчевия ни квартал и галактиката ", разяснява Лесли Йънг (Leslie Young) от Югозападния проучвателен институт в Колорадо, един от съавторите на публикацията. "Нови хоризонти " направи откритието си благодарение на своя UV спектрометър Alice, който правеше измервания от 2007 до 2017 година Регистрирана е ултравиолетово зарево, наречено (Lyman-alpha line), което се образува, когато слънчевите частици се сблъскат с водородните атоми. Тази ултравиолетова светлина се среща в цялата Слънчева система. Но при хелиопаузата наподобява има спомагателен източник - водородната стена, която основава по-мощно зарево.
Отвъд стената има повече ултравиолетова светлина спрямо преди нея, което допуска, че светлината се разпръсква от стената. Теорията към момента не е доказана дефинитивно. Възможно е различен източник на ултравиолетова светлина в нашата вселена да предизвиква светлината. За да се разбере сигурно, "Нови хоризонти " ще продължи с изследванията.
Тази област, към 100 пъти по-далеч от Слънцето, в сравнение с Земята, се намира на мястото, където ненатоварените водородни атоми от междузвездното пространство реагират на заредените частици от нашето Слънце. Последните обгръщат нашето Слънце в балон, наименуван хелиосфера. В района, в който двата типа частици си взаимодействат, наименуван хелиопауза, се счита, че има струпване на водород от междузвездното пространство. Това основава самобитна "стена ", която разпръсква падащата ултравиолетова светлина.
Преди към 30 години галактическите кораби на НАСА "Войаджър " 1 и 2 откриха тази стена, а в този момент "Нови хоризонти " откри нови доказателства за съществуването й.
Статия, описваща неговите констатации, ще бъде оповестена в Geophysical Research Letters. "Ние видяхме прага сред слънчевия ни квартал и галактиката ", разяснява Лесли Йънг (Leslie Young) от Югозападния проучвателен институт в Колорадо, един от съавторите на публикацията. "Нови хоризонти " направи откритието си благодарение на своя UV спектрометър Alice, който правеше измервания от 2007 до 2017 година Регистрирана е ултравиолетово зарево, наречено (Lyman-alpha line), което се образува, когато слънчевите частици се сблъскат с водородните атоми. Тази ултравиолетова светлина се среща в цялата Слънчева система. Но при хелиопаузата наподобява има спомагателен източник - водородната стена, която основава по-мощно зарево.
Отвъд стената има повече ултравиолетова светлина спрямо преди нея, което допуска, че светлината се разпръсква от стената. Теорията към момента не е доказана дефинитивно. Възможно е различен източник на ултравиолетова светлина в нашата вселена да предизвиква светлината. За да се разбере сигурно, "Нови хоризонти " ще продължи с изследванията.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ