“Социални медии” vs “Социални мрежи” - какво ще се случи с тях през 2024-а
С навлизането на интернет в края на 20-и век, светът стартира с бързи темпове да приема напълно нов образ. Освен интеграцията му в доста от работните процеси по света, хората стартират последователно да прекарват от ден на ден и повече време в интернет, трансформирайки го в хегемона, който е станал в наши дни.
В забързания живот, който водим през днешния ден, потреблението на интернет ни разрешава да правим разнородни действиякато търсене и разкриване на информация, контактуване с близки и родственици, онлайн извършване на покупки и други доста по-ефикасно, преодолявайки границите на времето и пространството. Можем да се убедим в това и по данните, синтезирани от Национален статистически институт през 2022 година. Там отчетливо се открояват шест на брой съществени функционалности на потребление на интернет - връзка, достъп до информация, публично присъединяване, развлечение, е-здравеопазване и други услуги.
Независимо огромното многообразие от действия, които интернет пространството предлага, то можем да забележим, че връзката в обществените мрежи посредством приложимост на обществени платформи се подреждат преди всичко в класацията на българските интернет консуматори.
Именно тук се заражда и въпросът - какво в действителност съставляват понятията „ обществени медии ” и „ обществени мрежи ” и има ли действително някакви разлики сред тях? В актуалния свят те стават по-скоро свободно заменяеми нарицателни за мястото, където доста хора по света прекарват по-голяма част от времето си. Причината за това е заради огромното подобие посред им, в теоретичната им неяснота, както и поради другия метод, по който се гледа на тях – като на канали за основаване на наличие и контакти или като на осведомителни източници. Ето за какво е значимо да разграничим двете понятия, като дадем надлежно дефиниции за тях.
Социалните медии са нов информационен канал, който е непосредствен по значение до обичайните медии, само че се разграничава по фундамента „ функционалности и услуги “ от тях. Ако в обичайните медии потребителите единствено одобряват насрещната информация, то в границите на обществените медии тази информация се води в уеб основаните среди и мобилни технологии, превръщащи цялата форма на приемане и предаване на информация под формата на разговор.
Социалните мрежи въпреки това разрешават на хората да поддържат връзка между тях по двупосочен съразмерен или несъразмерен метод, като споделят информация. Основният проблем е, че обществената мрежа няма никаква добавена стойност, до момента в който към нея не се причислят някакви участници, а участниците желаят да се причислят единствено когато обществената мрежа има някаква стойност.
Редно евсе отново да отбележим, че понятията по своята същина може да са доста разнообразни, само че въпреки това по своята функционалност вървят ръка за ръка. Социалните мрежи се състоят от голям брой общности, които „ обитават “ в другите обществени медии и не престават да се развиват и усилват. Вследствие на товаможем да съдим, че обществените мрежи са част от обществените медии.
След като към този момент стана ясно какво дефинираме като обществени медии и обществени мрежи е редно да кажем и какви са вероятностите пред тях за актуалната 2024 година. От една страна, запалянковците гледат на обществените медии като мощни принадлежности за свързване на хора от разнообразни географски места, за поощряване на световната връзка и бързото разпространяване на информация. Платформи като Фейсбук, X (Twitte)и Instagram служат като динамични пространства, където потребителите могат да показват себе си, споделят свои прекарвания и се ангажират в смислени полемики. Те са станали неразделна част от актуалния живот, влияейки метода, по който консумираме вести, формираме отзиви и построяваме виртуални общности.
Въпреки това другите гледни точки акцентират и минусите и загриженостите, свързани със обществените медии. Критиците настояват, че тези платформи могат да спомогнат за разпространяването на дезинформация, да основават медиен звук и да допринесат за разрушаването на персоналната цялост. Зависимостта от обществените медии, дружно с проблемите като киберпрестъпленията и негативното въздействие върху психологичното здраве, подлага на подозрение публичното богатство в цифровата ера.
Загриженостите по отношение на отбраната на данните и операциите на публичното мнение посредством ориентирано наличие провокират диспути по отношение на етичните аспекти на потреблението на обществените медии. Така чеперспективите към обществените медии включват както техния позитивен капацитет за съгласуваност и изложение, по този начин и провокациите и рисковете, които те съставляват за индивидите и обществата.
В забързания живот, който водим през днешния ден, потреблението на интернет ни разрешава да правим разнородни действиякато търсене и разкриване на информация, контактуване с близки и родственици, онлайн извършване на покупки и други доста по-ефикасно, преодолявайки границите на времето и пространството. Можем да се убедим в това и по данните, синтезирани от Национален статистически институт през 2022 година. Там отчетливо се открояват шест на брой съществени функционалности на потребление на интернет - връзка, достъп до информация, публично присъединяване, развлечение, е-здравеопазване и други услуги.
Независимо огромното многообразие от действия, които интернет пространството предлага, то можем да забележим, че връзката в обществените мрежи посредством приложимост на обществени платформи се подреждат преди всичко в класацията на българските интернет консуматори. Именно тук се заражда и въпросът - какво в действителност съставляват понятията „ обществени медии ” и „ обществени мрежи ” и има ли действително някакви разлики сред тях? В актуалния свят те стават по-скоро свободно заменяеми нарицателни за мястото, където доста хора по света прекарват по-голяма част от времето си. Причината за това е заради огромното подобие посред им, в теоретичната им неяснота, както и поради другия метод, по който се гледа на тях – като на канали за основаване на наличие и контакти или като на осведомителни източници. Ето за какво е значимо да разграничим двете понятия, като дадем надлежно дефиниции за тях.
Социалните медии са нов информационен канал, който е непосредствен по значение до обичайните медии, само че се разграничава по фундамента „ функционалности и услуги “ от тях. Ако в обичайните медии потребителите единствено одобряват насрещната информация, то в границите на обществените медии тази информация се води в уеб основаните среди и мобилни технологии, превръщащи цялата форма на приемане и предаване на информация под формата на разговор.
Социалните мрежи въпреки това разрешават на хората да поддържат връзка между тях по двупосочен съразмерен или несъразмерен метод, като споделят информация. Основният проблем е, че обществената мрежа няма никаква добавена стойност, до момента в който към нея не се причислят някакви участници, а участниците желаят да се причислят единствено когато обществената мрежа има някаква стойност.
Редно евсе отново да отбележим, че понятията по своята същина може да са доста разнообразни, само че въпреки това по своята функционалност вървят ръка за ръка. Социалните мрежи се състоят от голям брой общности, които „ обитават “ в другите обществени медии и не престават да се развиват и усилват. Вследствие на товаможем да съдим, че обществените мрежи са част от обществените медии.
След като към този момент стана ясно какво дефинираме като обществени медии и обществени мрежи е редно да кажем и какви са вероятностите пред тях за актуалната 2024 година. От една страна, запалянковците гледат на обществените медии като мощни принадлежности за свързване на хора от разнообразни географски места, за поощряване на световната връзка и бързото разпространяване на информация. Платформи като Фейсбук, X (Twitte)и Instagram служат като динамични пространства, където потребителите могат да показват себе си, споделят свои прекарвания и се ангажират в смислени полемики. Те са станали неразделна част от актуалния живот, влияейки метода, по който консумираме вести, формираме отзиви и построяваме виртуални общности.
Въпреки това другите гледни точки акцентират и минусите и загриженостите, свързани със обществените медии. Критиците настояват, че тези платформи могат да спомогнат за разпространяването на дезинформация, да основават медиен звук и да допринесат за разрушаването на персоналната цялост. Зависимостта от обществените медии, дружно с проблемите като киберпрестъпленията и негативното въздействие върху психологичното здраве, подлага на подозрение публичното богатство в цифровата ера.
Загриженостите по отношение на отбраната на данните и операциите на публичното мнение посредством ориентирано наличие провокират диспути по отношение на етичните аспекти на потреблението на обществените медии. Така чеперспективите към обществените медии включват както техния позитивен капацитет за съгласуваност и изложение, по този начин и провокациите и рисковете, които те съставляват за индивидите и обществата.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ