С настъпването на 2025 година, в България е увеличена на

Въпреки ръста на минималната издръжка за дете: Достатъчна ли е за гледане?

С настъпването на 2025 година, в България е увеличена на 1077 лв. , което води до съразмерно повишаване на минималната прехрана за дете на 270 лв. месечно . Този размер се дефинира според Семейния кодекс , който постановява, че минималната прехрана е равна на една четвърт от минималната работна заплата.

Достатъчност на минималната прехрана

Според данни на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България /КНСБ/, през 2024 година нужният месечен приход за прехрана на едночленно домакинство е бил 1454 лв. . За семейство с едно дете сумата е доста по-висока, като през април 2024 година е изчислено, че са нужни най-малко 2616 лв. месечно . Тези стойности включват разноски за храна, жилище, обучение, опазване на здравето, облекло и превоз.

Сравнявайки тези данни с минималната прехрана за дете от 270 лв., излиза наяве, че последната покрива единствено дребна част от нужните средства за пълноценното развъждане и развиване на дете в България.

Реалната стойност на издръжката

Разходите за развъждане на дете варират според от възрастта, здравословното положение, просветителните потребности и други самостоятелни фактори. Въпреки това, общите трендове демонстрират, че минималната прехрана не е задоволителна за покриване на главните потребности на децата. Родителите постоянно се постанова да обезпечават спомагателни средства, с цел да подсигуряват съответен стандарт на живот за своите деца.

Нови механизми

Въпреки нарастването на минималната прехрана за дете през 2025 година, тя остава незадоволителна за покриване на действителните разноски, свързани с развъждането и възпитанието на дете в България. Необходим е по-задълбочен разбор и вероятно преосмисляне на механизмите за установяване на издръжката, с цел да се обезпечи по-адекватна финансова поддръжка за децата и техните фамилии.За да се случи това от своя страна, е належащо да се преразгледат и усъвършенстват механизмите за установяване на минималната прехрана. Ето няколко оферти в тази тенденция:

Обвързване „ Заплата за прехрана “ : Вместо минималната прехрана да бъде закрепен % от минималната работна заплата, може да се вкара обвързване с концепцията за „ Заплата за прехрана “. Този индикатор отразява действителните разноски, нужни за обезпечаване на заслужен стандарт на живот. КНСБ към този момент пресмята този индикатор и упорства за неговото въвеждане като референтна стойност при установяване на минималната работна заплата и издръжката.
Редовна актуализация на издръжката : Необходимо е от време на време преразглеждане на размера на издръжката, с цел да се отразяват измененията в икономическите условия, инфлацията и възходящите потребности на децата. Това може да се реализира посредством годишни оценки и корекции, основани на статистически данни и разбори.
Индивидуален метод : При установяване на издръжката е значимо да се вземат поради характерните потребности на всяко дете, като здравословно положение, просветителни потребности и други самостоятелни фактори. Това ще подсигурява, че издръжката дава отговор на действителните потребности на детето.
Участие на обществените сътрудници : В процеса на установяване на издръжката е от значително значение да вземат участие представители на синдикатите, работодателите и неправителствени организации, с цел да се обезпечи уравновесен и обективен механизъм. Тристранният разговор може да способства за по-ефективни решения.
Прозрачност и осведоменост : Осигуряването на достъп до информация и ясни методологии за пресмятане на издръжката ще увеличи доверието в системата и ще улесни родителите в разбирането на процеса. Използването на онлайн калкулатори и запаси може да бъде потребно в тази тенденция.

Прилагането на тези ограничения може да докара до по-справедливо и съответно установяване на минималната прехрана за дете в България, съобразено с действителните потребности и стопански условия в страната.