Звездният миг на България
С полета на българския воин и родолюбец ген. Георги Иванов в границите на руската стратегия “Интеркосмос ” ставаме шестата страна в света, чийто жител лети в необятните простори на Космоса. 10 април, само че преди 46 години, остава знакова дата в българската история. На 10 април, 1979 година, в Байконур (Казахстан) е изстрелян корабът “Союз-33 “ с първия български космонавт на борда - подполк. Георги Иванов, и с пълководец - руският космонавт Николай Рукавишников.
Два дни по-късно при извънредно комплицирана конюнктура корабът се завръща, откакто прави 31 цялостни обиколки към Земята. Двамата космонавти прекарват в Космоса 1 ден, 23 часа и 1 минута.
Ето и какви са спомените от този миг в архива на Българската телеграфна организация, бюлетина “Вътрешна информация ” в самия ден на полета:
“Щастлив полет!
В небето на България изгря нова звезда. Лети корабът “Союз-33 ”, на чийто ръб са двама земни и звездни братя - Николай Рукавишников и първият български космонавт майор Георги Иванов. България ликува!
Майор Георги Иванов, космонавт номер 92 в света, се насочи в галактическите простори с горделивост от достиженията и на своята социалистическа татковина. Днешна България е страна на съвременна електроника. Още през 1972 година тя изпрати в Космоса своя научна инсталация. Редица уреди на летателните машини, които в този момент са в околоземна орбита, са дело на български учени, конструктори и работници…
Дни по-късно в Поверителното приложение С-2 на Българска телеграфна агенция написа: " За полета на “Союз-33 ”
Център за ръководство на полета, 12 април 1979 г./ТАСС/ В сходство с програмата за полета на интернационалния екипаж на 11 април в 21,54 часа московско време стартира доближаване на кораба “Союз-33 ” с орбиталния комплекс “Салют-6 ”- “Союз-32 ”. При доближаването породиха отклонения от планувания режим в работата на сближаващо-коригиращата двигателна система на кораба “Союз-33 ” и скачването със станцията “Салют-6 ” беше анулирано. Космонавтите Николай Рукавишников и Георги Иванов започнаха подготовка за връщане на Земята.
Отново в Поверително приложение С-2 са оповестени мнения за събитието от непознати медии:
София 12 април 1979 година (АФП) От вторник вечерта България живее в еуфорията от полета на първия български космонавт инженер майор Георги Иванов. Всичко тук минава под знака на това събитие. Радиото и малкия екран препредават от време на време първите си репортажи от вторник вечерта, излъчени напряко от Байконур и Москва. И още един невиждан факт – през нощта във вторник против сряда органът на Българска комунистическа партия в. “Работническо дело “ издаде специфичен брой с репортажи и фотоси, отдадени на събитието.
Вестниците излизат със заглавия с огромни букви по цялото продължение на първите си страници, които гласят: „ В Космоса - един наследник на България “, „ Триумфът на България “, „ Социализмът ни даде галактически криле “, „ Триумф на великата българо-съветска дружба “. В специфичния си брой седмичникът „ Поглед “ акцентира, че този факт е резултат от сливането сред „ доверието и щедростта на руските титани на мисълта и действието и нашата обич към труда, нашата просветеност, нашия гений и нашата воля “.
" Москва, 13 април 1979 година (АП) Неизправният галактически транспортен съд „ Союз-33 “ със съветско-български екипаж на борда направи нощес извънредно, наложително нощно приземяване в казахстанските степи, откакто не съумя да се скачи с орбиталната галактическа лаборатория. Московската телевизия заяви, че българинът Георги Иванов и руският пълководец на кораба Николай Рукавишников се усещат добре и ги похвали за тяхното “хладнокръвие, огромна работоспособност и механически знания ”...
Скоро след приземяването някогашният руски космонавт Константин Феоктистов дава неизмеримо бързо и в детайли изложение на това, което се беше случило. Той споделя, че космонавтите е трябвало да извършат 5 корекции на курса, два първия ден и три – втория, с цел да заемат комфортно за съединяване състояние. Маневрирайки, те съумели да доближат на няколко километра от „ Салют-6 “ и да открият радиовръзка с космонавтите в орбиталната станция. Тогава, споделя той, трябваше да влезе в деяние „ сближаващо-коригиращата двигателна система “, само че бе открито, че тя е неизправна. Решено беше процесът към доближаване да бъде спрян. Тъй като аварийните ракетни ускорители бяха нужни за връщането на Земята, сподели той, беше преценено, че е нецелесъобразно те да се употребяват за съединяване. Решено беше корабът да се върне на Земята…
Два дни по-късно при извънредно комплицирана конюнктура корабът се завръща, откакто прави 31 цялостни обиколки към Земята. Двамата космонавти прекарват в Космоса 1 ден, 23 часа и 1 минута.
Ето и какви са спомените от този миг в архива на Българската телеграфна организация, бюлетина “Вътрешна информация ” в самия ден на полета:
“Щастлив полет!
В небето на България изгря нова звезда. Лети корабът “Союз-33 ”, на чийто ръб са двама земни и звездни братя - Николай Рукавишников и първият български космонавт майор Георги Иванов. България ликува!
Майор Георги Иванов, космонавт номер 92 в света, се насочи в галактическите простори с горделивост от достиженията и на своята социалистическа татковина. Днешна България е страна на съвременна електроника. Още през 1972 година тя изпрати в Космоса своя научна инсталация. Редица уреди на летателните машини, които в този момент са в околоземна орбита, са дело на български учени, конструктори и работници…
Дни по-късно в Поверителното приложение С-2 на Българска телеграфна агенция написа: " За полета на “Союз-33 ”
Център за ръководство на полета, 12 април 1979 г./ТАСС/ В сходство с програмата за полета на интернационалния екипаж на 11 април в 21,54 часа московско време стартира доближаване на кораба “Союз-33 ” с орбиталния комплекс “Салют-6 ”- “Союз-32 ”. При доближаването породиха отклонения от планувания режим в работата на сближаващо-коригиращата двигателна система на кораба “Союз-33 ” и скачването със станцията “Салют-6 ” беше анулирано. Космонавтите Николай Рукавишников и Георги Иванов започнаха подготовка за връщане на Земята.
Отново в Поверително приложение С-2 са оповестени мнения за събитието от непознати медии:
София 12 април 1979 година (АФП) От вторник вечерта България живее в еуфорията от полета на първия български космонавт инженер майор Георги Иванов. Всичко тук минава под знака на това събитие. Радиото и малкия екран препредават от време на време първите си репортажи от вторник вечерта, излъчени напряко от Байконур и Москва. И още един невиждан факт – през нощта във вторник против сряда органът на Българска комунистическа партия в. “Работническо дело “ издаде специфичен брой с репортажи и фотоси, отдадени на събитието.
Вестниците излизат със заглавия с огромни букви по цялото продължение на първите си страници, които гласят: „ В Космоса - един наследник на България “, „ Триумфът на България “, „ Социализмът ни даде галактически криле “, „ Триумф на великата българо-съветска дружба “. В специфичния си брой седмичникът „ Поглед “ акцентира, че този факт е резултат от сливането сред „ доверието и щедростта на руските титани на мисълта и действието и нашата обич към труда, нашата просветеност, нашия гений и нашата воля “.
" Москва, 13 април 1979 година (АП) Неизправният галактически транспортен съд „ Союз-33 “ със съветско-български екипаж на борда направи нощес извънредно, наложително нощно приземяване в казахстанските степи, откакто не съумя да се скачи с орбиталната галактическа лаборатория. Московската телевизия заяви, че българинът Георги Иванов и руският пълководец на кораба Николай Рукавишников се усещат добре и ги похвали за тяхното “хладнокръвие, огромна работоспособност и механически знания ”...
Скоро след приземяването някогашният руски космонавт Константин Феоктистов дава неизмеримо бързо и в детайли изложение на това, което се беше случило. Той споделя, че космонавтите е трябвало да извършат 5 корекции на курса, два първия ден и три – втория, с цел да заемат комфортно за съединяване състояние. Маневрирайки, те съумели да доближат на няколко километра от „ Салют-6 “ и да открият радиовръзка с космонавтите в орбиталната станция. Тогава, споделя той, трябваше да влезе в деяние „ сближаващо-коригиращата двигателна система “, само че бе открито, че тя е неизправна. Решено беше процесът към доближаване да бъде спрян. Тъй като аварийните ракетни ускорители бяха нужни за връщането на Земята, сподели той, беше преценено, че е нецелесъобразно те да се употребяват за съединяване. Решено беше корабът да се върне на Земята…
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ