Бате Бойко при големите батковци в Давос
С неспокойствие чакам да се появи монтаж на Борисов в Давос с торбичка от Била. Поне в тази посока вървят мненията към второто му посещаване на влиятелния конгрес. Някои осмиват балканската му физика и предвкусват някоя байганьовска фамилиарност. Други си показват конфузните обстановки, в които може да го сложи незнанието му на езици и предвкусват креативните тълкования на репликите му от преводачката. Трети описват градски митове за маниерите му на маса и че бил кадърен да изяде 40 кюфтета на веднъж (на какъв брой ли черен хайвер се равнява това, нямам представа). Най-синтезирана беше реакцията на проф. Аретов: на въпроса ми във Facebook „ Какво ще прави Борисов в Давос? “, той отговори „ Селфи “.
Моята версия е патриотично-романтична. Представих си нашия министър председател като един Раковски, който обикалял по европейските столици и се представял за предстоящ княз на несъществуващата страна. Сключвал съюзи, правел сделки, разказвал за величието на родината си, за която никой не бил чувал. Вярно, че днешната Република България отдавна е политически факт, само че дали към този момент е зародила на картата на света, не съм сигурен. Така или другояче отзивчивата задача на господин Борисов надали ще има връзка със страната, която ръководи - или най-малко не повече от самодейностите на Раковски.
Вземете девиза на форума: „ Капитализъм на всички заинтригувани, освен на акционерите “ (играта на думи е мъчно преводима, stakeholder capitalism, а не shareholder capitalism). Да сте чували някакви мисли по този мотив у нас, някакви стратегии, политики? В чест на Давос „ Оксфам " още веднъж ни простреля с проучване за стремглаво повишените международни неравенства - нарасналите се от 1000 на 2000 броя милиардери имали колкото две трети от популацията на света.
Неравенство ли? В България такова нещо няма
Самата България се показва най-зле от всички страни в Европейски Съюз във връзка с неравенството. Кристалина Георгиева, която също е там, скоро призоваваше да се борим против него. У нас освен не се борим, само че и рядко срещаме данни за това какъв брой се разтяга ножицата сред бедните и богатите български жители. А по тази тематика господин Борисов избира да беседва в Алпите, не край Витоша. За правата на дамите, които са специфичен акцент на срещата, нашите институции в смут отхвърлят да приказват, сакън да не ги упрекна някой в Истанбулска конвенщина. Неправителствените организации са на респект в Давос, у нас - под обстрел от национал-популисти и кафяви медии. Предполагам, че българският министър председател ще кима старателно по планетарно-важните тематики, може даже Грета да пощипне по бузата - след това ще се върне в една напълно друга страна и ще си кара по стабилному.
Не ме разбирайте неправилно, мисля, че е отлично наш представител да е измежду международните водачи. България има една такава мъчителна податливост към небитие - все някъде ни няма, в случай че пък отидем - повече обикаляме по магазините, в сравнение с контактуваме, в случай че въпреки всичко седнем до някого - сумтим и се концентрираме в чинията си. Изкуството на светския диалог у нас се счита за превзетост, любезностите - за двуличие, ползата към събеседника - за загуба на време.
Надявам се, че господин Борисов към този момент се е понаучил да плува в интернационалните води, а и не ми се вижда доста интроверт. Пък и човешките връзки са странна работа, може таман простоватият му и некадърен фасон да основава чувство за достоверност. По-ярко помним идиотските жестове, в сравнение с дипломатичните, нали сте забелязали? Смути ни първата фотография от Давос, отново прегърнал - този път Фон дер Лайен („ Дано единствено не се изцепи като Кобрата! “ четох из форумите). Но може пък таман този балкански жанр да впечатли новите комисари?
Ако погледнем визитата по-сериозно, Борисов прави обичаен за своето ръководство маньовър: в миг на тежки проблеми вътре в страната - водна рецесия, избор на съмнение - той се издига над мелето и полита в стратосферата на външна политика. Последният му мандат въобще върви в тази посока, да се отърсва от дребнотемието, с цел да ни приготви за ролята на предстоящ княз, пардон, президент.
Ходенето му в Давос някак още веднъж наподобява обвързвано с Тръмп. За да се срещне с него, щеше да върви там предходната година; отхвърли се единствено тъй като американският президент тогава анулира визитата си за форума. Дали чака да му помаха от другия завършек на масата, припомняйки за покупката на самолетите? Или някак в коридорите да се извини за съветския газопровод, да измоли амнистия? Или просто се възхищава от могъщия безпардонен батко?
Сигурно ще чуем прес известия за значими срещи с балкански водачи, които сякаш покровителстваме пред Европейски Съюз. Ще ни опишат за някой милиардер, който министър председателят е поканил да влага у нас, въпреки че тия работи по форумите не стават. Но няма неприятно тия хора да ги познаваме, в случай че се удаде случай – да ги потупаме по рамото.
Борисов се готви да остави диря във вечността
Ще кажете, цялата работа - на гол търбух егоизъм? Вярно, господин Борисов към този момент мисли за края на дейната си политическа кариера, готви се да остави диря във вечността. Но нарцисизмът на управниците не е за подценяване. Политиката е значително точно битова активност – вечерят, обядват, карат се, вършат си похвали, в други столетия са се и женили между тях. Тази човешка връзка добавя договорите, без нея в никакъв случай не са минавали междудържавни връзки. Луксозно, безсмислено, само че в случай че ни няма там - по-лошо, нищо, че се троши държавна пара.
Който не му харесва какви хора го изобразяват като нация, да гласоподава иначе. Но, що се отнася до подигравките, през 2005 царят в Давос изглеждаше по на място с маниерите, с езиците си, само че и на него намерихме какво да придиряме, не помните ли? Това май си е просто спецификата на българската еднаквост от времето на Алеко - да се срамим от сънародника, който ни излага пред чужденците.
Автор: Ивайло Дичев, Дойче веле
Моята версия е патриотично-романтична. Представих си нашия министър председател като един Раковски, който обикалял по европейските столици и се представял за предстоящ княз на несъществуващата страна. Сключвал съюзи, правел сделки, разказвал за величието на родината си, за която никой не бил чувал. Вярно, че днешната Република България отдавна е политически факт, само че дали към този момент е зародила на картата на света, не съм сигурен. Така или другояче отзивчивата задача на господин Борисов надали ще има връзка със страната, която ръководи - или най-малко не повече от самодейностите на Раковски.
Вземете девиза на форума: „ Капитализъм на всички заинтригувани, освен на акционерите “ (играта на думи е мъчно преводима, stakeholder capitalism, а не shareholder capitalism). Да сте чували някакви мисли по този мотив у нас, някакви стратегии, политики? В чест на Давос „ Оксфам " още веднъж ни простреля с проучване за стремглаво повишените международни неравенства - нарасналите се от 1000 на 2000 броя милиардери имали колкото две трети от популацията на света.
Неравенство ли? В България такова нещо няма
Самата България се показва най-зле от всички страни в Европейски Съюз във връзка с неравенството. Кристалина Георгиева, която също е там, скоро призоваваше да се борим против него. У нас освен не се борим, само че и рядко срещаме данни за това какъв брой се разтяга ножицата сред бедните и богатите български жители. А по тази тематика господин Борисов избира да беседва в Алпите, не край Витоша. За правата на дамите, които са специфичен акцент на срещата, нашите институции в смут отхвърлят да приказват, сакън да не ги упрекна някой в Истанбулска конвенщина. Неправителствените организации са на респект в Давос, у нас - под обстрел от национал-популисти и кафяви медии. Предполагам, че българският министър председател ще кима старателно по планетарно-важните тематики, може даже Грета да пощипне по бузата - след това ще се върне в една напълно друга страна и ще си кара по стабилному.
Не ме разбирайте неправилно, мисля, че е отлично наш представител да е измежду международните водачи. България има една такава мъчителна податливост към небитие - все някъде ни няма, в случай че пък отидем - повече обикаляме по магазините, в сравнение с контактуваме, в случай че въпреки всичко седнем до някого - сумтим и се концентрираме в чинията си. Изкуството на светския диалог у нас се счита за превзетост, любезностите - за двуличие, ползата към събеседника - за загуба на време.
Надявам се, че господин Борисов към този момент се е понаучил да плува в интернационалните води, а и не ми се вижда доста интроверт. Пък и човешките връзки са странна работа, може таман простоватият му и некадърен фасон да основава чувство за достоверност. По-ярко помним идиотските жестове, в сравнение с дипломатичните, нали сте забелязали? Смути ни първата фотография от Давос, отново прегърнал - този път Фон дер Лайен („ Дано единствено не се изцепи като Кобрата! “ четох из форумите). Но може пък таман този балкански жанр да впечатли новите комисари?
Ако погледнем визитата по-сериозно, Борисов прави обичаен за своето ръководство маньовър: в миг на тежки проблеми вътре в страната - водна рецесия, избор на съмнение - той се издига над мелето и полита в стратосферата на външна политика. Последният му мандат въобще върви в тази посока, да се отърсва от дребнотемието, с цел да ни приготви за ролята на предстоящ княз, пардон, президент.
Ходенето му в Давос някак още веднъж наподобява обвързвано с Тръмп. За да се срещне с него, щеше да върви там предходната година; отхвърли се единствено тъй като американският президент тогава анулира визитата си за форума. Дали чака да му помаха от другия завършек на масата, припомняйки за покупката на самолетите? Или някак в коридорите да се извини за съветския газопровод, да измоли амнистия? Или просто се възхищава от могъщия безпардонен батко?
Сигурно ще чуем прес известия за значими срещи с балкански водачи, които сякаш покровителстваме пред Европейски Съюз. Ще ни опишат за някой милиардер, който министър председателят е поканил да влага у нас, въпреки че тия работи по форумите не стават. Но няма неприятно тия хора да ги познаваме, в случай че се удаде случай – да ги потупаме по рамото.
Борисов се готви да остави диря във вечността
Ще кажете, цялата работа - на гол търбух егоизъм? Вярно, господин Борисов към този момент мисли за края на дейната си политическа кариера, готви се да остави диря във вечността. Но нарцисизмът на управниците не е за подценяване. Политиката е значително точно битова активност – вечерят, обядват, карат се, вършат си похвали, в други столетия са се и женили между тях. Тази човешка връзка добавя договорите, без нея в никакъв случай не са минавали междудържавни връзки. Луксозно, безсмислено, само че в случай че ни няма там - по-лошо, нищо, че се троши държавна пара.
Който не му харесва какви хора го изобразяват като нация, да гласоподава иначе. Но, що се отнася до подигравките, през 2005 царят в Давос изглеждаше по на място с маниерите, с езиците си, само че и на него намерихме какво да придиряме, не помните ли? Това май си е просто спецификата на българската еднаквост от времето на Алеко - да се срамим от сънародника, който ни излага пред чужденците.
Автор: Ивайло Дичев, Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ