Варна почете Деня на народните будители пред паметника на отец Паисий
С полагане на венци и цветя пред паметника на отец Паисий Хилендарски в Морската градина варненци означиха Деня на националните будители.
Тържествената гала се състоя пред бюста на Паисий, където Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отслужи признателен молебен. Официални лица и жители се включиха в проявата.
Съорганизатори на проявата бяха Военноморските сили на Република България и Варненската и Великопреславска света митрополия.
Славата на пръв будител на нацията справедливо носи Паисий Хилендарски . Народът ни го знае и уважава като Отец Паисий. В далечните времена преди повече от два века и половина, през 1762 година, той написва своята „ История славянобългарска “, с която слага началото на Българското възобновление.
Негов пръв следовник е свещеник Софроний Врачански – свещеник и просветник, който в тежките години на робството написа книги за култура и работи за политическото избавление на народа. След тях идват още стотици радетели за национална свяст и българско съзнание – Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и доста други.
Тържествената гала се състоя пред бюста на Паисий, където Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отслужи признателен молебен. Официални лица и жители се включиха в проявата.
Съорганизатори на проявата бяха Военноморските сили на Република България и Варненската и Великопреславска света митрополия.
Славата на пръв будител на нацията справедливо носи Паисий Хилендарски . Народът ни го знае и уважава като Отец Паисий. В далечните времена преди повече от два века и половина, през 1762 година, той написва своята „ История славянобългарска “, с която слага началото на Българското възобновление.
Негов пръв следовник е свещеник Софроний Врачански – свещеник и просветник, който в тежките години на робството написа книги за култура и работи за политическото избавление на народа. След тях идват още стотици радетели за национална свяст и българско съзнание – Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и доста други.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ