Ражда се град по-голям от Бургас с влизането ни в Шенген
С рухването на границите в Шенген - в България и Румъния ще се оформи обитаемо място от двете страни на Дунава с население над 200 хиляди души.
Става въпрос за Русе и Гюргево, които от епохи се гледат от двете страни на бариерата.
Русе е с население от 135 хиляди души, а Гюргево е към 70 хиляди души.
Така ще се оформи свободно за придвижване обитаемо място с население над 200 хиляди души, което е повече от 4-ия по величина град в България - Бургас.
Очаква се това да усили внезапно опциите за бизнес и търговия от двете страни на Дунава.
Гюргево (на румънски: Giurgiu, Джурджу, на турски: Yerköy или Yergöğü, Йеркьой или Йергьою) е град и административен център на окръг Гюргево, Влашко, Румъния. Разположен е на левия бряг на река Дунав, на границата с България.
Срещу Гюргево на река Дунав се намира град Русе. Двата града са свързани с Дунав мост.
Пред града има три дребни острова, а един по-голям заслонява пристанището. На север от Гюргево е железопътната линия, свързваща го със столицата Букурещ. Това е първата жп линия в Румъния, построена през 1869 година.
Градът се е казвал Гюргево, някои пътешественици загатват Голямо и Малко Гюргево (Йоргово).
Смята се, че през 14 век градът е значимо пристанище на река Дунав, посещавано от генуезки търговци, които го наричали на името на патрона на Генуа „ Свети Георги “ (San Giorgio). За първи път се загатва документално в Codex Latinus Parisinus, през 1395 г., когато е бил под владичеството на Мирча Стария (Mircea cel Bătrân).
Градът е превзет от Османската империя през 1420 г. и посредством него е направлявала трафика по Дунав. Като укрепен град, Гюргево постоянно е споменаван при борбите за надзор на долното течение на Дунав.
Въпреки че е на левия бряг на реката, Гюргево до Одринския кротичък контракт (1829) не споделя историята на Влашко, а на Османска България. В битка при Гюргево се взема решение ориста на Влахия. Независимо от успеха, през 1597 година османците си връщат владението над града, поради контрола върху корабоплаването по Дунава.
На 6 септември 1891 година (стар стил) в Гюргево е открит интернационален студентски конгрес.
Гюргево в българската история
Българският народен воин, поет и революционер Христо Ботев се качва от пристанището в Гюргево с част от четата си на кораба „ Радецки “ на 16 май 1876 г.
В Гюргево, през есента на 1875 г. е създаден Гюргевският революционен комитет.
На 13 октомври 1875 в Гюргево се организира събранието на БРЦК, взело решение за образуване на общо въстание напролет на идната година.
В интервала 1910 – 1920 година в града живеят към 1000 българи, най-много в махала „ Биволар “. Отначало в града са живеели локални българи-тукани. След това се заселват и българи-биволари, чиито потомци живеят в днешният квартал „ Рамадан “ (в северозападната част на Гюргево).
Става въпрос за Русе и Гюргево, които от епохи се гледат от двете страни на бариерата.
Русе е с население от 135 хиляди души, а Гюргево е към 70 хиляди души.
Така ще се оформи свободно за придвижване обитаемо място с население над 200 хиляди души, което е повече от 4-ия по величина град в България - Бургас.
Очаква се това да усили внезапно опциите за бизнес и търговия от двете страни на Дунава.
Гюргево (на румънски: Giurgiu, Джурджу, на турски: Yerköy или Yergöğü, Йеркьой или Йергьою) е град и административен център на окръг Гюргево, Влашко, Румъния. Разположен е на левия бряг на река Дунав, на границата с България.
Срещу Гюргево на река Дунав се намира град Русе. Двата града са свързани с Дунав мост.
Пред града има три дребни острова, а един по-голям заслонява пристанището. На север от Гюргево е железопътната линия, свързваща го със столицата Букурещ. Това е първата жп линия в Румъния, построена през 1869 година.
Градът се е казвал Гюргево, някои пътешественици загатват Голямо и Малко Гюргево (Йоргово).
Смята се, че през 14 век градът е значимо пристанище на река Дунав, посещавано от генуезки търговци, които го наричали на името на патрона на Генуа „ Свети Георги “ (San Giorgio). За първи път се загатва документално в Codex Latinus Parisinus, през 1395 г., когато е бил под владичеството на Мирча Стария (Mircea cel Bătrân).
Градът е превзет от Османската империя през 1420 г. и посредством него е направлявала трафика по Дунав. Като укрепен град, Гюргево постоянно е споменаван при борбите за надзор на долното течение на Дунав.
Въпреки че е на левия бряг на реката, Гюргево до Одринския кротичък контракт (1829) не споделя историята на Влашко, а на Османска България. В битка при Гюргево се взема решение ориста на Влахия. Независимо от успеха, през 1597 година османците си връщат владението над града, поради контрола върху корабоплаването по Дунава.
На 6 септември 1891 година (стар стил) в Гюргево е открит интернационален студентски конгрес.
Гюргево в българската история
Българският народен воин, поет и революционер Христо Ботев се качва от пристанището в Гюргево с част от четата си на кораба „ Радецки “ на 16 май 1876 г.
В Гюргево, през есента на 1875 г. е създаден Гюргевският революционен комитет.
На 13 октомври 1875 в Гюргево се организира събранието на БРЦК, взело решение за образуване на общо въстание напролет на идната година.
В интервала 1910 – 1920 година в града живеят към 1000 българи, най-много в махала „ Биволар “. Отначало в града са живеели локални българи-тукани. След това се заселват и българи-биволари, чиито потомци живеят в днешният квартал „ Рамадан “ (в северозападната част на Гюргево).
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ