Есенно море
С 
отпечатани стъпки по пясъка
се разхождам по лунна пътека.
Дремят някъде миди и гларуси,
водорасли танцуват бавно.
Тук довея ме вятърът есенен,
който облаци гони в небето,
през прозореца шепнеше песенно:
“Тръгвай, там те чака морето ”.
Плажът запустял е и няма ги хората
и морето умерено се плиска,
изоставено влачиумората
и на късни туристи секиска.
Като него съм така изтощена
и успокоение диря във прилива,
впила взор във водата зелена
със вълните му постепенно се съединявам.
Хоризонт 
запечатвам в сърцето си,
път на кораби върша, да минат,
малки мидички групирам в ръцете си
да ме топлят през дългата зима.
Благодарна съм аз, че те зърнах,
че докоснах те, макар есенно,
и съумях отново още веднъж да върна
във сърцето си твоята ария.
Дорика Цачева
Картини: Павел Митков
