С поклонение пред паметника на Васил Левски на централната алея

С поклонение пред паметника на Васил Левски на централната алея на Бунарджика, през днешния ден в Пловдив беше почетено делото, живота и 150-та годишнина от трагичната крах на Апостола на Свободата Васил Левски. Преди общоградското честване, на което участваха доста жители, възпитаници и деца, своят патронен празник пред паметника означи и Националната комерсиална гимназия. Облечени в униформата на гимназията, учениците сервираха венци и цветя и с едноминутно безмълвие уважиха паметта на най-светлия български воин. Преди тях на алеята на Бунарджика, паметта на най-свидния наследник на България уважиха и деца от детска градина от община „ Родопи “.

Във военната гала на общоградското честване в 11 часа участваха представителни формирования от 3- та авиобаза Граф Игнатиево – почетна рота, боен духов оркестър и венценосци, членовете на комитет „ Родолюбие “, Общински комитет „ Васил Левски “ и Сдружение „ Традиция “. Строят одобри генерал-майор Явор Матеев – пълководец на „ Съвместното командване на специфичните интервенции “ и шеф на пловдивския гарнизон.

Водещ на възпоменателното честване бе актрисата от Драматичен спектакъл Пловдив Мария Генчева.  Тази година формалното слово бе произнесено от Емил Георгиев Манчев, възпитаник в XI „ а “ клас на ЕГ „ Пловдив “.  Носител на голям брой награди през образователната 2021/2022г., измежду които: I място в България – Х клас на националната олимпиада по немски език., II място на националния кръг на интернационалната олимпиада на Гьоте институт. През образователната 2022/2023г.: I място на националното съревнование на Нов български университет за превод, I място на надпреварата „ Грамотни ли сме “ под егидата на Община Пловдив по правопис. Емил Манчев е с високи резултати от националните кръгове на олимпиадите по български език и литература и физика и астрономия и е завоювал награди от национални надпревари по математика.

За да почетат делото и паметта на Апостола и да положат венци и цветя пред паметника на Васил Левски бяха Кметът на град Пловдив Здравко Димитров, регионалният шеф доктор Ангел Стоев, Председателят на Общински съвет-Пловдив – инж. Александър Държиков, генерал-майор Явор Матеев – пълководец на „ Съвместното командване на специфичните интервенции “ и пълководец на пловдивския гарнизон, полковник Иван Иванов – заместител пълководец по логистичното обезпечаване на 3- та авиобаза Граф Игнатиево, заместник-кметът Тодор Чонов, общински съветници, кметовете на региони Георги Стаменов, Стоян Алексиев, Костадин Димитров и заместник-кметовете на регион Западен,  Централен и Тракия, представители на общинската администрация, Общественият медиатор на Пловдив – Борислав Стаматов, възпитаници от пловдивски учебни заведения, две детски градини, жители, политически, публични организации и медии.

Многобройни венци и цветя бяха положени и от името на държавни и общиски структури, съюзи, сдружения, комитети, почетни консули, политически партии, от голям брой признателни жители. Както всяка година с едноминутно безмълвие и рухване на колене, пловдивчани отдадоха респект пред саможертвата на Апостола на свободата Васил Левски.

Вижте цялостния текст на словото, произнесено от Емил Георгиев Манчев, възпитаник от 11а клас на ЕГ,,Пловдив‘‘:

ЛЕВСКИ

Васил Иванов Кунчев, Васил Левски, Дякон Игнатий, Апостола – всички те посочват един човек, един воин, избран от поета като един наследник на майката татковина. Ето че сме се събрали на този ден, с цел да почетем точно неговото дело, неустрашимост и мъжество, неговия свят героизъм в името на българския народ, в името на една по-добра България. Ние сме тук, с цел да отбележим 150-годишнината от гибелта на индивида, положил основите на последвалите битки за национално избавление. А както знаем – в случай че основите не са здрави, оборудването рухва.

Отивайки на среща със гибелта, изправен гордо пред,,черното бесило‘‘, Левски изрича последните си думи пред отец Тодор Митов:,,Каквото съм направил, в ползу народу е.‘‘

Парадоксално или не, най-малко съгласно историческите извори, никой от същия този народ не се притичва на помощ – дали заради рабски боязън, дали тъй като е ангажиран да търси белите меджидиета в дълбоките преспи край Къкрина, както допуска в един собствен роман писателят Йордан Радичков. Апостола остава самичък, само че погледът му е ориентиран нагоре, към небето, към вечността, към нас, идващите след него.

Век и половина по-късно ние сме тук и като че ли се успокояваме, че сме върнали стореното, че сме се отплатили.

Да, тук сме. Да, припомняме неговото дело. Да, сервира цветя и венци. Но това единствено за ден, за няколко часа дори. Ще го повторим още два-три пъти – в деня на рождението му, на националния празник. Ще закачим портрет на стената. От време на време ще спрягаме неговото име. Дали обаче това е задоволително? И дали е същинско?

Вазов ни споделя, че бесилото е обезсмъртило героя – само че безсмъртието не е ли постоянно, непрекъснато, или се демонстрира единствено когато можем да извлечем изгода, да си послужим с него като индулгенция?

Госпожи и господа, уважаеми съграждани,

Левски ни завеща концепцията си за,,чиста и свята република‘‘. Да се огледаме в близост и да помислим – постигнахме ли я? В подмяна на толкоз доста, той изиска единствено едно от нас – успяхме ли? А по какъв начин да отговорим през днешния ден на това Народе????, написано в джобното му тефтерче и незаглъхващо век и половина към този момент?

Ние, българите, сме благословени да бъдем наследници на огромни фигури, същински патриоти, сложили богатството на народа пред самите себе си. Такива, за които българщината е дълг. Вместо да последваме техния образец, ние ги трансформираме в нарицателни имена, омаловажаваме тяхната обич към България, само че не тъй като я отхвърляме, а тъй като ние самите не я притежаваме. Ако е по този начин, напразни ли са били жертвите на хиляди българи, борили се за свободата, целостта и суверенитета на нашата страна? Заслужаваме ли да се назовем потомци на такива велики персони?

Какъвто и да е отговорът, през днешния ден ние, събралите се на това място, отдаваме дълбока респект на може би най-великия българин, чийто облик е пренасян с години в националните сърца. В едно от своите писма до Любен Каравелов Апостола изповядва концепцията си, че в България би трябвало да царува приятелство без оглед на религия и националност. Затова, в случай че откровено се прекланяме пред делото на Левски, дано загърбим разликите, които пречат на общата ни работа, и да позволим то да ни свърже като нишка, здрава и неразрушима. Да създадем крачка напред към изконната фантазия на Апостола – една обединена и сплотена България, открита към съседите си и към света.