Политическата 2024 г. - избори, раздели, разпади, разцепления
С политически раздели, разпад на така наречен сглобка, предварителни избори през юни (заедно с европейските избори) и през октомври, както и липса на постоянен кабинет ще се запомни 2024 година в политически проект. Без гласуван държавен бюджет страната ни влиза в идната година, написа Българска телеграфна агенция в политическия си преглед за годината.
В началото на март, според съглашението сред двете ръководещи политически сили - ГЕРБ-СДС и " Продължаваме промяната-Демократична България “ (ПП-ДБ), министър председателят Николай Денков подаде оставка.
Очакваше се поста да заеме вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел (ГЕРБ), а той да бъде министър на образованието и науката в бъдещия кабинет. Но след несполучливи договаряния сред двете обединения за ротацията във властта, последваха три неизпълнени мандата за сформиране на държавно управление – на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и " ИТН “, длъжностен кабинет и насрочване на предварителни парламентарни избори на 9 юни.
След разпада на ръководещата " сглобка " Росен Желязков беше освободен предварително като ръководител на 49-ото Народно заседание със 129 гласа " за “ и 103 " срещу “. Решението поддържаха от ПП-ДБ, " Българска социалистическа партия за България “, " Възраждане “ и Има Такъв Народ, " срещу " гласоподаваха от ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи.
За длъжностен министър-председател беше назначен ръководителят на Сметната палата Димитър Главчев. Според последните промени в Конституцията, признати с гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи, за длъжностен министър председател президентът можеше да избира сред ръководителя на Народното събрание, шефа или подуправител на Българската национална банка (БНБ), ръководителя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместител.
Предсрочните парламентарни избори се организираха на 9 юни дружно с изборите за членове на Европейския парламент при ниска изборна интензивност. В 50-ото Народно заседание влязоха седем обединения: досегашните ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи, “Продължаваме смяната - Демократична България ”, “Възраждане ”, “БСП за България ” и “Има подобен народ ”. Изненадата на вота беше политическата групировка “Величие ” с идеолог Ивелин Михайлов, която не присъстваше в прогнозите на социологическите организации.
На 19 юни народните представители от 50-я парламент поставиха клетва. Шестнайсет дни по-късно най-малката парламентарна група - тази на " Величие “, прекрати съществуването си.
Петдесетото Народно заседание приключи без определено постоянно държавно управление и с огромен брой самостоятелни депутати.
Разцепление настъпи във втората по величина тогава парламентарно показана политическа мощ – тази на Движението за права и свободи (ДПС). От парламентарната група на Движение за права и свободи с ръководител Делян Пеевски бяха изключени 17 народни представители, измежду които и другият ръководител на Движението – Джевдет Чакъров. Така групата на Движение за права и свободи от втора стана четвърта по величина, а броят на самостоятелните депутати набъбна до 39 за няколко седмици. Само в 40-ото Народно заседание, което обаче е осъществило цялостния си четиригодишен мандат, е имало повече самостоятелни депутати – 58, съгласно информация на уеб страницата на Народното събрание.
Петдесетото Народно заседание, също както и 49-ото, мъчно избра ръководителя си. Изборът бе съпроводен със разногласия, спиране на съвещанието, балотаж, до който доближиха Рая Назарян от ГЕРБ-СДС и Петър Петров от " Възраждане “. В последна сметка Назарян бе определена за ръководител с гласовете на ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и Има Такъв Народ.
С първия мандат ГЕРБ-СДС предложиха държавно управление на малцинството. Номинираният за министър председател Росен Желязков получи от президента Радев и незабавно върна изпълнен проучвателния мандат за кабинет. При последвалото гласоподаване в пленарната зала Желязков не беше определен. Кандидатурата му бе отхвърлена с 98 гласа " за “, 138 " срещу “ и двама " въздържал се “.
При гласуването се видя и разединение в редиците на Движение за права и свободи. Една част от депутатите, определени с листата на Движението, послушаха рекомендацията на почетния ръководител Ахмед Доган да не поддържат държавно управление с първия мандат. Друга част, близки до Делян Пеевски, поддържаха проектокабинета " Желязков ". За раздор в връзките сред Пеевски и Доган се разбра от телевизионно изявление на изключения след това от парламентарната група на Движение за права и свободи депутат Рамадан Аталай.
Още при започване на Народното събрание оставка и заявление за овакантяване поддаде едно от познатите лица на Движение за права и свободи Филиз Хюсменова. Последваха поредност от решения на парламентарната група на Движение за права и свободи и от състава ѝ поредно бяха изключени Айсел Руфад, която тогава беше и заместник-председател на Движение за права и свободи, дългогодишният депутат Рамадан Аталай и Джейхан Ибрямов. Нечленуващите в парламентарна група народни представители от Движение за права и свободи се оповестиха за единение на партията под управлението на Доган.
Последваха срещи с почетния ръководител на Движението в резиденцията му в Росенец, както и послание на Ахмед Доган, с което приканва за оставките на Делян Пеевски, Халил Летифов, Станислав Анастасов, Хамид Хамид, Ертен Анисова и Радослав Ревански.
Вторият изследователски мандат за сформиране на държавно управление беше връчен на станалата втора по бройка парламентарна група в 50-ото Народно заседание - ПП-ДБ. Оттам предложиха план на декларация за излизане от политическата рецесия в България, включваща седем законодателни начинания и решения на Народното събрание. Декларацията бе разисквана с всички парламентарни групи, без тази на Движение за права и свободи. След като не получиха поддръжка за предложенията си, от ПП-ДБ върнаха втория мандат несбъднат.
Третият мандат беше даден на групата на " ИТН “, които организираха обществени съвещания с всички политически сили и самостоятелни депутати в 50-ото Народно заседание. След диалозите водачът на Има Такъв Народ Слави Трифонов написа във Facebook, че с " самостоятелните депутати към Николай Марков, самостоятелните депутати от Движение за права и свободи към Джевдет Чакъров, Българска социалистическа партия, ПП-ДБ и ГЕРБ има цялостно съвпадане на целите, дилемите, задачите и методите на тяхното осъществяване “, само че все пак две от тези политически структури - ПП-ДБ и ГЕРБ, са отказали да поддържат държавно управление с третия мандат. Затова от " ИТН “ върнаха мандата несбъднат и страната се изправи пред нови предварителни избори.
Президентът Румен Радев избра заместник-председателя на Сметната палата Горица Грънчарова-Кожарева за длъжностен министър-председател. След среща за показване на конструкция и състав на служебния кабинет, президентът отхвърли да подпише указа за назначение на служебно държавно управление. Причината беше нежеланието на Грънчарова да смени служебния министър на вътрешните работи Калин Стоянов.
Последваха още веднъж диалози с тези, които според Конституцията могат да бъдат определени за длъжностен министър председател, след които постът още веднъж пое досегашният длъжностен министър-председател Димитър Главчев. С различен собствен декрет президентът насрочи за 27 октомври 2024 година предварителните избори за народни представители.
След седмия следващ парламентарен избор, в 51-вото Народно заседание влязоха осем обединения, според решението за систематизиране на мандатите на Централната изборна комисия. Това са ГЕРБ-СДС, " Продължаваме промяната - Демократична България ", " Възраждане “, " Движение за права и свободи – Ново начало “ с водач Делян Пеевски, " Българска социалистическа партия – Обединена левица “, " Алианс за права и свободи “ (в който вземат участие последователите на Ахмед Доган), " ИТН “ и " Морал, единение, чест “ (МЕЧ). " Величие “ не съумя да прескочи 4-процентовата преграда и остана отвън Народното събрание с резултат от 3,999%.
Обявяването на формалните резултати от изборите вместо да внесе утешение в обществото, провокира напрежение и повдигна въпроси за честността на вота, съобщи президентът Румен Радев в позиция, изпратена до медиите.
След окончателните резултатите последваха претенции от политически сили до Конституционния съд за наново броене, за отчасти и за цялостно анулиране на вота. От " БСП-Обединена левица “ желаеха касирането на изборите да бъде обвързано с връщане на пълномощията на президента в Конституцията за съставяне на служебните кабинети.
По-късно Конституционният съд позволи за разглеждане всъщност пет каузи, всички с предмет оборване на законността на създадените на 27 октомври избори за народни представители. Съдът сплоти петте каузи за общо разглеждане, осведомиха от институцията.
Веднага след изборите, още преди да бъде конституиран новият парламент, от " Продължаваме промяната-Демократична България " сложиха " алена линия " за присъединяване в договаряния за постоянно държавно управление - " хигиеничен кордон " към Делян Пеевски и неговата групировка " ДПС-Ново начало " и изолирането им от властта, както и правосъдна промяна, която да не допусне Борислав Сарафов да бъде определен на 16 януари следващата година за основен прокурор. От ГЕРБ настояха министър председател да бъде водачът им Бойко Борисов, а ПП-ДБ са за равноотдалечена надпартийна фигура.
С рекорден брой опити да бъде определен парламентарен ръководител и диалози сред четири обединения в опит за ръководство стартира работа 51-вото Народно заседание.
На 11 ноември депутатите от осемте обединения, минали четирипроцентната преграда, се събраха на първо съвещание, което продължи невиждано дълго – до 6 декември, когато при 11-ия опит на 11-ия пленарен ден беше определен ръководител на Народното събрание.
Първият работен ден на новоизбраните народни представители беше белязан и от митинги. Един от тях беше на последователи на " ДПС-Ново начало “. Те издигнаха лозунги " Вън деребеите от нашите градове ", " Ние ще пазиме правото си за ново начало и заслужен живот ", " Аз гласувах да не съм призрак ".
На Никулден Наталия Киселова бе определена за ръководител на 51-вото Народно заседание на балотаж против Силви Кирилов от " ИТН ". Тя получи 140 гласа " за " и 93 " срещу ". Подкрепиха я от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, 18 депутати от " БСП-Обединена левица ", 19 от " Алианс за права и свободи ". " Против " гласоподаваха един народен представител от ГЕРБ-СДС, групата на " Възраждане ", " ДПС-Ново начало ", Има Такъв Народ и най-малката група в това Народно събрание - МЕЧ.
След избора си Киселова съобщи, че оттук насетне ще бъде ръководител на Народното събрание на всички и напъните би трябвало да си костват.
Депутатите избраха и седем заместник-председатели на 51-вото Народно заседание. От ПГ " ДПС-Ново начало “ не предложиха собствен претендент.
Конституирани бяха и парламентарните групи. От " Алианс за права и свободи “ обявиха предпочитание парламентарната група да бъде оповестена с название " Демокрация, права и свободи - Движение за права и свободи “. Така на електронното табло в пленарната зала се появиха две групи с абревиатура Движение за права и свободи.
Изборът на Наталия Киселова за ръководител на Народното събрание стана вероятен, откакто " БСП-Обединена левица “ подписа декларацията на ПП-ДБ за " хигиеничен кордон " към Пеевски. Преди това под документа подписите си сложиха от Има Такъв Народ. ГЕРБ-СДС не подписаха документа на ПП-ДБ, тъй като видяха несъгласия на текстове в него със закона. Бойко Борисов обаче съобщи и написа, че няма да ръководи с " ДПС-Ново начало “, " Алианс за права и свободи “ и " Възраждане “.
Изборът на ръководител на новия парламент " отпуши “ последващите конституционни процедури, свързани с връчването на мандатите за сформиране на държавно управление, и диалозите на първата политическа мощ за болшинство и постоянен кабинет.
На 10 декември президентът даде начало на конституционната процедура на съвещания с парламентарно показаните политически сили, преди връчването на първия изследователски мандат за сформиране на държавно управление.
Официалните договаряния за постоянна власт започнаха в седмицата преди Коледа - на 16 декември.
ГЕРБ-СДС припозна за свои сътрудници и изпрати предложения до " Демократична България “, без " Продължаваме промяната “, " БСП-Обединена левица “ и " ИТН " в търсене на допирни точки. Разговорите са по тематики сред специалисти на съответните обединения, а водачът на ГЕРБ Бойко Борисов изиска повече време от президента Румен Радев, преди той да връчи първия изследователски мандат за сформиране на кабинет.
На 20 декември, преди ваканцията за коледните и новогодишните празници, от ГЕРБ-СДС и " Демократична България “ оповестиха, че са постигнали единодушие да се работи по план на съглашение за взаимно ръководство, отразяващо резултатите от извършените досега срещи по браншове, антикорупционните цели и ограниченията за промяна в правосъдната система. След реализиране на единодушие по съглашението ще могат да стартират диалози и с " БСП-Обединена левица " и Има Такъв Народ, показаха двете обединения.
Една от първите стъпки на депутатите беше да одобряват устав за работа на 51-вото Народно заседание. Проектът предвиждаше народните представители да се тестват за алкохол и опиати при започване на всяка пленарна сесия. В пленарната зала този текст беше отритнат.
През първата сесия парламентаристите не гласоподаваха бюджет за 2025 година В последния ден преди коледната почивка на Народното събрание, която беше съкратена със седмица, бяха определени съставите на непрекъснатите парламентарни комисии по бюджет и финанси и по конституционни и правни въпроси, само че останаха без ръководители. Първите съвещания на двете комисии са планувани за 7 януари следващата година.
Още при започване на новото Народно събрание прокуратурата изиска депутатския имунитет на съпредседателя на " Продължаваме промяната " Кирил Петков, като той самичък се отхвърли от него.
На 13 ноември изпълняващият функционалностите основен прокурор Борислав Сарафов внесе искане за събаряне имунитета на народния представител Джейхан Ибрямов( " Алианс за права и свободи " ). По-късно Сарафов изиска още шест имунитета на народни представители - тези на Радостин Василев (МЕЧ), Веселин Вешев ( " Възраждане " ), Ангел Георгиев ( " Възраждане " ), Лена Бориславова ( " Продължаваме промяната - Демократична България " ), Гюнай Далоолу ( " ДПС-Ново начало " и Марио Рангелов ( " Алианс за права и свободи " ). С тях поисканите имунитети станаха осем. Почти всички от посочените национални избраници оповестиха, че сами ще се откажат от депутатската си отбрана.
На 19 декември излезе решение на Конституционния съд, с което се отклоняват питанията на ГЕРБ-СДС и на ПП-ДБ, свързани с пълномощията на Висшия правосъден съвет. Те бяха за това дали, когато мандатът на членовете на Висш съдебен съвет е изминал, той продължава да извършва конституционните си пълномощия в цялост и може да избира основен прокурор и ръководител на Върховния административен съд.
Освен това решение, Конституционен съд позволи за разглеждане всъщност няколко каузи, свързани с атакувани текстове от измененията в главния закон, оповестиха на уеб страницата си от съда. Част от тях са свързани с така наречен домова книга за избор на длъжностен министър председател и с вероятното двойно поданство за депутатите.
Раздвижване имаше и в политическия живот на обособени партии.
Национална конференция на Движение за права и свободи, извършена малко преди Коледа – 22 декември, избра Делян Пеевски за единствен ръководител на Движение за права и свободи. Джевдет Чакъров разгласи, че ще апелират легитимността на " събирането “. С промени в устава бе заличена фигурата на почетен ръководител. Делян Пеевски разгласи, че Движение за права и свободи напуща и АЛДЕ (Алианса на либералите и демократите) и групата на " Обнови Европа " в Европейския парламент поради " ценностен разлом ".
След парламентарните избори през юни тогавашният водач на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова подаде оставка поради, по думите ѝ, пагубните резултати на партията и за краткотраен ръководител беше определен заместникът ѝ в Изпълнителното бюро Атанас Зафиров, който поведе курс за обединяване на левицата. През септември Националният съвет изключи Корнелия Нинова, Георги Свиленски, Иван Ченчев и Крум Дончев поради " прекъсване на работата на партията, опит за бойкот " и Българска социалистическа партия се записва за присъединяване в предварителния избор през октомври в коалиция с още 20 политически субекта от ляво-център под името " БСП-Обединена левица ".
В средата на декември Националният съвет на Българска социалистическа партия насрочи първото съвещание на 51-вия си Конгрес на 15 февруари, а директният избор за ръководител на партията ще е на 23 февруари следващата година.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
В началото на март, според съглашението сред двете ръководещи политически сили - ГЕРБ-СДС и " Продължаваме промяната-Демократична България “ (ПП-ДБ), министър председателят Николай Денков подаде оставка.
Очакваше се поста да заеме вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел (ГЕРБ), а той да бъде министър на образованието и науката в бъдещия кабинет. Но след несполучливи договаряния сред двете обединения за ротацията във властта, последваха три неизпълнени мандата за сформиране на държавно управление – на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и " ИТН “, длъжностен кабинет и насрочване на предварителни парламентарни избори на 9 юни.
След разпада на ръководещата " сглобка " Росен Желязков беше освободен предварително като ръководител на 49-ото Народно заседание със 129 гласа " за “ и 103 " срещу “. Решението поддържаха от ПП-ДБ, " Българска социалистическа партия за България “, " Възраждане “ и Има Такъв Народ, " срещу " гласоподаваха от ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи.
За длъжностен министър-председател беше назначен ръководителят на Сметната палата Димитър Главчев. Според последните промени в Конституцията, признати с гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи, за длъжностен министър председател президентът можеше да избира сред ръководителя на Народното събрание, шефа или подуправител на Българската национална банка (БНБ), ръководителя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместител.
Предсрочните парламентарни избори се организираха на 9 юни дружно с изборите за членове на Европейския парламент при ниска изборна интензивност. В 50-ото Народно заседание влязоха седем обединения: досегашните ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи, “Продължаваме смяната - Демократична България ”, “Възраждане ”, “БСП за България ” и “Има подобен народ ”. Изненадата на вота беше политическата групировка “Величие ” с идеолог Ивелин Михайлов, която не присъстваше в прогнозите на социологическите организации.
На 19 юни народните представители от 50-я парламент поставиха клетва. Шестнайсет дни по-късно най-малката парламентарна група - тази на " Величие “, прекрати съществуването си.
Петдесетото Народно заседание приключи без определено постоянно държавно управление и с огромен брой самостоятелни депутати.
Разцепление настъпи във втората по величина тогава парламентарно показана политическа мощ – тази на Движението за права и свободи (ДПС). От парламентарната група на Движение за права и свободи с ръководител Делян Пеевски бяха изключени 17 народни представители, измежду които и другият ръководител на Движението – Джевдет Чакъров. Така групата на Движение за права и свободи от втора стана четвърта по величина, а броят на самостоятелните депутати набъбна до 39 за няколко седмици. Само в 40-ото Народно заседание, което обаче е осъществило цялостния си четиригодишен мандат, е имало повече самостоятелни депутати – 58, съгласно информация на уеб страницата на Народното събрание.
Петдесетото Народно заседание, също както и 49-ото, мъчно избра ръководителя си. Изборът бе съпроводен със разногласия, спиране на съвещанието, балотаж, до който доближиха Рая Назарян от ГЕРБ-СДС и Петър Петров от " Възраждане “. В последна сметка Назарян бе определена за ръководител с гласовете на ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и Има Такъв Народ.
С първия мандат ГЕРБ-СДС предложиха държавно управление на малцинството. Номинираният за министър председател Росен Желязков получи от президента Радев и незабавно върна изпълнен проучвателния мандат за кабинет. При последвалото гласоподаване в пленарната зала Желязков не беше определен. Кандидатурата му бе отхвърлена с 98 гласа " за “, 138 " срещу “ и двама " въздържал се “.
При гласуването се видя и разединение в редиците на Движение за права и свободи. Една част от депутатите, определени с листата на Движението, послушаха рекомендацията на почетния ръководител Ахмед Доган да не поддържат държавно управление с първия мандат. Друга част, близки до Делян Пеевски, поддържаха проектокабинета " Желязков ". За раздор в връзките сред Пеевски и Доган се разбра от телевизионно изявление на изключения след това от парламентарната група на Движение за права и свободи депутат Рамадан Аталай.
Още при започване на Народното събрание оставка и заявление за овакантяване поддаде едно от познатите лица на Движение за права и свободи Филиз Хюсменова. Последваха поредност от решения на парламентарната група на Движение за права и свободи и от състава ѝ поредно бяха изключени Айсел Руфад, която тогава беше и заместник-председател на Движение за права и свободи, дългогодишният депутат Рамадан Аталай и Джейхан Ибрямов. Нечленуващите в парламентарна група народни представители от Движение за права и свободи се оповестиха за единение на партията под управлението на Доган.
Последваха срещи с почетния ръководител на Движението в резиденцията му в Росенец, както и послание на Ахмед Доган, с което приканва за оставките на Делян Пеевски, Халил Летифов, Станислав Анастасов, Хамид Хамид, Ертен Анисова и Радослав Ревански.
Вторият изследователски мандат за сформиране на държавно управление беше връчен на станалата втора по бройка парламентарна група в 50-ото Народно заседание - ПП-ДБ. Оттам предложиха план на декларация за излизане от политическата рецесия в България, включваща седем законодателни начинания и решения на Народното събрание. Декларацията бе разисквана с всички парламентарни групи, без тази на Движение за права и свободи. След като не получиха поддръжка за предложенията си, от ПП-ДБ върнаха втория мандат несбъднат.
Третият мандат беше даден на групата на " ИТН “, които организираха обществени съвещания с всички политически сили и самостоятелни депутати в 50-ото Народно заседание. След диалозите водачът на Има Такъв Народ Слави Трифонов написа във Facebook, че с " самостоятелните депутати към Николай Марков, самостоятелните депутати от Движение за права и свободи към Джевдет Чакъров, Българска социалистическа партия, ПП-ДБ и ГЕРБ има цялостно съвпадане на целите, дилемите, задачите и методите на тяхното осъществяване “, само че все пак две от тези политически структури - ПП-ДБ и ГЕРБ, са отказали да поддържат държавно управление с третия мандат. Затова от " ИТН “ върнаха мандата несбъднат и страната се изправи пред нови предварителни избори.
Президентът Румен Радев избра заместник-председателя на Сметната палата Горица Грънчарова-Кожарева за длъжностен министър-председател. След среща за показване на конструкция и състав на служебния кабинет, президентът отхвърли да подпише указа за назначение на служебно държавно управление. Причината беше нежеланието на Грънчарова да смени служебния министър на вътрешните работи Калин Стоянов.
Последваха още веднъж диалози с тези, които според Конституцията могат да бъдат определени за длъжностен министър председател, след които постът още веднъж пое досегашният длъжностен министър-председател Димитър Главчев. С различен собствен декрет президентът насрочи за 27 октомври 2024 година предварителните избори за народни представители.
След седмия следващ парламентарен избор, в 51-вото Народно заседание влязоха осем обединения, според решението за систематизиране на мандатите на Централната изборна комисия. Това са ГЕРБ-СДС, " Продължаваме промяната - Демократична България ", " Възраждане “, " Движение за права и свободи – Ново начало “ с водач Делян Пеевски, " Българска социалистическа партия – Обединена левица “, " Алианс за права и свободи “ (в който вземат участие последователите на Ахмед Доган), " ИТН “ и " Морал, единение, чест “ (МЕЧ). " Величие “ не съумя да прескочи 4-процентовата преграда и остана отвън Народното събрание с резултат от 3,999%.
Обявяването на формалните резултати от изборите вместо да внесе утешение в обществото, провокира напрежение и повдигна въпроси за честността на вота, съобщи президентът Румен Радев в позиция, изпратена до медиите.
След окончателните резултатите последваха претенции от политически сили до Конституционния съд за наново броене, за отчасти и за цялостно анулиране на вота. От " БСП-Обединена левица “ желаеха касирането на изборите да бъде обвързано с връщане на пълномощията на президента в Конституцията за съставяне на служебните кабинети.
По-късно Конституционният съд позволи за разглеждане всъщност пет каузи, всички с предмет оборване на законността на създадените на 27 октомври избори за народни представители. Съдът сплоти петте каузи за общо разглеждане, осведомиха от институцията.
Веднага след изборите, още преди да бъде конституиран новият парламент, от " Продължаваме промяната-Демократична България " сложиха " алена линия " за присъединяване в договаряния за постоянно държавно управление - " хигиеничен кордон " към Делян Пеевски и неговата групировка " ДПС-Ново начало " и изолирането им от властта, както и правосъдна промяна, която да не допусне Борислав Сарафов да бъде определен на 16 януари следващата година за основен прокурор. От ГЕРБ настояха министър председател да бъде водачът им Бойко Борисов, а ПП-ДБ са за равноотдалечена надпартийна фигура.
С рекорден брой опити да бъде определен парламентарен ръководител и диалози сред четири обединения в опит за ръководство стартира работа 51-вото Народно заседание.
На 11 ноември депутатите от осемте обединения, минали четирипроцентната преграда, се събраха на първо съвещание, което продължи невиждано дълго – до 6 декември, когато при 11-ия опит на 11-ия пленарен ден беше определен ръководител на Народното събрание.
Първият работен ден на новоизбраните народни представители беше белязан и от митинги. Един от тях беше на последователи на " ДПС-Ново начало “. Те издигнаха лозунги " Вън деребеите от нашите градове ", " Ние ще пазиме правото си за ново начало и заслужен живот ", " Аз гласувах да не съм призрак ".
На Никулден Наталия Киселова бе определена за ръководител на 51-вото Народно заседание на балотаж против Силви Кирилов от " ИТН ". Тя получи 140 гласа " за " и 93 " срещу ". Подкрепиха я от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, 18 депутати от " БСП-Обединена левица ", 19 от " Алианс за права и свободи ". " Против " гласоподаваха един народен представител от ГЕРБ-СДС, групата на " Възраждане ", " ДПС-Ново начало ", Има Такъв Народ и най-малката група в това Народно събрание - МЕЧ.
След избора си Киселова съобщи, че оттук насетне ще бъде ръководител на Народното събрание на всички и напъните би трябвало да си костват.
Депутатите избраха и седем заместник-председатели на 51-вото Народно заседание. От ПГ " ДПС-Ново начало “ не предложиха собствен претендент.
Конституирани бяха и парламентарните групи. От " Алианс за права и свободи “ обявиха предпочитание парламентарната група да бъде оповестена с название " Демокрация, права и свободи - Движение за права и свободи “. Така на електронното табло в пленарната зала се появиха две групи с абревиатура Движение за права и свободи.
Изборът на Наталия Киселова за ръководител на Народното събрание стана вероятен, откакто " БСП-Обединена левица “ подписа декларацията на ПП-ДБ за " хигиеничен кордон " към Пеевски. Преди това под документа подписите си сложиха от Има Такъв Народ. ГЕРБ-СДС не подписаха документа на ПП-ДБ, тъй като видяха несъгласия на текстове в него със закона. Бойко Борисов обаче съобщи и написа, че няма да ръководи с " ДПС-Ново начало “, " Алианс за права и свободи “ и " Възраждане “.
Изборът на ръководител на новия парламент " отпуши “ последващите конституционни процедури, свързани с връчването на мандатите за сформиране на държавно управление, и диалозите на първата политическа мощ за болшинство и постоянен кабинет.
На 10 декември президентът даде начало на конституционната процедура на съвещания с парламентарно показаните политически сили, преди връчването на първия изследователски мандат за сформиране на държавно управление.
Официалните договаряния за постоянна власт започнаха в седмицата преди Коледа - на 16 декември.
ГЕРБ-СДС припозна за свои сътрудници и изпрати предложения до " Демократична България “, без " Продължаваме промяната “, " БСП-Обединена левица “ и " ИТН " в търсене на допирни точки. Разговорите са по тематики сред специалисти на съответните обединения, а водачът на ГЕРБ Бойко Борисов изиска повече време от президента Румен Радев, преди той да връчи първия изследователски мандат за сформиране на кабинет.
На 20 декември, преди ваканцията за коледните и новогодишните празници, от ГЕРБ-СДС и " Демократична България “ оповестиха, че са постигнали единодушие да се работи по план на съглашение за взаимно ръководство, отразяващо резултатите от извършените досега срещи по браншове, антикорупционните цели и ограниченията за промяна в правосъдната система. След реализиране на единодушие по съглашението ще могат да стартират диалози и с " БСП-Обединена левица " и Има Такъв Народ, показаха двете обединения.
Една от първите стъпки на депутатите беше да одобряват устав за работа на 51-вото Народно заседание. Проектът предвиждаше народните представители да се тестват за алкохол и опиати при започване на всяка пленарна сесия. В пленарната зала този текст беше отритнат.
През първата сесия парламентаристите не гласоподаваха бюджет за 2025 година В последния ден преди коледната почивка на Народното събрание, която беше съкратена със седмица, бяха определени съставите на непрекъснатите парламентарни комисии по бюджет и финанси и по конституционни и правни въпроси, само че останаха без ръководители. Първите съвещания на двете комисии са планувани за 7 януари следващата година.
Още при започване на новото Народно събрание прокуратурата изиска депутатския имунитет на съпредседателя на " Продължаваме промяната " Кирил Петков, като той самичък се отхвърли от него.
На 13 ноември изпълняващият функционалностите основен прокурор Борислав Сарафов внесе искане за събаряне имунитета на народния представител Джейхан Ибрямов( " Алианс за права и свободи " ). По-късно Сарафов изиска още шест имунитета на народни представители - тези на Радостин Василев (МЕЧ), Веселин Вешев ( " Възраждане " ), Ангел Георгиев ( " Възраждане " ), Лена Бориславова ( " Продължаваме промяната - Демократична България " ), Гюнай Далоолу ( " ДПС-Ново начало " и Марио Рангелов ( " Алианс за права и свободи " ). С тях поисканите имунитети станаха осем. Почти всички от посочените национални избраници оповестиха, че сами ще се откажат от депутатската си отбрана.
На 19 декември излезе решение на Конституционния съд, с което се отклоняват питанията на ГЕРБ-СДС и на ПП-ДБ, свързани с пълномощията на Висшия правосъден съвет. Те бяха за това дали, когато мандатът на членовете на Висш съдебен съвет е изминал, той продължава да извършва конституционните си пълномощия в цялост и може да избира основен прокурор и ръководител на Върховния административен съд.
Освен това решение, Конституционен съд позволи за разглеждане всъщност няколко каузи, свързани с атакувани текстове от измененията в главния закон, оповестиха на уеб страницата си от съда. Част от тях са свързани с така наречен домова книга за избор на длъжностен министър председател и с вероятното двойно поданство за депутатите.
Раздвижване имаше и в политическия живот на обособени партии.
Национална конференция на Движение за права и свободи, извършена малко преди Коледа – 22 декември, избра Делян Пеевски за единствен ръководител на Движение за права и свободи. Джевдет Чакъров разгласи, че ще апелират легитимността на " събирането “. С промени в устава бе заличена фигурата на почетен ръководител. Делян Пеевски разгласи, че Движение за права и свободи напуща и АЛДЕ (Алианса на либералите и демократите) и групата на " Обнови Европа " в Европейския парламент поради " ценностен разлом ".
След парламентарните избори през юни тогавашният водач на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова подаде оставка поради, по думите ѝ, пагубните резултати на партията и за краткотраен ръководител беше определен заместникът ѝ в Изпълнителното бюро Атанас Зафиров, който поведе курс за обединяване на левицата. През септември Националният съвет изключи Корнелия Нинова, Георги Свиленски, Иван Ченчев и Крум Дончев поради " прекъсване на работата на партията, опит за бойкот " и Българска социалистическа партия се записва за присъединяване в предварителния избор през октомври в коалиция с още 20 политически субекта от ляво-център под името " БСП-Обединена левица ".
В средата на декември Националният съвет на Българска социалистическа партия насрочи първото съвещание на 51-вия си Конгрес на 15 февруари, а директният избор за ръководител на партията ще е на 23 февруари следващата година.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ