Значително спада одобрението за задължителното изучаване на религия
С към 30% по-ниско е утвърждението на жителите да се изучва " Религия " като наложителен предмет в постоянната образователна стратегия. Това демонстрират данните на социологическа организация " Мяра ", показани от социологът Първан Симеонов в персоналния му Facebook профил.
" Темата не среща социална опозиция, каквато при други управнически хрумвания в годините постоянно се открива. Но концепцията би могла да бъде призната най-много като образование в добродетели. Ако се трансформира в налагане на религии, тя може да провокира публичен проблем ", твърди Симеонов.
Най-ниска е поддръжката за проучването на ислям
При втория сондаж по тематиката, изработен от " Мяра ", въпросът е заложен по този начин:
" Обсъжда се в учебните заведения, вместо досегашното свободно избираемо проучване на вяра, да се вкара наложително избираемо проучване на вяра от най-ранна ученическа възраст. В тази наложителна стратегия ще може да се избира проучване на вяра или различно нравственос, философия и история на религиите.
Независимо дали сте вярващ/а и коя е Вашата вяра, апелирам за всяко едно от следните да ми кажете дали одобрявате, или не одобрявате Вие персонално?
Да се учи вяра християнство като наложително избираем предмет в учебните заведения
Да се учи вяра ислям като наложително избираем предмет в учебните заведения
Да се учи общ предмет за добродетелите в другите религии ".
Данните от проучването демонстрират, че 34,2% утвърждават да се учи вяра християнство като наложително избираем предмет в учебните заведения - срещу 46,5%, които не утвърждават. Останалите не могат да преценяват.
Що се отнася до втората стратегия по дисциплината " Добродетели и вяра ", която включва конфесионални детайли – религия ислям - 15,7% утвърждават да като наложително избираем предмет в учебните заведения, само че 70,1% не утвърждават. 14,2% от респондентите не могат да преценяват.
Третата алтернатива, която родителите ще могат да изберат за децата си – общ предмет за добродетелите в другите религии без детайли на конфесионално обучение - среща поддръжката на 41,2% от участниците в изследването и неодобрението на 43,4% от тях. Останалите не могат да преценяват.
Разликата в отношението по тематиката за месец
През март социологическата организация направи първия си опит да ревизира публичните настройки по въпроса. Тогава участниците бяха запитани:
" Обсъжда се въвеждане на наложителна стратегия за проучване на вяра в учебните заведения, в границите на която може да се избира проучване на вяра или различно нравственос, философия и история на религиите. Моля да ми кажете Вие персонално по-скоро сте склонен, или по-скоро не сте склонен, с въвеждането на сходен предмет в учебно заведение? ".
Тогава 63,4% се дефинираха като " по-скоро съгласни " с концепцията, 33% - като " по-скоро несъгласни " и 3,6% оставиха въпроса без отговор.
" При пречистване на отговорите единствено измежду родители на възпитаници (базата е дребна: 207 души), се получава: 56,2% - " по-скоро склонен ", 40,1% - " по-скоро несъгласен " и 3,7% " не знам/без отговор ", написа Симеонов като показва разликата в настройката на родителите и общата настройка на жителите по тематиката.
Какво значат данните?
Според социолога данните на пръв взор наподобяват като че ли в този момент съдържат по-скоро основно отричане. Неговата интерпретация обаче ги преглежда по-скоро като съмнение или комплициране.
" Промяната по отношение на времето месец по-рано демонстрира, че дебатът е сработил, повлиял е. Ако тогава сме имали публични инстинкти, базови настройки, в този момент към този момент сякаш стартира да проличава мнение, а не просто конфигурация. Скоро в действителност ще се образува публично мнение и е същностно значимо накъде ще тръгне полемиката ", счита той.
Според него на фона на обичайния песимизъм към всички властови хрумвания у нас, разпределения " 30 на 40 " или " 40 на 40 " са добър отзив.
" Отрицание е отчетливо единствено при концепцията за проучване на ислям. Тя подхожда повече - закономерно - на самите мюсюлмани. Те, прочее, нямат срещу и проучването на християнството. Онова, което обаче условно можем да назовем с обобщението българи - т.е. не етнически турци или други етноси, да вземем за пример - е очевидно срещу опцията за проучване на ислям ", отбелязва Симеонов.
Той обръща внимание, че от една страна стои нежеланието учениците да бъдат разделяни на учещи едната и другата вяра, от друга на аргумента, че е по-добре проучването на ислям да е държавна работа, а не работа на " вносни " духовни практики.
" В същото време, това може да се окаже едно от най-мащабните проучвания на ислям в Европа. При това - на Балканите ", добавя той.
Друго любопитно наблюдаване е, че " най-младите са най-против " изучаването на вяра да бъде наложително. Родителите на възпитаници също са по-скептични.
" Общите отзиви са в нормата, само че родителските отзиви са по-тревожни. Следователно: нужно е ясно пояснение по какъв начин на процедура ще се случва преподаването ", твърди Симеонов.
По думите на социолога обаче, едвам когато има конкретизация на проекта, той ще предстои на сериозна социологическа верификация. Дотогава всичко е " лабораторно, пробно и дискусионно ".
Обучението по вяра би могло да влезе в действие от образователната 2026/2027 година За задачата обаче са нужни ремонти в Закона за предучилищното и учебното обучение. Очаква се на 8 май измененията да бъдат показани за публично разискване, а образованието по вяра да стартира първо за първокласниците с един час седмично.
" Темата не среща социална опозиция, каквато при други управнически хрумвания в годините постоянно се открива. Но концепцията би могла да бъде призната най-много като образование в добродетели. Ако се трансформира в налагане на религии, тя може да провокира публичен проблем ", твърди Симеонов.
Най-ниска е поддръжката за проучването на ислям
При втория сондаж по тематиката, изработен от " Мяра ", въпросът е заложен по този начин:
" Обсъжда се в учебните заведения, вместо досегашното свободно избираемо проучване на вяра, да се вкара наложително избираемо проучване на вяра от най-ранна ученическа възраст. В тази наложителна стратегия ще може да се избира проучване на вяра или различно нравственос, философия и история на религиите.
Независимо дали сте вярващ/а и коя е Вашата вяра, апелирам за всяко едно от следните да ми кажете дали одобрявате, или не одобрявате Вие персонално?
Да се учи вяра християнство като наложително избираем предмет в учебните заведения
Да се учи вяра ислям като наложително избираем предмет в учебните заведения
Да се учи общ предмет за добродетелите в другите религии ".
Данните от проучването демонстрират, че 34,2% утвърждават да се учи вяра християнство като наложително избираем предмет в учебните заведения - срещу 46,5%, които не утвърждават. Останалите не могат да преценяват.
Що се отнася до втората стратегия по дисциплината " Добродетели и вяра ", която включва конфесионални детайли – религия ислям - 15,7% утвърждават да като наложително избираем предмет в учебните заведения, само че 70,1% не утвърждават. 14,2% от респондентите не могат да преценяват.
Третата алтернатива, която родителите ще могат да изберат за децата си – общ предмет за добродетелите в другите религии без детайли на конфесионално обучение - среща поддръжката на 41,2% от участниците в изследването и неодобрението на 43,4% от тях. Останалите не могат да преценяват.
Разликата в отношението по тематиката за месец
През март социологическата организация направи първия си опит да ревизира публичните настройки по въпроса. Тогава участниците бяха запитани:
" Обсъжда се въвеждане на наложителна стратегия за проучване на вяра в учебните заведения, в границите на която може да се избира проучване на вяра или различно нравственос, философия и история на религиите. Моля да ми кажете Вие персонално по-скоро сте склонен, или по-скоро не сте склонен, с въвеждането на сходен предмет в учебно заведение? ".
Тогава 63,4% се дефинираха като " по-скоро съгласни " с концепцията, 33% - като " по-скоро несъгласни " и 3,6% оставиха въпроса без отговор.
" При пречистване на отговорите единствено измежду родители на възпитаници (базата е дребна: 207 души), се получава: 56,2% - " по-скоро склонен ", 40,1% - " по-скоро несъгласен " и 3,7% " не знам/без отговор ", написа Симеонов като показва разликата в настройката на родителите и общата настройка на жителите по тематиката.
Какво значат данните?
Според социолога данните на пръв взор наподобяват като че ли в този момент съдържат по-скоро основно отричане. Неговата интерпретация обаче ги преглежда по-скоро като съмнение или комплициране.
" Промяната по отношение на времето месец по-рано демонстрира, че дебатът е сработил, повлиял е. Ако тогава сме имали публични инстинкти, базови настройки, в този момент към този момент сякаш стартира да проличава мнение, а не просто конфигурация. Скоро в действителност ще се образува публично мнение и е същностно значимо накъде ще тръгне полемиката ", счита той.
Според него на фона на обичайния песимизъм към всички властови хрумвания у нас, разпределения " 30 на 40 " или " 40 на 40 " са добър отзив.
" Отрицание е отчетливо единствено при концепцията за проучване на ислям. Тя подхожда повече - закономерно - на самите мюсюлмани. Те, прочее, нямат срещу и проучването на християнството. Онова, което обаче условно можем да назовем с обобщението българи - т.е. не етнически турци или други етноси, да вземем за пример - е очевидно срещу опцията за проучване на ислям ", отбелязва Симеонов.
Той обръща внимание, че от една страна стои нежеланието учениците да бъдат разделяни на учещи едната и другата вяра, от друга на аргумента, че е по-добре проучването на ислям да е държавна работа, а не работа на " вносни " духовни практики.
" В същото време, това може да се окаже едно от най-мащабните проучвания на ислям в Европа. При това - на Балканите ", добавя той.
Друго любопитно наблюдаване е, че " най-младите са най-против " изучаването на вяра да бъде наложително. Родителите на възпитаници също са по-скептични.
" Общите отзиви са в нормата, само че родителските отзиви са по-тревожни. Следователно: нужно е ясно пояснение по какъв начин на процедура ще се случва преподаването ", твърди Симеонов.
По думите на социолога обаче, едвам когато има конкретизация на проекта, той ще предстои на сериозна социологическа верификация. Дотогава всичко е " лабораторно, пробно и дискусионно ".
Обучението по вяра би могло да влезе в действие от образователната 2026/2027 година За задачата обаче са нужни ремонти в Закона за предучилищното и учебното обучение. Очаква се на 8 май измененията да бъдат показани за публично разискване, а образованието по вяра да стартира първо за първокласниците с един час седмично.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ