Демократична България: Радев подкопава националната сигурност с опитите си да се хареса на Путин
С очевидните си опити да се хареса на Путин, който има намерение да посети в близко бъдеще, президентът Радев подкопава националната сигурност и отбранителната дарба на страната.
Това се показва в официалната позиция на " Демократична България " ( " Да, България ", ДСБ и " Зелените " ) по отношение на провелия се Консултативен съвет за национална сигурност на тематика „ Актуални опасности и закани за националната сигурност на Република България. Състоянието на въоръжените сили. Необходими ограничения “, призован от президента.
Има мълчалив консенсус сред всички партии и институции на статуквото за допускане на все по-голямо усилване на въздействието на путинския режим в България, сигнализират от " Демократична България ".
Публикуваме цялостния текст на позицията:
" Демократична България “ прави оценка като неприятни и всъщност нездравословни за националната сигурност резултатите от съвещанието на Консултативния съвет за национална сигурност на тематика “Актуални опасности и закани за националната сигурност на Република България. Състоянието на въоръжените сили. Необходими ограничения ”, свикано от президента Румен Радев на 19.04.2018 година
Остро осъждаме обстоятелството, че в плана за финален документ, препоръчан от президента, се съдържат детайли на преосмисляне на позиционирането на България в ядрото на НАТО и в Европейския съюз поради настоящата обстановка. В този план единствено един път се загатва за НАТО и то в отрицателен подтекст. В „ Демократична България “ сме уверени, че неприятното положение на българската войска единствено ускорява нуждата от една тясна интеграция на България в най-активното ядро на държави-членки на НАТО и Европейски Съюз. С очевидните си опити да се хареса на Путин, който има намерение да посети в близко бъдеще, президентът Радев подкопава националната сигурност и отбранителната дарба на страната.
Висши представители на ГЕРБ направиха опит да се разграничат по този мотив от президента. Декларациите им обаче звучат кухо и неубедително, тъй като на процедура държанието на ръководещите в решаващия миг съответствува с това на Радев. В един глас с президента, министър председателят Борисов упорства за отпадането на глобите против Русия, а държавното управление се сниши при случая със Скрипал, като не изгони нито един съветски посланик, и по този начин България въпреки и ръководител на Съвета на Европейски Съюз остана в малцинството на държавите-членки. Наред с това, държавното управление тласка България към все по-голяма взаимозависимост от Русия в енергетиката.
Заключителният документ от КСНС, признат с присъединяване на всички партии на статуквото, няма даже дума за потреблението на химическо оръжие в Сирия и осъждането на това потребление от режима на Асад, нищо че по този въпрос България зае позиция, съвпадаща с тази на своите европейски сътрудници и със съдружниците си в НАТО. Вместо това в документа се насочат завоалирани рецензии към Съединени американски щати, Англия и Франция. Конфликтът с Украйна е показан безусловно нереално без да стане ясно, че той е резултат от нападателната политика на Русия, анексирането на Крим и съветската интервенция в Източна Украйна, в нарушаване на фундаментални правила на интернационалното право, чиято отбрана е от първокачествен интерес за България. Същото се отнася и за Западните Балкани. Буди паника, че КСНС не показва действителните източници на рисковете за националната сигурност на България, които идват в главната си част от страна на Русия и на нейното навлизане в Западните Балкани и регионa на Черно море. Няма и дума за енергийната самостоятелност на страната от съветските енергоизточници и енергийни планове – като да вземем за пример корупционният план „ Белене “, нито за проникването на съветската агитация в българските медии и публичен живот като цяло.
Това е третият съвет по тематиките за сигурността и защитата за по-малко от година без усъвършенстване в обстановката, което е тревожно във връзка с потенциала на главните институции да реализират единодушие, в случай че не единение по национални въпроси, и да осъществят това единодушие посредством съответни ограничения, за реализиране на забележими резултати в действителни периоди.
По отношение на рисковете още веднъж отсъства каквато и да е уточненост. Освен общите опасности за сигурността, произлизащи от дестабилизиращата роля на Русия както в Черноморието, по този начин и на Балканите, а също и в Сирия и необятния Близък Изток, за България се обрисуват два доста значими и характерни казуса:
1. Разделяне на българското общество под натиска на Русия за отклонение от европейския и евроатлантическия избор;
2. Забавяне, в случай че не и стопиране на превъоръжаването за ограничение качествата на армията ни и нейната оперативна съгласуемост в НАТО и Европейски Съюз при задълбочаване на зависимостта ни от Русия.
По-конкретно по положението на въоръжените сили и осъществяване на признатите задължения на препоръките от 30.5.2017 година и 9.1.2018 година:
1. Очевидно държавното управление няма воля да увеличи разноските за защита с ясна вероятност за превъоръжаване и мотивация на военнослужещите, което проличава от констатацията, че средносрочната бюджетна прогноза отстъпва от признатия през януари проект за повишение на разноските, а също така единодушието от 9 януари е за преразглеждане на този проект до септември 2018, за съответно адресиране на действителните проблеми още преди 2021/2024 година.
2. План за решение на казуса с дефицита на личен състав в армията се изискваше още за 30.6.2017 година по единодушието от КСНС от 30.5.2017 година и доколкото казусът не е решен, а се е задълбочил с още по-голям дефицит, то решението надали е в „ преразглеждане на проекта ”. Иска се ясна визия и водачество със мощен ангажимент на държавното управление, а решението сигурно не е във връщане на наборната работа, строителни войски и други модели от предишното, а в използване на съвременни подходи за асортимент и развиване на личния състав, основаване на вероятност, в това число посредством превъоръжаване, многонационални формирования и втора вълна на интеграция в НАТО и европейската защита.
3. Ускоряването на един, два или даже три плана не може да реши казуса с превъоръжаването. Затова е нужна Национална стратегия със период 10 – 12 години, стабилен запас, ясни и уравновесени цели и най-много механизъм за професионално ръководство. С анулацията на Националната стратегия „ България в НАТО и Европейската защита ” от 2014 година като тактика за превъоръжаване през 2016 година на практика се блокира процеса и към този момент сме изгубили четири години в осъществяване на уговорките от срещата на високо ниво на НАТО в Уелс.
4. Финансово обезпечен проект за възобновяване и поддържане на наличната техника може да има единствено в границите на Национална стратегия за превъоръжаване с приоритет придобиване на ново и оперативно съвместимо в НАТО и Европейски Съюз въоръжение. В противоположен случай, остарялото въоръжение ще продължава да „ изяжда ” модернизацията и да ни държи отвън структурата на силите на НАТО и Европейски Съюз, подвластни от Русия.
Опитът от 1999 година с приемането от Парламента на Военната теория и от Министерски съвет на План 2004 демонстрира какъв брой значимо е единодушието и в това време водачеството на премиера за триумф в тази област.
Основният извод е, че липсва визия, доверие и воля в институциите за обединяване на напъните и справяне с проблемите в областта на сигурността и защитата. Липсва предпочитание за реализиране на национално единодушие по въпросите на защитата, без което положителна смяна не може да се чака. Същевременно, явно съществува мълчалив консенсус сред всички партии и институции на статуквото за допускане на все по-голямо усилване на въздействието на путинския режим в България. "
Това се показва в официалната позиция на " Демократична България " ( " Да, България ", ДСБ и " Зелените " ) по отношение на провелия се Консултативен съвет за национална сигурност на тематика „ Актуални опасности и закани за националната сигурност на Република България. Състоянието на въоръжените сили. Необходими ограничения “, призован от президента.
Има мълчалив консенсус сред всички партии и институции на статуквото за допускане на все по-голямо усилване на въздействието на путинския режим в България, сигнализират от " Демократична България ".
Публикуваме цялостния текст на позицията:
" Демократична България “ прави оценка като неприятни и всъщност нездравословни за националната сигурност резултатите от съвещанието на Консултативния съвет за национална сигурност на тематика “Актуални опасности и закани за националната сигурност на Република България. Състоянието на въоръжените сили. Необходими ограничения ”, свикано от президента Румен Радев на 19.04.2018 година
Остро осъждаме обстоятелството, че в плана за финален документ, препоръчан от президента, се съдържат детайли на преосмисляне на позиционирането на България в ядрото на НАТО и в Европейския съюз поради настоящата обстановка. В този план единствено един път се загатва за НАТО и то в отрицателен подтекст. В „ Демократична България “ сме уверени, че неприятното положение на българската войска единствено ускорява нуждата от една тясна интеграция на България в най-активното ядро на държави-членки на НАТО и Европейски Съюз. С очевидните си опити да се хареса на Путин, който има намерение да посети в близко бъдеще, президентът Радев подкопава националната сигурност и отбранителната дарба на страната.
Висши представители на ГЕРБ направиха опит да се разграничат по този мотив от президента. Декларациите им обаче звучат кухо и неубедително, тъй като на процедура държанието на ръководещите в решаващия миг съответствува с това на Радев. В един глас с президента, министър председателят Борисов упорства за отпадането на глобите против Русия, а държавното управление се сниши при случая със Скрипал, като не изгони нито един съветски посланик, и по този начин България въпреки и ръководител на Съвета на Европейски Съюз остана в малцинството на държавите-членки. Наред с това, държавното управление тласка България към все по-голяма взаимозависимост от Русия в енергетиката.
Заключителният документ от КСНС, признат с присъединяване на всички партии на статуквото, няма даже дума за потреблението на химическо оръжие в Сирия и осъждането на това потребление от режима на Асад, нищо че по този въпрос България зае позиция, съвпадаща с тази на своите европейски сътрудници и със съдружниците си в НАТО. Вместо това в документа се насочат завоалирани рецензии към Съединени американски щати, Англия и Франция. Конфликтът с Украйна е показан безусловно нереално без да стане ясно, че той е резултат от нападателната политика на Русия, анексирането на Крим и съветската интервенция в Източна Украйна, в нарушаване на фундаментални правила на интернационалното право, чиято отбрана е от първокачествен интерес за България. Същото се отнася и за Западните Балкани. Буди паника, че КСНС не показва действителните източници на рисковете за националната сигурност на България, които идват в главната си част от страна на Русия и на нейното навлизане в Западните Балкани и регионa на Черно море. Няма и дума за енергийната самостоятелност на страната от съветските енергоизточници и енергийни планове – като да вземем за пример корупционният план „ Белене “, нито за проникването на съветската агитация в българските медии и публичен живот като цяло.
Това е третият съвет по тематиките за сигурността и защитата за по-малко от година без усъвършенстване в обстановката, което е тревожно във връзка с потенциала на главните институции да реализират единодушие, в случай че не единение по национални въпроси, и да осъществят това единодушие посредством съответни ограничения, за реализиране на забележими резултати в действителни периоди.
По отношение на рисковете още веднъж отсъства каквато и да е уточненост. Освен общите опасности за сигурността, произлизащи от дестабилизиращата роля на Русия както в Черноморието, по този начин и на Балканите, а също и в Сирия и необятния Близък Изток, за България се обрисуват два доста значими и характерни казуса:
1. Разделяне на българското общество под натиска на Русия за отклонение от европейския и евроатлантическия избор;
2. Забавяне, в случай че не и стопиране на превъоръжаването за ограничение качествата на армията ни и нейната оперативна съгласуемост в НАТО и Европейски Съюз при задълбочаване на зависимостта ни от Русия.
По-конкретно по положението на въоръжените сили и осъществяване на признатите задължения на препоръките от 30.5.2017 година и 9.1.2018 година:
1. Очевидно държавното управление няма воля да увеличи разноските за защита с ясна вероятност за превъоръжаване и мотивация на военнослужещите, което проличава от констатацията, че средносрочната бюджетна прогноза отстъпва от признатия през януари проект за повишение на разноските, а също така единодушието от 9 януари е за преразглеждане на този проект до септември 2018, за съответно адресиране на действителните проблеми още преди 2021/2024 година.
2. План за решение на казуса с дефицита на личен състав в армията се изискваше още за 30.6.2017 година по единодушието от КСНС от 30.5.2017 година и доколкото казусът не е решен, а се е задълбочил с още по-голям дефицит, то решението надали е в „ преразглеждане на проекта ”. Иска се ясна визия и водачество със мощен ангажимент на държавното управление, а решението сигурно не е във връщане на наборната работа, строителни войски и други модели от предишното, а в използване на съвременни подходи за асортимент и развиване на личния състав, основаване на вероятност, в това число посредством превъоръжаване, многонационални формирования и втора вълна на интеграция в НАТО и европейската защита.
3. Ускоряването на един, два или даже три плана не може да реши казуса с превъоръжаването. Затова е нужна Национална стратегия със период 10 – 12 години, стабилен запас, ясни и уравновесени цели и най-много механизъм за професионално ръководство. С анулацията на Националната стратегия „ България в НАТО и Европейската защита ” от 2014 година като тактика за превъоръжаване през 2016 година на практика се блокира процеса и към този момент сме изгубили четири години в осъществяване на уговорките от срещата на високо ниво на НАТО в Уелс.
4. Финансово обезпечен проект за възобновяване и поддържане на наличната техника може да има единствено в границите на Национална стратегия за превъоръжаване с приоритет придобиване на ново и оперативно съвместимо в НАТО и Европейски Съюз въоръжение. В противоположен случай, остарялото въоръжение ще продължава да „ изяжда ” модернизацията и да ни държи отвън структурата на силите на НАТО и Европейски Съюз, подвластни от Русия.
Опитът от 1999 година с приемането от Парламента на Военната теория и от Министерски съвет на План 2004 демонстрира какъв брой значимо е единодушието и в това време водачеството на премиера за триумф в тази област.
Основният извод е, че липсва визия, доверие и воля в институциите за обединяване на напъните и справяне с проблемите в областта на сигурността и защитата. Липсва предпочитание за реализиране на национално единодушие по въпросите на защитата, без което положителна смяна не може да се чака. Същевременно, явно съществува мълчалив консенсус сред всички партии и институции на статуквото за допускане на все по-голямо усилване на въздействието на путинския режим в България. "
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ