Илиан Илиев за футбола, Черно море и за живота си извън стадиона!
С него можете да говорите за футбол с дни и подсигурявам ви, в никакъв случай няма да ви стане скучно. Освен обичаната тематика обаче sportal засегна и такaва отвън нея. Илиев приказва обстойно и нашироко националния тим, спомените от славните години на терена и изумителните суми, които в последно време се раздават във футбола, както и за живота си отвън стадиона. За свободното време, обществените мрежи и разкри забавни детайлности за себе си.
- Играл сте в България, Турция, Гърция и Португалия. Каква е разликата във футболната пристрастеност сред тези страни?
- Аз съм играл в такива страни, в които почти манталитетът на хората е непосредствен до нашия. Страстта е съвсем идентична, като би трябвало да отчетем, че почитателите в Гърция и Турция са една концепция по-луди. Виждал съм такива неща, когато бях в тези страни, тъй че най-вероятно там са една концепция по-запалени по футбола.
- Къде остана сърцето Ви?
- Навсякъде съм бил добре признат. Естествено, че съм тясно обвързван с Португалия, тъй като и децата ми са родени там. Там се усещах доста добре. Навсякъде към момента имам другари.
- С какво не успяхте да свикнете в Гърция? Само след шест месеца в АЕК си тръгвате...
- В Гърция може би бях отчаян от сътрудниците, по тази причина си потеглих от там. Иначе страната ми харесваше. Отборът беше един от грандовете. Почти не съм отчаян от нищо.
- А езикът беше ли спънка? И какъв брой значимо е да можеш да приказваш езика на страната, в която играеш?
- Езикът е доста значим. Когато подписах с „ Бенфика” имах шест месеца преди да отида и през това време научих малко сказуеми, другите неща в допълнение и на шестия месец се стараех да приказвам на техния език. Тогава имаше асистент треньор сърбин, който ми говореше на португалски. Не беше комфортно пред останалите да приказваш на твоя език. Това е доста значим подробност. Виждаме, че в Германия, да вземем за пример футболистите наложително имат учители, с които учат езика, защото връзката на терена е доста значима. Преди години малко хора говореха британски. В учебно заведение учихме съветски или немски и по този метод връзката и акомодацията беше сложна в друга страна.
- По какво синът Ви Илиан Илиев-младши наподобява на Вас?
- По-скоро другите хора би трябвало да кажат.
- А от време на време, когато го гледате в профил не си ли казвате „ Ех, това и аз го върших по този начин преди...”
- Много съм придирчив към него, по тази причина в случай че кажа нещо такова, по-скоро ще звучи по този начин: „ Аз като го върших това, го върших по-добре” (смее се). Но не го споделям, с цел да го мачкам, а с цел да го подбутвам да работи повече и да става още по-добър.
- Колко постоянно му давате препоръки?
- Повече му се поскарвам, в сравнение с да му давам препоръки. Както споделих, младите футболисти би трябвало да работят доста, с цел да израстват. Понякога, може би, към по-младите сме по-взискателни, само че това е пътят. По различен метод няма по какъв начин да стане.
- А той дава ли ви препоръки?
- Младите футболисти в този момент имат такава тактическа просветеност, която ние преди време нямахме и нямаше кой да ни ги каже тези неща в такива елементи, както в този момент. Не ми е давал препоръки, само че когато беше в Португалия и съм се интересувал от футболисти, си е давал мнението и съвсем не е сбъркал в преценката си, гледал е мачове и ми е подавал футболисти, които след това не можехме да ги вземем поради финансовите параметри, само че е попадал на такива хора, които и на мен ми харесват.
- Защо не сте желал да става футболист, а чак, когато е почнал да рита бутилки в парка сте решил, че е време да му купите футболна топка...
- А, не не. Не, че не съм желал да става футболист, само че това за парка е правилно.
- Защо обаче? Все още отразява ли се вашето име върху неговата кариера?
- Със сигурност се отразява. Но първо да кажа, че аз не желаех още първоначално като напълно дребен да му блъскам нещо в ръцете и краката. Понякога по този начин децата вършат противоположното. Когато обаче стартира да рита пластмасови бутилки взехме решение, че е време да му вземем топка. А това по какъв начин се отразява моето име върху кариерата му... Много хора ще кажат, че поради това, че ми е наследник получава доста привилегии, обаче сигурно е противоположното. Понякога името тежи и всички съпоставения минават през мен. Добре най-малко, че е с ляв крайник и не могат да кажат, че е тъкмо като мен. Трябва да ви кажа, че в нашата обстановка на мен ми е по-трудно. Аз си мислех, че на него ще му е по-трудно. Той обаче съумява да преодолее всичко като се изключи това, че малко повече го подлагам на критика и от време на време мъчно приема нещата. Случвало се е от време на време да се разреве от гняв, само че пък от време на време се постанова по този начин да събудим и малко спортна завист и хъс в младите играчите.
- Случавало ли се е да се стигне до спорове посред ви в моментите, в които той прекарваше повече време на пейката?
- Не, той не е подобен. Той не живее при нас. Имало е случаи, в които с останалите футболисти приказвам повече, в сравнение с с него. Почти не се и чуваме по телефона. Нямали сме спорове и няма по какъв начин да се стигне до такива, тъй като аз съм треньорът. Никога няма да направя нелепост и да пусна някой футболист да прегори, когато не е подготвен и да го смачкам. Същото е и с Илиан. Затова сме треньори, с цел да решаваме по кое време и по какъв метод да избираме футболистите на терена.
- В кой тим Ви се желае да го видите да играе?
- За момента мисля, че мястото му е в „ Черно море”. Когато пристигна моментът да направи идната крачка сигурно той има негови любимци. Но това са детски фантазии. На този стадий, както той, по този начин и всички момчета би трябвало да мислят за представянето си в „ Черно море”.
- А къде Вие мечтаехте да играете, само че не успяхте да стигнете до там? Бил ли сте на крачка от провален огромен трансфер?
- Като огромен трансфер от финансова позиция можех да направя на два пъти. Първият път от „ Бенфика” в „ Сантандер”. Тогава „ Бенфика” финансово не беше това, което е в този момент. Сега има повече финансови запаси да се бори с най-силните в Европа. Вторият път беше, когато можеха да ме продадат в „ Херта” (Берлин). Тогава ползите на сътрудниците провалиха всичко. Разяснявам, че да отидеш от „ Бенфика” в тези тимове не е някакъв огромен трансфер, само че тогава доста ми се искаше да отида да играя в Германия. От „ Херта” гледаха един мач на националния тим и бяха много настоятелни, само че тогава моят португалски управител се изсили с финансовите параметри и нещата се провалиха, само че това го научих след две години.
- Сега картинката не е доста по-различна. Отново развиването на футболисти се стопира поради финансови искания...
- Ако по наше време толкоз елементарно се излизаше в чужбина, както в този момент, щяхме да имаме още повече футболисти на открито тогава. Когато отидох в „ Бенфика” имаха право да играят единствено трима чужденци, ние бяхме девет. Нямаше европейски общественост, нямаше нищо.
- Вие сте си тръгнал прибързано от там. Съжалявате ли за това решение?
- И да скърбя за някакви неща, не мога да ги върна. Факт е, че аз си потеглих преди втория кръг на шампионата, а спортният шеф ми сподели да не бързам. Само преди 3-4 месеца при Пауло Аутуори ми беше препоръчан нов контракт, който новият треньор стопира. Но аз си потеглих. След два кръга смениха треньора и всички, които той не искаше се върнаха. Просто вместо да играя в „ Бенфика”, играх в „ Славия”.
- Какво ви натъжава в българския футбол?
- Оххх, в случай че тръгнем да приказваме на тази тематика... Всичко, което се случва в последните години, като се изключи това, че доста млади момчета влязоха в доста клубове, всичко друго, което се случва е в ущърб на футбола ни. Да, приказваме за съдийство, да, приказваме за тези решения, които облагодетелстват един-два тима. Но, в случай че потегли да приказвам няма да ни стигне едно изявление. Лошото е, че хората по този начин привикнаха с тези неща, че даже не им прави усещане, че са ощетени. Казват „ еми, по този начин е” и си не престават. А не би трябвало да е по този начин. Не би трябвало по този начин елементарно да се помиряваме с несправедливостите. Най-елементарният образец....Само да попитам, в случай че някой от водещите тимове имаше 18 заболели играчи и треньори, и играеше баражи за Лига Европа, щяха ли да им отсрочат мачовете. Със сигурност. Щеше ли да стартира шампионата, в случай че даден тим имаше 10 дни за подготовка след 20+ дни карантина. Ами, нямаше. С тотално неглижиране на нашите проблеми, зачертаха целогодишния труд на всички в клуба. Но това е единствено един образец. Случва се на доста тимове като нас непрекъснато. Някои тимове са с повече привилегии, всичко се прави в тяхна изгода и изобщо не се обръща внимание на нашето мнение. И след това желаят да имат конкуренция в шампионата, е по какъв начин да имаш, като по всевъзможен метод се пречи. Трябва да кажем и още нещо. Октомври е, слънчево време, а за какво не се организира конгресът? Ще пристигна декември, ще задуха, завали, и ще отложим конгреса за април. И в оставка ще управляваш и взимаш решения значими за българския футбол. Но по-добре да спра до тук.
- Споменахте, че най-положителното в българския футбол е налагането на доста млади играчи. Една от аргументите по тази причина обаче не е ли липсва на задоволително финанси в клубовете?
- Ние в „ Черно Море” в никакъв случай не сме се оплаквали, че не ни стига бюджета, с цел да вземем даден футболист, просто сме решили, че на този пост може да не ни би трябвало да вземем за пример чужденец, въпреки че съм казвал постоянно, че нямам нищо срещу чужденците. Навсякъде съм бил признат добре в чужбина и в този момент го върша същото с момчетата, които взимам тук. Имаме млади момчета, 50% са от школата ни. Финансите не са водещ фактор. Да, в някои обстановки и финансовата позиция може да е водеща, само че в тази пандемия много тимове и в чужбина понижават бюджетите си. Със сигурност не можем да даваме огромни пари, само че за мен финансовата страна не е била причина, с цел да се наложат тези момчета. Просто, когато се върнахме с Петьо Костадинов в „ Черно море” взехме решение, че би трябвало да започваме да даваме повече късмет на нашите юноши. Първо, че има гении и второ за какво имаме ДЮШ, да я закрием и да взимаме от вън единствено ли? Минаха годините откакто отстраниха спортните учебни заведения по наше време и малко след нас, се получи тази дупка. Занемариха се школите. Но преди към 15 години някои тимове започнаха да вършат терени, да се развиват и тези деца, които в този момент излизат са плод на това, че в един миг още веднъж стартира да се работи. Но това не става за една-две години.
- А какво ви натъжава в националния тим?
- А, дано да не отиваме чак в такива крайности. Това, че има един слаб интервал на националния тим е плод на всичко това, което казахме доскоро.
- Не са ли по-тъжни мненията на хората в профил за националния тим?
- Когато тимът преди няколко години в Лигата на нациите реализира триумфи всички се отъждествяваха с него. В един миг, когато тимът не върви добре, те не подлагат на критика, а се подиграват с тези хора. Това не е добре, тъй като тези момчетата са си нашият народен тим. Не можеш да станеш почитател на националния тим на Румъния да вземем за пример, ти си българин. Лошото е, че не подлагат на критика, а отиват към иронията. Но това е плод на всички тези неща, които са се натрупали в годините. Когато ти пречат да си конкурентноспособен, ти ставаш по-слаб. В момента първите три тима в класирането са „ Локомотив” (Пловдив), „ Лудогорец” и „ Берое”. Пребройте какъв брой чужденци са в тези тимове и какъв брой са българите. А това са първите ни три тима, които би трябвало да са водещите клубове, които да подават хора в националния тим. Там играят най-вече чужденци. Това не го споделям с цел да ги подлагам на критика, а просто като факт. Имат резултати и почитателите го одобряват. Сега питаме, къде са младите, за какво не играеха преди 3-4 години, тогава дано да попитаме тези треньори, които сменяха момчетата до 21 години в 3-тата минута, когато един до 21 година трябваше наложително да стартира? За всичко това сме виновни ние треньорите в първия тим и в школите. Всички би трябвало да мислим, в случай че сме там какво бихме създали. Така че си приказваме и задаваме риторични въпроси. Питаме „ къде са младите” и питаме нас самите.
- Представял ли сте си, че сте отпред на националния тим?
- Казах някои неща по-рано за ръководството на футбола. Тези хора, които ръководят футбола знаят какъв човек съм и това е една от аргументите, заради която няма късмет да съм треньор на националния тим. Макар, че всички хора, които минаха от там през последните години изгоряха.
- Те изгарят и в очите на почитателите...
- И това не е вярно, само че дано не се задълбаваме.
- Още ли държите върха за максимален произлязъл трансфер от „ Черно море” или Мартин Минчев ви задмина?
- Оооо, с доста (смее се). Тези два милиона тогава са напълно разнообразни. Тогава курсът на $ беше друг. Парите, които сега се дават са галактически. Понякога си приказваме, че тези суми, които афишират 80 млн. – 100 млн. това са някакви фиктивни пари. Никой не отива в банката да ги превежда. Те някакси се оправят сред тях. Така че от дълго време ме надминаха с прехвърлянията.
- Харесва ли ви модерният футбол?
- Зависи кой съвременен футбол. Те са доста. Може би тези, които са против модерния футбол са против ВАР и всички тези технологии към футбола. Не имам вяра да има естествен почитател на футбола, който да не харесва „ Манчестър Сити” или „ Ливърпул” или „ Байерн”. Много хора са против технологиите, само че това са доста условни неща, тъй като в последна сметка цялата тази рационализация оказва помощ за развиването на футбола и не мисля, че някой е срещу това, което вижда.
- Колко е значимо самочувствието на терена и по какъв начин се отразява огромното его отвън стадиона?
- Това е най-важното. Каквито и качества да имаш, в случай че нямаш самочувствие и не си убеден в себе си, няма късмет да играеш. Самочувствието отвън терена би трябвало да го имаш, само че би трябвало да имаш човещина. Не може да си сплескан в живота, а на терена да си лъв. И в живота би трябвало да имаш самочувствие, само че да си хуманен към останалите.
- Не показват ли обаче много футболисти повече от допустимото его отвън терена?
- В нашия тим няма такива.
- А в българското състезание?
- Познаваме се с множеството футболисти, не са неприятни момчета. Да, има изключения, само че са малко.
- Какъв футболист бихте предпочел да нямате в тима си?
- Ако имам футболист, който разрушава колектива мога да го изтърпя малко, само че по-късно си потегля. Може да е доста добър футболист, само че човек, който не може да се впише в колектива, в никакъв случай няма да го взема.
- Каква е разликата сред футболистите преди и в този момент. Големите пари разглезиха ли ги?
- В чужбина да, само че в България, като се изключи три-четири тима парите не са чак толкоз огромни. Да, може да кажем кой пък получава обикновено 5000-6000 лв.. Реално множеството хора не работят за такива пари, само че това е до 30 и няколко години, тъй че тук не са капризни поради парите. Ако приказваме обаче за тези в Англия сигурно, в случай че имаш 20 коли и всевъзможни други неща... Да, може да си го позволиш, само че за какво ти е нужно?!
- Как се отразяват обществените мрежи?
- Така е съвременно. Това е част от имиджа на футболистите и не мисля, че е неприятно. Не съм срещу обществените мрежи. По-добре да са отзивчиви. Против съм нощния живот, футболистите да злоупотребяват с тези неща, не да ги захвърлят изцяло. Нормално е с това напрежение, което има, понякога би трябвало да се отпуска. Трябва да се пази режим, само че няма нищо неприятно в обществените мрежи.
- Кой беше най-трудният ви миг като футболист?
- Трудни моменти имаше доста. Помня повече хубавите, в сравнение с неприятните моменти. Така би трябвало да бъде. Винаги е било мъчно да преживееш травма. Винаги, когато приказваме за футбол се приказва за скъпите неща, колите, обществените мрежи, само че никой не се интересува, когато един футболист се възвръща 9 месеца от травма. Аз не съм имал тежки травми, само че имам 7-8 леки интервенции. Дори при една такава намеса в главата ти нахлуват мисли дали ще можеш да играеш отново.
- А като треньор?
- Тежки моменти постоянно има. Може би, най-тежко претърпях това, че като си потеглих от „ Левски” бях опетнен и оплют от съвсем всички. Повече от година никой не ме потърси за нищо. Търсиха ме за първи път от Ангола. И в действителност, не се майтапя, само че тъй като имам два телефона си звънях от единия на другия, с цел да схвана дали не са ги спрели. Не си върша подбив, правил съм го, тъй като внезапно всички не помниха за мен. Това беше най-тежкият ми интервал в треньорството.
- Какъв сте отвън футболния свят?
- Имам околните ми и стеснен кръг от другари, които са към мен от към 15 години. Използваме всяко свободно време, което в последно време е малко, с цел да отидем на планина или на язовир.
- Ходите ли за риба?
- Ходихме преди. Сега нямам време.
- Коя е най-голямата риба, която сте хващал?
- Ааа, аз съм повече по бирата (смее се).
- Защо не заложихте на битката, а избрахте футбола?
- Да, в спортното ме желаеха и за битка в двата стила. Обещаваха ми да стана международен първенец и така нататък, само че избрах футбола. От дребен бях на улицата и играех.
- Кога получихте първата си футболна топка?
- По това време доста мъчно си купувахме футболни топки. Важното беше някой в махалата да има топка и се играеше до момента в който се скъса. После се купуваше нова. Не беше чак толкоз мъчно да се купи топка, само че въпросът беше, че тогава ги нямаше на всички места като в този момент. Имаше едни топки бели с черни точки и много болеше като се ударят с глава, само че сме се научили на по-лош материал да ритаме (смее се).
- Какво ви стимулира да продължите с футбола, когато в десети клас ви афишират за безперспективен и ви изключват от Спортно учебно заведение във Варна?
- Аз не го одобрих тежко. Не се замислих доста какво ми споделят. Преместих се в друго учебно заведение и продължих да си упражнявам. Тежкият интервал беше, когато влязох в казармата (б.а. 39 месеца). Не ме пускаха да упражнявам, тъй като нямахме спортни роти и с помощта на контакти ме пускаха единствено за мачове. Някакси вътрешно бях уверен, че ще стана футболист. Въпреки, че тогава имаше много надарени и може би по-талантливи от мен момчета, само че по една или друга причина не съумяха. Аз продължавах да си упражнявам, излизах с военната униформа, пътувах с влака да играя с военния тим и се прибирах на кораба след мача. Може би, това, че съм бил на транспортен съд ми оказа помощ доста, тъй като там заякваш и възмъжаваш, неща, които аз ги нямах.
- Липсва ли казармата в този момент?
- Зависи по какъв начин е възпитаван футболистът у дома. Ако върнат казармата за шест месеца, това ще бъде нещо изкуствено. Ще влизат там да си вършат селфита и да се вършат на бойци. Ако ще е военна работа, да е военна работа.
- Често ли взимате прибързани решения?
- Понякога, когато съм нервозен взимам някакво решение и добре, че имам време, с цел да го извърша, тъй като след това се връщам обратно.
- Какво не харесвате в характера си?
- Понякога аз самичък не мога да се изтърпя. Един мой другар споделя, че аз постоянно би трябвало да имам проект А, проект Б и проект С. Не мога да заставам и да не знам какво ще върша по-късно. Трябва да възнамерявам всичко и след това съм доста придирчив по какъв начин да се изпълнят. Отивам в крайностите и както споделих, от време на време и аз не се изтрайвам.
- В какви връзки сте с Димитър Пенев?
- В супер връзки сме. Минаха всички неща от предишното и този отвод за националния тим беше...
- Съжалявате ли?
- Съжалявам естествено. Щях да играя на европейското, само че...лапешки истории. Трябва да отбележа, че тогава татко ми беше умрял и нямаше кой да ми даде съвет. Една майка е нещо друго.
- Как ви наричаше той?
- Варненеца (смее се).
- Кажете ни три неща, които хората не знаят за Вас.
- В този живот, който живеем е мъчно да изненадаш някого с нещо за себе си. Например, мога да сготвям риба т.е. да я сложа на скарата (смее се), пия си кафето без захар и стопирах цигарите преди 8-9 години.
- Как наподобява съвършеният футболист в комбиниране от известните играчи?
- Нормално е да кажем, че желаеме нещо приблизително сред Роналдо и Меси...
- А някъде по средата Канте?
- Да, тъкмо, както и Серхио Рамос.
- Играл сте в България, Турция, Гърция и Португалия. Каква е разликата във футболната пристрастеност сред тези страни?
- Аз съм играл в такива страни, в които почти манталитетът на хората е непосредствен до нашия. Страстта е съвсем идентична, като би трябвало да отчетем, че почитателите в Гърция и Турция са една концепция по-луди. Виждал съм такива неща, когато бях в тези страни, тъй че най-вероятно там са една концепция по-запалени по футбола.
- Къде остана сърцето Ви?
- Навсякъде съм бил добре признат. Естествено, че съм тясно обвързван с Португалия, тъй като и децата ми са родени там. Там се усещах доста добре. Навсякъде към момента имам другари.
- С какво не успяхте да свикнете в Гърция? Само след шест месеца в АЕК си тръгвате...
- В Гърция може би бях отчаян от сътрудниците, по тази причина си потеглих от там. Иначе страната ми харесваше. Отборът беше един от грандовете. Почти не съм отчаян от нищо.
- А езикът беше ли спънка? И какъв брой значимо е да можеш да приказваш езика на страната, в която играеш?
- Езикът е доста значим. Когато подписах с „ Бенфика” имах шест месеца преди да отида и през това време научих малко сказуеми, другите неща в допълнение и на шестия месец се стараех да приказвам на техния език. Тогава имаше асистент треньор сърбин, който ми говореше на португалски. Не беше комфортно пред останалите да приказваш на твоя език. Това е доста значим подробност. Виждаме, че в Германия, да вземем за пример футболистите наложително имат учители, с които учат езика, защото връзката на терена е доста значима. Преди години малко хора говореха британски. В учебно заведение учихме съветски или немски и по този метод връзката и акомодацията беше сложна в друга страна.
- По какво синът Ви Илиан Илиев-младши наподобява на Вас?
- По-скоро другите хора би трябвало да кажат.
- А от време на време, когато го гледате в профил не си ли казвате „ Ех, това и аз го върших по този начин преди...”
- Много съм придирчив към него, по тази причина в случай че кажа нещо такова, по-скоро ще звучи по този начин: „ Аз като го върших това, го върших по-добре” (смее се). Но не го споделям, с цел да го мачкам, а с цел да го подбутвам да работи повече и да става още по-добър.
- Колко постоянно му давате препоръки?
- Повече му се поскарвам, в сравнение с да му давам препоръки. Както споделих, младите футболисти би трябвало да работят доста, с цел да израстват. Понякога, може би, към по-младите сме по-взискателни, само че това е пътят. По различен метод няма по какъв начин да стане.
- А той дава ли ви препоръки?
- Младите футболисти в този момент имат такава тактическа просветеност, която ние преди време нямахме и нямаше кой да ни ги каже тези неща в такива елементи, както в този момент. Не ми е давал препоръки, само че когато беше в Португалия и съм се интересувал от футболисти, си е давал мнението и съвсем не е сбъркал в преценката си, гледал е мачове и ми е подавал футболисти, които след това не можехме да ги вземем поради финансовите параметри, само че е попадал на такива хора, които и на мен ми харесват.
- Защо не сте желал да става футболист, а чак, когато е почнал да рита бутилки в парка сте решил, че е време да му купите футболна топка...
- А, не не. Не, че не съм желал да става футболист, само че това за парка е правилно.
- Защо обаче? Все още отразява ли се вашето име върху неговата кариера?
- Със сигурност се отразява. Но първо да кажа, че аз не желаех още първоначално като напълно дребен да му блъскам нещо в ръцете и краката. Понякога по този начин децата вършат противоположното. Когато обаче стартира да рита пластмасови бутилки взехме решение, че е време да му вземем топка. А това по какъв начин се отразява моето име върху кариерата му... Много хора ще кажат, че поради това, че ми е наследник получава доста привилегии, обаче сигурно е противоположното. Понякога името тежи и всички съпоставения минават през мен. Добре най-малко, че е с ляв крайник и не могат да кажат, че е тъкмо като мен. Трябва да ви кажа, че в нашата обстановка на мен ми е по-трудно. Аз си мислех, че на него ще му е по-трудно. Той обаче съумява да преодолее всичко като се изключи това, че малко повече го подлагам на критика и от време на време мъчно приема нещата. Случвало се е от време на време да се разреве от гняв, само че пък от време на време се постанова по този начин да събудим и малко спортна завист и хъс в младите играчите.
- Случавало ли се е да се стигне до спорове посред ви в моментите, в които той прекарваше повече време на пейката?
- Не, той не е подобен. Той не живее при нас. Имало е случаи, в които с останалите футболисти приказвам повече, в сравнение с с него. Почти не се и чуваме по телефона. Нямали сме спорове и няма по какъв начин да се стигне до такива, тъй като аз съм треньорът. Никога няма да направя нелепост и да пусна някой футболист да прегори, когато не е подготвен и да го смачкам. Същото е и с Илиан. Затова сме треньори, с цел да решаваме по кое време и по какъв метод да избираме футболистите на терена.
- В кой тим Ви се желае да го видите да играе?
- За момента мисля, че мястото му е в „ Черно море”. Когато пристигна моментът да направи идната крачка сигурно той има негови любимци. Но това са детски фантазии. На този стадий, както той, по този начин и всички момчета би трябвало да мислят за представянето си в „ Черно море”.
- А къде Вие мечтаехте да играете, само че не успяхте да стигнете до там? Бил ли сте на крачка от провален огромен трансфер?
- Като огромен трансфер от финансова позиция можех да направя на два пъти. Първият път от „ Бенфика” в „ Сантандер”. Тогава „ Бенфика” финансово не беше това, което е в този момент. Сега има повече финансови запаси да се бори с най-силните в Европа. Вторият път беше, когато можеха да ме продадат в „ Херта” (Берлин). Тогава ползите на сътрудниците провалиха всичко. Разяснявам, че да отидеш от „ Бенфика” в тези тимове не е някакъв огромен трансфер, само че тогава доста ми се искаше да отида да играя в Германия. От „ Херта” гледаха един мач на националния тим и бяха много настоятелни, само че тогава моят португалски управител се изсили с финансовите параметри и нещата се провалиха, само че това го научих след две години.
- Сега картинката не е доста по-различна. Отново развиването на футболисти се стопира поради финансови искания...
- Ако по наше време толкоз елементарно се излизаше в чужбина, както в този момент, щяхме да имаме още повече футболисти на открито тогава. Когато отидох в „ Бенфика” имаха право да играят единствено трима чужденци, ние бяхме девет. Нямаше европейски общественост, нямаше нищо.
- Вие сте си тръгнал прибързано от там. Съжалявате ли за това решение?
- И да скърбя за някакви неща, не мога да ги върна. Факт е, че аз си потеглих преди втория кръг на шампионата, а спортният шеф ми сподели да не бързам. Само преди 3-4 месеца при Пауло Аутуори ми беше препоръчан нов контракт, който новият треньор стопира. Но аз си потеглих. След два кръга смениха треньора и всички, които той не искаше се върнаха. Просто вместо да играя в „ Бенфика”, играх в „ Славия”.
- Какво ви натъжава в българския футбол?
- Оххх, в случай че тръгнем да приказваме на тази тематика... Всичко, което се случва в последните години, като се изключи това, че доста млади момчета влязоха в доста клубове, всичко друго, което се случва е в ущърб на футбола ни. Да, приказваме за съдийство, да, приказваме за тези решения, които облагодетелстват един-два тима. Но, в случай че потегли да приказвам няма да ни стигне едно изявление. Лошото е, че хората по този начин привикнаха с тези неща, че даже не им прави усещане, че са ощетени. Казват „ еми, по този начин е” и си не престават. А не би трябвало да е по този начин. Не би трябвало по този начин елементарно да се помиряваме с несправедливостите. Най-елементарният образец....Само да попитам, в случай че някой от водещите тимове имаше 18 заболели играчи и треньори, и играеше баражи за Лига Европа, щяха ли да им отсрочат мачовете. Със сигурност. Щеше ли да стартира шампионата, в случай че даден тим имаше 10 дни за подготовка след 20+ дни карантина. Ами, нямаше. С тотално неглижиране на нашите проблеми, зачертаха целогодишния труд на всички в клуба. Но това е единствено един образец. Случва се на доста тимове като нас непрекъснато. Някои тимове са с повече привилегии, всичко се прави в тяхна изгода и изобщо не се обръща внимание на нашето мнение. И след това желаят да имат конкуренция в шампионата, е по какъв начин да имаш, като по всевъзможен метод се пречи. Трябва да кажем и още нещо. Октомври е, слънчево време, а за какво не се организира конгресът? Ще пристигна декември, ще задуха, завали, и ще отложим конгреса за април. И в оставка ще управляваш и взимаш решения значими за българския футбол. Но по-добре да спра до тук.
- Споменахте, че най-положителното в българския футбол е налагането на доста млади играчи. Една от аргументите по тази причина обаче не е ли липсва на задоволително финанси в клубовете?
- Ние в „ Черно Море” в никакъв случай не сме се оплаквали, че не ни стига бюджета, с цел да вземем даден футболист, просто сме решили, че на този пост може да не ни би трябвало да вземем за пример чужденец, въпреки че съм казвал постоянно, че нямам нищо срещу чужденците. Навсякъде съм бил признат добре в чужбина и в този момент го върша същото с момчетата, които взимам тук. Имаме млади момчета, 50% са от школата ни. Финансите не са водещ фактор. Да, в някои обстановки и финансовата позиция може да е водеща, само че в тази пандемия много тимове и в чужбина понижават бюджетите си. Със сигурност не можем да даваме огромни пари, само че за мен финансовата страна не е била причина, с цел да се наложат тези момчета. Просто, когато се върнахме с Петьо Костадинов в „ Черно море” взехме решение, че би трябвало да започваме да даваме повече късмет на нашите юноши. Първо, че има гении и второ за какво имаме ДЮШ, да я закрием и да взимаме от вън единствено ли? Минаха годините откакто отстраниха спортните учебни заведения по наше време и малко след нас, се получи тази дупка. Занемариха се школите. Но преди към 15 години някои тимове започнаха да вършат терени, да се развиват и тези деца, които в този момент излизат са плод на това, че в един миг още веднъж стартира да се работи. Но това не става за една-две години.
- А какво ви натъжава в националния тим?
- А, дано да не отиваме чак в такива крайности. Това, че има един слаб интервал на националния тим е плод на всичко това, което казахме доскоро.
- Не са ли по-тъжни мненията на хората в профил за националния тим?
- Когато тимът преди няколко години в Лигата на нациите реализира триумфи всички се отъждествяваха с него. В един миг, когато тимът не върви добре, те не подлагат на критика, а се подиграват с тези хора. Това не е добре, тъй като тези момчетата са си нашият народен тим. Не можеш да станеш почитател на националния тим на Румъния да вземем за пример, ти си българин. Лошото е, че не подлагат на критика, а отиват към иронията. Но това е плод на всички тези неща, които са се натрупали в годините. Когато ти пречат да си конкурентноспособен, ти ставаш по-слаб. В момента първите три тима в класирането са „ Локомотив” (Пловдив), „ Лудогорец” и „ Берое”. Пребройте какъв брой чужденци са в тези тимове и какъв брой са българите. А това са първите ни три тима, които би трябвало да са водещите клубове, които да подават хора в националния тим. Там играят най-вече чужденци. Това не го споделям с цел да ги подлагам на критика, а просто като факт. Имат резултати и почитателите го одобряват. Сега питаме, къде са младите, за какво не играеха преди 3-4 години, тогава дано да попитаме тези треньори, които сменяха момчетата до 21 години в 3-тата минута, когато един до 21 година трябваше наложително да стартира? За всичко това сме виновни ние треньорите в първия тим и в школите. Всички би трябвало да мислим, в случай че сме там какво бихме създали. Така че си приказваме и задаваме риторични въпроси. Питаме „ къде са младите” и питаме нас самите.
- Представял ли сте си, че сте отпред на националния тим?
- Казах някои неща по-рано за ръководството на футбола. Тези хора, които ръководят футбола знаят какъв човек съм и това е една от аргументите, заради която няма късмет да съм треньор на националния тим. Макар, че всички хора, които минаха от там през последните години изгоряха.
- Те изгарят и в очите на почитателите...
- И това не е вярно, само че дано не се задълбаваме.
- Още ли държите върха за максимален произлязъл трансфер от „ Черно море” или Мартин Минчев ви задмина?
- Оооо, с доста (смее се). Тези два милиона тогава са напълно разнообразни. Тогава курсът на $ беше друг. Парите, които сега се дават са галактически. Понякога си приказваме, че тези суми, които афишират 80 млн. – 100 млн. това са някакви фиктивни пари. Никой не отива в банката да ги превежда. Те някакси се оправят сред тях. Така че от дълго време ме надминаха с прехвърлянията.
- Харесва ли ви модерният футбол?
- Зависи кой съвременен футбол. Те са доста. Може би тези, които са против модерния футбол са против ВАР и всички тези технологии към футбола. Не имам вяра да има естествен почитател на футбола, който да не харесва „ Манчестър Сити” или „ Ливърпул” или „ Байерн”. Много хора са против технологиите, само че това са доста условни неща, тъй като в последна сметка цялата тази рационализация оказва помощ за развиването на футбола и не мисля, че някой е срещу това, което вижда.
- Колко е значимо самочувствието на терена и по какъв начин се отразява огромното его отвън стадиона?
- Това е най-важното. Каквито и качества да имаш, в случай че нямаш самочувствие и не си убеден в себе си, няма късмет да играеш. Самочувствието отвън терена би трябвало да го имаш, само че би трябвало да имаш човещина. Не може да си сплескан в живота, а на терена да си лъв. И в живота би трябвало да имаш самочувствие, само че да си хуманен към останалите.
- Не показват ли обаче много футболисти повече от допустимото его отвън терена?
- В нашия тим няма такива.
- А в българското състезание?
- Познаваме се с множеството футболисти, не са неприятни момчета. Да, има изключения, само че са малко.
- Какъв футболист бихте предпочел да нямате в тима си?
- Ако имам футболист, който разрушава колектива мога да го изтърпя малко, само че по-късно си потегля. Може да е доста добър футболист, само че човек, който не може да се впише в колектива, в никакъв случай няма да го взема.
- Каква е разликата сред футболистите преди и в този момент. Големите пари разглезиха ли ги?
- В чужбина да, само че в България, като се изключи три-четири тима парите не са чак толкоз огромни. Да, може да кажем кой пък получава обикновено 5000-6000 лв.. Реално множеството хора не работят за такива пари, само че това е до 30 и няколко години, тъй че тук не са капризни поради парите. Ако приказваме обаче за тези в Англия сигурно, в случай че имаш 20 коли и всевъзможни други неща... Да, може да си го позволиш, само че за какво ти е нужно?!
- Как се отразяват обществените мрежи?
- Така е съвременно. Това е част от имиджа на футболистите и не мисля, че е неприятно. Не съм срещу обществените мрежи. По-добре да са отзивчиви. Против съм нощния живот, футболистите да злоупотребяват с тези неща, не да ги захвърлят изцяло. Нормално е с това напрежение, което има, понякога би трябвало да се отпуска. Трябва да се пази режим, само че няма нищо неприятно в обществените мрежи.
- Кой беше най-трудният ви миг като футболист?
- Трудни моменти имаше доста. Помня повече хубавите, в сравнение с неприятните моменти. Така би трябвало да бъде. Винаги е било мъчно да преживееш травма. Винаги, когато приказваме за футбол се приказва за скъпите неща, колите, обществените мрежи, само че никой не се интересува, когато един футболист се възвръща 9 месеца от травма. Аз не съм имал тежки травми, само че имам 7-8 леки интервенции. Дори при една такава намеса в главата ти нахлуват мисли дали ще можеш да играеш отново.
- А като треньор?
- Тежки моменти постоянно има. Може би, най-тежко претърпях това, че като си потеглих от „ Левски” бях опетнен и оплют от съвсем всички. Повече от година никой не ме потърси за нищо. Търсиха ме за първи път от Ангола. И в действителност, не се майтапя, само че тъй като имам два телефона си звънях от единия на другия, с цел да схвана дали не са ги спрели. Не си върша подбив, правил съм го, тъй като внезапно всички не помниха за мен. Това беше най-тежкият ми интервал в треньорството.
- Какъв сте отвън футболния свят?
- Имам околните ми и стеснен кръг от другари, които са към мен от към 15 години. Използваме всяко свободно време, което в последно време е малко, с цел да отидем на планина или на язовир.
- Ходите ли за риба?
- Ходихме преди. Сега нямам време.
- Коя е най-голямата риба, която сте хващал?
- Ааа, аз съм повече по бирата (смее се).
- Защо не заложихте на битката, а избрахте футбола?
- Да, в спортното ме желаеха и за битка в двата стила. Обещаваха ми да стана международен първенец и така нататък, само че избрах футбола. От дребен бях на улицата и играех.
- Кога получихте първата си футболна топка?
- По това време доста мъчно си купувахме футболни топки. Важното беше някой в махалата да има топка и се играеше до момента в който се скъса. После се купуваше нова. Не беше чак толкоз мъчно да се купи топка, само че въпросът беше, че тогава ги нямаше на всички места като в този момент. Имаше едни топки бели с черни точки и много болеше като се ударят с глава, само че сме се научили на по-лош материал да ритаме (смее се).
- Какво ви стимулира да продължите с футбола, когато в десети клас ви афишират за безперспективен и ви изключват от Спортно учебно заведение във Варна?
- Аз не го одобрих тежко. Не се замислих доста какво ми споделят. Преместих се в друго учебно заведение и продължих да си упражнявам. Тежкият интервал беше, когато влязох в казармата (б.а. 39 месеца). Не ме пускаха да упражнявам, тъй като нямахме спортни роти и с помощта на контакти ме пускаха единствено за мачове. Някакси вътрешно бях уверен, че ще стана футболист. Въпреки, че тогава имаше много надарени и може би по-талантливи от мен момчета, само че по една или друга причина не съумяха. Аз продължавах да си упражнявам, излизах с военната униформа, пътувах с влака да играя с военния тим и се прибирах на кораба след мача. Може би, това, че съм бил на транспортен съд ми оказа помощ доста, тъй като там заякваш и възмъжаваш, неща, които аз ги нямах.
- Липсва ли казармата в този момент?
- Зависи по какъв начин е възпитаван футболистът у дома. Ако върнат казармата за шест месеца, това ще бъде нещо изкуствено. Ще влизат там да си вършат селфита и да се вършат на бойци. Ако ще е военна работа, да е военна работа.
- Често ли взимате прибързани решения?
- Понякога, когато съм нервозен взимам някакво решение и добре, че имам време, с цел да го извърша, тъй като след това се връщам обратно.
- Какво не харесвате в характера си?
- Понякога аз самичък не мога да се изтърпя. Един мой другар споделя, че аз постоянно би трябвало да имам проект А, проект Б и проект С. Не мога да заставам и да не знам какво ще върша по-късно. Трябва да възнамерявам всичко и след това съм доста придирчив по какъв начин да се изпълнят. Отивам в крайностите и както споделих, от време на време и аз не се изтрайвам.
- В какви връзки сте с Димитър Пенев?
- В супер връзки сме. Минаха всички неща от предишното и този отвод за националния тим беше...
- Съжалявате ли?
- Съжалявам естествено. Щях да играя на европейското, само че...лапешки истории. Трябва да отбележа, че тогава татко ми беше умрял и нямаше кой да ми даде съвет. Една майка е нещо друго.
- Как ви наричаше той?
- Варненеца (смее се).
- Кажете ни три неща, които хората не знаят за Вас.
- В този живот, който живеем е мъчно да изненадаш някого с нещо за себе си. Например, мога да сготвям риба т.е. да я сложа на скарата (смее се), пия си кафето без захар и стопирах цигарите преди 8-9 години.
- Как наподобява съвършеният футболист в комбиниране от известните играчи?
- Нормално е да кажем, че желаеме нещо приблизително сред Роналдо и Меси...
- А някъде по средата Канте?
- Да, тъкмо, както и Серхио Рамос.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ