ЗЛАТКИ, ЗАВИЖДАЙТЕ! Откриха най-голямата черна дупка в познатата вселена
С помощта на гравитационна леща и суперкомпютри, астрономи са разпознали колосална черна дупка, която е измежду най-големите, откривани в миналото, заяви „ Live Science “.
Това е ултрамасивно страшилище с маса, към 30 милиарда пъти по-голяма от тази на Слънцето и е намерено посредством потреблението на трик с пространство-времето, предсказан от Алберт Айнщайн.
Колосалната черна дупка се крие на 2,7 милиарда светлинни години от Земята в най-ярката вселена от галактичния куп Abell 1201.
Общата доктрина на относителността на Айнщайн разказва по какъв начин солидни обекти изкривяват тъканта на пространство-времето. Айнщайн изяснява, че гравитацията не се поражда от невидима мощ, а е просто нашият опит за деформиране и изкривяване на пространство-времето в наличието на материя и сила.
Това накриво пространство на собствен ред дефинира разпоредбите за придвижване на силата и материята. Тази разтеглена дъга е наречена „ Пръстен на Айнщайн “. Астрономите могат да употребяват този резултат, прочут като гравитационно обективиране, с цел да открият слаби небесни обекти, които другояче не биха могли да бъдат видени.
Заснемайки изображения с висока разграничителна дарба с галактическия телескоп „ Хъбъл “ и включвайки измерванията от тях в суперкомпютъра DiRAC COSMA8, откривателите симулират какъв брой солидна би трябвало да е черната дупка, с цел да огъне светлината дотам, каквато е била.
Това е ултрамасивно страшилище с маса, към 30 милиарда пъти по-голяма от тази на Слънцето и е намерено посредством потреблението на трик с пространство-времето, предсказан от Алберт Айнщайн.
Колосалната черна дупка се крие на 2,7 милиарда светлинни години от Земята в най-ярката вселена от галактичния куп Abell 1201.
Общата доктрина на относителността на Айнщайн разказва по какъв начин солидни обекти изкривяват тъканта на пространство-времето. Айнщайн изяснява, че гравитацията не се поражда от невидима мощ, а е просто нашият опит за деформиране и изкривяване на пространство-времето в наличието на материя и сила.
Това накриво пространство на собствен ред дефинира разпоредбите за придвижване на силата и материята. Тази разтеглена дъга е наречена „ Пръстен на Айнщайн “. Астрономите могат да употребяват този резултат, прочут като гравитационно обективиране, с цел да открият слаби небесни обекти, които другояче не биха могли да бъдат видени.
Заснемайки изображения с висока разграничителна дарба с галактическия телескоп „ Хъбъл “ и включвайки измерванията от тях в суперкомпютъра DiRAC COSMA8, откривателите симулират какъв брой солидна би трябвало да е черната дупка, с цел да огъне светлината дотам, каквато е била.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ