Жените в България печелят с 14.4% по-малко от мъжете
С най-голяма разлика във възнагражденията в интерес на мъжете е промишлеността (печелят с 24.8% повече), а в интерес на дамите - администрацията (печелят с 24.6% повече).
© Надежда Чипева Още по тематиката
Нови условия към управителните органи на финансовите компании влизат в действие от лятото
Те са вследствие на разпоредбите на евродирективата MIFID II
19 фев 2018
Средната заплата доближава 1123 лв. през декември
Увеличението през последните три месеца на 2017 година е 10.6% на годишна база
13 фев 2018
Световната банка не смята Брутният вътрешен продукт за задоволителен стопански индикатор
Институцията предлага различен измерител за икономическия прогрес - благосъстояние
6 фев 2018 Работещите дами в България печелят с 14.4% по-малко по отношение на сътрудниците си от противоположния пол, въпреки че по-голям дял от тях приключват висше обучение. Разликата в заплащането обаче е под средноевропейското равнище от 16.2%. Това демонстрират данни на Евростат за (не)равенството сред половете, оповестени по случай празника на дамата. Интересно е, че измежду страните членки с огромна разлика в приходите преобладават развитите страни. Причините - фамилни отговорности, функции и обичаи на половете, публични правила, благоприятни условия за претовареност на ненапълно работно време и неналичието на дами на висши управителни постове, означават от Европейска комисия в собствен отчет по тематиката. За съпоставяне, минимум е разминаването в Румъния (5.2%), Италия (5.3%) и Люксембург (5.5%), а най-високо - в Естония (25.3%), Чехия (21.8%) и Германия (21.5%).
Най-голяма разлика в заплащането на територията на съюза е присъща за сферата на финансите и застраховането - неравенството е сред 18.1% в Италия и 39.8% в Чехия. В България обаче секторът е на второ място, а отпред с най-голяма разлика във възнагражденията в интерес на мъжете е промишлеността (печелят с 24.8% повече), а в интерес на дамите - администрацията (печелят с 24.6% повече).
По-образовани...
Образованието е основно за намиране на високоплатена работа, заради което прибързано напускащите системата може да срещнат обилни усложнения на пазара на труда. В Европейски Съюз като цяло мъжете са по-склонни да напущат рано междинното обучение (12.2% против 9.2% при жените). В България обаче разлика сред половете на процедура няма по този параметър - делът на напусналите е към 14% от популацията сред 18 и 24 година през 2016 година
Разминаване е налице обаче във висшето обучение. Както в Европейски Съюз, по този начин и в България има по-голяма възможност една жена да има тапия от университет, в сравнение с един мъж. От хората сред 30 и 34 година в страната 41% от дамите имат висше обучение (44% в ЕС), до момента в който при мъжете делът пада до 27.2% (34.4% в ЕС). Въпреки това, заетостта измежду висшистите е доста по-висока при мъжете 75.5% от приключилите университет работят, до момента в който при дамите цифрата е 68.9%. В Европейски Съюз разминаването е по-малко - 4.8 процентни пункта, като заетостта при мъжете е малко над 80%.
... само че по-неактивни
Данните се отнасят до приключилите на възраст сред 20 и 34 години. И това евентуално е част от обяснението - до момента в който в Европейски Съюз междинната възраст, на която се ражда първо дете е 28.9 година, до момента в който в България е 26 година Същевременно, страната не се отличава с доста благоприятни условия за работа на ненапълно работно време, което на процедура слага спирачка на кариерното развиване. Според данни на Национален статистически институт да вземем за пример през четвъртото тримесечие на предходната година 234 хиляди дами са отвън работната мощ заради " персонални и фамилни аргументи ".
Ако се прегледат работещи и безработни на възраст сред 20 и 64 години, ситуацията е малко по-различно. Разлика в равнището на безработица сред половете съвсем няма - при мъжете е 5.6%, а при дамите 5.7% съгласно Национален статистически институт. Разликата сред равнището на претовареност на мъже и дами е едвам 7.3 процентни пункта в България, до момента в който междинното за съюза е 11.6 пункта. Притеснително е обаче, че, до момента в който в Европейски Съюз разминаването понижава, в България отчетливо нараства от 2012 година, когато е било 5.6 пункта.
© Надежда Чипева Още по тематиката
Нови условия към управителните органи на финансовите компании влизат в действие от лятото
Те са вследствие на разпоредбите на евродирективата MIFID II
19 фев 2018
Средната заплата доближава 1123 лв. през декември
Увеличението през последните три месеца на 2017 година е 10.6% на годишна база
13 фев 2018
Световната банка не смята Брутният вътрешен продукт за задоволителен стопански индикатор
Институцията предлага различен измерител за икономическия прогрес - благосъстояние
6 фев 2018 Работещите дами в България печелят с 14.4% по-малко по отношение на сътрудниците си от противоположния пол, въпреки че по-голям дял от тях приключват висше обучение. Разликата в заплащането обаче е под средноевропейското равнище от 16.2%. Това демонстрират данни на Евростат за (не)равенството сред половете, оповестени по случай празника на дамата. Интересно е, че измежду страните членки с огромна разлика в приходите преобладават развитите страни. Причините - фамилни отговорности, функции и обичаи на половете, публични правила, благоприятни условия за претовареност на ненапълно работно време и неналичието на дами на висши управителни постове, означават от Европейска комисия в собствен отчет по тематиката. За съпоставяне, минимум е разминаването в Румъния (5.2%), Италия (5.3%) и Люксембург (5.5%), а най-високо - в Естония (25.3%), Чехия (21.8%) и Германия (21.5%).
Най-голяма разлика в заплащането на територията на съюза е присъща за сферата на финансите и застраховането - неравенството е сред 18.1% в Италия и 39.8% в Чехия. В България обаче секторът е на второ място, а отпред с най-голяма разлика във възнагражденията в интерес на мъжете е промишлеността (печелят с 24.8% повече), а в интерес на дамите - администрацията (печелят с 24.6% повече).
По-образовани...
Образованието е основно за намиране на високоплатена работа, заради което прибързано напускащите системата може да срещнат обилни усложнения на пазара на труда. В Европейски Съюз като цяло мъжете са по-склонни да напущат рано междинното обучение (12.2% против 9.2% при жените). В България обаче разлика сред половете на процедура няма по този параметър - делът на напусналите е към 14% от популацията сред 18 и 24 година през 2016 година
Разминаване е налице обаче във висшето обучение. Както в Европейски Съюз, по този начин и в България има по-голяма възможност една жена да има тапия от университет, в сравнение с един мъж. От хората сред 30 и 34 година в страната 41% от дамите имат висше обучение (44% в ЕС), до момента в който при мъжете делът пада до 27.2% (34.4% в ЕС). Въпреки това, заетостта измежду висшистите е доста по-висока при мъжете 75.5% от приключилите университет работят, до момента в който при дамите цифрата е 68.9%. В Европейски Съюз разминаването е по-малко - 4.8 процентни пункта, като заетостта при мъжете е малко над 80%.
... само че по-неактивни
Данните се отнасят до приключилите на възраст сред 20 и 34 години. И това евентуално е част от обяснението - до момента в който в Европейски Съюз междинната възраст, на която се ражда първо дете е 28.9 година, до момента в който в България е 26 година Същевременно, страната не се отличава с доста благоприятни условия за работа на ненапълно работно време, което на процедура слага спирачка на кариерното развиване. Според данни на Национален статистически институт да вземем за пример през четвъртото тримесечие на предходната година 234 хиляди дами са отвън работната мощ заради " персонални и фамилни аргументи ".
Ако се прегледат работещи и безработни на възраст сред 20 и 64 години, ситуацията е малко по-различно. Разлика в равнището на безработица сред половете съвсем няма - при мъжете е 5.6%, а при дамите 5.7% съгласно Национален статистически институт. Разликата сред равнището на претовареност на мъже и дами е едвам 7.3 процентни пункта в България, до момента в който междинното за съюза е 11.6 пункта. Притеснително е обаче, че, до момента в който в Европейски Съюз разминаването понижава, в България отчетливо нараства от 2012 година, когато е било 5.6 пункта.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ