С първата столевка можело да се отиде с влак до

С първата столевка можело да се отиде с трен до Париж. Търговците се редели на опашка при сарафите, с цел да сменят златните наполеони с новите банкноти.

В този комплициран подтекст една любопитна галерия под името „ Разкази за книжните пари “ гостува в Дановото учебно заведение в Перущица.
Неин създател е
Д-р Светослава Филипова, прочут нумизмат. Под шапката на историческия музей „ Акад. Йордан Иванов “ в Кюстендил тя подрежда в експозицията единствено част от фонда на музея. Ала тя е задоволителна, с цел да ни води в света на парите.

Малцина са тези, които знаят, че в далечната 1881 година в Бирмингам, Англия, са отсечени първите български монети. Те са от 2, 5 и 10 стотинки, а на идната година в Русия са направени и монети от 1 и 2 лв..
Само няколко години преди този момент,
с Освобождението ни стартира възобновяване на българската държавност, която е била прекратена за съвсем пет века. Изграждат се първите институции, също стопанството и ръководството на съвременна България. Ала младата страна е наследила безпорядък в паричното обращение – при разплащанията се употребявали всевъзможни
монети от европейски и други страни.
И до момента в който първите  държавни бюджети са формирани във френски франкове, на 4 юни 1880 година Второто нормално национално заседание приема Закон за правото на резание монети в Княжеството, с който се основава българската парична единица лев, разграничен на 100 стотинки.

Първата значима стъпка 
в посока основаване на лична валута към този момент е направена. На 25 януари 1879 година съветският комисар княз Дондуков-Корсаков към този момент е подписал плана за Устав, с който се учредява Българската национална банка. Чисто емисионните
функционалности на банката се ускоряват
със Закона от 1885 година Така на банката се дава правото и „ изключителната привилегия да издава банкноти, които ще се одобряват за платежи в ковчежничествата на страната и във всичките държавни институции ”.

„ Откакто са се появили монетите и банкнотите със своите номинали, дизайн и стилистика, отразяват другите интервали в развиването на обществото.
Става дума за измененията
в политическото му устройство, развиването на стопанската система, културата, религията. Банкнотите се оказват доста прецизен ориентир за финансово-икономическото положение на всяко общество. Ние, българите, не вършим
изключение от това предписание “,
изясни пред „ Марица “ доктор Светослава Филипова. Въпреки това е налице известна двуполюсност – банкнотите са по едно и също време част от символиката на държавността, само че и творби на изкуството.

В самото начало българските банкноти са обменими в злато 
За покритие на издадените банкноти банката е длъжна да пази златни монети в размер на 1/3 от цената им. Решението е първите родни книжни пари да са с четири номинала ​- 20, 50, 100 и 500 лева
От септември 1885 година
в разпространяване се пускат първите български банкноти – с номинал от 20 и 50 лева, отпечатани в Санкт Петербург. Един съвременник на тези събития написа: „ Наполеонът беше златна тежка монета. За облекчение на популацията Народната банка издаде банкноти от двадесет лв.. Те бяха жълти и на тях пишеше:
„ Б. Н. Банка заплаща предявителю
20 лв. злато ”. Тези банкноти имаха равноценност на днешния златен наполеон. Понеже мнозина търговци не желаеха да носят в джеба си тежкото злато, даваха по 10 стотинки разлика на сарафите, с цел да заменят наполеоните с жълти банкноти, които се носеха по-удобно в портфейла ”. Две години по-късно,
през 1887 година, е отпечатана и 100-левова банкнота. 


Толкова е била почти и месечната заплата на малък министерски служител. С нея можело да се отиде до Париж с трен. Въпреки решението на Народното събрание банкнота от 500 лева не е пусната в обращение.
През 1891 година на Българска народна банка се дава правото
да емитира и банкноти, обменими в сребро, което, на процедура, се реализира след 1899 година През своята 138 години история централната ни банка печата банкнотите си в Русия, Германия, Англия, Съединени американски щати, в някогашните държавна печатница и държавна печатница за скъпи бумаги „ Дечо Стефанов ” в София, а от 1998 година към този момент всички български банкноти се печатат в новата печатница на Българска народна банка. „ Между 1908 и 1946 година в България се борави с към 50 типа банкноти. По това време са печатани и банкноти от 250 лева По-късно броят на банкнотите е сведен до 25 типа, като
измежду тях има банкноти от 3 и от 25 лева “,
споделя Светослава Филипова пред „ Марица “. Дамата посочи, че с изключение на показаните в изложбата, във фонда на РИМ – Кюстендил се съхраняват и банкноти, отпечатани след 1945 година „ Те са както на страните, намерили място в изложбата, по този начин и на други европейски и неевропейски страни, което би било една добра основа за разширението на хронологичния и тематичния обсег на една бъдеща непрекъсната или краткотрайна експозиция “, добавя Филипова.

За читателите на в. „ Марица “ подбрахме най-интересните обстоятелства от  изложбата „ Разкази за книжните пари “, подредена в постройката на Дановото учебно заведение в Перущица.

Снимки от Наташа Манева

Графичният дизайн на постерите е дело на Николай Везирски – организатор в РИМ – Кюстендил.
Китайците наказвали фалшификаторите с обезглавяване
Китайците са античен народ, който учудва света с доста и разнообразни изобретения. Едно от тях е, че основават първите книжни пари, които след време попадат в Европа. „ Внася “ ги самият Марко Поло, венецианският търговец и странник.
„ Да, появяването на банкнотите или книжните пари
се свързва с Китай. През XIII в. те стават известни в Европа по разказите на пътешествениците Марко Поло и Вилхелм де Рубрук. Когато мореплавателят Марко Поло се завръща от Поднебесната империя, той написа в доклада си, че китайците употребяват
книжни пари, наричани от тях поетично
летящи пари. Разказът му за книжните пари от времето на династията Юен е поместен в обособена глава на книгата „ Пътешествията на Марко Поло ” и това е едно от многото негови изказвания за живота в далечния Китай, което буди неразбиране у съвременниците му “ споделя пред „ Марица “ нумизматът Светослава Филипова.

Само че в остаряла Европа тогава даже не подозирали, че  „ летящите пари ” се употребили в Китай надалеч преди визитата на Марко Поло – още през VII в. На китайците им било нужно по-гъвкаво платежно средство вместо тежките и неуместни медни монети.
Въвеждането на банкнотите става
последователно по времето на по-късната династия Тан (618 ​- 907 г.) до династия Сун (960 ​- 1279 г.), която използва записите на хартия в търговията със сол. През XII в. династия Сун издава първите държавни хартиени пари, създадени от държавното управление ​-jiaozi (цзяо цзи). Въпреки тайната на хартиеното произвеждане
и специфичния наследник туш, още тогава
се появяват и първите имитации. Ето за какво на китайските книжни пари пишело „ всички фалшификатори ще бъдат обезглавени ” и наказването фактически се привеждало в осъществяване при положение на машинация. След рухването на династия Сун от власт при нашествието на монголите през 1279 година печатането на книжни пари краткотрайно е прекратено. Те се появили  отново при династията Юан, която пуска лични банкноти – довиждане. Именно тях вижда и пътешественикът Марко Поло.

В Европа стартират с писмени менителници
В Европа през XIII в. при превозване на огромни суми пари в брой на дълги дистанции пораждат огромни опасности и неудобства. Затова търговците последователно стартират да употребяват менителници – на първо време в средновековна Италия и графство Фландрия.
В началото те са поименни,
само че скоро се трансформират в документално разпореждане за погашение на сумата на приносителя. Тези менителници могат да се смятат за предтечи на актуалните банкноти. Наименованието идва от банковите документи (nota di banco) и датира от XIV век; първоначално то удостоверява правото на
притежателя им да получи против
тях доблестен метал (обикновено злато или сребро), авансово подадено при банкера под формата на настояща сметка. През XIV век менителницата се употребява към този момент из цяла Европа, а също по този начин и в комерсиалните представителства на италианските градове страни отвън Европа.

На Стария континент за първи път книжни пари са употребявани през 1489 година в Испания като изключителни военновременни пари. От тях не е прочут нито един образец, четем на паната на изложбата в Перущица.
Близо 100 година по-късно през 1574 година
жителите на тогавашните нидерландски градове Лайден и Миделбург изразходват всичкото си сребро по време на обсадата на испанците. Тогава за вътрешно разплащане почнали да употребяват хартиените подвързии на католическите регистри. От тях били изработвани монети, т.е. първите европейски книжни пари са в действителност картонени монети. Те били с железен кант, което ги прави постоянни и здрави. Производството им е от хартия, само че това към момента не са познатите ни „ книжни пари ”.
Екатерина Велика постанова книжните пари в Русия
Първата идeя зa издaвaнe нa бaнкнoти в Pycия възниквa още ​през 40-тe гoдини нa XVIII вeк, при yпpaвлението на Eлисaвeтa Пeтpoвнa (1741 – 1762 г.). Сенатът обаче отхвърля предлагането с претекста, че „ книжните пари са нещо извънредно за страната ” и тяхното въвеждане е „ рисково ”.

Нещата се трансформират при великата Екатерина. Тя е най-дълго управлявалата жена в съветската империя (34 години), само че като се изключи че доста уголемява границите на страната,  присъединявайки Крим, Украйна, Литва, Полша, само че и по нейно време популацията съвсем се удвоява. Освен всички тези заслуги,
Екатерина Велика има отношение
и към банкнотите. И по този начин ​- на 29 декември 1768 година тя подписва манифест за основаване на „ държавни банки за замяна на банкноти ”. Официалната цел за подмяна на медните монети с книжни пари е нуждата от понижаване на разноските за издаване на пари. Ала в действителност по този метод императрицата събира средства за организирането на Руско-турската война от 1768​ – 1774 година По това време се основават две банки ​
– в Петербург и в Москва.
Първоначално имат право да обменят единствено тези банкноти, които те са издали ​- т.е. в клона на московската банка е невероятно да се получат монети за банкноти, издадени в Санкт Петербург. Първите банкноти са отпечатани през  1769 година в четири номинала – 25, 50, 75 и 100 рубли, и са разменяни за медни монети. За една банкнота от 100 рубли се дават 100 км медни монети от 5 копейки.

Фалшифицирането стартира мигновено, и то по най-елементарния метод ​- благодарение на мастило и химикалка банкнотите от 25 са превърнати в банкноти от 75 рубли. Дори войските на Наполеон навлизат в Русия с копия на съветските банкноти, а не със личните си книжни пари. Всичко това води и до изтеглянето им от обращение и през 1818 година са пуснати нови серии банкноти с по-добра отбрана. След време, посред хаоса на Първата международна война, опитите да се унифицира паричното обращение, да се внесе ред в другите излъчвания банкноти и да се възвърне банковата система претърпяват провал след провал. В интервала от 1917 до 1923 година на територията на Русия циркулират сред 10 и 20 хиляди разнообразни парични знака.

Заради хиперинфлация германците си палят печките с банкноти
За доста българи дойче марката беше знак на непоклатимост. Историята обаче помни и кошмарни интервали за немската валута. Това се случва след Първата международна война, която Германия губи пагубно като част от Централните сили. Освен че е победена, дава и 1 800 000 жертви. Около 900 000 души са цивилните жертви, още към 1 500 000 са инвалидите.  Войната води и до икономическа съсипия.

По силата на спомагателни рестриктивни клаузи немската продукция не може да бъде продавана на обективни пазарни цени и държавното управление на Ваймарската република е насила да печата банкноти без златно покритие. В резултат на това през 1922 година парите стартират стремглаво да се обезценяват и доста скоро губят цената си милиони, милиарди и трилиони пъти. Ако в края на войната един $ се разменя за 4 марки, през юни 1922 година обменният курс е 393 марки за $, на 1 януари 1923 година е 17 892, през ноември същата година хиперинфлацията доближава своя връх и с цел да се купи един $, са нужни 4,2 трилиона (4 200 000 000 000) марки.

Милиони германци от междинната класа са разорени поради инфлацията във Ваймарската република през 20-те години на XX в. – те се усещат ощетени и излъгани от дясната политика, което приготвя една плодородна почва за последвалото ръководството на Адолф Хитлер.

Една известна фотография от този интервал демонстрира немска стопанка, която подпалва огън под котела си с внушителна купчина безполезни банкноти. С цел да спре хиперинфлацията, насъбрана през 1922-1923 година в Германия, на 16 ноември 1923 година държавното управление вкарва рентмарката като преходна валута. Курсът на рентната марка към хартиената е 1:1 000 000 000 000. Така новата валута ликвидира 12 нули от банкнотите. Обменният курс на рентната марка по отношение на американския $ е 4,2 рентмарки към един $.
Турските каймета: напредък и проваляне за 20 години
Първите османски банкноти (каймета) са издадени при ръководството на Абдул Меджид I (1839 ​- 1861 г.) през 1840 година Те са написани на ръка и са с номинал от 50, 100, 250 и повече гроша с годишна рента от 12,5%, с падеж от осем години. Тези каймета са били и платежно средство – също като златните и сребърни монети. Между 1840 и 1844 година търговците в Цариград драговолно ги одобряват и те циркулират и се обменят против монети. До 1852 година тиражите им са лимитирани, надлежно те се показват добре на пазарите. От тази година са пуснати в обращение за първи път каймета, които не носят рента. Те са с по-малки номинали ​- 10 и 20 гроша. Целта е, с изключение на да се подтикват ежедневните сделки, да се обезпечат и нови доходи за бюджета. През 1853 година общата маса на книжните пари е 175 милиона гроша.

По време на Кримската война (1853 – 1856 г.) са пуснати в обращение огромни тиражи от каймета. Тогава с една златна лира стартират да се купуват към 200 – 220 гроша в кайме (или неговата действителна стойност спада на половина от номинала му). Книжните пари непрестанно се обезценяват и скоро на пазарите в Цариград търговците отхвърлят да ги одобряват. По този мотив на 19 юли 1858 година българският „ Цариградски вестник ” написа: „ Празниците на Курбан Байрям совсем услабиха придвижването на пияцата (т.е. пазара) за все що ся касае за стоките, които от вон дохождат. От друга страна качиванието на парите доста повредиха продажбата, и торговците, както ся види, решени са да не вземат кайме, и не желаят да продават с изключение на с металическа монета единствено ”. Инфлационната наклонност продължава – през 1861 година тиражът на каймето към този момент доближава до 1,250 милиона гроша и цената му спада до 400 каймета за една златна лира.
„ Света София ” попада върху най-рядката гръцка драхма
На Балканите възникването на банковите институции и появяването на първите банкноти е по времето, когато основали националните страни, т.е. през XIX век. Първите гръцки книжни пари се емитират от краткотрайното държавно управление незабавно след основаването на самостоятелна Гърция през 1822 година Това са така наречен пиастри, сменени седем години по-късно от феникса като парична единица. С идването на крал Ото и регентите на новата страна през 1833 година фениксът, от своя страна, е заменен от драхмата, наречена по този начин в чест на парите на Древна Елада.

Създадената през 1841 година Национална банка на Гърция получава изключителната привилегия да издава банкнотите на страната. Първите са печатани в английски печатници – Perkins&Bacon и Bradbury&Wilkins, а от началото на XX в. отпечатването се прави в Съединени американски щати от American Banknote Company в Ню Йорк. От този интервал е и една от най-редките и необикновени гръцки банкноти, отражение на „ Мегали концепция ”. Върху нея се вижда византийският храм „ Св. София ” в Константинопол, само че без минаретата му.