Аплаузи, пъстри спомени през сълзи и бас китара за сбогом с Косьо Марков
С пъстри мемоари, разказани през сълзи, само че с усмивка, с ръкопляскания, под звуците на " Любовта, без която не можем ", " Нашият град " и други шлагери, с доста фотоси от остарели и по-нови времена, фамилията и приятелите на Косьо Марков го изпратиха в петък в последния му път. Всеки от пристигналите към стотина души в гробищния парк в столичния квартал " Бояна " докосна бас китарата на музиканта, която стоеше на пазач край него, сред цветята и тъкмо под фотографията му с необятната, топла и някак детска усмивка.
Легендарният създател и басист на рок групата " Тангра " умря на 15 март, след затруднения вследствие на Covid-19. Той беше на 71 години.
До последно, даже в болничното легло на Първа градска болница в София и с кислородна маска той си е пишел с приятелите, споделиха хората, общували с него до края. И още веднъж е кроял проекти – къде музикални, къде да помогне със закупуването на здравна инсталация на лекарите, борещи се с подлия вирус, който в последна сметка лиши живота му.
Визионер, мислещ напред във времето създател, водач, фина душа, само че и бунтовник. С изострено възприятие за правдивост. Музикант, чудесно владеещ бас китарата, и с нюх към забавните ритми. Иноватор освен в музиката, на която е отдавал цели нощи в студиото в дома си, само че и в странни съоръжения за екологичен метод на живот, родени от инженерната му мисъл. Обичащ природата, животните и най-много фамилията си – брачната половинка Лаура и дъщерята Никол.
Лаура – американката, която го среща в Париж в един асансьор преди 30 години, която е очарована от неговата тактичност, добротата и мозъка му и която го последва в България, въпреки да го е считала " за безпаричен музикант ", си спомни през смях и сълзи по какъв начин в София схваща какво е Косьо Марков за българската рок музика. " Обсъждахме всяка нота, спорехме, казвахме: Това става, това – не! Танцувахме измежду нощ ", описа Лаура, която също е музикант. Музикант е и щерка им Никол, за която другари споделиха, че е била най-голямата уязвимост на Косьо Марков и той е бил на върха на щастието тя да го върти на пръста си.
Легендарният създател и басист на рок групата " Тангра " умря на 15 март, след затруднения вследствие на Covid-19. Той беше на 71 години.
До последно, даже в болничното легло на Първа градска болница в София и с кислородна маска той си е пишел с приятелите, споделиха хората, общували с него до края. И още веднъж е кроял проекти – къде музикални, къде да помогне със закупуването на здравна инсталация на лекарите, борещи се с подлия вирус, който в последна сметка лиши живота му.
Визионер, мислещ напред във времето създател, водач, фина душа, само че и бунтовник. С изострено възприятие за правдивост. Музикант, чудесно владеещ бас китарата, и с нюх към забавните ритми. Иноватор освен в музиката, на която е отдавал цели нощи в студиото в дома си, само че и в странни съоръжения за екологичен метод на живот, родени от инженерната му мисъл. Обичащ природата, животните и най-много фамилията си – брачната половинка Лаура и дъщерята Никол.
Лаура – американката, която го среща в Париж в един асансьор преди 30 години, която е очарована от неговата тактичност, добротата и мозъка му и която го последва в България, въпреки да го е считала " за безпаричен музикант ", си спомни през смях и сълзи по какъв начин в София схваща какво е Косьо Марков за българската рок музика. " Обсъждахме всяка нота, спорехме, казвахме: Това става, това – не! Танцувахме измежду нощ ", описа Лаура, която също е музикант. Музикант е и щерка им Никол, за която другари споделиха, че е била най-голямата уязвимост на Косьо Марков и той е бил на върха на щастието тя да го върти на пръста си.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ