Кризи и комуникации: Хибридна атака
С навлизането на изкуствения разсъдък всеки може несъзнателно да се трансформира в инструмент или пък жертва на хибридна агитация. Бдителността какво се случва в цифровото пространство става все по-важна. А съответната и навременна реакция в случаи на корист, с изключение на грижа за личната известност, значи и отговорност към общата среда, в която бизнесът работи и се развива. Каква е вярната тактика в такива моменти – вижте рекомендациите на пиар специалиста Константина Маркова.
Х.Г. вижда името и логото на компанията си във видео на “български търговци ”, оповестили протест на “чуждите производители - убийци на българското ”. Включени са лога на вносни марки, обект на гнева на търговците. Клипът е озвучен, явно посредством AI, с “гласовете ” на търговците, които хулят непознатите марки. Х.Г. неглижира видеото - нито взе участие в него, нито разпознава гласа си, а и то се върти единствено в “патриотични ” канали, където съгласно Х.Г. е ясно, че е цялостно с измислици. В един миг консуматори стартират да споделят подправеното видео в каналите на компанията на Х.Г., с диаметрално противоположни реакции - някои го поздравяват за позицията, други се подиграват на внушенията и го подлагат на критика. Започват засилено да се споделят и вести за протеста против високите цени в магазините в Хърватия с посланието, че тъкмо това ще стане и у нас, поради вносните артикули от Европа. Дилемата пред Х.Г. е дали да реагира, или да остави тематиката да отшуми. Каква е най-удачната тактика?
Този проблем има повече характерности на детайл от хибридна агитация, която цели да дестабилизира процеси в страната, в сравнение с евентуална рецесия към съответния бизнес на търговеца. Очевидно подправено видео с антиевропейски послания се популяризира по “патриотични ” канали и напълно неслучайно се пришива към митинги в Европа по една от най-чувствителните тематики за жителите - цените на стоките в магазините. Това основава подтекст, с който компанията би трябвало наложително да се съобрази при реакцията. А притежателят би трябвало да е наясно, че дезинформацията работи точно тъй като мнозина не я разпознават, нито се замислят кой канал в коя обществена мрежа дава правдиво наличие и кой популяризира неистини и агитация.
Х.Г. вижда името и логото на компанията си във видео на “български търговци ”, оповестили протест на “чуждите производители - убийци на българското ”. Включени са лога на вносни марки, обект на гнева на търговците. Клипът е озвучен, явно посредством AI, с “гласовете ” на търговците, които хулят непознатите марки. Х.Г. неглижира видеото - нито взе участие в него, нито разпознава гласа си, а и то се върти единствено в “патриотични ” канали, където съгласно Х.Г. е ясно, че е цялостно с измислици. В един миг консуматори стартират да споделят подправеното видео в каналите на компанията на Х.Г., с диаметрално противоположни реакции - някои го поздравяват за позицията, други се подиграват на внушенията и го подлагат на критика. Започват засилено да се споделят и вести за протеста против високите цени в магазините в Хърватия с посланието, че тъкмо това ще стане и у нас, поради вносните артикули от Европа. Дилемата пред Х.Г. е дали да реагира, или да остави тематиката да отшуми. Каква е най-удачната тактика?
Този проблем има повече характерности на детайл от хибридна агитация, която цели да дестабилизира процеси в страната, в сравнение с евентуална рецесия към съответния бизнес на търговеца. Очевидно подправено видео с антиевропейски послания се популяризира по “патриотични ” канали и напълно неслучайно се пришива към митинги в Европа по една от най-чувствителните тематики за жителите - цените на стоките в магазините. Това основава подтекст, с който компанията би трябвало наложително да се съобрази при реакцията. А притежателят би трябвало да е наясно, че дезинформацията работи точно тъй като мнозина не я разпознават, нито се замислят кой канал в коя обществена мрежа дава правдиво наличие и кой популяризира неистини и агитация.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ