Димитровград се преклони пред паметта на поета Пеньо Пенев
С поднасяне на венци и цветя пред паметника на своя стихотворец Пеньо Пенев Димитровград уважи 62 години от неговата загуба.
Поклонението беше пред паметника-костница в парка, носещ името на Поета с ватенка. Слово за Пеньо Пенев прочете димитровградската поетеса Величка Петрова. В края на събитието бе пуснат и достоверен запис с гласа на създателя.
Сред формалните посетители бяха кметът Иво Димов, заместникът му Яшо Минков, зам.-председателят на общинския съвет Юлиян Семерджиев и други. Те и доста жители сервираха венци и цветя.
На 27 април 1959 година, 28-годишният Пеньо Пенев избира да напусне земния свят. В предсмъртните си писма той пожелава да остане вечно в Габера, където през днешния ден се намира паркът с неговото име. През 1969 година, Димитровград приема статут за национални поетични празници " Пеньо Пенев ". Те се организират на всеки две години с учредени Национална и Международна литературни награди на името на поета.
Пътека
Автор: Пеньо Пенев
Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С печален ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.
Уморения ден догорява,
плаче вятърът - довиждане завинаги!
Свечерява в този момент, здрачава
над смълчаните бели пътеки.
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси индивида...
И аз имах п ътека обичана,
и аз в миналото имах пътека!
Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
само че надали отново пасажер ще стана!
Много благи неща аз разлюбих,
даже погледа мирен на мама.
Имах всичко... и всичко изгубих -
няма благополучие, благополучие няма!
Сам да бъдеш - по този начин по-добре е,
нищо в нашите дни не е постоянно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.
Всяка клетва е единствено машинация,
всяка деликатност крий удари груби. -
Нека в никакъв случай нищичко няма,
с цел да няма какво да се губи!
Всеки огън гори - догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти, прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.
Всеки друм става стеснен за двама,
всяка наслада е бременна с тъга. -
Нека в никакъв случай срещи да няма,
с цел да няма след тях и раздяла!
...
Догорелия ден над гората
дано единствено кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...
1957 година
Поклонението беше пред паметника-костница в парка, носещ името на Поета с ватенка. Слово за Пеньо Пенев прочете димитровградската поетеса Величка Петрова. В края на събитието бе пуснат и достоверен запис с гласа на създателя.
Сред формалните посетители бяха кметът Иво Димов, заместникът му Яшо Минков, зам.-председателят на общинския съвет Юлиян Семерджиев и други. Те и доста жители сервираха венци и цветя.
На 27 април 1959 година, 28-годишният Пеньо Пенев избира да напусне земния свят. В предсмъртните си писма той пожелава да остане вечно в Габера, където през днешния ден се намира паркът с неговото име. През 1969 година, Димитровград приема статут за национални поетични празници " Пеньо Пенев ". Те се организират на всеки две години с учредени Национална и Международна литературни награди на името на поета.
Пътека
Автор: Пеньо Пенев
Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С печален ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.
Уморения ден догорява,
плаче вятърът - довиждане завинаги!
Свечерява в този момент, здрачава
над смълчаните бели пътеки.
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси индивида...
И аз имах п ътека обичана,
и аз в миналото имах пътека!
Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
само че надали отново пасажер ще стана!
Много благи неща аз разлюбих,
даже погледа мирен на мама.
Имах всичко... и всичко изгубих -
няма благополучие, благополучие няма!
Сам да бъдеш - по този начин по-добре е,
нищо в нашите дни не е постоянно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.
Всяка клетва е единствено машинация,
всяка деликатност крий удари груби. -
Нека в никакъв случай нищичко няма,
с цел да няма какво да се губи!
Всеки огън гори - догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти, прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.
Всеки друм става стеснен за двама,
всяка наслада е бременна с тъга. -
Нека в никакъв случай срещи да няма,
с цел да няма след тях и раздяла!
...
Догорелия ден над гората
дано единствено кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...
1957 година
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ