,fit(968:545)&02:49:12)
Погачар разкри, че е бил на път да се откаже от Тур дьо Франс
С съвсем безспорната си победа в Обиколката на Франция през 2025 година - издание, в което той дефинитивно пое водачеството от 12-тия стадий до финала в Париж, само че към този момент беше носил жълтата фланелка на 5-ия и сред 7-ия и 9-ия стадий, Тадей Погачар (2020, 2021, 2024, 2025) се изравни с британеца Крис Фрум (2013, 2015, 2016, 2017) в групата на колоездачите с четири победи в " Тур дьо Франс ".
Сега той е единствено на една победа от върха за най-вече триумфи в " Тур дьо Франс " – пет, реализиран единствено от: Жак Анкетил (1957, 1961, 1962, 1963, 1964), Еди Меркс (1969, 1970, 1971, 1972, 1974), Бернар Ино (1978, 1979, 1981, 1982, 1985), последният французин, спечелил надпреварата, и Мигел Индурайн (1991, 1992, 1993, 1994, 1995).
Никой обаче не си е представял, че 27-годишният Погачар е бил доста покрай отричане от " Тур дьо Франс " тази година и даже е вярвал, че няма да издържи до края поради болките в коляното и мощния мраз, който е усещал през последната седмица. Факти, които го накараха да води тежка физическа и психическа борба в последните дни.
 )
Еди Меркс поздрави Тадей Погачар за невероятния сезон
„ Тур дьо Франс " е належащо зло за всеки тим. Всички идват на старта в съвършена форма. Тази година беше най-бързият Тур в историята. Маршрутът беше жесток, с доста клопки и къси, само че въздействащи финали “, описа сегашният повторен международен първенец пред подкаста „ Тур 202 “.
„ Втората седмица беше съвършена за мен, направих ужасно самостоятелно тичане по часовник “, спомня си той за интервала, в който завоюва два следващи стадия (12-и и 13-и). „ Но по-късно пристигна последната седмица. Исках огромна победа в Алпите, изключително реванш на Кол дьо ла Лоз [18-и етап] “.
„ Но, почтено казано, нещата не се развиха тъкмо както бях възнамерявал. На идващия ден след [Мон] Ванту (16-и етап) имах проблеми с коляното и започнах да се колебая дали ще мога да продължа. Времето беше извънредно, вцепеняващ мраз “, разкрива той. „ Тялото ми беше в потрес, не се усещах добре. Триседмично съревнование в никакъв случай не е елементарно – всички колоездачи страдат. Вече сме изтощени след първата седмица, а остават още две “, призна Поги.
,fit(478:270) )
Тадей Погачар завоюва за пети следващ път Обиколката на Ломбардия
Словенецът от UAE Emirates също по този начин означи, че макар богатата си кариера, която продължава да пораства и рядко намира някой, който да му попречи да печели (спечели над 20 надпревари през 2025 г.), той знае, че неговото доминиране и метод на каране надалеч не се харесват на всички. „ Някои хора намират надпреварите ми за вълнуващи, други споделят, че надпреварата завършва прекомерно рано. Дори предходната година, на Световното състезание в Цюрих, никой не беше сигурен до края дали ще печеля. Не мога да обвиня никого за това по какъв начин се усеща. Да си на върха не е елементарно “, споделя той, преди да благодари на тези, които са му помогнали за триумфа.
„ Трябва да изкажа голяма признателност на моя тим. Успяха да сформират страхотна стратегия за цялата година. Имам много независимост по време на подготвителните лагери, а Уршка също е там, тъй че нормално се усещам като вкъщи си. Календарът е придирчив и не е елементарно да съм в най-хубавата си форма от самото начало, само че открихме по какъв начин да го създадем да работи “, прибавя той.
В проектите си, с изключение на да завоюва най-малко още един Тур дьо Франс, Тадей Погачар желае също по този начин да се изравни с Рик Ван Лой (завършил през 1963 г.), Еди Меркс (1972) и Роже Де Влаеминк (1977) като единствените колоездачи, спечелили и петте Монумента: Милано-Санремо, Обиколката на Фландрия, Лиеж-Бастон-Лиеж, Джиро ди Ломбардия и Париж-Рубе. Липсват му първият и последният.
,fit(478:270) )
Погачар добави още една купа към сбирката си
„ Вече бях близо [до победа] в Милано-Санремо няколко пъти. Участвах в Париж-Рубе за първи път тази година и приключих втори. Видях, че имам капацитет да печеля, само че ще бъде доста мъчно. Това е огромна фантазия, която ще ме движи напред доста години “, твърди той.
„ Париж-Рубе е най-красивото съревнование, в което съм взел участие. До завоя, където паднах, имах най-хубавите си индикатори за мощ за целия сезон. Бях удовлетворен от това, тъй като трасето не ми пасва идеално. Ван дер Поел е с 10 кг по-тежък от мен, само че въпреки всичко би трябвало да изразходваме същата мощ. Атмосферата и надпреварата бяха незабравими “.
Но това евентуално ще бъдат цели за идващия сезон или даже по-късно, към този момент и след международната и европейската купа, най-хубавият колоездач сега има други проекти. „ Истинската почивка идва много късно – чак през ноември. Честно казано, избирам да си остана у дома, изключително с Уршка и фамилията. Тези свободни дни дружно минават прекомерно бързо “, заключи той.
Сега той е единствено на една победа от върха за най-вече триумфи в " Тур дьо Франс " – пет, реализиран единствено от: Жак Анкетил (1957, 1961, 1962, 1963, 1964), Еди Меркс (1969, 1970, 1971, 1972, 1974), Бернар Ино (1978, 1979, 1981, 1982, 1985), последният французин, спечелил надпреварата, и Мигел Индурайн (1991, 1992, 1993, 1994, 1995).
Никой обаче не си е представял, че 27-годишният Погачар е бил доста покрай отричане от " Тур дьо Франс " тази година и даже е вярвал, че няма да издържи до края поради болките в коляното и мощния мраз, който е усещал през последната седмица. Факти, които го накараха да води тежка физическа и психическа борба в последните дни.
„ Тур дьо Франс " е належащо зло за всеки тим. Всички идват на старта в съвършена форма. Тази година беше най-бързият Тур в историята. Маршрутът беше жесток, с доста клопки и къси, само че въздействащи финали “, описа сегашният повторен международен първенец пред подкаста „ Тур 202 “.
„ Втората седмица беше съвършена за мен, направих ужасно самостоятелно тичане по часовник “, спомня си той за интервала, в който завоюва два следващи стадия (12-и и 13-и). „ Но по-късно пристигна последната седмица. Исках огромна победа в Алпите, изключително реванш на Кол дьо ла Лоз [18-и етап] “.
„ Но, почтено казано, нещата не се развиха тъкмо както бях възнамерявал. На идващия ден след [Мон] Ванту (16-и етап) имах проблеми с коляното и започнах да се колебая дали ще мога да продължа. Времето беше извънредно, вцепеняващ мраз “, разкрива той. „ Тялото ми беше в потрес, не се усещах добре. Триседмично съревнование в никакъв случай не е елементарно – всички колоездачи страдат. Вече сме изтощени след първата седмица, а остават още две “, призна Поги.
Словенецът от UAE Emirates също по този начин означи, че макар богатата си кариера, която продължава да пораства и рядко намира някой, който да му попречи да печели (спечели над 20 надпревари през 2025 г.), той знае, че неговото доминиране и метод на каране надалеч не се харесват на всички. „ Някои хора намират надпреварите ми за вълнуващи, други споделят, че надпреварата завършва прекомерно рано. Дори предходната година, на Световното състезание в Цюрих, никой не беше сигурен до края дали ще печеля. Не мога да обвиня никого за това по какъв начин се усеща. Да си на върха не е елементарно “, споделя той, преди да благодари на тези, които са му помогнали за триумфа.
„ Трябва да изкажа голяма признателност на моя тим. Успяха да сформират страхотна стратегия за цялата година. Имам много независимост по време на подготвителните лагери, а Уршка също е там, тъй че нормално се усещам като вкъщи си. Календарът е придирчив и не е елементарно да съм в най-хубавата си форма от самото начало, само че открихме по какъв начин да го създадем да работи “, прибавя той.
В проектите си, с изключение на да завоюва най-малко още един Тур дьо Франс, Тадей Погачар желае също по този начин да се изравни с Рик Ван Лой (завършил през 1963 г.), Еди Меркс (1972) и Роже Де Влаеминк (1977) като единствените колоездачи, спечелили и петте Монумента: Милано-Санремо, Обиколката на Фландрия, Лиеж-Бастон-Лиеж, Джиро ди Ломбардия и Париж-Рубе. Липсват му първият и последният.
„ Вече бях близо [до победа] в Милано-Санремо няколко пъти. Участвах в Париж-Рубе за първи път тази година и приключих втори. Видях, че имам капацитет да печеля, само че ще бъде доста мъчно. Това е огромна фантазия, която ще ме движи напред доста години “, твърди той.
„ Париж-Рубе е най-красивото съревнование, в което съм взел участие. До завоя, където паднах, имах най-хубавите си индикатори за мощ за целия сезон. Бях удовлетворен от това, тъй като трасето не ми пасва идеално. Ван дер Поел е с 10 кг по-тежък от мен, само че въпреки всичко би трябвало да изразходваме същата мощ. Атмосферата и надпреварата бяха незабравими “.
Но това евентуално ще бъдат цели за идващия сезон или даже по-късно, към този момент и след международната и европейската купа, най-хубавият колоездач сега има други проекти. „ Истинската почивка идва много късно – чак през ноември. Честно казано, избирам да си остана у дома, изключително с Уршка и фамилията. Тези свободни дни дружно минават прекомерно бързо “, заключи той.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ