С помощта на Интерпол Италия успя през последните години да

С помощта на Интерпол Италия съумя през последните години да затегне примката към ндрангета, най-силната мафия на Апенинския полуостров. Пример за това е карцерът през февруари на бягащ от правораздаването италиански мафиот, станал притежател на пицария в Сент Етиен.

Базата данни е впечатляваща: 125 милиона полицейски досиета и 16 милиона търсения дневно.

Освен че се бори с престъпността, Интерпол започва през май невиждана акция, като насочи апел към необятната общност да бъдат разпознати телата на 22 дами, открити в течение на няколко десетилетия в Германия, Белгия и Нидерландия.

Една от тях, наречена " дамата с татуираното цвете ", убита през 1992 година, бе разпозната като Рита Робъртс.

Въпреки триумфите си основаната в Лион организация постоянно е упреквана в това, че някои страни я употребяват, с цел да преследват дисиденти .

Малко откакто стана общоприет секретар през 2014 година, Юрген Щок се зае с решаването на този проблем. Той сътвори екип от към 40 специалисти, който бе претрупан с контрола на обявленията за търсене, преди да бъдат оповестени.

" Анализираме, несъмнено, геополитическата обстановка в света и верифицираме изрядността на бюлетините ", твърди генералният секретар, като акцентира, че механизмът работи доста добре.

" Малък % " от обявленията биват отхвърлени или анулирани: предходната година да вземем за пример те са били 1465, а годните са били общо към 70 хиляди. " Ако едно досие има политическо, военно или религиозно измерение, в случай че има подозрения, Интерпол навреме стопира да се занимава с него ", акцентира Щок.

Той споделя също, че е въвел " нова политика за бежанците ", с цел да отбрани хората, които са получили този статус.

Организация, която не разполага с задоволително финансиране

Няколко страни понастоящем са обект на нараснало внимание от страна на Интерпол. Една от тях е Русия, която не може непосредствено да изпраща известия на останалите страни от организацията, откакто войските ѝ нахлуха в Украйна. Оттогава настояванията ѝ минават на систематичен принцип през генералния секретариат. Интерпол отхвърля да назове другите страни, които са в полезрението ѝ.

Въпреки това " може да има неточности, най-малкото поради това, че няма общоприета формулировка на тероризма ", признава Щок.

Журналистът Матьо Мартиниер, който предишния месец разгласява дружно с Роберт Шмит проучване за Интерпол, акцентира " неналичието на човешки запаси в една организация, която не разполага с задоволително финансиране " - предходната година бюджетът ѝ беше 155 милиона евро.

" Да, ситуацията се усъвършенства, само че всяка година за стотина почтени механизмът за инспекция не сработва и те биват застрашени от екстрадиция и вкарване в пандиза ", споделя съавторът на " Интерпол: Разследването " (издание на " Харпър Колинс " ).

Друг мотив за паника е избирането през 2021 година за президент на Интерпол на генерала от ОАЕ Ахмед Насер ал Раиси, станал обект на следствие във Франция за съучастничество при изтезания . Неговата роля е преди всичко церемониална, споделя Интерпол, която акцентира независимостта си.

В книгата на Матьо Мартиниер се споделя също и за мрачните епизоди от историята на Интерпол, когато нацистите откриват надзор върху организацията след анексирането на Австрия, където е роден Адолф Хитлер.

Президентът на организацията, австриецът Ернст Калтенбрунер, е една от главните фигури на нацистката полицейска система. През 1946 година той е наказан от Нюрнбергския арбитражен съд на гибел посредством обесване.

До пролетта на тази година имената на нацистките ръководители на организацията не попадаха на уеб страницата ѝ, в опит да бъде " изпрана историята ѝ ", отбелязва журналистът. Става дума за неволен пропуск, споделя Юрген Щок, като отбелязва, че непълнотата е отстранена.

 

Превод: Божидар Захариев, БТА