С пълна убеденост гласувах ПРОТИВ резолюцията на ЕП, обявяваща Руската

„ С цялостна увереност гласувах ПРОТИВ резолюцията на Екологичен потенциал, обявяваща Руската федерация за “спонсор на тероризма ”. Смисълът на една резолюция не е да се любуваме на праведния си яд в огледалото. Единствено следствията от нея имат значение. А те са явни и умишлено преследвани от създателите на документа.
Резолюцията изключва всякаква опция за договаряния и преустановяване на кръвопролитията (по правилото “С терористи не се договаря ”).
Така Иво Христов изясни претекстовете, с които е дал своя вот ПРОТИВ резолюцията, с която Европейският парламент разгласи Русия за „ спонсор на тероризма “. Документът бе гласуван в сряда в Страсбург.
„ Резолюцията, която цели да изобличи Русия, обрича в идентична степен Русия и Украйна на безсрочна война. А таман Украйна ще заплати цената на словесната ескалация. Но това е детайлност за създателите на резолюцията “, счита Иво Христов.
„ Този неуместен документ лишава Европейски Съюз от опцията да играе посредническа роля в прекратяването на войната. Роля, която сполучливо заема Турция. През 2014 година Франция и Германия посредничиха за Минските съглашения. Занапред Европейски Съюз си самоотрежда ролята на финансист на войната.
Резолюцията употребява лексиката на неоконсерваторите от епохата на Буш-син, когато клеймото “тероризъм ” послужи за опрощение на войни, които отпосле разпаднаха държавността в доста райони на Близкия изток и Северна Африка. Там тя не е пълноценно възобновена и до през днешния ден.
Документът зове за цялостно ембарго върху вноса на фосилни горива и нуклеарно гориво от РФ в Европейски Съюз, което на този стадий значи икономическо самоубийство за България и може да ни лиши от дерогацията, от която се употребяваме. Но това са детайлности за ураджиите-милитаристи.
На вътрешното разискване в групата на социалистите и демократите припомних позорния епизод, когато в лятото на 1914 година левите партии гласоподават военните заеми под натиска на националистите. С което стават съотговорни за разпалването на Първата международна война. Сега мнозина направиха същото. Един човек тогава се възпротивява, водачът на френската левица Жан Жорес. Скоро е погубен от един националист. Век по-късно единствено името на Жорес се помни и уважава. Клакьорите на войната са забравени.
Радвам се, че никой от представителите на българската левица в Екологичен потенциал не се поддаде на натиска и всички отхвърлихме резолюцията “, показва още евродепутатът.
За контакт с Групата   на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал: