Доц. Киселова: Служебният кабинет трябва да е балансиран
С първия декрет президентът би трябвало да назначи служебно държавно управление, а с втория – да разпусне 45-ото Народно заседание и да дефинира датата, на която да се проведат избори за идващото. Това изясни в изявление за БНР доцент Наталия Киселова, учител по конституционно право.
Гласуваният от настоящия парламент мораториум върху назначенията в държавни структури би трябвало да се вземе поради, тъй като е указано, че до назначението на длъжностен кабинет не могат да се вършат сходни назначения, посочи Киселова. „ Третият декрет допускам, че ще бъде за състава на новата Централна изборна комисия. “
Тези президентски укази създават своята мощ неотложно, с подписването им от президента, добави конституционалистът.
От четири значими акта на актуалното Народно заседание два към този момент са в Конституционния съд, уточни доцент Наталия Киселова.
Решението на Конституционен съд по мораториума ще даде отговор на въпроса може ли един парламентарен орган в лицето на Народното събрание да ограничи пълномощията на различен подобен орган, какъвто е Министерският съвет да извършва пълномощия, планувани в закон.
При Изборния кодекс централният въпрос касае машинното гласоподаване, означи доцент Киселова, съгласно която „ тук малко са попренавили обстановката, тъй като въпреки да господства машинното гласоподаване, хартиените бюлетини ще бъдат налични “.
„ Въпросът е дали това е прикрит учебен ценз. Аргументите им не са доста обосновани съгласно мен. “
Запитана можем ли да чакаме от служебното държавно управление да продължи така наречен проверка, стартирана от парламентарната комисия за инспекция на настоящето ръководство, Наталия Киселова акцентира:
„ Дали могат да бъдат правени административни инспекции, да бъдат предоставяни данни на органите на правосъдната власт, да бъде сезирана прокуратурата – да, може. Правителството би трябвало да откри баланс сред желанието на всички да бъдат разкрити колкото се може повече от противозаконните действия, които са били осъществявани, в случай че има такива, и да бъдат водени настоящите каузи на страната, най-много умерено да бъде проведен вотът на 11 юли. Ако се тръгне единствено в едната посока – да се търси непременно да се вадят далавери, може да се пропусне друго, което е по-важно “, разяснява доцент Киселова в предаването „ Преди всички “.
Президентът се държи много умерено в много изнервената обстановка, счита преподавателят.
„ Всички останали са или нетърпеливи, или изнервени. Разбира се, това ще бъде част от визитката му за втория мандат. “
Ако служебното държавно управление прави избрани действия, то ще е, с цел да се покаже, че има и различен модел на държавно ръководство, уточни още доцент Киселова.
Ако в другото предстоящо решение на Конституционния съд – за фигурата на специфичния прокурор, който ще проверява основния, бъде открита противоконституционност, отиваме в изходна позиция и идващият парламент ще би трябвало да преуреди въпросът, разясни Наталия Киселова.
Гласуваният от настоящия парламент мораториум върху назначенията в държавни структури би трябвало да се вземе поради, тъй като е указано, че до назначението на длъжностен кабинет не могат да се вършат сходни назначения, посочи Киселова. „ Третият декрет допускам, че ще бъде за състава на новата Централна изборна комисия. “
Тези президентски укази създават своята мощ неотложно, с подписването им от президента, добави конституционалистът.
От четири значими акта на актуалното Народно заседание два към този момент са в Конституционния съд, уточни доцент Наталия Киселова.
Решението на Конституционен съд по мораториума ще даде отговор на въпроса може ли един парламентарен орган в лицето на Народното събрание да ограничи пълномощията на различен подобен орган, какъвто е Министерският съвет да извършва пълномощия, планувани в закон.
При Изборния кодекс централният въпрос касае машинното гласоподаване, означи доцент Киселова, съгласно която „ тук малко са попренавили обстановката, тъй като въпреки да господства машинното гласоподаване, хартиените бюлетини ще бъдат налични “.
„ Въпросът е дали това е прикрит учебен ценз. Аргументите им не са доста обосновани съгласно мен. “
Запитана можем ли да чакаме от служебното държавно управление да продължи така наречен проверка, стартирана от парламентарната комисия за инспекция на настоящето ръководство, Наталия Киселова акцентира:
„ Дали могат да бъдат правени административни инспекции, да бъдат предоставяни данни на органите на правосъдната власт, да бъде сезирана прокуратурата – да, може. Правителството би трябвало да откри баланс сред желанието на всички да бъдат разкрити колкото се може повече от противозаконните действия, които са били осъществявани, в случай че има такива, и да бъдат водени настоящите каузи на страната, най-много умерено да бъде проведен вотът на 11 юли. Ако се тръгне единствено в едната посока – да се търси непременно да се вадят далавери, може да се пропусне друго, което е по-важно “, разяснява доцент Киселова в предаването „ Преди всички “.
Президентът се държи много умерено в много изнервената обстановка, счита преподавателят.
„ Всички останали са или нетърпеливи, или изнервени. Разбира се, това ще бъде част от визитката му за втория мандат. “
Ако служебното държавно управление прави избрани действия, то ще е, с цел да се покаже, че има и различен модел на държавно ръководство, уточни още доцент Киселова.
Ако в другото предстоящо решение на Конституционния съд – за фигурата на специфичния прокурор, който ще проверява основния, бъде открита противоконституционност, отиваме в изходна позиция и идващият парламент ще би трябвало да преуреди въпросът, разясни Наталия Киселова.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ