С настъпването на сезона, в който природата е богата на

С настъпването на сезона, в който природата е богата на диворастящи гъби, един от най-хубавите специалисти в страната - доцент Борис Асьов от Българска академия на науките, изясни по какъв начин се разграничават ядливите от отровните гъби и за какво даже опитни гъбари от време на време позволяват съдбовни неточности. В изявление пред " Труд " той изясни, че един от образците е събирането и предлагането на лимонка и киселка, които могат да доведат до съдбовни последствия.

„ За да бъде човек спокоен в света на гъбите, би трябвало постоянно да резервира здравословна сдържаност и съмнение към личните си знания “, акцентира ученият. По думите му най-опасната неточност на феновете е да желаят „ всичко едновременно “ – гъбарството изисква дълго образование, самообладание и развито наблюдателно око.

Смъртоносни заблуди

Доц. Асьов предизвестява, че на пазари у нас към момента се оферират лимонка и киселка – типове, считани дълго време за ядливи, само че през днешния ден потвърдено отровни. Историята познава трагични случаи, измежду които и гибелта на немския миколог Юлиус Шефер през 1944 година след консумация на киселка.

„ Митове като този, че в случай че гъба е наядена от червей, значи е безвредна, или че лукът и чесънът потъмняват при варене с отровни гъби – нямат нищо общо с истината “, безапелационен е специалистът.

Симптоми и първа реакция

Най-честите първи признаци при отравяне са гадене, повръщане и коремни болки. В тези случаи, акцентира Асьов, правилото е едно: незабавна здравна помощ. „ Самолечение е извънредно несвоевременно, колкото по-бързо се намесят лекарите, толкоз по-добра е прогнозата “, изяснява микологът.

България – дом на редки и нови типове

Нашата страна е извънредно богата на гъбно биоразнообразие. Наскоро бяха открити и разказани нови за науката типове – красивоспоров и тракийски трюфел, както и неповторима мухоморка в столичния Западен парк. У нас се срещат над 5000 типа немикроскопични гъби, в това число редки като ентонемата, позната в Европа единствено от пет залежи – две от тях в България.

Култивиране и гъбарски туризъм

Въпреки че у нас се отглеждат печурка, кладница и екзотични типове като шийтаке, пазарът е доминиран от импорт. Според Асьов България има голям капацитет за развиване на гъбарството – както посредством култивация, по този начин и посредством профилирани гъбарски турове и празници.

Ролята на гъбите в екосистемите

„ Гъбите са универсалните рециклиращи заводи на природата – разграждат органика, а даже и пластмаси. Без тях животът би бил невъобразим “, изяснява доцентът. Освен това те образуват симбиоза с растенията, повишавайки тяхната резистентност на засушаване и заболявания.

Заплахи и бъдеще

Най-голямата опасност за диворастящите гъби е унищожаването на местообитанията им. Трюфелите да вземем за пример постоянно се събират посредством варварско прекопаване, което води до изгубването им от цели региони. Въпреки това българските миколози работят наедно с сътрудниците си от Европа и приноси­те им се ценят високо.

„ Гъбите са по-слабо проучени от растенията и животните, само че имат безконечен капацитет за открития. Те дават късмет за вълнуваща просвета и прелестно занимание – за млади и не толкоз млади “, приключва доцент Асьов.