Пловдивчани почетоха 171 г. от рождението на Ботев СНИМКИ
С полагане на венци и цветя, през днешния ден в Пловдив бе маркирана 171-та годишнина от рождението на Христо Ботев. Ритуалът пред паметника на поета-революционер в Цар Симеоновата градина се провежда обичайно от Община Пловдив, като част от календара на културните събития на града, с присъединяване на почетна рота, венценосци и боен духов оркестър от пловдивския гарнизон.
На церемонията участваха Председателят на Общински съвет - Пловдив Савина Петкова, заместник-кметът по просвета и туризъм Александър Държиков, бригаден военачалник Явор Матеев, заместител регионалният шеф на област Пловдив Димитър Керин, заместник-областния шеф на област Кърджали Никола Чанев, шефът на ОД на Министерство на вътрешните работи Пловдив старши комисар Атанас Илков, кметовете на региони, общински съветници, Общественият медиатор на община Пловдив, представители на общинската администрация, политически партии и публични организации, детския тим на ФК „ Ботев “ Пловдив, Съюза на офицерите и сержантите от запаса, медии и жители.
Словото за делото и живота на великия българин бе произнесено от Димитър Минев – шеф на Народна библиотека „ Иван Вазов “. Водещ на церемонията бе артистът Петър Тосков.
Слово на Димитър Минев (пълен текст)
На днешния ден се навършват 171 години от рождението на една от най-значимите персони в българската история – поета, писателя, журналиста и революционера Христо Ботьов Петков, по-известен като Христо Ботев.
В каквато и поредност да се слагат тези прояви на Ботев, те постоянно са извънредно значими и значими и не могат да се степенуват. Гениален стихотворец, извънреден публицист, непостижим журналист, несклоняем и неосъществим хъш и въстаник.
Роден в Калофер навръх Рождество Христово/25 декември-стар стил/, той идва на този свят освен с името си, само че и с задачата на Спасителя, да се врече и жертва за Отечеството и народа си и да стигне до своята Голгота едвам 28 годишен.
Творчеството на гениалния стихотворец, въпреки и не изключително огромно, само че извънредно по художествените си качества бележи най-високата точка в българската предосвобожденска ера, трансферира границите на националната просвета и придобива общочовешка значителност.
Но Ботев е освен огромен стихотворец, той е и ослепителен журналист, който съумява с надареното си перо да увлече и приобщи своите съвременници към един нов революционен блян. Въоръжен с изящната си българска тирада, с острия си и прецизен език, той съумява да продължи делото на Апостола и да възпламени искрите на вярата и увереността, че българите сами могат да отхвърлят робството с протест и гражданска война.
Започва един от най-величавите и трагични моменти от българската история – подготовката и експлоадирането на Априлското въстание. За късия си и разтревожен живот Ботев е избрал непринудено и с ясно схващане саможертвата в името на жадуваната от всички независимост.
„ От сичкото това, що казахме дотука, ние не можеме да направиме друго никакво умозаключение, също така, че единственото избавление на нашия народ се състои в революцията. Който има уши, той дано чуе. Нашата революционна партия скоро ще покаже де е, какво е и какво иска… “ – изповядва Ботев.
Само за няколко месеца от юли 1875г. Христо Ботев оглавява революционния комитет в Букурещ и съумява да възпламени с огненото си слово и непреклонен възторг доста съратници за общото дело – революцията. Но печели и значително съперници и не почитатели на бунтовната активност. Част от апостолите го изоставят и се реалокират в Гюргево. Той не е член на Гюргевския революционен комитет, само че се счита за част от „ революционната партия “ за избавление на България и по тази причина се заема да помогне с каквото умее за революцията. С младежкия си възторг се хвърля да провежда въоръжена чета, която опитни хайдути-воеводи да поведат в неравната борба.
„ Той не сядаше, не лягаше, не дояждаше в тия дни – споделя Иван Вазов – Той тичаше от кафене в кафене, от механа в механа, от хан на хан, от къща на къща – да навижда, да беседва, да посреща, да разпаля бъдещите си приятели в сложното дружество. “
Кой ще поведе юнаците в случай че не вехтите и опитни войводи Филип Тотю, Панайот Хитов и Дядо Желю? За зла орис, а и някак си чисто по нашенски и воеводите отпътуват на по-важна за тях задача в Сърбия, и комитетските пари незнайно къде потъват и остават 200-те юнаци, решени на всичко и подготвени да се жертват в името на свободата.
„ Аз ще ви стана воевода! Приемате ли ме? “ – декларира Христо Ботев по зла подигравка на ориста пред Никола Обретенов и Георги Апостолов – упреквани за неуспеха на подготовката в III-ти Врачански революционен окръг, а даже и за гибелта на воеводата.
За оклеветения и изолиран от комитетските каузи Ботев това е истински подарък от ориста. „ Аз съм радостен и насладата ми няма граници, като си наумя, че „ Моята молитва “ се сбъдва “ – написа той в едно от предсмъртните си писма.
Така правилен на свободолюбивия си дух и на веруюто, че избавление може да се случи единствено посредством гражданска война, Ботев поема по пътя на своята Голгота.
„ Няма власт над оная глава, която е подготвена да се отдели от плещите си в името на свободата и за богатството на цялото човечество. “ – декларира поетът.
На 17 май преди обяд „ Радецки “ стопира в Оряхово. На палубата се качват врачаните Стефанаки и Сава Савови.
„ Те ни увещаваха – свидетелства Кирил Ботев – четата да не отпътува за вътрешността на България, тъй като още нищо не било готово. Но ние бяхме тръгнали, а за връщане и дума не можеше да става. “
Най-неочаквано се оказва, че няма и помен от всеобщата поддръжка и съпричастност, няма и помен от народа, който са пристигнали да освобождават. Това не може да пречупи Христо Ботев, който е планувал много по-рано, още в поезията си своя път и праволинейно го следва.
Аз към този момент пушка нарамих
и на глас търча национален
против врагът си безверни.
Там аз за благо, за драго,
за теб, за татко, за братя,
за него ще се заловя,
пък... каквото сабя покаже
и достойнството, майко, юнашка!
Христо Ботев остава както в учебниците, по този начин и в мозъка на българина от началото на подвизите му, чак до в този момент повече от век и половина по-късно. Ще остане и за в бъдеще. Не инцидентно и през днешния ден Христо Ботев е един от най-великите и почтени синове на България, посветили целия си умишлен живот и себе си на Отечеството с едничката мисъл:
„ Но стига ми тая премия – да каже нявга народа: умря сиромаха за истина, за истина и за свобода… ”
Сега след толкоз години можем твърдо да заявим, че даже единствено Ботев и Левски дефинират голямата духовна територия на България, че с цел да си същински българин, би трябвало да ги носиш в сърцето си като величави титани и да се гордееш, че си техен потомък.
Толкова проницателен и величествен бе Христо Ботев в късия си, само че плевел и логичен живот, че съумя да предскаже и безсмъртието си:
„ Тоз, който падне в пердах за независимост, той не умира. “
фотоси: Наташа Манева
На церемонията участваха Председателят на Общински съвет - Пловдив Савина Петкова, заместник-кметът по просвета и туризъм Александър Държиков, бригаден военачалник Явор Матеев, заместител регионалният шеф на област Пловдив Димитър Керин, заместник-областния шеф на област Кърджали Никола Чанев, шефът на ОД на Министерство на вътрешните работи Пловдив старши комисар Атанас Илков, кметовете на региони, общински съветници, Общественият медиатор на община Пловдив, представители на общинската администрация, политически партии и публични организации, детския тим на ФК „ Ботев “ Пловдив, Съюза на офицерите и сержантите от запаса, медии и жители.
Словото за делото и живота на великия българин бе произнесено от Димитър Минев – шеф на Народна библиотека „ Иван Вазов “. Водещ на церемонията бе артистът Петър Тосков.
Слово на Димитър Минев (пълен текст)
На днешния ден се навършват 171 години от рождението на една от най-значимите персони в българската история – поета, писателя, журналиста и революционера Христо Ботьов Петков, по-известен като Христо Ботев.
В каквато и поредност да се слагат тези прояви на Ботев, те постоянно са извънредно значими и значими и не могат да се степенуват. Гениален стихотворец, извънреден публицист, непостижим журналист, несклоняем и неосъществим хъш и въстаник.
Роден в Калофер навръх Рождество Христово/25 декември-стар стил/, той идва на този свят освен с името си, само че и с задачата на Спасителя, да се врече и жертва за Отечеството и народа си и да стигне до своята Голгота едвам 28 годишен.
Творчеството на гениалния стихотворец, въпреки и не изключително огромно, само че извънредно по художествените си качества бележи най-високата точка в българската предосвобожденска ера, трансферира границите на националната просвета и придобива общочовешка значителност.
Но Ботев е освен огромен стихотворец, той е и ослепителен журналист, който съумява с надареното си перо да увлече и приобщи своите съвременници към един нов революционен блян. Въоръжен с изящната си българска тирада, с острия си и прецизен език, той съумява да продължи делото на Апостола и да възпламени искрите на вярата и увереността, че българите сами могат да отхвърлят робството с протест и гражданска война.
Започва един от най-величавите и трагични моменти от българската история – подготовката и експлоадирането на Априлското въстание. За късия си и разтревожен живот Ботев е избрал непринудено и с ясно схващане саможертвата в името на жадуваната от всички независимост.
„ От сичкото това, що казахме дотука, ние не можеме да направиме друго никакво умозаключение, също така, че единственото избавление на нашия народ се състои в революцията. Който има уши, той дано чуе. Нашата революционна партия скоро ще покаже де е, какво е и какво иска… “ – изповядва Ботев.
Само за няколко месеца от юли 1875г. Христо Ботев оглавява революционния комитет в Букурещ и съумява да възпламени с огненото си слово и непреклонен възторг доста съратници за общото дело – революцията. Но печели и значително съперници и не почитатели на бунтовната активност. Част от апостолите го изоставят и се реалокират в Гюргево. Той не е член на Гюргевския революционен комитет, само че се счита за част от „ революционната партия “ за избавление на България и по тази причина се заема да помогне с каквото умее за революцията. С младежкия си възторг се хвърля да провежда въоръжена чета, която опитни хайдути-воеводи да поведат в неравната борба.
„ Той не сядаше, не лягаше, не дояждаше в тия дни – споделя Иван Вазов – Той тичаше от кафене в кафене, от механа в механа, от хан на хан, от къща на къща – да навижда, да беседва, да посреща, да разпаля бъдещите си приятели в сложното дружество. “
Кой ще поведе юнаците в случай че не вехтите и опитни войводи Филип Тотю, Панайот Хитов и Дядо Желю? За зла орис, а и някак си чисто по нашенски и воеводите отпътуват на по-важна за тях задача в Сърбия, и комитетските пари незнайно къде потъват и остават 200-те юнаци, решени на всичко и подготвени да се жертват в името на свободата.
„ Аз ще ви стана воевода! Приемате ли ме? “ – декларира Христо Ботев по зла подигравка на ориста пред Никола Обретенов и Георги Апостолов – упреквани за неуспеха на подготовката в III-ти Врачански революционен окръг, а даже и за гибелта на воеводата.
За оклеветения и изолиран от комитетските каузи Ботев това е истински подарък от ориста. „ Аз съм радостен и насладата ми няма граници, като си наумя, че „ Моята молитва “ се сбъдва “ – написа той в едно от предсмъртните си писма.
Така правилен на свободолюбивия си дух и на веруюто, че избавление може да се случи единствено посредством гражданска война, Ботев поема по пътя на своята Голгота.
„ Няма власт над оная глава, която е подготвена да се отдели от плещите си в името на свободата и за богатството на цялото човечество. “ – декларира поетът.
На 17 май преди обяд „ Радецки “ стопира в Оряхово. На палубата се качват врачаните Стефанаки и Сава Савови.
„ Те ни увещаваха – свидетелства Кирил Ботев – четата да не отпътува за вътрешността на България, тъй като още нищо не било готово. Но ние бяхме тръгнали, а за връщане и дума не можеше да става. “
Най-неочаквано се оказва, че няма и помен от всеобщата поддръжка и съпричастност, няма и помен от народа, който са пристигнали да освобождават. Това не може да пречупи Христо Ботев, който е планувал много по-рано, още в поезията си своя път и праволинейно го следва.
Аз към този момент пушка нарамих
и на глас търча национален
против врагът си безверни.
Там аз за благо, за драго,
за теб, за татко, за братя,
за него ще се заловя,
пък... каквото сабя покаже
и достойнството, майко, юнашка!
Христо Ботев остава както в учебниците, по този начин и в мозъка на българина от началото на подвизите му, чак до в този момент повече от век и половина по-късно. Ще остане и за в бъдеще. Не инцидентно и през днешния ден Христо Ботев е един от най-великите и почтени синове на България, посветили целия си умишлен живот и себе си на Отечеството с едничката мисъл:
„ Но стига ми тая премия – да каже нявга народа: умря сиромаха за истина, за истина и за свобода… ”
Сега след толкоз години можем твърдо да заявим, че даже единствено Ботев и Левски дефинират голямата духовна територия на България, че с цел да си същински българин, би трябвало да ги носиш в сърцето си като величави титани и да се гордееш, че си техен потомък.
Толкова проницателен и величествен бе Христо Ботев в късия си, само че плевел и логичен живот, че съумя да предскаже и безсмъртието си:
„ Тоз, който падне в пердах за независимост, той не умира. “
фотоси: Наташа Манева
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ