С дебат по предложението на БСП за минималната заплата започна заседанието на НСТС
С разискване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, импортиран от парламентарната група на „ Българска социалистическа партия за България “, стартира днешното изключително съвещание наНационалния съвет за тристранно съдействие.Срещата сред синдикалните сътрудници бе открита от служебния вицепремиер и министър на труда и обществената политика Лазар Лазаров.
Предложението на „ Българска социалистическа партия за България “ за минималната работна заплата (МРЗ) беше показано пред обществените сътрудници от депутата Георги Гьоков, който е и ръководител на Комисията по труда и обществената и демографската политика в Народното събрание.
Предлага се МРЗ за страната за идната календарна година да се дефинира до 31 октомври на настоящата година и да не може да е по-малка от 50 на 100 от междинната брутна работна заплата за страната за предходните 12 месеца.
Гьоков разяснява, че диалозите за МРЗ за следващата година е трябвало да са завършили към този момент. Според него обаче има отвращение у служебния кабинет да дефинира размерът на МРЗ. Гьоков уточни, че социалистите упорстват за 850 лева Той означи, че и синдикатите упорстват за покачване.
Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България сподели, че не поддържа настояването за повдигане на МРЗ и не утвърждава предлагането на „ Българска социалистическа партия за България “.
Българска стопанска камара изрично не приема сходен метод при приемането на МРЗ в страната, както се предлага в законопроекта, съобщи Добри Митрев.
От КНСБ също застават зад законопроекта. Оттам оферират обаче да се поправя предлагането, като се уточни, че за МРЗ ще се взема поради размерът на междинната работна заплата за първото и второто тримесечие като средноаритметична стойност.
Въпросите, които са предмет на директивата, се нуждаят от спомагателна полемика, изрече мнение вицепремиерът Лазаров. Той изясни, че директивата е призната и е оповестена в формалния вестник на Европейския съюз, има я и в българска версия, тъй че всеки би могъл да я прочете и да извади съответните изводи.
В края на полемиката служебният заместник-министър на труда и обществената политика Емил Мингов съобщи, че Министерството на труда и обществената политика поддържа установяването на механизъм за гарантиране на адекватността на МРЗ според условията на директивата, само че смята, че това не може да стане по метода, по който предлага законопроектът на „ Българска социалистическа партия за България “.
Той разяснява също, че в предлагането се споделя, че краен период за установяване на МРЗ би трябвало да е 31 октомври, на база на междинната работна заплата от предходните 12 месеца. Мингов акцентира, че данните за междинната работна заплата се разгласяват на тримесечие. Към 31 октомври на съответната година Министерският съвет няма да има опция да употребява окончателната статистическа информация за междинната работна заплата за предходните 12 месеца, заключи заместник-министърът.
Министерството на финансите също не поддържа законопроекта.
В дневния ред на изключителното съвещание на НСТС са общо шест законопроекта. Сред тях има и предложение за осъвременяване на пенсиите.
Предложението на „ Българска социалистическа партия за България “ за минималната работна заплата (МРЗ) беше показано пред обществените сътрудници от депутата Георги Гьоков, който е и ръководител на Комисията по труда и обществената и демографската политика в Народното събрание.
Предлага се МРЗ за страната за идната календарна година да се дефинира до 31 октомври на настоящата година и да не може да е по-малка от 50 на 100 от междинната брутна работна заплата за страната за предходните 12 месеца.
Гьоков разяснява, че диалозите за МРЗ за следващата година е трябвало да са завършили към този момент. Според него обаче има отвращение у служебния кабинет да дефинира размерът на МРЗ. Гьоков уточни, че социалистите упорстват за 850 лева Той означи, че и синдикатите упорстват за покачване.
Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България сподели, че не поддържа настояването за повдигане на МРЗ и не утвърждава предлагането на „ Българска социалистическа партия за България “.
Българска стопанска камара изрично не приема сходен метод при приемането на МРЗ в страната, както се предлага в законопроекта, съобщи Добри Митрев.
От КНСБ също застават зад законопроекта. Оттам оферират обаче да се поправя предлагането, като се уточни, че за МРЗ ще се взема поради размерът на междинната работна заплата за първото и второто тримесечие като средноаритметична стойност.
Въпросите, които са предмет на директивата, се нуждаят от спомагателна полемика, изрече мнение вицепремиерът Лазаров. Той изясни, че директивата е призната и е оповестена в формалния вестник на Европейския съюз, има я и в българска версия, тъй че всеки би могъл да я прочете и да извади съответните изводи.
В края на полемиката служебният заместник-министър на труда и обществената политика Емил Мингов съобщи, че Министерството на труда и обществената политика поддържа установяването на механизъм за гарантиране на адекватността на МРЗ според условията на директивата, само че смята, че това не може да стане по метода, по който предлага законопроектът на „ Българска социалистическа партия за България “.
Той разяснява също, че в предлагането се споделя, че краен период за установяване на МРЗ би трябвало да е 31 октомври, на база на междинната работна заплата от предходните 12 месеца. Мингов акцентира, че данните за междинната работна заплата се разгласяват на тримесечие. Към 31 октомври на съответната година Министерският съвет няма да има опция да употребява окончателната статистическа информация за междинната работна заплата за предходните 12 месеца, заключи заместник-министърът.
Министерството на финансите също не поддържа законопроекта.
В дневния ред на изключителното съвещание на НСТС са общо шест законопроекта. Сред тях има и предложение за осъвременяване на пенсиите.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ