С полагане цветя пред паметната плоча, посветена на създаването през

С полагане цветя пред паметната плоча, отдадена на основаването през 1897 година в Русе на Тайно офицерско приятелство за избавление на Македония и Одринско, в градинката пред някогашните казарми на Пети пехотен дунавски полк, членове на Вътрешна македонска революционна организация – Русе означиха тъжната 116-а годишнина от убийството на един от уредниците на братството – Борис Сарафов, и на Иван Гарванов.

Двамата македонски революционери съставляват възгледите на дясното крило в тогавашната ВМОРО. Физическото очистване на високопоставените дейци и задгранични представители на Организацията е осъществено от Тодор Паница по заповед на Яне Сандански. Актът основава непреодолими спънки за каквито и да е обединителни процеси сред членовете ѝ и поставя началото на братоубийствата в македоно-одринското освободително придвижване.

Траян Тотев – учредителен секретар на Вътрешна македонска революционна организация за област Русе напомни в резюме трагичното събитие и процесите, които то отприщва, като увери, че през днешния ден Организацията се учи от историята, с цел да не бъдат повтаряни моментите на разцепление, а да се ратува за обединяване в силите и дейностите.

Около час преди среднощ на 28 ноември 1907 година в София Тодор Паница изненадващо вади по едно и също време двата си нагана и прострелва поредно от упор Иван Гарванов „ в лявото ухо “, а Борис Сарафов „ в лявото слепоочие “, след което изчезва в тъмнината по софийските улици. Към момента на покушението Сарафов е на 35, а Гарванов – на 37 години. Няколко седмици по-рано е убит и войводата Михаил Даев.

Демонстративна екзекуция лишава Организацията от двама високообразовани дългогодишни македонски революционери и ръководители, ставайки преломен миг освен за ВМОРО, само че и за отношението на ръководещите в България към крайната ѝ левица.

След 1896 година Борис Сарафов дружно с генерал Иван Цончев започват основаването на офицерски сдружения в българските казарми, които да приготвят и изпращат офицери за четите в Македония.  По-късно, на Шестия конгрес на македонските братства в България от май 1899 година, Борис Сарафов е определен за ръководител на Върховния комитет. Като ръководител на „ върховистите “ се застъпва за по-активна активност и в емиграция, и във вътрешността, като е подсилен от ВМОРО. През май 1900 година подписва взаимен протокол със задграничните представители на Организацията Гоце Делчев и Гьорче Петров, съгласно който българските офицери се позволяват във всички структури на ВМОРО. През 1905 година обаче  конфликтът сред фракциите във ВМОРО се изостря и на Рилски конгрес е решено Даме Груев, Борис Сарафов, Иван Гарванов и Христо Матов да бъдат отстранени от ръководството, като решението е подкрепено от авторитети като Гьорче Петров, Пере Тошев и Петър Попарсов. След като през 1906 година загива Даме Груев, именуван „ геният на компромиса “ сред двете крила, различията им провалят планувания спогодителен конгрес на Организацията в София и довеждат до финален ерес. През 1907 година Временното задгранично посланичество на ВМОРО в България, формирано от Гарванов, Матов и Сарафов, провежда дейна активност по постоянното изпращане на чети в Македония с финансовата поддръжката на царския замък. Това провокира острата реакция на левичарите. В оповестеното през ноември 1907 година писмо от Организацията в Сяр измежду обвиняванията против Гарванов и Сарафов е и това, че те „ взаимно с българското държавно управление инспирират безразборното навлизане на всеобщи чети във вътрешността “. Издадена е и смъртна присъда, подписана от Яне Сандански и още трима дейци.