С общи усилия и с ясен диалог можем да постигнем реални мерки и резултати, каза Симона Велева, член на СЕМ
С общи старания и с явен разговор можем да реализираме действителни ограничения и резултати, сподели Симона Велева, член на Съвета за електронни медии в заключението на полемиката на тематика „ Бъдещето на районните вести “ в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в София.
Разговорът е проведен от Българската телеграфна организация (БТА) и Съвета за електронни медии (СЕМ).
„ Вие сте хора, които не просто правят своята специалност тук-там, а същински герои, които поддържат демокрацията и изобщо тази правова страна да действа, да е витална и да има някаква отчетност на властимащите по места “, сподели Велева. Според нея това е най-важната функционалност на районните вести.
„ Ние ви виждаме и ви чуваме. Следим това, което вършиме, и работата, която вършите. Тя е безпределно приносна. Заслужавате всички вероятни права и отбрани, които законът и демократичното общество могат да ви предложат “, сподели още тя.
Велева изясни, че не може да подсигурява действителни и качествени промени. Според нея те няма да се случат нито доста бързо, нито доста дейно. Тази полемика непрекъснато се повдига, само че ограниченията би трябвало да се подхващат от способените институции, сподели тя.
Според Велева Министерството на културата е способният орган, който може да поеме политиката по развиването на медиите.
„ Липсата на медийна политика от години дава точно тези дефицити, вие да не сте задоволително добре чути и финансирани и не задоволително разпознати като значими публични проблеми, с които страната би трябвало да откри силите и метода да се оправи “, добави Велева.
„ Всяка законодателна смяна е обвързвана с избран тип интервенция, което е рисково, когато става дума за медии “, сподели още тя. „ Става дума за уеб сайтове гъби, уеб сайтове, в които има хибридни вести, дезинформация или жълтини, които ви конкурират и изяждат вниманието на аудиторията. Тяхното затваряне и ограничение е доста рисково, тъй като може да докара до цензура, която не трябва да се позволява “.
„ С общи старания и с явен разговор с Комисията за медии и просвета и с идните промени в Закона за радиото и малкия екран можем да реализираме действителни ограничения и действителни резултати “, означи Велева.
Тя изрази поддръжка за. Според Велева би трябвало да има ясни критерии за финансиране, с цел да се избегнат преференции.
„ Другото нещо е изсветляване на държавната реклама, тъй че всички държавни институции, които са възложители по реда на Закона за публични поръчки, когато афишират медиен контракт, да го създадат по ясни, недискриминационни правила “, сподели още Велева.
„ Надявам се да създадем полемики тук-там и ви благодаря за всичко, което вършиме “, сподели тя в умозаключение.
Българска телеграфна агенция предложения да се включат всички районни публицисти, без значение за кои медии работят. В 32-та национални пресклуба на Българска телеграфна агенция отвън София присъединяване потвърдиха повече от 100 районни публицисти, като включително не влизат близо 70-те репортери на самата Българска телеграфна агенция. Покани бяха изпратени и до сътрудниците на организацията от Съюза на българските национални електронни медии (СБНЕМ) – Българска национална телевизия, БНР, Би Ти Ви, „ Нова телевизия “ и Дарик радио, както и до представители на законодателната и изпълнителната власт, до всички членове на парламентарната комисия по културата и медиите, до ръководителите на пресслужбите на президентската институция, на Народното събрание и на Министерския съвет, до Съюза на българските публицисти и до университети, които образоват бъдещи публицисти.
Разговорът е проведен от Българската телеграфна организация (БТА) и Съвета за електронни медии (СЕМ).
„ Вие сте хора, които не просто правят своята специалност тук-там, а същински герои, които поддържат демокрацията и изобщо тази правова страна да действа, да е витална и да има някаква отчетност на властимащите по места “, сподели Велева. Според нея това е най-важната функционалност на районните вести.
„ Ние ви виждаме и ви чуваме. Следим това, което вършиме, и работата, която вършите. Тя е безпределно приносна. Заслужавате всички вероятни права и отбрани, които законът и демократичното общество могат да ви предложат “, сподели още тя.
Велева изясни, че не може да подсигурява действителни и качествени промени. Според нея те няма да се случат нито доста бързо, нито доста дейно. Тази полемика непрекъснато се повдига, само че ограниченията би трябвало да се подхващат от способените институции, сподели тя.
Според Велева Министерството на културата е способният орган, който може да поеме политиката по развиването на медиите.
„ Липсата на медийна политика от години дава точно тези дефицити, вие да не сте задоволително добре чути и финансирани и не задоволително разпознати като значими публични проблеми, с които страната би трябвало да откри силите и метода да се оправи “, добави Велева.
„ Всяка законодателна смяна е обвързвана с избран тип интервенция, което е рисково, когато става дума за медии “, сподели още тя. „ Става дума за уеб сайтове гъби, уеб сайтове, в които има хибридни вести, дезинформация или жълтини, които ви конкурират и изяждат вниманието на аудиторията. Тяхното затваряне и ограничение е доста рисково, тъй като може да докара до цензура, която не трябва да се позволява “.
„ С общи старания и с явен разговор с Комисията за медии и просвета и с идните промени в Закона за радиото и малкия екран можем да реализираме действителни ограничения и действителни резултати “, означи Велева.
Тя изрази поддръжка за. Според Велева би трябвало да има ясни критерии за финансиране, с цел да се избегнат преференции.
„ Другото нещо е изсветляване на държавната реклама, тъй че всички държавни институции, които са възложители по реда на Закона за публични поръчки, когато афишират медиен контракт, да го създадат по ясни, недискриминационни правила “, сподели още Велева.
„ Надявам се да създадем полемики тук-там и ви благодаря за всичко, което вършиме “, сподели тя в умозаключение.
Българска телеграфна агенция предложения да се включат всички районни публицисти, без значение за кои медии работят. В 32-та национални пресклуба на Българска телеграфна агенция отвън София присъединяване потвърдиха повече от 100 районни публицисти, като включително не влизат близо 70-те репортери на самата Българска телеграфна агенция. Покани бяха изпратени и до сътрудниците на организацията от Съюза на българските национални електронни медии (СБНЕМ) – Българска национална телевизия, БНР, Би Ти Ви, „ Нова телевизия “ и Дарик радио, както и до представители на законодателната и изпълнителната власт, до всички членове на парламентарната комисия по културата и медиите, до ръководителите на пресслужбите на президентската институция, на Народното събрание и на Министерския съвет, до Съюза на българските публицисти и до университети, които образоват бъдещи публицисти.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ