Лекари съветват какво да правим при ухапване от змия
С настъпването на летния сезон и повишението на температурите от ден на ден хора прекарват време измежду природата – на планина, до реки, в гората. Заедно с това обаче се усилват и срещите със змиите, в това число и с отровните типове, които се срещат у нас. Това поучават лекарите от Военномедицинска академия.
В България има общо 17 типа змии, като шест от тях са отровни – най-известните измежду тях са пепелянката и усойницата. Именно тези два типа имат най-голямо значение за човешкото здраве. За благополучие, сериозните произшествия са относително редки, а ухапванията в доста случаи са така наречен " сухи " – т.е. без действително впръскване на отрова. И въпреки всичко, специалистите предизвестяват – би трябвало да сме готови и да знаем по какъв начин да действаме, тъй като суматохата може да се окаже по-опасна от самата змийска отрова.
Змиите нормално хапят единствено когато се почувстват застрашени – в случай че ги уплашим ненадейно, в случай че ги настъпим, или в случай че им препречим пътя за бягство. Повечето отровни змии преди да атакуван, демонстрират предупредително държание – съскат, издуват тялото си, нагъват се на S-образна форма, а по-младите постоянно разклащат опашката си.
Ако въпреки всичко се стигне до захапване, значимо е да се разпознае дали е от отровна змия. Типичният симптом са две ясно различими прободни ранички – следи от зъбите, които са на разстояние към половин до един сантиметър. За разлика от това, при неотровните змии ухапването наподобява като голям брой дребни ранички, постоянно подредени в полудъга или V-образно.
При дейно захапване (т.е. с инжектиране на отрова), в границите на минути се появява мощна, пареща болежка, а мястото на ухапването стартира бързо да отича. Понякога признаците може да се проявят и след няколко часа – до 12 или даже 18 часа по-късно. Характерен белег са две дребни хеморагични петна, които не изчезват при напън. В първите 24 часа след случая е наложително да има здравно наблюдаване.
При подобен случай най-важното е да се резервира успокоение и да се работи невъзмутимо. Движението би трябвало да се ограничи оптимално – по опция ухапаният крак да се обездвижи с шина, само че без да се стяга кръвообращението. Добре е да се сложи студен компрес, да се смъкват всевъзможни пристягащи аксесоари (пръстени, гривни, часовници) и да се означи точният час на случая. В никакъв случай не би трябвало да се вършат сечения на раната, да се изсмуква кръвта или да се приема алкохол. Единственото вярно решение е неотложно да се потърси здравна помощ.
Превенцията също е извънредно значима. Когато сме измежду природата, не би трябвало да бъркаме на сляпо в дупки, хралупи, под камъни или в остарели постройки. При катерене би трябвало деликатно да оглеждаме первазите и цепнатините, в които ще сложим ръка – змиите обичат да се припичат на топли, открити места.
Лятото ни дава доста благоприятни условия за разходки, почивки и завършения, само че с тях идват и избрани опасности. Ако сме осведомени и готови, можем да реагираме съответно и умерено – тъй като точно това е ключът към сигурността.
В България има общо 17 типа змии, като шест от тях са отровни – най-известните измежду тях са пепелянката и усойницата. Именно тези два типа имат най-голямо значение за човешкото здраве. За благополучие, сериозните произшествия са относително редки, а ухапванията в доста случаи са така наречен " сухи " – т.е. без действително впръскване на отрова. И въпреки всичко, специалистите предизвестяват – би трябвало да сме готови и да знаем по какъв начин да действаме, тъй като суматохата може да се окаже по-опасна от самата змийска отрова.
Змиите нормално хапят единствено когато се почувстват застрашени – в случай че ги уплашим ненадейно, в случай че ги настъпим, или в случай че им препречим пътя за бягство. Повечето отровни змии преди да атакуван, демонстрират предупредително държание – съскат, издуват тялото си, нагъват се на S-образна форма, а по-младите постоянно разклащат опашката си.
Ако въпреки всичко се стигне до захапване, значимо е да се разпознае дали е от отровна змия. Типичният симптом са две ясно различими прободни ранички – следи от зъбите, които са на разстояние към половин до един сантиметър. За разлика от това, при неотровните змии ухапването наподобява като голям брой дребни ранички, постоянно подредени в полудъга или V-образно.
При дейно захапване (т.е. с инжектиране на отрова), в границите на минути се появява мощна, пареща болежка, а мястото на ухапването стартира бързо да отича. Понякога признаците може да се проявят и след няколко часа – до 12 или даже 18 часа по-късно. Характерен белег са две дребни хеморагични петна, които не изчезват при напън. В първите 24 часа след случая е наложително да има здравно наблюдаване.
При подобен случай най-важното е да се резервира успокоение и да се работи невъзмутимо. Движението би трябвало да се ограничи оптимално – по опция ухапаният крак да се обездвижи с шина, само че без да се стяга кръвообращението. Добре е да се сложи студен компрес, да се смъкват всевъзможни пристягащи аксесоари (пръстени, гривни, часовници) и да се означи точният час на случая. В никакъв случай не би трябвало да се вършат сечения на раната, да се изсмуква кръвта или да се приема алкохол. Единственото вярно решение е неотложно да се потърси здравна помощ.
Превенцията също е извънредно значима. Когато сме измежду природата, не би трябвало да бъркаме на сляпо в дупки, хралупи, под камъни или в остарели постройки. При катерене би трябвало деликатно да оглеждаме первазите и цепнатините, в които ще сложим ръка – змиите обичат да се припичат на топли, открити места.
Лятото ни дава доста благоприятни условия за разходки, почивки и завършения, само че с тях идват и избрани опасности. Ако сме осведомени и готови, можем да реагираме съответно и умерено – тъй като точно това е ключът към сигурността.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ