Космически кораб откри огромна стена на ръба на Слънчевата система
С помощта на галактическия транспортен съд New Horizons на НАСА учените да изследват тайнствен феномен в края на Слънчевата система, където взаимодействат слънчевите частици и междузвездното пространство, оповестява Science News, представен от " ОфНюз ".
Тази област, към 100 пъти по-далеч от Слънцето, в сравнение с Земята, се намира на мястото, където ненатоварените водородни атоми от междузвездното пространство реагират на заредените частици от нашето Слънце. Последните обгръщат нашето Слънце в балон, наименуван хелиосфера.
В района, в който двата типа частици си взаимодействат, наименуван хелиопауза, се счита, че има струпване на водород от междузвездното пространство. Това основава самобитна " стена ", която разпръсква падащата ултравиолетова светлина.
Преди към 30 години галактическите кораби на НАСА Voyager 1 и 2 откриха тази стена, а в този момент New Horizons откри нови доказателства за съществуването й.
Статия, описваща неговите констатации, ще бъде оповестена в Geophysical Research Letters.
" Ние видяхме прага сред слънчевия ни квартал и галактиката ", разяснява Лесли Йънг (Leslie Young) от Югозападния проучвателен институт в Колорадо, един от съавторите на публикацията.
New Horizons направи откритието си благодарение на своя UV спектрометър Alice, който правеше измервания от 2007 до 2017 година Регистрирана е ултравиолетово зарево, наречено (Lyman-alpha line), която се образува, когато слънчевите частици се сблъскат с водородните атоми.
Тази ултравиолетова светлина се среща в цялата Слънчева система. Но при хелиопаузата наподобява има спомагателен източник - водородната стена, която основава по-мощно зарево. Отвъд стената има повече ултравиолетова светлина в съпоставяне преди нея, което допуска, че светлината се разпръсква от стената.
Теорията към момента не е доказана дефинитивно. Възможно е различен източник на ултравиолетова светлина в нашата вселена да предизвиква светлината. За да се разбере сигурно, New Horizons ще продължи да търси стената към два пъти годишно.
В някакъв миг New Horizons ще пресече стената, в случай че съществува, тъй че количеството ултравиолетова светлина, което ще открие, ще намалее. Това би предоставило спомагателни доказателства, че стената в действителност е там.
Voyager 1 и 2 са минали към този момент през стената, тъй че не могат да създадат още открития. Но New Horizons е единствено 42 пъти по-далеч от Слънцето, в сравнение с от Земята, тъй че му трябват към 12 години, с цел да я пресече и понастоящем е на път да изследва новата си цел, наречена Ултима Туле (Ultima Thule), откакто прелетя покрай Плутон през 2015 г.
Тази област, към 100 пъти по-далеч от Слънцето, в сравнение с Земята, се намира на мястото, където ненатоварените водородни атоми от междузвездното пространство реагират на заредените частици от нашето Слънце. Последните обгръщат нашето Слънце в балон, наименуван хелиосфера.
В района, в който двата типа частици си взаимодействат, наименуван хелиопауза, се счита, че има струпване на водород от междузвездното пространство. Това основава самобитна " стена ", която разпръсква падащата ултравиолетова светлина.
Преди към 30 години галактическите кораби на НАСА Voyager 1 и 2 откриха тази стена, а в този момент New Horizons откри нови доказателства за съществуването й.
Статия, описваща неговите констатации, ще бъде оповестена в Geophysical Research Letters.
" Ние видяхме прага сред слънчевия ни квартал и галактиката ", разяснява Лесли Йънг (Leslie Young) от Югозападния проучвателен институт в Колорадо, един от съавторите на публикацията.
New Horizons направи откритието си благодарение на своя UV спектрометър Alice, който правеше измервания от 2007 до 2017 година Регистрирана е ултравиолетово зарево, наречено (Lyman-alpha line), която се образува, когато слънчевите частици се сблъскат с водородните атоми.
Тази ултравиолетова светлина се среща в цялата Слънчева система. Но при хелиопаузата наподобява има спомагателен източник - водородната стена, която основава по-мощно зарево. Отвъд стената има повече ултравиолетова светлина в съпоставяне преди нея, което допуска, че светлината се разпръсква от стената.
Теорията към момента не е доказана дефинитивно. Възможно е различен източник на ултравиолетова светлина в нашата вселена да предизвиква светлината. За да се разбере сигурно, New Horizons ще продължи да търси стената към два пъти годишно.
В някакъв миг New Horizons ще пресече стената, в случай че съществува, тъй че количеството ултравиолетова светлина, което ще открие, ще намалее. Това би предоставило спомагателни доказателства, че стената в действителност е там.
Voyager 1 и 2 са минали към този момент през стената, тъй че не могат да създадат още открития. Но New Horizons е единствено 42 пъти по-далеч от Слънцето, в сравнение с от Земята, тъй че му трябват към 12 години, с цел да я пресече и понастоящем е на път да изследва новата си цел, наречена Ултима Туле (Ultima Thule), откакто прелетя покрай Плутон през 2015 г.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ