Със снимка за спомен и обещание за общи проекти завърши полярният научен симпозиум на румънски и български учени в Констанца
С обща фотография за спомен и заричане за по-дълбоко взаимно съдействие приключи полярния теоретичен симпозиум на румънски и български учени в Констанца.
В хода на полемиките ръководителят на Българския антарктически институт предложения румънски учени да се включат в 35-ата полярна експедиция и да работят дружно с българските си сътрудници.
Той напомни, че Българския антарктически институт е почнал своята активност през 1993 година, а румънският - година по-късно.
„ Българи и румънци работим дружно, тъй като сме дружно в НАТО, дружно се присъединихме към Европейски Съюз, а в този момент е време да работим дружно в Антарктида “, сподели на собствен ред във Варна и капитан на българския научно-изследователски боен транспортен съд " Св. св. Кирил и Методий ".
Той даде висока оценка за военноморското съдействие сред България и Румъния.
осведоми, че над 450 учени са работили в българската база на остров Ливингстън през последните повече от 30 години.
По думите й „ с придобиването на нашия научноизследователски транспортен съд („ Св.св. Кирил и Методий “ – бел. ред.) разширяваме както пространствения обсег на проучванията, по този начин и тематичните научни посоки “.
Заместник-директорът на Националния център за полярни проучвания към Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, че Българската антарктическа база „ Св. Климент Охридски “ на остров Ливингстън предлага модерни условия за осъществяване на научни проучвания и е подобаваща за развиване на интернационално научно съдействие.
„ Трябва да се научим да работим в екипи с нашите съседи “, акцентира заместник-председателят на Антарктическата изследователска комисия към Румънската академия.
Той дефинира Антарктида като поле за всякаква изследователска активност и изрази вяра през идната година да има повече финансови благоприятни условия и средства за взаимни планове.
показа на симпозиума план за интегрирано проучване на съставените елементи седимент, биота и води в океанската екосистема на литоралната зона в региона на българската база на остров Ливингстън.
описа за първите румънски музиканти, стъпвали на Антарктида.
„ Искаме да насърчим освен откриватели, а музиканти, актьори, хора от други сфери на живота да посетят Ледения континент, с цел да бъде по-добре свестен от човешка позиция “, показа тя.
от Националния научноизследователски и развоен институт за нуклеарна физика и инженерство „ Хория Хулубей “ описа за развиването на взаимен план за датиране посредством повърхностна експозиция, почнал през 2024 година с подписването на меморандум за научно съдействие сред румънския институт и Българския антарктически институт. Паскал съобщи, че това е първият план в Румъния, отдаден на космогенното датиране с нуклиди като изрази вяра, че съдействието с българските сътрудници ще бъде дълготрайно.
от Националния институт за проучвания и развиване за ръководство на дивата природа и планинските запаси. Тя показа взаимен план с Българския антарктически институт, предлаган от Националната комисия за антарктически и рискови проучвания към Румънската академия на науките. Той е озаглавен „ Оценка на въздействието на атмосферно пренасяните ултрафини суспендирани частици от криогенните микробни съобщества в повърхностния пласт лед и сняг на остров Ливингстън ".
показа проучване, отдадено на разпространяването на микропластмаса в региона на Антарктика, а от румънския Национален институт за проучвания и развиване в региона на биологичните науки показа план, отдаден на биологично въодушевена криоконсервация, учредена на акомодацията на антарктическите екстремофили за стабилизиране на биофармацевтични артикули.
" Антарктида е извънредно скъпа за науката, тъй като съчетава в една действителна среда няколко разнообразни рискови фактора - мощен мраз, изолираност, нарушавания на съня, енергиен дисбаланс и високо физическо натоварване ", от Националния институт за научни проучвания и развиване в региона на биологичните науки.
В края на сизпозиума показа опита си от ROICE 2026 - петата румънска научна експедиция на Антарктида, която се реализира в южнокорейската станция „ Крал Седжонг “ от 24 януари до 14 февруари тази година.
бе специфичен посетител на събитието. Той изрази вяра, че връзките сред двете страни в тази област ще стават по-интензивни с по-голямо практическо измерение.
Българската телеграфна организация беше единствената българска медия на събитието. В рамките на симпозиума учените разгледаха лабораториите на Националния институт за проучвания и разработки в региона на морската геология и геоекология – GeoEcoMar. Те бяха разведени от Дан Василиу - шеф на клона в Констанца. В събитието взе участие и известния румънски биолог и зоолог, титулярен член и управителен кадър на Румънската академия Думитру Мурариу.
В хода на полемиките ръководителят на Българския антарктически институт предложения румънски учени да се включат в 35-ата полярна експедиция и да работят дружно с българските си сътрудници.
Той напомни, че Българския антарктически институт е почнал своята активност през 1993 година, а румънският - година по-късно.
„ Българи и румънци работим дружно, тъй като сме дружно в НАТО, дружно се присъединихме към Европейски Съюз, а в този момент е време да работим дружно в Антарктида “, сподели на собствен ред във Варна и капитан на българския научно-изследователски боен транспортен съд " Св. св. Кирил и Методий ".
Той даде висока оценка за военноморското съдействие сред България и Румъния.
осведоми, че над 450 учени са работили в българската база на остров Ливингстън през последните повече от 30 години.
По думите й „ с придобиването на нашия научноизследователски транспортен съд („ Св.св. Кирил и Методий “ – бел. ред.) разширяваме както пространствения обсег на проучванията, по този начин и тематичните научни посоки “.
Заместник-директорът на Националния център за полярни проучвания към Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, че Българската антарктическа база „ Св. Климент Охридски “ на остров Ливингстън предлага модерни условия за осъществяване на научни проучвания и е подобаваща за развиване на интернационално научно съдействие.
„ Трябва да се научим да работим в екипи с нашите съседи “, акцентира заместник-председателят на Антарктическата изследователска комисия към Румънската академия.
Той дефинира Антарктида като поле за всякаква изследователска активност и изрази вяра през идната година да има повече финансови благоприятни условия и средства за взаимни планове.
показа на симпозиума план за интегрирано проучване на съставените елементи седимент, биота и води в океанската екосистема на литоралната зона в региона на българската база на остров Ливингстън.
описа за първите румънски музиканти, стъпвали на Антарктида.
„ Искаме да насърчим освен откриватели, а музиканти, актьори, хора от други сфери на живота да посетят Ледения континент, с цел да бъде по-добре свестен от човешка позиция “, показа тя.
от Националния научноизследователски и развоен институт за нуклеарна физика и инженерство „ Хория Хулубей “ описа за развиването на взаимен план за датиране посредством повърхностна експозиция, почнал през 2024 година с подписването на меморандум за научно съдействие сред румънския институт и Българския антарктически институт. Паскал съобщи, че това е първият план в Румъния, отдаден на космогенното датиране с нуклиди като изрази вяра, че съдействието с българските сътрудници ще бъде дълготрайно.
от Националния институт за проучвания и развиване за ръководство на дивата природа и планинските запаси. Тя показа взаимен план с Българския антарктически институт, предлаган от Националната комисия за антарктически и рискови проучвания към Румънската академия на науките. Той е озаглавен „ Оценка на въздействието на атмосферно пренасяните ултрафини суспендирани частици от криогенните микробни съобщества в повърхностния пласт лед и сняг на остров Ливингстън ".
показа проучване, отдадено на разпространяването на микропластмаса в региона на Антарктика, а от румънския Национален институт за проучвания и развиване в региона на биологичните науки показа план, отдаден на биологично въодушевена криоконсервация, учредена на акомодацията на антарктическите екстремофили за стабилизиране на биофармацевтични артикули.
" Антарктида е извънредно скъпа за науката, тъй като съчетава в една действителна среда няколко разнообразни рискови фактора - мощен мраз, изолираност, нарушавания на съня, енергиен дисбаланс и високо физическо натоварване ", от Националния институт за научни проучвания и развиване в региона на биологичните науки.
В края на сизпозиума показа опита си от ROICE 2026 - петата румънска научна експедиция на Антарктида, която се реализира в южнокорейската станция „ Крал Седжонг “ от 24 януари до 14 февруари тази година.
бе специфичен посетител на събитието. Той изрази вяра, че връзките сред двете страни в тази област ще стават по-интензивни с по-голямо практическо измерение.
Българската телеграфна организация беше единствената българска медия на събитието. В рамките на симпозиума учените разгледаха лабораториите на Националния институт за проучвания и разработки в региона на морската геология и геоекология – GeoEcoMar. Те бяха разведени от Дан Василиу - шеф на клона в Констанца. В събитието взе участие и известния румънски биолог и зоолог, титулярен член и управителен кадър на Румънската академия Думитру Мурариу.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ