АКФ: На изборите през юли 2021 в рисковите секции са подадени 80 000 гласа по-малко
С онлайн лъчение през днешния ден (АКФ) показа резултатите от разбора си на купения и следен избор на последните парламентарни избори от юли 2021 година Резултатите демонстрират спад от 80 000 гласа в риск в минимум 1 491-те изборни секции с риск от платен и следен избор, които бяха открити на Парламентарните избори от април 2021. АКФ показа обособени разбори и на резултатите от европейските избори от 2019 и президентските избори от 2016 година
Автори на анализите са криминологът Мария Карайотова и политологът Марио Русинов от АКФ. Анализът е част от плана “Нарушена легитимност: в България, размер и въздействие “, подсилен от Фонд Активни жители България.
През май 2021 специалистите на АКФ проучиха резултатите от парламентарните избори от април 2021. Тогава те откриха минимум 1 491 изборни секции с риск от платен и следен избор.
Представеният през днешния ден разбор съпоставя резултатите от парламентарните избори от юли и април 2021, с цел да отговори на въпроса: какво се случи в рисковите секции на последните парламентарни избори?
1. Колко хора гласоподаваха в рисковите секции през юли 2021?
На изборите през юли 2021 секциите в риск записват непропорционално по-ниска изборна интензивност от междинната интензивност за страната.
В секциите в риск бяха подадени 83 725 гласа по-малко: през април 2021 всички гласове в рискови секции са 283 650, а през юли - близо 199 925.
Това е спад от 29,5 % по отношение на април.
Според специалистите на АКФ, единствено част от него може да бъде обяснена с общата по-ниска интензивност на изборите през юли.
„ В цялата страна изборната интензивност през юли беше по-ниска с 17,5 % по отношение на април или близо 550 хиляди души по-малко. Спадът на интензивността в рисковите секции обаче беше с 12 % по-голям от общия: 29,5 % по отношение на 17,5 %. Като безспорна стойност, тази разлика се равнява на 34 095 гласа “ разяснява доктор Мария Карайотова, старши специалист по плана.
„ Причините за този спад могат да се крият както в по-голямата трудова подвижност на уязвимото население от следен и платен избор през летните месеци, по този начин и в по-активните дейности на Министерство на вътрешните работи и частично с въведеното всеобщо машинно гласоподаване “ добавя доктор Карайотова.
Така да вземем за пример, през юли в секциите в риск в 24 и 25 МИР в София и 16 МИР Пловдив-град, са дали своят вот с сред 65 и 69 % по-малко гласоподаватели. За съпоставяне, общият спад на интензивността на всички секции в тези региони е 15 -16 %.
Избирателната интензивност в някои секции в пловдивския квартал Столипиново спада до рекордно ниските 5 -12 %.
2. За кого са дали своят вот рисковите секции през юли 2021?
На изборите през април 2021 максимален дял гласове в рискови секции е получила Политическа партия ГЕРБ – близо 88 хиляди гласа или 31 % от всички гласове от рискови секции. През юли 2021 специалистите на АКФ записват спад в поддръжката за ГЕРБ в рисковите секции, който е два пъти по-висок от междинния спад в гласовете за ГЕРБ в страната. ГЕРБ губи над 46 % от поддръжката си в рисковите секции или близо 41 хиляди от гласовете в риск.
Делът на ГЕРБ от всички гласове, подадени в рискови секции на тези избори, спада на 23,5 % по отношение на 31 % през април 2021.
На второ място по загуба на безспорен брой гласове от рискови секции е Движение за права и свободи, което губи 17 320 гласа. Въпреки това, през юли 2021 Движение за права и свободи си връща лидерското място, което заема през 2017, като политическа партия, за която са подадени най-вече гласове в рискови секции. 34 % от вота в риск или 68 хиляди гласа е подаден за Движение за права и свободи, по отношение на 30 % през април 2021 или 85 хиляди души.
През април 2021 Българска социалистическа партия взима 12 % от рисковия избор или 33 хиляди гласа. През юли 2021 цифрата е 13 %, което се равнява на 26 хиляди гласа. Загубата ѝ по отношение на вота през април в секциите в риск е 22 % на фона на общия спад на гласовете ѝ от 23 %.
През юли 2021 обединенията ИТН (ИТН), Демократична България (ДБ) и Изправи се БГ! Ние идваме! (ИБгНИ) получават повече гласове в рисковите секции, в сравнение с са получили през април 2021 - 7 хиляди гласа от рискови секции повече за Има Такъв Народ, 2 хиляди гласа повече за Демократична България и 1 500 гласа повече за ИБгНИ. Увеличението в каузи на гласовете, които трите партии получават в рискови секции, е надлежно от 7 % на 14 %, от 2 % на 4 % и от 2 % на 3 % от всички гласове, подадени в рискови секции.
3. Каква тежест има вотът от рискови секции за резултата на всяка една партия?
Най-голяма тежест вотът от рискови секции продължава да има в резултатите на Движение за права и свободи - 18,1 % от всички гласове за Движението идват от рискови секции. На второ място застават Републиканци за България с 10,5 % от вота си, получен от рискови секции.
Следват ги Българска социалистическа партия със 7,5 % и ГЕРБ със 7,2 %.
4. Анализ на резултатите на президентските избори 2016 и европейските избори от 2019
АКФ показа обособени разбори и на резултатите от и президентските избори от 2016 година и европейските избори от 2019 година, които допълниха картината на размера и въздействието на купения и следен избор в страната.
Общият брой на секциите, които демонстрират отклонения на президентските избори през 2016 година, са 496. На първи тур в тези секции са дали своят вот от 91 240 до 102 241 жители. Това съставлява надлежно 2,4 % и 2,7 % от подадените гласове в страната.
На първия тур на изборите за президент през 2016 година съвсем половината от гласовете в секциите, в които е регистриран риск от следен и платен избор, отиват за претендентите Пламен Орешарски и Данаил Папазов (48,3 %). Следват претендентите за президент и вицепрезидент на Политическа партия ГЕРБ Цецка Цачева и Пламен Милушев с 18,6 % и Румен Радев и Илияна Йотова с 13,2 %.
Пламен Орешарски и Данаил Папазов водят и във връзка с каузи на евентуалните купени и следени гласове от общия брой гласове за претендента с 18,5 %. При класиралите се на втори тур претенденти за президент Цецка Цачева и Румен Радев делът на гласовете, подадени за тях в секциите в риск на първи тур подхожда на надлежно 2,1 % и 1,3 % от вота за тях.
При изборите за Европейски парламент от 2019 година 892 секции са били разпознати като рискови и въз основата на резултатите от парламентарните избори от 2013, 2014, 2017 и април 2021. Това подхожда на от 7,4 % до 9,5 % от общия брой секции в страната на тези изборите. В тези секции са дали своят вот от 129 923 до 172 318 жители.
На изборите за Европейски парламент през 2019 година повече от половината от гласовете в секциите, в които е регистриран риск от следен и платен избор, отиват за Движение за права и свободи (57 %). Следват Политическа партия ГЕРБ с 19 % и Българска социалистическа партия с 12 %.
Проект „ Нарушена легитимност: следеният и платен избор в България, размер и въздействие “ се извършва от фондация „ Антикорупционен фонд “ с финансовата поддръжка на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) 2014–2021 година в общ размер 9 990 евро.
Основната цел на плана е да усъвършенства публичния спор в българското общество за размера и въздействието на купения и следения избор върху изборните резултати и да разпознава рискови секции в помощ на правоохранителните органи в напъните им да противодействат на пазаруването на гласове.
Още от ОБЩЕСТВО:
Автори на анализите са криминологът Мария Карайотова и политологът Марио Русинов от АКФ. Анализът е част от плана “Нарушена легитимност: в България, размер и въздействие “, подсилен от Фонд Активни жители България.
През май 2021 специалистите на АКФ проучиха резултатите от парламентарните избори от април 2021. Тогава те откриха минимум 1 491 изборни секции с риск от платен и следен избор.
Представеният през днешния ден разбор съпоставя резултатите от парламентарните избори от юли и април 2021, с цел да отговори на въпроса: какво се случи в рисковите секции на последните парламентарни избори?
1. Колко хора гласоподаваха в рисковите секции през юли 2021?
На изборите през юли 2021 секциите в риск записват непропорционално по-ниска изборна интензивност от междинната интензивност за страната.
В секциите в риск бяха подадени 83 725 гласа по-малко: през април 2021 всички гласове в рискови секции са 283 650, а през юли - близо 199 925.
Това е спад от 29,5 % по отношение на април.
Според специалистите на АКФ, единствено част от него може да бъде обяснена с общата по-ниска интензивност на изборите през юли.
„ В цялата страна изборната интензивност през юли беше по-ниска с 17,5 % по отношение на април или близо 550 хиляди души по-малко. Спадът на интензивността в рисковите секции обаче беше с 12 % по-голям от общия: 29,5 % по отношение на 17,5 %. Като безспорна стойност, тази разлика се равнява на 34 095 гласа “ разяснява доктор Мария Карайотова, старши специалист по плана.
„ Причините за този спад могат да се крият както в по-голямата трудова подвижност на уязвимото население от следен и платен избор през летните месеци, по този начин и в по-активните дейности на Министерство на вътрешните работи и частично с въведеното всеобщо машинно гласоподаване “ добавя доктор Карайотова.
Така да вземем за пример, през юли в секциите в риск в 24 и 25 МИР в София и 16 МИР Пловдив-град, са дали своят вот с сред 65 и 69 % по-малко гласоподаватели. За съпоставяне, общият спад на интензивността на всички секции в тези региони е 15 -16 %.
Избирателната интензивност в някои секции в пловдивския квартал Столипиново спада до рекордно ниските 5 -12 %.
2. За кого са дали своят вот рисковите секции през юли 2021?
На изборите през април 2021 максимален дял гласове в рискови секции е получила Политическа партия ГЕРБ – близо 88 хиляди гласа или 31 % от всички гласове от рискови секции. През юли 2021 специалистите на АКФ записват спад в поддръжката за ГЕРБ в рисковите секции, който е два пъти по-висок от междинния спад в гласовете за ГЕРБ в страната. ГЕРБ губи над 46 % от поддръжката си в рисковите секции или близо 41 хиляди от гласовете в риск.
Делът на ГЕРБ от всички гласове, подадени в рискови секции на тези избори, спада на 23,5 % по отношение на 31 % през април 2021.
На второ място по загуба на безспорен брой гласове от рискови секции е Движение за права и свободи, което губи 17 320 гласа. Въпреки това, през юли 2021 Движение за права и свободи си връща лидерското място, което заема през 2017, като политическа партия, за която са подадени най-вече гласове в рискови секции. 34 % от вота в риск или 68 хиляди гласа е подаден за Движение за права и свободи, по отношение на 30 % през април 2021 или 85 хиляди души.
През април 2021 Българска социалистическа партия взима 12 % от рисковия избор или 33 хиляди гласа. През юли 2021 цифрата е 13 %, което се равнява на 26 хиляди гласа. Загубата ѝ по отношение на вота през април в секциите в риск е 22 % на фона на общия спад на гласовете ѝ от 23 %.
През юли 2021 обединенията ИТН (ИТН), Демократична България (ДБ) и Изправи се БГ! Ние идваме! (ИБгНИ) получават повече гласове в рисковите секции, в сравнение с са получили през април 2021 - 7 хиляди гласа от рискови секции повече за Има Такъв Народ, 2 хиляди гласа повече за Демократична България и 1 500 гласа повече за ИБгНИ. Увеличението в каузи на гласовете, които трите партии получават в рискови секции, е надлежно от 7 % на 14 %, от 2 % на 4 % и от 2 % на 3 % от всички гласове, подадени в рискови секции.
3. Каква тежест има вотът от рискови секции за резултата на всяка една партия?
Най-голяма тежест вотът от рискови секции продължава да има в резултатите на Движение за права и свободи - 18,1 % от всички гласове за Движението идват от рискови секции. На второ място застават Републиканци за България с 10,5 % от вота си, получен от рискови секции.
Следват ги Българска социалистическа партия със 7,5 % и ГЕРБ със 7,2 %.
4. Анализ на резултатите на президентските избори 2016 и европейските избори от 2019
АКФ показа обособени разбори и на резултатите от и президентските избори от 2016 година и европейските избори от 2019 година, които допълниха картината на размера и въздействието на купения и следен избор в страната.
Общият брой на секциите, които демонстрират отклонения на президентските избори през 2016 година, са 496. На първи тур в тези секции са дали своят вот от 91 240 до 102 241 жители. Това съставлява надлежно 2,4 % и 2,7 % от подадените гласове в страната.
На първия тур на изборите за президент през 2016 година съвсем половината от гласовете в секциите, в които е регистриран риск от следен и платен избор, отиват за претендентите Пламен Орешарски и Данаил Папазов (48,3 %). Следват претендентите за президент и вицепрезидент на Политическа партия ГЕРБ Цецка Цачева и Пламен Милушев с 18,6 % и Румен Радев и Илияна Йотова с 13,2 %.
Пламен Орешарски и Данаил Папазов водят и във връзка с каузи на евентуалните купени и следени гласове от общия брой гласове за претендента с 18,5 %. При класиралите се на втори тур претенденти за президент Цецка Цачева и Румен Радев делът на гласовете, подадени за тях в секциите в риск на първи тур подхожда на надлежно 2,1 % и 1,3 % от вота за тях.
При изборите за Европейски парламент от 2019 година 892 секции са били разпознати като рискови и въз основата на резултатите от парламентарните избори от 2013, 2014, 2017 и април 2021. Това подхожда на от 7,4 % до 9,5 % от общия брой секции в страната на тези изборите. В тези секции са дали своят вот от 129 923 до 172 318 жители.
На изборите за Европейски парламент през 2019 година повече от половината от гласовете в секциите, в които е регистриран риск от следен и платен избор, отиват за Движение за права и свободи (57 %). Следват Политическа партия ГЕРБ с 19 % и Българска социалистическа партия с 12 %.
Проект „ Нарушена легитимност: следеният и платен избор в България, размер и въздействие “ се извършва от фондация „ Антикорупционен фонд “ с финансовата поддръжка на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) 2014–2021 година в общ размер 9 990 евро.
Основната цел на плана е да усъвършенства публичния спор в българското общество за размера и въздействието на купения и следения избор върху изборните резултати и да разпознава рискови секции в помощ на правоохранителните органи в напъните им да противодействат на пазаруването на гласове.
Още от ОБЩЕСТВО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ