С парите на работещите ще се вдигат шоково заплати в силовите ведомства
С парите на работещите ще се подвигат шоково заплати в силовите ведомства
Проектът на държавен бюджет за 2025 година провокира вълна от отрицателни мнения. Екипът на ИПИ ясно посочи, че този план слага стопанската система под напън и заплашва финансовата резистентност на страната. Безпрецедентно, Българска народна банка също изрази мощно критично становище и в прав текст написа, че е срещу приемането на бюджета в този тип.
Тепърва препоръчаният бюджет ще се разисква в Народното събрание,
като остава доста противоречиво дали изобщо има задоволително време до края на годината новата фискална рамка да се одобри в период. Сега обаче си коства да насочим вниманието към две огромни тематики, който са в основата на новата философия на бюджета.
Големият растеж на разноските за заплати
Общият разход за заплати в обществения бранш ще доближи 15,8 милиарда лева през 2025 година, като се залага растеж от 2,9 милиарда лева Това е 22% растеж на разноските за хонорари, на фона на предстояща инфлация от 2,4% и действителен растеж на стопанската система от 2,8%. В интервала 2022-2025 година растежа на разноските за заплати в бюджета ще доближи 64%.
Ако разноските за заплати са представлявали 5,7% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година,
то през 2025 година ще доближат 7,3%. Подобна структурна смяна в интерес на заплатите в обществения бранш, на фона на намаляващо население и липса на фрагменти в частния бранш, е не просто необяснимо, а неприемливо, в случай че се придържаме към основите на икономическата логичност.
Големият растеж на заплатите в публичния бранш през 2025 година
се дължи главно на новите правила за възнагражденията в областта на защитата и сигурността. Близо 2,2 милиарда лева коства повишаването на заплатите единствено в защитата и сигурността, до момента в който други 800 млн. лева са за нарастване на заплатите в останалите бюджетни сфери.
Разходите за личен състав в Министерство на вътрешните работи
се усилват от 2,5 милиарда лева до 3,8 милиарда лева (51% растеж на заплатите), а в Министерство на защитата от 1,7 милиарда лева до 2,5 милиарда лева (47% ръст). В по-малките организации също има голям растеж – в Държавна организация „ Национална сигурност “ – от 163 млн. лева за личен състав до 262 млн. лева (61% ръст), а в Държавната организация „ Технически интервенции “ – от 81 млн. лева за личен състав до 142 млн. лева (75% ръст).
Подобен растеж на възнагражденията, изработен на една стъпка, е просто невъобразим.
Данъчната прошка и ролята на ББР
Втората огромна тематика е заложената данъчна прошка,
която планува доходи в размер на над 5 милиарда лева Рамката на бюджета в действителност споделя, че през 2025 година големият растеж на разноските ще бъде посрещнат от приходите от данъчната прошка, а през 2026 и 2027 година това раздуване на разноските ще докара до повдигане на осигурителната тежест с 5 процентни пункта. В този смисъл, тематиката с данъчната прошка е централна за бюджета – без тези доходи, цялата рамка се срутва
и бюджетният недостиг отива надалеч отвън границата от 3% от Брутният вътрешен продукт.
В член 107 от оферти план на бюджета е записано, че „ средства от централния бюджет в размер до 2 милиарда лева може да се подават в Българската банка за развиване за финансиране посредством банката по стратегии и ограничения, признати от Министерския съвет “.
Това, дружно с някои изявления на финансовия министър,
удостоверява, че ББР ще взе участие в процеса на данъчна прошка. Казано просто, държавна банка ще отпусне заеми на компании, които ще си платят дължимите налози, страната ще им опрости лихвите (по неплатените данъци), а компаниите към този момент ще имат обвързване към банката. Това е мечтана договорка за всяка компания, която е дебитор на хазната. Не и за данъкоплатците, които на процедура ще финансират данъчната прошка – още повече, в случай че има „ вяра “,
че заемът към държавната банка в никакъв случай няма да бъде действително изплатен.
*Петър Ганев е старши откривател в Институт за пазарна стопанска система (ИПИ). Ганев е част от екипа на ИПИ от над 15 години. Интересите му са в региона на развиването и икономическия цикъл, обществените финанси и ролята на страната, районното развиване, свободните пазари и неравенството. Изучава и историята на Австрийската икономическа школа. Ганев е ръководител на УС на Българската макроикономическа асоциация (БМА) в интервала 2016-2017 година От 2020 година е член на Надзорния съвет на „ ПФК Левски “. Автор на голям брой публикации с икономическа тема. Отговаря за студентските начинания на ИПИ.
Проектът на държавен бюджет за 2025 година провокира вълна от отрицателни мнения. Екипът на ИПИ ясно посочи, че този план слага стопанската система под напън и заплашва финансовата резистентност на страната. Безпрецедентно, Българска народна банка също изрази мощно критично становище и в прав текст написа, че е срещу приемането на бюджета в този тип.
Тепърва препоръчаният бюджет ще се разисква в Народното събрание,
като остава доста противоречиво дали изобщо има задоволително време до края на годината новата фискална рамка да се одобри в период. Сега обаче си коства да насочим вниманието към две огромни тематики, който са в основата на новата философия на бюджета.
Големият растеж на разноските за заплати
Общият разход за заплати в обществения бранш ще доближи 15,8 милиарда лева през 2025 година, като се залага растеж от 2,9 милиарда лева Това е 22% растеж на разноските за хонорари, на фона на предстояща инфлация от 2,4% и действителен растеж на стопанската система от 2,8%. В интервала 2022-2025 година растежа на разноските за заплати в бюджета ще доближи 64%.
Ако разноските за заплати са представлявали 5,7% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година,
то през 2025 година ще доближат 7,3%. Подобна структурна смяна в интерес на заплатите в обществения бранш, на фона на намаляващо население и липса на фрагменти в частния бранш, е не просто необяснимо, а неприемливо, в случай че се придържаме към основите на икономическата логичност.
Големият растеж на заплатите в публичния бранш през 2025 година
се дължи главно на новите правила за възнагражденията в областта на защитата и сигурността. Близо 2,2 милиарда лева коства повишаването на заплатите единствено в защитата и сигурността, до момента в който други 800 млн. лева са за нарастване на заплатите в останалите бюджетни сфери.
Разходите за личен състав в Министерство на вътрешните работи
се усилват от 2,5 милиарда лева до 3,8 милиарда лева (51% растеж на заплатите), а в Министерство на защитата от 1,7 милиарда лева до 2,5 милиарда лева (47% ръст). В по-малките организации също има голям растеж – в Държавна организация „ Национална сигурност “ – от 163 млн. лева за личен състав до 262 млн. лева (61% ръст), а в Държавната организация „ Технически интервенции “ – от 81 млн. лева за личен състав до 142 млн. лева (75% ръст).
Подобен растеж на възнагражденията, изработен на една стъпка, е просто невъобразим.
Данъчната прошка и ролята на ББР
Втората огромна тематика е заложената данъчна прошка,
която планува доходи в размер на над 5 милиарда лева Рамката на бюджета в действителност споделя, че през 2025 година големият растеж на разноските ще бъде посрещнат от приходите от данъчната прошка, а през 2026 и 2027 година това раздуване на разноските ще докара до повдигане на осигурителната тежест с 5 процентни пункта. В този смисъл, тематиката с данъчната прошка е централна за бюджета – без тези доходи, цялата рамка се срутва
и бюджетният недостиг отива надалеч отвън границата от 3% от Брутният вътрешен продукт.
В член 107 от оферти план на бюджета е записано, че „ средства от централния бюджет в размер до 2 милиарда лева може да се подават в Българската банка за развиване за финансиране посредством банката по стратегии и ограничения, признати от Министерския съвет “.
Това, дружно с някои изявления на финансовия министър,
удостоверява, че ББР ще взе участие в процеса на данъчна прошка. Казано просто, държавна банка ще отпусне заеми на компании, които ще си платят дължимите налози, страната ще им опрости лихвите (по неплатените данъци), а компаниите към този момент ще имат обвързване към банката. Това е мечтана договорка за всяка компания, която е дебитор на хазната. Не и за данъкоплатците, които на процедура ще финансират данъчната прошка – още повече, в случай че има „ вяра “,
че заемът към държавната банка в никакъв случай няма да бъде действително изплатен.
*Петър Ганев е старши откривател в Институт за пазарна стопанска система (ИПИ). Ганев е част от екипа на ИПИ от над 15 години. Интересите му са в региона на развиването и икономическия цикъл, обществените финанси и ролята на страната, районното развиване, свободните пазари и неравенството. Изучава и историята на Австрийската икономическа школа. Ганев е ръководител на УС на Българската макроикономическа асоциация (БМА) в интервала 2016-2017 година От 2020 година е член на Надзорния съвет на „ ПФК Левски “. Автор на голям брой публикации с икономическа тема. Отговаря за студентските начинания на ИПИ.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ