Българи от двете страни на Дунав почетоха в Букурещ паметта на Васил Левски
С поднасяне на венци и цветя българи от двете страни на Дунав уважиха паметта на Васил Левски в Букурещ. Инициативата се организира пред бюст-паметника на Васил Левски в парка „ Михай I “ (бившия " Херастръу " ) и бе проведена от посолството на България в Румъния.
В началото на церемонията панихида отслужи протойерей Кирил, който от началото на 2023 година е нравствен лидер на българите в Румъния и представител на българската патриаршия в Букурещ.
„ Евангелист Йоан споделя, че няма обич по-голяма от тази човек да постави душата си за своите другари. Васил Левски, йеродякон Игнатий, както го назоваваме в църковните среди, постави на олтара на народа душата си за своите другари “, сподели свещеникът.
Сред гостите бяха регионалният шеф на Русе Драгомир Драганов и заместник-кметът на града по обучение и просвета Енчо Енчев.
„ Васил Левски е една от най-светлите персони в българската история, получил любовта на българския народ. Той се е борил за чиста и свята република, с цел да можем всички ние, българите, които живеем в нашата страна, да бъдем равни с другите нации “, сподели Драгомир Драганов.
Той акцентира, че 153 години след гибелта на Васил Левски той продължава да живее в нас и изрази мнение, че неговите идеали ще бъдат възприети и от младото потомство.
„ Именно братска Румъния е дала опция концепциите на Левски да бъдат осъществени “, добави регионалният шеф на Русе.
„ Преди 153 години един човек загуби живота си, само че завоюва величие. Васил Левски не ни остави благосъстояние, не ни остави власт, не ни остави и свободна страна. Остави ни нещо доста по-важно – мярката, с която да мерим себе си и своите каузи. Той не търсеше поклонници, търсеше съратници. Не искаше екстаз и ласкателства. Искаше дейности. Днес, когато стоим тук, в сърцето на румънската столица, признателни на българската дипломатическа задача и на дейните български общности в северната ни съседка, ние потвърждаваме, че делото му не е затворено в учебник, делото на Васил Левски е живо. То е в езика, който пазим, в традициите, които предаваме “, сподели на собствен ред Енчо Енчев.
По думите му най-голямата респект към Левски не е в цветята и венците, а в това да бъдем смели в решенията си, честни в делата си и единни, когато става дума за България.
В края на церемонията думата взе посланикът на България в Румъния Радко Влайков.
„ Има четири дати, които българското посолство през последните няколко години, а и преди този момент не пропуща. Това са 6 януари и 18 юли – рождените дни на Ботев и на Левски. Това са 19 февруари и 2 юни – дните, в които двамата са починали. Не можем тук, в Румъния да ги разделяме. Точно тук те са открили най-крепкото си другарство и съдействие. Известна е историята, в която те са прекарали една зима в мелницата, допуска се в Солаковия хан. Това са все неща, които вършат доста важен Букурещ и Румъния за ориста на двете може би най-светли персони в историята на България – Васил Левски и Христо Ботев “, обърна се към присъстващите дипломатът.
Той акцентира и ролята на Румъния за организирането на цялата национално-освободителна битка и добави, че румънският народ заслужава голямо самопризнание за закрилата, която е дал на най-светлите персони в българската история.
„ Преди близо три месеца, в средата на декември, бяхме в Гюргево и по-късно в Русе, с цел да открием, по самодейност на Българската национална телевизия, Българската телеграфна организация и Българското национално радио поредност от събития, които да маркират 150-годишнината от Априлското въстание у нас. Може би най-значимото събитие в 13-вековната история на България като подготовка, като възторг и като кръвопролития по метода, по който то е било потушено. Васил Левски е положил основите на това въстание. Той е жертвал себе си в тази млада възраст и е обикалял цялата страна да основава комитети, да провежда хората. Една светла персона, която сплотява българския народ 153 години “, означи посланикът.
Той показа и символиката, която вижда в днешния ден.
„ Символично е, че през днешния ден има толкоз доста сняг. Снегът с белия си цвят е знак на непорочност и няма по-голям знак за непорочност на концепциите и непорочност на живота от Васил Левски. Денят 19 февруари 1873 година, когато на края на София е обесен Васил Левски, е бил извънредно студен. Един ден, който в някаква степен наподобява на днешните студени и мразовити дни. Това е символиката, че почтената душа на Васил Левски остава вечно и всеки от нас я носи “, не скри страстта си дипломатът.
В края на речта си той направи паралел сред минало и настояще.
„ Васил Левски е приказвал за това да бъдем равни на другите нации, да бъдем като тях. Аз съм безпределно благополучен, че през днешния ден за първи път можем да кажем пред Васил Левски, че България дефинитивно, пълноценно е член на Европейски Съюз. Миналата година можехме да приказваме за Шенген, в този момент за еврозоната. Аз мисля, че това е най-яркият израз, че ние вървим по пътя, наследен ни от Васил Левски “, сподели в умозаключение Радко Влайков.
По традиция в края на събитието всички присъстващи си направиха обща фотография за спомен и поставиха цветя и пред намиращия се наоколо бюст-паметник на Христо Ботев.
В началото на церемонията панихида отслужи протойерей Кирил, който от началото на 2023 година е нравствен лидер на българите в Румъния и представител на българската патриаршия в Букурещ.
„ Евангелист Йоан споделя, че няма обич по-голяма от тази човек да постави душата си за своите другари. Васил Левски, йеродякон Игнатий, както го назоваваме в църковните среди, постави на олтара на народа душата си за своите другари “, сподели свещеникът.
Сред гостите бяха регионалният шеф на Русе Драгомир Драганов и заместник-кметът на града по обучение и просвета Енчо Енчев.
„ Васил Левски е една от най-светлите персони в българската история, получил любовта на българския народ. Той се е борил за чиста и свята република, с цел да можем всички ние, българите, които живеем в нашата страна, да бъдем равни с другите нации “, сподели Драгомир Драганов.
Той акцентира, че 153 години след гибелта на Васил Левски той продължава да живее в нас и изрази мнение, че неговите идеали ще бъдат възприети и от младото потомство.
„ Именно братска Румъния е дала опция концепциите на Левски да бъдат осъществени “, добави регионалният шеф на Русе.
„ Преди 153 години един човек загуби живота си, само че завоюва величие. Васил Левски не ни остави благосъстояние, не ни остави власт, не ни остави и свободна страна. Остави ни нещо доста по-важно – мярката, с която да мерим себе си и своите каузи. Той не търсеше поклонници, търсеше съратници. Не искаше екстаз и ласкателства. Искаше дейности. Днес, когато стоим тук, в сърцето на румънската столица, признателни на българската дипломатическа задача и на дейните български общности в северната ни съседка, ние потвърждаваме, че делото му не е затворено в учебник, делото на Васил Левски е живо. То е в езика, който пазим, в традициите, които предаваме “, сподели на собствен ред Енчо Енчев.
По думите му най-голямата респект към Левски не е в цветята и венците, а в това да бъдем смели в решенията си, честни в делата си и единни, когато става дума за България.
В края на церемонията думата взе посланикът на България в Румъния Радко Влайков.
„ Има четири дати, които българското посолство през последните няколко години, а и преди този момент не пропуща. Това са 6 януари и 18 юли – рождените дни на Ботев и на Левски. Това са 19 февруари и 2 юни – дните, в които двамата са починали. Не можем тук, в Румъния да ги разделяме. Точно тук те са открили най-крепкото си другарство и съдействие. Известна е историята, в която те са прекарали една зима в мелницата, допуска се в Солаковия хан. Това са все неща, които вършат доста важен Букурещ и Румъния за ориста на двете може би най-светли персони в историята на България – Васил Левски и Христо Ботев “, обърна се към присъстващите дипломатът.
Той акцентира и ролята на Румъния за организирането на цялата национално-освободителна битка и добави, че румънският народ заслужава голямо самопризнание за закрилата, която е дал на най-светлите персони в българската история.
„ Преди близо три месеца, в средата на декември, бяхме в Гюргево и по-късно в Русе, с цел да открием, по самодейност на Българската национална телевизия, Българската телеграфна организация и Българското национално радио поредност от събития, които да маркират 150-годишнината от Априлското въстание у нас. Може би най-значимото събитие в 13-вековната история на България като подготовка, като възторг и като кръвопролития по метода, по който то е било потушено. Васил Левски е положил основите на това въстание. Той е жертвал себе си в тази млада възраст и е обикалял цялата страна да основава комитети, да провежда хората. Една светла персона, която сплотява българския народ 153 години “, означи посланикът.
Той показа и символиката, която вижда в днешния ден.
„ Символично е, че през днешния ден има толкоз доста сняг. Снегът с белия си цвят е знак на непорочност и няма по-голям знак за непорочност на концепциите и непорочност на живота от Васил Левски. Денят 19 февруари 1873 година, когато на края на София е обесен Васил Левски, е бил извънредно студен. Един ден, който в някаква степен наподобява на днешните студени и мразовити дни. Това е символиката, че почтената душа на Васил Левски остава вечно и всеки от нас я носи “, не скри страстта си дипломатът.
В края на речта си той направи паралел сред минало и настояще.
„ Васил Левски е приказвал за това да бъдем равни на другите нации, да бъдем като тях. Аз съм безпределно благополучен, че през днешния ден за първи път можем да кажем пред Васил Левски, че България дефинитивно, пълноценно е член на Европейски Съюз. Миналата година можехме да приказваме за Шенген, в този момент за еврозоната. Аз мисля, че това е най-яркият израз, че ние вървим по пътя, наследен ни от Васил Левски “, сподели в умозаключение Радко Влайков.
По традиция в края на събитието всички присъстващи си направиха обща фотография за спомен и поставиха цветя и пред намиращия се наоколо бюст-паметник на Христо Ботев.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ