Трети март - Денят на Освобождението на България
С подписването на Санстефанския контракт България още веднъж е независима страна след близо 500-годишно робство
На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано, сегашен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан кротичък контракт сред Русия и Османската империя. С него се поставя завършек на Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./ и се основава още веднъж българската страна след близо 500-годишно османско господство.
Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година, което провокира голям отзив в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, измежду които личат имената на Уилям Гладстон и Виктор Юго, издигат глас в поддръжка на потиснатите българи.
Войната става неизбежна след неуспеха на Константинополската конференция и отхвърли на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски жители. Тя приключва с победа на участниците в антиосманската коалиция, отпред с Русия.
Санстефанският мир е подписан на 3 март (19 февруари остарял стил). Тази дата не е определена инцидентно. Тя съответствува с коронацията на Александър ІІ през 1855 година и освобождението на крепостните селяни в Русия през 1861 година, за което съветският император получава прозвището Освободител. Договорът е предварителен – т. е. прелиминарен и предстои на утвърждението на останалите велики сили.
Според него, освободена България е самостоятелно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое национално държавно управление и армия. Площта му е над 170 000 кв. км. Пълномощници от съветска страна са граф Игнатиев и А. И. Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Чл. 6 -11 се отнасят до България, която е основана като самостоятелно трибутарно княжество с християнско държавно управление и своя армия.
Границите на княжеството обгръщат Северна България(без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). Чл. 7 от контракта урежда устройството и ръководството. Държавата се ръководи от княз, определен от популацията с утвърждението на Великите сили и Високата врата. Парламентът е трябвало да създаде Органически правилник (Конституция).
Предвижда се и краткотрайно съветско ръководство за период от две години, което се реализира от специфичен императорски комисар. Чл. 8 планува да се заплаща специфичен налог на Високата врата. Със Санстефанския кротичък контракт България възкръсва още веднъж на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души.
Санстефанският кротичък контракт от една страна взема решение казуса с легитимността на българската държавност, а от друга е безапелационно доказателство за българското териториално наличие на Балканския полуостров. Санстефанска България, с дребни изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 година, с която султанът легитимира православната нематериалност на българското население. Един от значимите резултати на Санстефанския контракт е, че той основава един блян, който е в основата, както на огромните триумфи, по този начин и на националните произшествия за българската държавност след 1878 година.
Англия и Австро-Унгария се афишират срещу Санстефанския контракт. По тяхна самодейност той е ревизиран и сменен с Берлинския контракт през юли 1878 година. По силата на неговите клаузи България е разграничена на пет елементи - Северна България и Софийския санджак образуват васалното Княжество България, което заплаща годишен налог на турския султан, има своя милиция и се управлява от княз, избиран от народа, само че със единодушието на Великите сили и султана; земите сред Стара планина и Родопите се обособяват в обособена самостоятелна област с име Източна Румелия, ръководена от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в рамките на Османската империя под директната власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.
От 1888 година Трети март се чества като Ден на Освобождението на България от османско господство. Еднократно като формален празник денят е маркиран през 1978 година във връзка 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно той става формален празник, а с решение на Великото Народно заседание от 5 март 1990 година датата е оповестена за Национален празник.
На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано, сегашен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан кротичък контракт сред Русия и Османската империя. С него се поставя завършек на Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./ и се основава още веднъж българската страна след близо 500-годишно османско господство.
Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година, което провокира голям отзив в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, измежду които личат имената на Уилям Гладстон и Виктор Юго, издигат глас в поддръжка на потиснатите българи.
Войната става неизбежна след неуспеха на Константинополската конференция и отхвърли на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски жители. Тя приключва с победа на участниците в антиосманската коалиция, отпред с Русия.
Санстефанският мир е подписан на 3 март (19 февруари остарял стил). Тази дата не е определена инцидентно. Тя съответствува с коронацията на Александър ІІ през 1855 година и освобождението на крепостните селяни в Русия през 1861 година, за което съветският император получава прозвището Освободител. Договорът е предварителен – т. е. прелиминарен и предстои на утвърждението на останалите велики сили.
Според него, освободена България е самостоятелно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое национално държавно управление и армия. Площта му е над 170 000 кв. км. Пълномощници от съветска страна са граф Игнатиев и А. И. Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Чл. 6 -11 се отнасят до България, която е основана като самостоятелно трибутарно княжество с християнско държавно управление и своя армия.
Границите на княжеството обгръщат Северна България(без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). Чл. 7 от контракта урежда устройството и ръководството. Държавата се ръководи от княз, определен от популацията с утвърждението на Великите сили и Високата врата. Парламентът е трябвало да създаде Органически правилник (Конституция).
Предвижда се и краткотрайно съветско ръководство за период от две години, което се реализира от специфичен императорски комисар. Чл. 8 планува да се заплаща специфичен налог на Високата врата. Със Санстефанския кротичък контракт България възкръсва още веднъж на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души.
Санстефанският кротичък контракт от една страна взема решение казуса с легитимността на българската държавност, а от друга е безапелационно доказателство за българското териториално наличие на Балканския полуостров. Санстефанска България, с дребни изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 година, с която султанът легитимира православната нематериалност на българското население. Един от значимите резултати на Санстефанския контракт е, че той основава един блян, който е в основата, както на огромните триумфи, по този начин и на националните произшествия за българската държавност след 1878 година.
Англия и Австро-Унгария се афишират срещу Санстефанския контракт. По тяхна самодейност той е ревизиран и сменен с Берлинския контракт през юли 1878 година. По силата на неговите клаузи България е разграничена на пет елементи - Северна България и Софийския санджак образуват васалното Княжество България, което заплаща годишен налог на турския султан, има своя милиция и се управлява от княз, избиран от народа, само че със единодушието на Великите сили и султана; земите сред Стара планина и Родопите се обособяват в обособена самостоятелна област с име Източна Румелия, ръководена от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в рамките на Османската империя под директната власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.
От 1888 година Трети март се чества като Ден на Освобождението на България от османско господство. Еднократно като формален празник денят е маркиран през 1978 година във връзка 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно той става формален празник, а с решение на Великото Народно заседание от 5 март 1990 година датата е оповестена за Национален празник.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ