Коронавирусът не прилича на нищо, което сме виждали
С нищо сходно не сме се сблъсквали до този миг. Ей Богу, такова нещо до момента аз персонално не съм виждал. Нищо общо с другите пациенти с вирусни пневмонии, които стигат до апаратна вентилация. Болестта ни изненадва с всеки минал ден ".
Думите са на доктор Димитър Николаков - зам.-началник на Клиниката по анестезиология и интензивно лекуване на УМБАЛ " Св. Анна ", учител по анестезиология и реанимация, и експерт с 27-годишен опит в тази област. Той е един от българските лекари на първа линия, които се грижат за болните в най-тежката фаза на инфекцията от ковид.
Какви са разпоредбите, по които работят лекарите в България и в останалите страни по света? Дали възрастта или съпътстващите болести са по-опасни за пациентите при заболяване с Covid-19? Има ли резултат от ограниченията за ограничение на епидемията? Защо България не може да си разреши да се трансформира в Бергамо?
Какво могат да научат българските лекари от немските си сътрудници и какво могат да научат немските лекари от опита в България?
И още: какво държи на бюрото си един анестезиолог в разгара на епидемията от Covid-19? И какво е посланието му към всички тези мъже и дами, които се заблуждават, че са " безсмъртни " и неуязвими на вируса?
Разговаряхме с доктор Николаков, до момента в който той е на работното си място - в " Зоната ". Така лекарите от болница " Св. Анна " назовават специфичното поделение на реанимацията, в която се борят за живота на " коронапациентите ".
Асен Григоров: Какво е ситуацията през днешния ден?
доктор Димитър Николаков : Днес някои от тях са в нормализирано положение, други имат утежняване. Една от пациентките ни има усъвършенстване. Общо 6 са пациентите с клинични признаци на коронавирусна зараза.
АГ: Вие имате ли визия в действителност кой ще се усъвършенства и кой ще се утежни? Изобщо какъв брой предвидима е тази болест?
ДН: Говоря Ви от ежедневните наблюдения, които правим за пациентите. Следят се всекидневно индикаторите и някои от тях имат усъвършенствания. Какво имам поради: пациентка, която е на апаратна вентилация от близо 2 седмици, сега агресивността на нашия режим, с която я обдишваме, понижава, което значи, че тя очевидно се усъвършенства. След като е на асистиран режим и може да диша по-леко, с подобряващи се индикатори на параметрите на насищането с О2 на кръвта, парциалното налягане, и така нататък - всичко това значи, че тя се усъвършенства. Това имам поради. Докато при други - тези индикатори се утежняват.
АГ: Аз нямах поради нищо като укор или подозрение към Вас, в противен случай, желаех да запитвам дали заболяването се развива към този момент по характерен метод, дали я опознавате повече?
ДН: Тази болест... мнението, което имам за това заболяване по отношение на пациентите, които минаха при нас, е, че се развива по тотално нехарактерен метод. Абсолютно нехарактерен метод. С нищо сходно не сме се сблъсквали до този миг. Аз от 27 години се изучавам да вентилирам заболели - може би още не съм се научил - ей Богу, такова нещо до момента аз персонално не съм виждал, както и екипът, с който работя. Нищо общо с други пациенти с вирусни пневмонии, които стигат до апаратна вентилация.
На нас преди известно време ни се наложи да вентилираме пациентка с ботулизъм - сходно на отравянето на Скрипал, с цел да стане ясно защо става въпрос. Извадихме я, дамата си върви, жива е, здрава е, изпраща ми на всички празници поздрави от Самоков. Успяхме да се оправим с нея. Никой не вярваше, че ще извадим тази пациентка. И в това време, сега ние имаме крайни усложнения с вентилацията на пациентите, които са с коронавирусна зараза. Не споделям, че е невероятно, споделям, че е мъчно и заболяването ни изненадва с всеки минал ден по метода, по който се развива.
АГ: Вие по какъв начин работите - следвате ли общ протокол, подаден, да кажем, от Щаба, от Министерството на здравеопазването? Не знам тъкмо какъв е редът...
ДН: Протоколите, които следваме, са основани на три неща. Първото нещо, това е Европейската асоциация на анестезиолозите и реаниматорите, надлежно, която ежеседмично има така наречен уебинари или интернет срещи, на които ние се срещаме онлайн с всички водещи експерти в Европа по този проблем. Вторият протокол, на който е основана нашата информация и който прилагаме, е на проф. Пол Марик от Източна Вирджиния. Той употребява шанхайския модел - в частност на професор Линг Мао, в случай че не се неистина. И третото е особено на италианците, с проф. Паоло Пелоси и колектив, които имат също малко вариации в италианския модел. Тоест, считам, че това, което употребяваме като информация и като наблюдаване, се базира в действителност на международно равнище. Без да отхвърлям това, което в България се предлага като протокол. Между другото, това, което получих през днешния ден в електронната си поща като оферти за протокол, е безусловно 1:1 на протокола на Пол Марик от Източна Вирджиния.
АГ: Има ли място за " творчество " от ваша страна? Тоест, да реагирате на момента с ексцентрично решение.
ДН: Категорично да. Защото всички протоколи, по този начин или другояче, не са щампа, а имат вариации между тях и нашето лекуване се базира на самостоятелните особености на пациента. Пациентите не са идентични, няма по какъв начин да бъдат идентични тези пациенти. Съответно, ние вършим корекции, вариации съгласно самостоятелното положение на пациента.
АГ: Кажете нещо към възрастта...
ДН: Това е в действителност доста забавен въпрос.
АГ:... Ние сме привикнали да възприемаме, че рисковата група е 65+ със съпътстващи болести.
ДН: Да, по този начин, тъкмо. Да, по този начин го написаха всички, имайки поради, че възрастните пациенти носят в себе си много съпътстващи болести, които дефинират тежестта и прогнозата на развиване при тези пациенти. Но, само че... едно огромно " Но " ще отворя. Ще ви кажа следното - няма да приказвам за възраст, а ще приказвам за съпътстващи болести, към които вирусът има необикновен афинитет. Артериална хипертония, нарушен глюкозен толеранс или диабет, хиперлипидемия, наднормено тегло, хронично обструктивна белодробна болест, астма - това да ви звучи като единствено за възрастни пациенти ? Това звучи за всички пациенти - и за млади, и за хора на междинна възраст, и за възрастни. В края на краищата, в случай че имаме един хиперлипидемиден синдром с нараснало наднормено тегло, това по никакъв метод не слага пациента на 40 години в удобна група. Или неконтролиран диабет, особено неконтролирания диабет. Или пациент, който сега е на 43 години с потвърден карцином на белия дроб.
Всички така наречен социално-значими болести по никакъв метод не слагат по-младите пациенти в някакъв най-благоприятен режим по отношение на това заболяване. И другото, което желая да ви кажа, е, че още от Средновековието много картини са се нарисували, в които и богати, и небогати - т.е. хора с всевъзможен обществен статус - и възрастни, и млади играят танца на гибелта.
Tук не мога да бъда безапелационен, че това заболяване ще се отнася единствено за възрастните пациенти и надали не младото потомство ще бъде пощадено по някакъв метод или няма да го прекара по този начин тежко. Аз като доктор не мога да заема такава позиция, наблюдавайки пациентите, които са при мен.
При тази пациентка, за която споделих, че въпреки и мъчно, има някакъв вид усъвършенстване - нейният наследник, който е с 22 години по-млад от нея, умря. Ние го загубихме. Така че, по какъв начин мога да кажа, че аз надали не имам желания - или който и да е от сътрудниците ще има желания - към младите пациенти, а възрастните ни няма да бъдат обгрижвани или нещо от този жанр... тъй като те щели да бъдат повече ударени от това заболяване.
АГ: Имате ли всичко, което ви е належащо в " Св. Анна "?
ДН: Благодарение на персоналния ангажимент на управлението на болничното заведение, на този стадий всичко, от което се нуждаем, имаме. Какво имам поради? На първо място - организация. Клиниката по анестезиология и интензивно лекуване беше разграничена на две - тя така и така си е разграничена, само че сега едната база се сложи под режим на работа с коронапациенти. Допълнително, вътре в тази база се направи спомагателна преградна стена, както апропо - през вчерашния ден се срещнах с този материал - италианците и германците предлагат тъкмо това да се направи. Ние го направихме преди 3 седмици, без да употребяваме този модел. Тоест, при нас има и креативен метод, креативност в цялата тази работа, с цел да обезпечим в допълнение сигурността на личния състав, който би трябвало да се грижи за тези пациенти.
Необходими са съответните защитни дрехи: костюми, с които се влиза, шлемове, очила, естествено - ръкавици, ботуши и така нататък, с цел да можем оптимално да осигурим отбраната на личния състав, който би трябвало да се грижи за болните. Акцентът е върху личния състав, не на последно място, тъй като в случай че той не е разполагаем, на негово място ще дойдат безусловно неподготвени лекари, които нямат квалификацията на реаниматори. Съответно, нещата ще станат много, много неприятни. От тази позиция, направено е всичко належащо от управлението на болничното заведение, както и от управлението на клиниката да се посрещнат тези потребности и да обезпечи сигурността на пациентите по най-хубавия вероятен метод, доколкото това въобще може да бъде по този начин в интернационален аспект. Защото няма по какъв начин да кажем, че сме по-добри от американци и италианци, само че най-малко не им отстъпваме.
АГ: От позиция на лекарства - какво ползвате, има ли задоволително? Има ли задоволително въобще в здравната система сега?
ДН: Като лекарства имаме наличните по протокол за лекуване. В края на краищата, типът на болестта е подобен, че тук става въпрос за увреждане на мембраната, която е в най-тънката част сред алвеолите и кръвоносните съдове, и ориентирано към кръвоносния съд. Така че тези препарати, които се употребяват по всички протоколи - това са нискомолекулни хепарини, други лекарства, които имат отношение към реологията и реализирането на формираните тромби - всичко това го имаме, несъмнено.
АГ: На равнище страна - това се пробвах във втората част на въпроса да Ви кажа...
ДН: Вижте, лекуването на това заболяване, дръзвам да настоявам, че при липса на ваксина и липса на етиологично лекуване (т.е. ориентирано против самия вирус) страда. Но това не е единствено в нашата страна, то страда в целия свят. В момента се подхожда в международен мащаб и в България във връзка с така наречен патогенетично лекуване и във връзка с симптоматичното - т.е. да се повлияят признаците. Не мога да кажа, че в България имаме всичко, само че не мога да кажа, че и в света имат всичко. Смъртните случаи в Италия, в Испания, във Франция, в Съединените щати, демонстрират, че и те нямат това, което всички желаят да имат. А какво желаят да имат? Искат да имат медикамент, който е ориентиран непосредствено против вируса, както имаме медикамент против грип А, грип Б, които можем да нападаме и се назовава " Тамифлу ". За страдание, това лекарство не работи против този ковид. Съответно, желаят да има съществуване на ваксина.
Тук може би би трябвало да отворя скоба, с цел да кажа, че имунизацията би трябвало да се преразгледа в народен мащаб - какъв брой би трябвало да бъде наложителна. За тези, които отхвърлят имунизации, сега е ясно до какво води това нещо. Ако на следващия ден отново се откри някой, който да философства, че не му би трябвало ваксина, и още веднъж страната и стопанската система й бъдат сложени на колене, моето персонално мнение, освен като доктор е, че към този момент би трябвало да има и наказателна мярка за това нещо.
АГ: И моето персонално мнение като публицист е такова, тъй като имаше подобен случай при започване на епидемията, в случай че не се неистина, във Велико Търново. Една майка беше завела дете с тридневна температура 39-40 градуса в болница и се оказа, че тя отхвърля да го имунизира, в тази странна група на антиваксърите е и...
ДН: Точно по този начин, тъкмо по този начин. Но тук бих желал единствено да Ви допълня, че в случай че става въпрос за елементарни болести, при тях е 1:1. Ако един човек е болен да вземем за пример от исхемична болест на сърцето, какво от това? Исхемичната болест на сърцето не се предава като заболяване. Докато при инфекциозните болести, се демонстрира така наречен стохастичен резултат - т.е. един може да болести 10. Всеки един от тези 10 може да болести по още 10, и става тъкмо това, което сега става в интернационален проект при неналичието на ваксина.
В момента вярата е имунитетът да се построи под една или друга форма. Имунитет може да се построи по два метода. Първият е натурален, т.е. да прекара цялото насление на Земята или най-малко, както споделят някои, 70% от него, което са 5 милиарда души. Един % от тях да вземем, че ще имат тежки затруднения и вероятно летален излаз, може да си визиите тъкмо каква покруса ще стане. Другото е да се създаде ваксина от нас, хората, с която да може да се нападна това заболяване, с цел да не се популяризира. А по този начин или другояче, тези, които са се заразили сега, би трябвало да го изкарат.
АГ: Така наречените ограничения, които сега са годни за България - за, срещу? Частично за, отчасти срещу?
ДН: Този диалог е доста необятен, само че безусловно дръзвам да настоявам, че по никакъв метод не би трябвало да се позволява внезапен пик на пациентите. В тази връзка - поддържам, естествено, решението на Щаба и на тези, които са го назначили. Защо? Защото внезапен пик ще докара до доста огромен напор на пациенти в лечебните заведения. Ние сега имаме свободни апарати. Но нали не би трябвало да изпуснем нещата, тъй че както тези апарати са свободни, да станат внезапно запълнени и надлежно аз да би трябвало да върша асортимент, по този начин както вършат в Бергамо, в Ню Йорк? Не съм уверен, че като доктор мога да препоръчам такова нещо. Политиката, която сега се организира, с цел да се държи кривата на случаите надолу, е безусловно оправдана, имайки поради, че ние не сме най-добре обезпечената страна с реаниматори.
Тук имам доста огромна болежка, тъй като - не знам дали обществото знае - в България реаниматорите не са толкоз, колкото би трябвало да бъдат. По една или по друга причина.
АГ: Така. Къде са?
ДН: Къде са реаниматорите?
АГ: Да.
ДН: Ами няма такива. Просто не съществуват, тъй като, с цел да има реаниматори, би трябвало да има политика. А политиката е ориентирана в каква посока? Първо, да има кариерно развиване един реаниматор, т.е. да му се обезпечи съответно обучение и развиване, тъй че той да може да работи освен в България, само че и по света. Второ, би трябвало да бъде гарантиран с инсталация на съответното високо равнище, тъй че да може да му е забавно да работи с тази инсталация, да се занимава, да се усеща на върха на " вълната ". И на трето място - не знам Вие на кое място ще го поставите - е достатъчното финансово застраховане на този личен състав. Какво направихме в нашата клиника? Направихме тъкмо това. Поставихме тези три неща преди всичко и сега всеки ден, без значение че... хайде, да не е всеки ден, жестоко ще бъде казано, само че най-малко веднъж седмично при нас има искащи да постъпват (на работа) хора-реаниматори, с цел да ги образоваме за такова нещо, да бъдат реаниматори. Тоест очевидно този метод работи.
И в случай че в народен проект се реализира някакво единодушие, ще бъде много по-добре. Защото нали не си показва нашата общност, че даже най-хубавият хирург - както сега всички хирурзи приказват, не знам за какво, може би би трябвало да се замислят за миг - не може да включи уред за обдишване на болен. Но те са първи по малкия екран и единствено тях слушаме какви нелепости приказват. Да ме простят сътрудниците, само че когато дойдат, ще ги поканя персонално като гид в " Зоната ", като лидер, гратис ще го направя. Нека влязат, да видят вътре, да им дам един уред, с цел да го настроят или да го включат, и тогава да дават ум по кое време, по какъв начин е редно да слагаме болен на обдишване, т.е. да го закачаме за апарата.
Аз настоявам, че тези реаниматори - въпреки и малко в България - знаят по кое време да слагат един пациент за обдишване в точния момент. Абсолютно в точния момент, нито по-рано, нито по-късно. Да, болестта е много неприятно, с много по-различен ход, само че си има справедливи критерии, които един анестезиолог, реаниматор, взел компетентност, би трябвало да ги знае. И аз се надявам да ги знае.
АГ: Имате ли нещо особено да кажете на хирурзите?
ДН: На хирурзите... нямам диалог с сътрудниците от хирургията, както те не биха приели да им давам ум по какъв начин да оперират, само че аз ще се обърна към сътрудниците да прочетат последните протоколи на Пол Марик, на Паоло Пелоси, на Европейската асоциация на анестезиолозите, където нещата се изместват по посока на микроциркулация и сега преди всичко би трябвало да се обезпечи съответната реология, тъй като оттова идват проблемите. Не е типичният ARDS (Acute respiratory distress syndrome), не е нарастване на извънбелодробната вода, няма какво да връщаме назад от алвеолите в съдовете. Проблемът е микроциркулацията, където ние, когато обдишваме пациентите, обдишваме една торба - сътрудниците знаят какво значи - без циркулация към нея и там са проблемите при тези пациенти. Това е чисто професионален опит, който да им предам. В края на краищата, с изключение на в ролята ми на реаниматор съм и помощник по анестезиология и интензивно лекуване и съм учител точно на тази работа, анестезиология и реанимация.
АГ: Имате ли време да четете цялото търсене на нови лекарства и... хайде, да кажем, че имунизацията сигурно е надалеч.
ДН: Не знам дали има време, само че ми се постанова да го върша, тъй като другояче няма по какъв начин да употребявам познание от преди 5-10 години, или от предходната година освен това заболяване. Оттук нататък при нас, анестезиолозите-реаниматори, ще се пишат книги на тази тематика, ще се вършат симпозиуми на тази тематика, ще се четат отчети на тази тематика, ще се дават грантове за тези, които са излезли с най-хубави известия. Това ще бъде в бъдеще време, тъй като сега целият свят е в ступор - приказвам за анестезиолозите и реаниматорите, които по този начин или другояче се пробват да научат правилния път.
АГ: Ремдесивир, лечението в Австралия?
ДН: В Австралия излязоха с медикамент, който се прави срещу краста, в случай че не се неистина. Той е на клетъчна просвета отвън тялото на жив организъм, и в границите на няколко часа - четох това мнение - се реализира цялостен надзор върху вирусната репликация. Между другото, желая да Ви кажа, че съм си в кабинета и този препарат ми е на бюрото. Тоест, имам го - и какво от това... не значи, че ще бъде прибавен. Просто за наслаждение си го открих и го сложих да го демонстрирам на студентите в избран миг.
АГ: А за какво не може да се употребява? В смисъл, би трябвало да мине през някакво национално утвърждение?
ДН: Единственото му утвърждение е в FDA в Америка, и то под формата на таблетки. Никъде другаде по света не е направено. Препаратът се назовава Промектин и се слага при дребни и едри преживни говеда, при прасета и така нататък Казвам Ви до каква степен съм стигнал в лудостта си, доколкото ме схващат сътрудниците - пробвам се всичко да взема, да науча, да ревизира, може ли, не може ли, и така нататък Ние всички сме полудели от това заболяване. Казвам Ви го почтено.
АГ: Защо се оказва толкоз мъчно да се възвърне пациент след обдишване, т.е. да се екстубира?
ДН: Защото няма нищо типично в обдишването на този пациент. Защото това, което сме свързали - това към този момент е доста професионална информация - това, което сме свързали да одобряваме, че имаме нарушена еластичност на белия дроб, при тези пациенти е тъкмо противоположното. Ние обдишваме един сякаш съвършен бял дроб, а кислорода не можем да го вкараме в кръвта. Това е тъкмо поради това, което доскоро обясних - има нарушаване в микроциркулацията. И всяко закъснение от тази позиция утежнява болните и ги прави по-трудно управляеми и по-трудно лечими.
АГ: Колко време, съгласно Вас, ще продължи тази драма - карантини, изолации?
ДН: Ами ще продължи до тогава, до момента в който няма две неща: едното е етиологично лекуване, т.е. препарат, който да удря непосредствено вируса. И другият вероятен препарат, който може да ни извади от тази продължителна обстановка, която съгласно мен няма да завърши след един месец, е съществуването на ваксина. За имунизацията - всички международни фармацевтични лаборатории, институтите " Роберт Кох ", " Пастьор ", дават най-оптимистична прогноза от година - година и половина. Дотогава очевидно популацията ще би трябвало да придобива някакъв имунитет по натурален път, т.е. - вирусът да мутира в по-слабо дейна форма и да се прекарва по метод, който не е драматичен за самия пациент, с цел да създаде имунитет, да предава на другите вирус, който е с по-малко вирулентност. Но това са мои вариации на разсъждения, не съм уверен, че съм прав, само че прекомерно е допустимо и по този начин да стане, до момента в който се открие ваксина или до момента в който не се откри етиологично лекуване.
АГ: Сравнително ниската смъртност в България - имате ли Вие пояснение, питат ли Ви сътрудници, с които контактувате от други страни, какво си говорите?
ДН: Сравнително ниска смъртност има и в Германия.
АГ: Да, там е доста ниска.
ДН: Работи се по метод, по който би трябвало да се работи. Малкото останали реаниматори, които сме в България, общо взето се опитваме да сме на върха на гребена на вълната като метод на вентилация. Вижте, аз имам сътрудник, който е от моята клиника и работи в Германия. В момента е там, не може да се върне заради това, че са блокирани границите. В момента, в който това падне, той ще се върне. Ние си кореспондираме с него, той кореспондира с италиански сътрудници, защото при тях работят много италианци. Получава се един кръг, в който се обменя непрекъснато информация. И какво идва да покаже? Няма разлика в метода на организация на работата в нашата клиника - което би трябвало да важи за България - и там. Точно толкоз неподготвени са били като дрехи, колкото при нас. Ние даже изпреварихме тяхната клиника. Пуснах му информация и клип от нашата реанимация, и той сподели: " Имам ли право да го покажа на моите началници? " . Това са обстоятелствата, може да се ревизира, тъй като всички диалози и кореспонденцията са се записали, това не са свободни думи.
По отношение на пациентите, които би трябвало да бъдат обгрижвани: за интубацията (подчертавам - навременната интубация, нито ранна, нито късна) в Германия оферират да се заменя с така наречен трахеостомия . Лидери в трахеостомията в България мога да настоявам, че сме ние. На глава от минали пациенти надали някой има повече направени трахеостомии от нас.
Когато се направи трахеостомата - това е нещо, посредством което по-лесно се обдишва пациентът, по-лесно се почиства, по-лесно се поддържа проходимост на трахео-бронхиално дърво, по-благоприятна е за пациента и така нататък
АГ: Тоест, извинявайте, това е различен вид машина?
ДН: Не, това е различен вид място, откъдето се обдишва болният. Вместо с тръба през устата и трахеята, се обдишва непосредствено през гушата, където ние вършим дребна оперативна намеса в Реанимацията и слагаме там канюлата - трахеостомна канюла. По този метод пациентите несъмнено се обдишват и се вентилират по-добре.
Другото, което желая да загатна в тази връзка, е, че ние в действителност имаме водачество в България по така наречен видеоларингоскопска интубация. Всички сътрудници предлагат сега - приказвам за интернационален опит, освен за България - че неща, които не са правени до момента, не е редно да се учим тъкмо в този миг да ги вършим. Е, при нас тази техника, която сега се предлага при всички известни международни центрове, е да се пристъпва към видеоларингоскопска интубация за по-малко влияние върху личния състав. Чисто на практика ние имаме метод какво да вършим.
АГ: Съобщение на открито имате ли? Към " безсмъртните "?
ДН: О, да, аз първоначално Ви споделих какво ми е мнението за " безсмъртните " - могат да се извърнат към картинните галери и да погледнат тъкмо тези прелестни рисунки, които са рисувани по време на Средновековието. В персонален проект, бих ги поканил, може би, да дойдат, да се разходят до болничното заведение. Разбира се, няма да ги вкарам в Реанимацията, тъй като не са подготвени нито да вършат нещо характерно, нито да се пазят, само че най-малкото могат да служат за санитари в болничното заведение. Имаме задоволително свободни места. Могат да видят от място.
Сега напълно съществено - това заболяване не избира по това дали си млад, дали си остарял, дали си пехливанин, дали имаш обучение или нямаш обучение. Нека тези пациенти не стигат до нас, разсъждавайки по този метод, с цел да не би трябвало да ги окачам на машината за вентилация. Не е прелестно за пациента, повярвайте - и за нас не е прелестно. Защото ние работим в тотално ненормална среда.
Едно време, в научно-фантастичните книги, които съм чел, тези места, проведени по различен мотив, се назоваха " Зоната ". Там бях прочел това, което сега виждам онлайн. Че в " Зоната " не работят никакви правила и законите не са тези, които са отвън " Зоната ". Това в действителност е по този начин, повярвайте ми. Говоря го като човек, който влиза всекидневно в тази Зона и знае защо става въпрос. Ако преди този момент при един критично-болен, дежурният доктор ме викаше и влизахме всички - шеф клиника, заместник-началник, консултанти и така нататък - и вземахме взаимно групово решение какво да се прави, сега достъпът на външни хора за нашата клиника е извънредно стеснен. Ние не можем да вършим консилиуми, не можем да вършим разисквания на пациентите по този метод. Не всеки има право да влиза вътре, защото няма по какъв начин да стане това нещо. Така че нищо не е същото, каквото е при всички останали пациенти.
В същото време, обаче, би трябвало наложително да обезпечим сигурността на така наречен незабавни заболели. Онзи ден в нашата болница дойде пациентка на 43 години с мозъчен кръвоизлив вследствие на спукана аневризма в мозъка. Тази пациентка трябваше да се обгрижи, тъй като другояче щеше да загине. Тя беше оперирана по най-хубавия метод от неврохирургичния екип, по-късно настанена в Реанимация, където продължава битката за нейния живот. Успоредно с тези пациенти, ние обгрижваме и всички останали пациенти, които би трябвало да получат нашата помощ. За плановите интервенции е ясно, на този стадий са занулени. Но незабавните пациенти остават. Имаме много пътно-транспортен травматизъм. Млад мъж на 40 години след ПТП с мотор имаше много съществено нарушаване в белия дроб, политравма, бял дроб, гърди, ребра, стомах, крака, таз. Също е с заплаха за живота. За всички тези пациенти е останалата част от клиниката, която не влиза при коронапациентите. Ние не можем да изоставим тези хора.
АГ: Оптимистичен сюжет има ли, от Ваша позиция, за развиването на пандемията и нейния край?
ДН: О, да, несъмнено, аз в никакъв случай не мога да бъда черноглед. Като доктор това ми е вменено от моята специалност. Но с цел да бъдем оптимисти, би трябвало да се базираме на някаква логичност. Оптимистичният сюжет е, че като след всяка война нещата ще се трансформират по един или различен метод. А повярвайте ми, това е моето персонално мнение, сега в международен мащаб се води война. А след всяка война нещата са по-различни.
Интервю на Асен Григоров за Булевард България
Думите са на доктор Димитър Николаков - зам.-началник на Клиниката по анестезиология и интензивно лекуване на УМБАЛ " Св. Анна ", учител по анестезиология и реанимация, и експерт с 27-годишен опит в тази област. Той е един от българските лекари на първа линия, които се грижат за болните в най-тежката фаза на инфекцията от ковид.
Какви са разпоредбите, по които работят лекарите в България и в останалите страни по света? Дали възрастта или съпътстващите болести са по-опасни за пациентите при заболяване с Covid-19? Има ли резултат от ограниченията за ограничение на епидемията? Защо България не може да си разреши да се трансформира в Бергамо?
Какво могат да научат българските лекари от немските си сътрудници и какво могат да научат немските лекари от опита в България?
И още: какво държи на бюрото си един анестезиолог в разгара на епидемията от Covid-19? И какво е посланието му към всички тези мъже и дами, които се заблуждават, че са " безсмъртни " и неуязвими на вируса?
Разговаряхме с доктор Николаков, до момента в който той е на работното си място - в " Зоната ". Така лекарите от болница " Св. Анна " назовават специфичното поделение на реанимацията, в която се борят за живота на " коронапациентите ".
Асен Григоров: Какво е ситуацията през днешния ден?
доктор Димитър Николаков : Днес някои от тях са в нормализирано положение, други имат утежняване. Една от пациентките ни има усъвършенстване. Общо 6 са пациентите с клинични признаци на коронавирусна зараза.
АГ: Вие имате ли визия в действителност кой ще се усъвършенства и кой ще се утежни? Изобщо какъв брой предвидима е тази болест?
ДН: Говоря Ви от ежедневните наблюдения, които правим за пациентите. Следят се всекидневно индикаторите и някои от тях имат усъвършенствания. Какво имам поради: пациентка, която е на апаратна вентилация от близо 2 седмици, сега агресивността на нашия режим, с която я обдишваме, понижава, което значи, че тя очевидно се усъвършенства. След като е на асистиран режим и може да диша по-леко, с подобряващи се индикатори на параметрите на насищането с О2 на кръвта, парциалното налягане, и така нататък - всичко това значи, че тя се усъвършенства. Това имам поради. Докато при други - тези индикатори се утежняват.
АГ: Аз нямах поради нищо като укор или подозрение към Вас, в противен случай, желаех да запитвам дали заболяването се развива към този момент по характерен метод, дали я опознавате повече?
ДН: Тази болест... мнението, което имам за това заболяване по отношение на пациентите, които минаха при нас, е, че се развива по тотално нехарактерен метод. Абсолютно нехарактерен метод. С нищо сходно не сме се сблъсквали до този миг. Аз от 27 години се изучавам да вентилирам заболели - може би още не съм се научил - ей Богу, такова нещо до момента аз персонално не съм виждал, както и екипът, с който работя. Нищо общо с други пациенти с вирусни пневмонии, които стигат до апаратна вентилация.
На нас преди известно време ни се наложи да вентилираме пациентка с ботулизъм - сходно на отравянето на Скрипал, с цел да стане ясно защо става въпрос. Извадихме я, дамата си върви, жива е, здрава е, изпраща ми на всички празници поздрави от Самоков. Успяхме да се оправим с нея. Никой не вярваше, че ще извадим тази пациентка. И в това време, сега ние имаме крайни усложнения с вентилацията на пациентите, които са с коронавирусна зараза. Не споделям, че е невероятно, споделям, че е мъчно и заболяването ни изненадва с всеки минал ден по метода, по който се развива.
АГ: Вие по какъв начин работите - следвате ли общ протокол, подаден, да кажем, от Щаба, от Министерството на здравеопазването? Не знам тъкмо какъв е редът...
ДН: Протоколите, които следваме, са основани на три неща. Първото нещо, това е Европейската асоциация на анестезиолозите и реаниматорите, надлежно, която ежеседмично има така наречен уебинари или интернет срещи, на които ние се срещаме онлайн с всички водещи експерти в Европа по този проблем. Вторият протокол, на който е основана нашата информация и който прилагаме, е на проф. Пол Марик от Източна Вирджиния. Той употребява шанхайския модел - в частност на професор Линг Мао, в случай че не се неистина. И третото е особено на италианците, с проф. Паоло Пелоси и колектив, които имат също малко вариации в италианския модел. Тоест, считам, че това, което употребяваме като информация и като наблюдаване, се базира в действителност на международно равнище. Без да отхвърлям това, което в България се предлага като протокол. Между другото, това, което получих през днешния ден в електронната си поща като оферти за протокол, е безусловно 1:1 на протокола на Пол Марик от Източна Вирджиния.
АГ: Има ли място за " творчество " от ваша страна? Тоест, да реагирате на момента с ексцентрично решение.
ДН: Категорично да. Защото всички протоколи, по този начин или другояче, не са щампа, а имат вариации между тях и нашето лекуване се базира на самостоятелните особености на пациента. Пациентите не са идентични, няма по какъв начин да бъдат идентични тези пациенти. Съответно, ние вършим корекции, вариации съгласно самостоятелното положение на пациента.
АГ: Кажете нещо към възрастта...
ДН: Това е в действителност доста забавен въпрос.
АГ:... Ние сме привикнали да възприемаме, че рисковата група е 65+ със съпътстващи болести.
ДН: Да, по този начин, тъкмо. Да, по този начин го написаха всички, имайки поради, че възрастните пациенти носят в себе си много съпътстващи болести, които дефинират тежестта и прогнозата на развиване при тези пациенти. Но, само че... едно огромно " Но " ще отворя. Ще ви кажа следното - няма да приказвам за възраст, а ще приказвам за съпътстващи болести, към които вирусът има необикновен афинитет. Артериална хипертония, нарушен глюкозен толеранс или диабет, хиперлипидемия, наднормено тегло, хронично обструктивна белодробна болест, астма - това да ви звучи като единствено за възрастни пациенти ? Това звучи за всички пациенти - и за млади, и за хора на междинна възраст, и за възрастни. В края на краищата, в случай че имаме един хиперлипидемиден синдром с нараснало наднормено тегло, това по никакъв метод не слага пациента на 40 години в удобна група. Или неконтролиран диабет, особено неконтролирания диабет. Или пациент, който сега е на 43 години с потвърден карцином на белия дроб.
Всички така наречен социално-значими болести по никакъв метод не слагат по-младите пациенти в някакъв най-благоприятен режим по отношение на това заболяване. И другото, което желая да ви кажа, е, че още от Средновековието много картини са се нарисували, в които и богати, и небогати - т.е. хора с всевъзможен обществен статус - и възрастни, и млади играят танца на гибелта.
Tук не мога да бъда безапелационен, че това заболяване ще се отнася единствено за възрастните пациенти и надали не младото потомство ще бъде пощадено по някакъв метод или няма да го прекара по този начин тежко. Аз като доктор не мога да заема такава позиция, наблюдавайки пациентите, които са при мен.
При тази пациентка, за която споделих, че въпреки и мъчно, има някакъв вид усъвършенстване - нейният наследник, който е с 22 години по-млад от нея, умря. Ние го загубихме. Така че, по какъв начин мога да кажа, че аз надали не имам желания - или който и да е от сътрудниците ще има желания - към младите пациенти, а възрастните ни няма да бъдат обгрижвани или нещо от този жанр... тъй като те щели да бъдат повече ударени от това заболяване.
АГ: Имате ли всичко, което ви е належащо в " Св. Анна "?
ДН: Благодарение на персоналния ангажимент на управлението на болничното заведение, на този стадий всичко, от което се нуждаем, имаме. Какво имам поради? На първо място - организация. Клиниката по анестезиология и интензивно лекуване беше разграничена на две - тя така и така си е разграничена, само че сега едната база се сложи под режим на работа с коронапациенти. Допълнително, вътре в тази база се направи спомагателна преградна стена, както апропо - през вчерашния ден се срещнах с този материал - италианците и германците предлагат тъкмо това да се направи. Ние го направихме преди 3 седмици, без да употребяваме този модел. Тоест, при нас има и креативен метод, креативност в цялата тази работа, с цел да обезпечим в допълнение сигурността на личния състав, който би трябвало да се грижи за тези пациенти.
Необходими са съответните защитни дрехи: костюми, с които се влиза, шлемове, очила, естествено - ръкавици, ботуши и така нататък, с цел да можем оптимално да осигурим отбраната на личния състав, който би трябвало да се грижи за болните. Акцентът е върху личния състав, не на последно място, тъй като в случай че той не е разполагаем, на негово място ще дойдат безусловно неподготвени лекари, които нямат квалификацията на реаниматори. Съответно, нещата ще станат много, много неприятни. От тази позиция, направено е всичко належащо от управлението на болничното заведение, както и от управлението на клиниката да се посрещнат тези потребности и да обезпечи сигурността на пациентите по най-хубавия вероятен метод, доколкото това въобще може да бъде по този начин в интернационален аспект. Защото няма по какъв начин да кажем, че сме по-добри от американци и италианци, само че най-малко не им отстъпваме.
АГ: От позиция на лекарства - какво ползвате, има ли задоволително? Има ли задоволително въобще в здравната система сега?
ДН: Като лекарства имаме наличните по протокол за лекуване. В края на краищата, типът на болестта е подобен, че тук става въпрос за увреждане на мембраната, която е в най-тънката част сред алвеолите и кръвоносните съдове, и ориентирано към кръвоносния съд. Така че тези препарати, които се употребяват по всички протоколи - това са нискомолекулни хепарини, други лекарства, които имат отношение към реологията и реализирането на формираните тромби - всичко това го имаме, несъмнено.
АГ: На равнище страна - това се пробвах във втората част на въпроса да Ви кажа...
ДН: Вижте, лекуването на това заболяване, дръзвам да настоявам, че при липса на ваксина и липса на етиологично лекуване (т.е. ориентирано против самия вирус) страда. Но това не е единствено в нашата страна, то страда в целия свят. В момента се подхожда в международен мащаб и в България във връзка с така наречен патогенетично лекуване и във връзка с симптоматичното - т.е. да се повлияят признаците. Не мога да кажа, че в България имаме всичко, само че не мога да кажа, че и в света имат всичко. Смъртните случаи в Италия, в Испания, във Франция, в Съединените щати, демонстрират, че и те нямат това, което всички желаят да имат. А какво желаят да имат? Искат да имат медикамент, който е ориентиран непосредствено против вируса, както имаме медикамент против грип А, грип Б, които можем да нападаме и се назовава " Тамифлу ". За страдание, това лекарство не работи против този ковид. Съответно, желаят да има съществуване на ваксина.
Тук може би би трябвало да отворя скоба, с цел да кажа, че имунизацията би трябвало да се преразгледа в народен мащаб - какъв брой би трябвало да бъде наложителна. За тези, които отхвърлят имунизации, сега е ясно до какво води това нещо. Ако на следващия ден отново се откри някой, който да философства, че не му би трябвало ваксина, и още веднъж страната и стопанската система й бъдат сложени на колене, моето персонално мнение, освен като доктор е, че към този момент би трябвало да има и наказателна мярка за това нещо.
АГ: И моето персонално мнение като публицист е такова, тъй като имаше подобен случай при започване на епидемията, в случай че не се неистина, във Велико Търново. Една майка беше завела дете с тридневна температура 39-40 градуса в болница и се оказа, че тя отхвърля да го имунизира, в тази странна група на антиваксърите е и...
ДН: Точно по този начин, тъкмо по този начин. Но тук бих желал единствено да Ви допълня, че в случай че става въпрос за елементарни болести, при тях е 1:1. Ако един човек е болен да вземем за пример от исхемична болест на сърцето, какво от това? Исхемичната болест на сърцето не се предава като заболяване. Докато при инфекциозните болести, се демонстрира така наречен стохастичен резултат - т.е. един може да болести 10. Всеки един от тези 10 може да болести по още 10, и става тъкмо това, което сега става в интернационален проект при неналичието на ваксина.
В момента вярата е имунитетът да се построи под една или друга форма. Имунитет може да се построи по два метода. Първият е натурален, т.е. да прекара цялото насление на Земята или най-малко, както споделят някои, 70% от него, което са 5 милиарда души. Един % от тях да вземем, че ще имат тежки затруднения и вероятно летален излаз, може да си визиите тъкмо каква покруса ще стане. Другото е да се създаде ваксина от нас, хората, с която да може да се нападна това заболяване, с цел да не се популяризира. А по този начин или другояче, тези, които са се заразили сега, би трябвало да го изкарат.
АГ: Така наречените ограничения, които сега са годни за България - за, срещу? Частично за, отчасти срещу?
ДН: Този диалог е доста необятен, само че безусловно дръзвам да настоявам, че по никакъв метод не би трябвало да се позволява внезапен пик на пациентите. В тази връзка - поддържам, естествено, решението на Щаба и на тези, които са го назначили. Защо? Защото внезапен пик ще докара до доста огромен напор на пациенти в лечебните заведения. Ние сега имаме свободни апарати. Но нали не би трябвало да изпуснем нещата, тъй че както тези апарати са свободни, да станат внезапно запълнени и надлежно аз да би трябвало да върша асортимент, по този начин както вършат в Бергамо, в Ню Йорк? Не съм уверен, че като доктор мога да препоръчам такова нещо. Политиката, която сега се организира, с цел да се държи кривата на случаите надолу, е безусловно оправдана, имайки поради, че ние не сме най-добре обезпечената страна с реаниматори.
Тук имам доста огромна болежка, тъй като - не знам дали обществото знае - в България реаниматорите не са толкоз, колкото би трябвало да бъдат. По една или по друга причина.
АГ: Така. Къде са?
ДН: Къде са реаниматорите?
АГ: Да.
ДН: Ами няма такива. Просто не съществуват, тъй като, с цел да има реаниматори, би трябвало да има политика. А политиката е ориентирана в каква посока? Първо, да има кариерно развиване един реаниматор, т.е. да му се обезпечи съответно обучение и развиване, тъй че той да може да работи освен в България, само че и по света. Второ, би трябвало да бъде гарантиран с инсталация на съответното високо равнище, тъй че да може да му е забавно да работи с тази инсталация, да се занимава, да се усеща на върха на " вълната ". И на трето място - не знам Вие на кое място ще го поставите - е достатъчното финансово застраховане на този личен състав. Какво направихме в нашата клиника? Направихме тъкмо това. Поставихме тези три неща преди всичко и сега всеки ден, без значение че... хайде, да не е всеки ден, жестоко ще бъде казано, само че най-малко веднъж седмично при нас има искащи да постъпват (на работа) хора-реаниматори, с цел да ги образоваме за такова нещо, да бъдат реаниматори. Тоест очевидно този метод работи.
И в случай че в народен проект се реализира някакво единодушие, ще бъде много по-добре. Защото нали не си показва нашата общност, че даже най-хубавият хирург - както сега всички хирурзи приказват, не знам за какво, може би би трябвало да се замислят за миг - не може да включи уред за обдишване на болен. Но те са първи по малкия екран и единствено тях слушаме какви нелепости приказват. Да ме простят сътрудниците, само че когато дойдат, ще ги поканя персонално като гид в " Зоната ", като лидер, гратис ще го направя. Нека влязат, да видят вътре, да им дам един уред, с цел да го настроят или да го включат, и тогава да дават ум по кое време, по какъв начин е редно да слагаме болен на обдишване, т.е. да го закачаме за апарата.
Аз настоявам, че тези реаниматори - въпреки и малко в България - знаят по кое време да слагат един пациент за обдишване в точния момент. Абсолютно в точния момент, нито по-рано, нито по-късно. Да, болестта е много неприятно, с много по-различен ход, само че си има справедливи критерии, които един анестезиолог, реаниматор, взел компетентност, би трябвало да ги знае. И аз се надявам да ги знае.
АГ: Имате ли нещо особено да кажете на хирурзите?
ДН: На хирурзите... нямам диалог с сътрудниците от хирургията, както те не биха приели да им давам ум по какъв начин да оперират, само че аз ще се обърна към сътрудниците да прочетат последните протоколи на Пол Марик, на Паоло Пелоси, на Европейската асоциация на анестезиолозите, където нещата се изместват по посока на микроциркулация и сега преди всичко би трябвало да се обезпечи съответната реология, тъй като оттова идват проблемите. Не е типичният ARDS (Acute respiratory distress syndrome), не е нарастване на извънбелодробната вода, няма какво да връщаме назад от алвеолите в съдовете. Проблемът е микроциркулацията, където ние, когато обдишваме пациентите, обдишваме една торба - сътрудниците знаят какво значи - без циркулация към нея и там са проблемите при тези пациенти. Това е чисто професионален опит, който да им предам. В края на краищата, с изключение на в ролята ми на реаниматор съм и помощник по анестезиология и интензивно лекуване и съм учител точно на тази работа, анестезиология и реанимация.
АГ: Имате ли време да четете цялото търсене на нови лекарства и... хайде, да кажем, че имунизацията сигурно е надалеч.
ДН: Не знам дали има време, само че ми се постанова да го върша, тъй като другояче няма по какъв начин да употребявам познание от преди 5-10 години, или от предходната година освен това заболяване. Оттук нататък при нас, анестезиолозите-реаниматори, ще се пишат книги на тази тематика, ще се вършат симпозиуми на тази тематика, ще се четат отчети на тази тематика, ще се дават грантове за тези, които са излезли с най-хубави известия. Това ще бъде в бъдеще време, тъй като сега целият свят е в ступор - приказвам за анестезиолозите и реаниматорите, които по този начин или другояче се пробват да научат правилния път.
АГ: Ремдесивир, лечението в Австралия?
ДН: В Австралия излязоха с медикамент, който се прави срещу краста, в случай че не се неистина. Той е на клетъчна просвета отвън тялото на жив организъм, и в границите на няколко часа - четох това мнение - се реализира цялостен надзор върху вирусната репликация. Между другото, желая да Ви кажа, че съм си в кабинета и този препарат ми е на бюрото. Тоест, имам го - и какво от това... не значи, че ще бъде прибавен. Просто за наслаждение си го открих и го сложих да го демонстрирам на студентите в избран миг.
АГ: А за какво не може да се употребява? В смисъл, би трябвало да мине през някакво национално утвърждение?
ДН: Единственото му утвърждение е в FDA в Америка, и то под формата на таблетки. Никъде другаде по света не е направено. Препаратът се назовава Промектин и се слага при дребни и едри преживни говеда, при прасета и така нататък Казвам Ви до каква степен съм стигнал в лудостта си, доколкото ме схващат сътрудниците - пробвам се всичко да взема, да науча, да ревизира, може ли, не може ли, и така нататък Ние всички сме полудели от това заболяване. Казвам Ви го почтено.
АГ: Защо се оказва толкоз мъчно да се възвърне пациент след обдишване, т.е. да се екстубира?
ДН: Защото няма нищо типично в обдишването на този пациент. Защото това, което сме свързали - това към този момент е доста професионална информация - това, което сме свързали да одобряваме, че имаме нарушена еластичност на белия дроб, при тези пациенти е тъкмо противоположното. Ние обдишваме един сякаш съвършен бял дроб, а кислорода не можем да го вкараме в кръвта. Това е тъкмо поради това, което доскоро обясних - има нарушаване в микроциркулацията. И всяко закъснение от тази позиция утежнява болните и ги прави по-трудно управляеми и по-трудно лечими.
АГ: Колко време, съгласно Вас, ще продължи тази драма - карантини, изолации?
ДН: Ами ще продължи до тогава, до момента в който няма две неща: едното е етиологично лекуване, т.е. препарат, който да удря непосредствено вируса. И другият вероятен препарат, който може да ни извади от тази продължителна обстановка, която съгласно мен няма да завърши след един месец, е съществуването на ваксина. За имунизацията - всички международни фармацевтични лаборатории, институтите " Роберт Кох ", " Пастьор ", дават най-оптимистична прогноза от година - година и половина. Дотогава очевидно популацията ще би трябвало да придобива някакъв имунитет по натурален път, т.е. - вирусът да мутира в по-слабо дейна форма и да се прекарва по метод, който не е драматичен за самия пациент, с цел да създаде имунитет, да предава на другите вирус, който е с по-малко вирулентност. Но това са мои вариации на разсъждения, не съм уверен, че съм прав, само че прекомерно е допустимо и по този начин да стане, до момента в който се открие ваксина или до момента в който не се откри етиологично лекуване.
АГ: Сравнително ниската смъртност в България - имате ли Вие пояснение, питат ли Ви сътрудници, с които контактувате от други страни, какво си говорите?
ДН: Сравнително ниска смъртност има и в Германия.
АГ: Да, там е доста ниска.
ДН: Работи се по метод, по който би трябвало да се работи. Малкото останали реаниматори, които сме в България, общо взето се опитваме да сме на върха на гребена на вълната като метод на вентилация. Вижте, аз имам сътрудник, който е от моята клиника и работи в Германия. В момента е там, не може да се върне заради това, че са блокирани границите. В момента, в който това падне, той ще се върне. Ние си кореспондираме с него, той кореспондира с италиански сътрудници, защото при тях работят много италианци. Получава се един кръг, в който се обменя непрекъснато информация. И какво идва да покаже? Няма разлика в метода на организация на работата в нашата клиника - което би трябвало да важи за България - и там. Точно толкоз неподготвени са били като дрехи, колкото при нас. Ние даже изпреварихме тяхната клиника. Пуснах му информация и клип от нашата реанимация, и той сподели: " Имам ли право да го покажа на моите началници? " . Това са обстоятелствата, може да се ревизира, тъй като всички диалози и кореспонденцията са се записали, това не са свободни думи.
По отношение на пациентите, които би трябвало да бъдат обгрижвани: за интубацията (подчертавам - навременната интубация, нито ранна, нито късна) в Германия оферират да се заменя с така наречен трахеостомия . Лидери в трахеостомията в България мога да настоявам, че сме ние. На глава от минали пациенти надали някой има повече направени трахеостомии от нас.
Когато се направи трахеостомата - това е нещо, посредством което по-лесно се обдишва пациентът, по-лесно се почиства, по-лесно се поддържа проходимост на трахео-бронхиално дърво, по-благоприятна е за пациента и така нататък
АГ: Тоест, извинявайте, това е различен вид машина?
ДН: Не, това е различен вид място, откъдето се обдишва болният. Вместо с тръба през устата и трахеята, се обдишва непосредствено през гушата, където ние вършим дребна оперативна намеса в Реанимацията и слагаме там канюлата - трахеостомна канюла. По този метод пациентите несъмнено се обдишват и се вентилират по-добре.
Другото, което желая да загатна в тази връзка, е, че ние в действителност имаме водачество в България по така наречен видеоларингоскопска интубация. Всички сътрудници предлагат сега - приказвам за интернационален опит, освен за България - че неща, които не са правени до момента, не е редно да се учим тъкмо в този миг да ги вършим. Е, при нас тази техника, която сега се предлага при всички известни международни центрове, е да се пристъпва към видеоларингоскопска интубация за по-малко влияние върху личния състав. Чисто на практика ние имаме метод какво да вършим.
АГ: Съобщение на открито имате ли? Към " безсмъртните "?
ДН: О, да, аз първоначално Ви споделих какво ми е мнението за " безсмъртните " - могат да се извърнат към картинните галери и да погледнат тъкмо тези прелестни рисунки, които са рисувани по време на Средновековието. В персонален проект, бих ги поканил, може би, да дойдат, да се разходят до болничното заведение. Разбира се, няма да ги вкарам в Реанимацията, тъй като не са подготвени нито да вършат нещо характерно, нито да се пазят, само че най-малкото могат да служат за санитари в болничното заведение. Имаме задоволително свободни места. Могат да видят от място.
Сега напълно съществено - това заболяване не избира по това дали си млад, дали си остарял, дали си пехливанин, дали имаш обучение или нямаш обучение. Нека тези пациенти не стигат до нас, разсъждавайки по този метод, с цел да не би трябвало да ги окачам на машината за вентилация. Не е прелестно за пациента, повярвайте - и за нас не е прелестно. Защото ние работим в тотално ненормална среда.
Едно време, в научно-фантастичните книги, които съм чел, тези места, проведени по различен мотив, се назоваха " Зоната ". Там бях прочел това, което сега виждам онлайн. Че в " Зоната " не работят никакви правила и законите не са тези, които са отвън " Зоната ". Това в действителност е по този начин, повярвайте ми. Говоря го като човек, който влиза всекидневно в тази Зона и знае защо става въпрос. Ако преди този момент при един критично-болен, дежурният доктор ме викаше и влизахме всички - шеф клиника, заместник-началник, консултанти и така нататък - и вземахме взаимно групово решение какво да се прави, сега достъпът на външни хора за нашата клиника е извънредно стеснен. Ние не можем да вършим консилиуми, не можем да вършим разисквания на пациентите по този метод. Не всеки има право да влиза вътре, защото няма по какъв начин да стане това нещо. Така че нищо не е същото, каквото е при всички останали пациенти.
В същото време, обаче, би трябвало наложително да обезпечим сигурността на така наречен незабавни заболели. Онзи ден в нашата болница дойде пациентка на 43 години с мозъчен кръвоизлив вследствие на спукана аневризма в мозъка. Тази пациентка трябваше да се обгрижи, тъй като другояче щеше да загине. Тя беше оперирана по най-хубавия метод от неврохирургичния екип, по-късно настанена в Реанимация, където продължава битката за нейния живот. Успоредно с тези пациенти, ние обгрижваме и всички останали пациенти, които би трябвало да получат нашата помощ. За плановите интервенции е ясно, на този стадий са занулени. Но незабавните пациенти остават. Имаме много пътно-транспортен травматизъм. Млад мъж на 40 години след ПТП с мотор имаше много съществено нарушаване в белия дроб, политравма, бял дроб, гърди, ребра, стомах, крака, таз. Също е с заплаха за живота. За всички тези пациенти е останалата част от клиниката, която не влиза при коронапациентите. Ние не можем да изоставим тези хора.
АГ: Оптимистичен сюжет има ли, от Ваша позиция, за развиването на пандемията и нейния край?
ДН: О, да, несъмнено, аз в никакъв случай не мога да бъда черноглед. Като доктор това ми е вменено от моята специалност. Но с цел да бъдем оптимисти, би трябвало да се базираме на някаква логичност. Оптимистичният сюжет е, че като след всяка война нещата ще се трансформират по един или различен метод. А повярвайте ми, това е моето персонално мнение, сега в международен мащаб се води война. А след всяка война нещата са по-различни.
Интервю на Асен Григоров за Булевард България
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ