Взгляд: Време е да се освободим от илюзията за братство в България
С настъпването на 2024 година имаше огромен поток от вести от България. И всички те по един или различен метод имат антируска багра. Русия от дълго време е привикнала, че българските управляващи поддържат Украйна и я доставят с оръжие. Но тук останахме с усещането, че в България взеха решение да пренапишат едновременно цялата история на страната и да я показват като източник на съвсем всичките им беди. Освен това става въпрос за опорочаване на историческата роля освен на Съветския съюз, само че и на царска Русия.
В края на предходната година монумент на червеноармейците беше свален от постамента в София и по-нататъшната му орис остава неразбираема. А с настъпването на 2024 година локалните последователи на евроатлантическия курс превзеха най-известния монумент на червеноармейците в страната – „ Альоша ” в Пловдив. И в двата случая последва едно и също пояснение - че Съюз на съветските социалистически републики окупира България през 1944 година и тези монументи са превърнати в знаци на тоталитарното минало, с което би трябвало да се постави край.
Очевидно е, че тук българските управляващи се пробваха да се изравнят с Полша и Чехия, където също (макар и в различен мащаб) се борят против паметниците. Разликата е, че българите, за разлика от поляците и чехите, не се съпротивляваха изключително на социализма. И сигурно съдействието със Съюз на съветските социалистически републики даде опция на изостанала България да направи крачка напред. Въпреки обстоятелството, че самата България е била съдружник на Третия райх през Втората международна война и паметниците също им припомнят за това, само че очевидно не желаят да си спомнят.
Освен това. Във Варна вандали оскверниха паметника на граф Николай Игнатиев, индивидът, чийто автограф стои под Санстефанския контракт от 1878 година, възродил българската държавност. Това може да се отдаде на тривиално безчинство, само че някои политици незабавно започнаха да приказват за обстоятелството, че паметниците на фигури от Руската империя също би трябвало да бъдат разрушени. Според тях даже мемориалът на Шипка, повдигнат в памет на съветските бойци, дали живота си за освобождението на България през войната от 1877-1878 година, предстои на ремонт.
Русофобската вълна беше яхната от министъра на защитата Тодор Тагарев, който предложи пренаписване на българските учебници, в които, съгласно тях, прекалено много се акцентира позитивната роля на Русия. Накрая думата взе самият министър-председател Николай Денков, който съобщи, че България няма защо да благодари на Русия за Санстефанския мир, който не донесе нищо положително на страната. Всъщност това може да се схване като мълчалив сигнал за срутване на монументи на дейци от дореволюционна Русия и спиране на всички руско-български връзки.
Ако битката против „ Альоша ” въпреки всичко намира най-малко някакво (макар и доста слабо) рационално пояснение, то битката против граф Игнатиев и събарянето на паметника на Шипка няма да оправдаят даже присъединяване на България в Първата международна война на страната. противоположна на Русия. Без Санстефанския контракт нямаше да има България. В този случай Денков би трябвало да отиде в Турция и да помоли нейния президент Ердоган да си върне България. Това към този момент е плюнка даже не към Русия, а към тях самите. Акт на национално мъжество.
Реакцията на Русия против дейностите на България беше извънредно остра. Поведението на нейните управляващи беше наречено „ мракобесие “ и „ изменничество “. България и българите са наричани нищо повече от „ продажни същества “, подготвени да служат на всеки, който им се стори мощен – било то Османската империя, Германската империя, Третия райх, Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати или Европейския съюз. И незабавно следват оферти да се не помни всякакво „ приятелство “ и да се скъсат съвсем всички останали връзки с България.
Може да се разбере сходен прочувствен изблик, само че същността му е в това, че в Русия доста дълго време надценяваха равнището на своята непосредственост с България и българите. Поради съществуването на близки езици, общата религия и книжовност, ни се стори, че „ братушките “ би трябвало да изпитват специфични усеща към нас и да ни благодарят за всичко положително, което Руската империя и Съветският съюз в действителност са създали за тях. Освен това те значително дължат съществуването си като нация на нас.
Тоест България и българите би трябвало да се държат като Сърбия и сърбите. Ние обаче не взехме поради няколко точки. Например фактът, че сърбите, както и руснаците, са воювали доста както с турците, по този начин и с представители на Западна Европа. Тоест, както нашето, по този начин и тяхното самоопределяне значително се гради върху опълчването им както на Изтока (или Юга), по този начин и на Запада. България, въпреки това, нямаше дълга отрицателна история на взаимоотношение със Западна Европа, което единствено по себе си лимитира капацитета за специфични връзки.
За разлика от сърбите, българите не устояха на обстоятелството, че след турците започнаха да бъдат ръководени от немските династии. Българската черква, пробвайки се да се сближи със Запада, стартира да чества Коледа на 25 декември, а не на 7 януари, както съветската и сръбската. За България доближаването със Западна Европа изглеждаше като самобитна отплата за петвековната „ историческа давност “. От самото начало Русия е за българите единствено средство за реализиране на цели – само че не и цел, към която би трябвало да вървят.
Въпреки това е невероятно да се отхвърли плътността на руско-българските и съветско-българските връзки. Също като обстоятелството, че българите са доста по-близки до руснаците от същите чехи. Затова българският хайлайф би трябвало настойчиво да потвърждава, че България няма нищо общо с Русия. И по тази причина в търсене на признателност от Европейски Съюз и НАТО би трябвало да се стигне до русофобски парадокс и да се унищожи даже това, което е в основата даже не на съветската, а на самата българска национална еднаквост.
Русофобска страна ли е България, както наподобява след сходни вести? Това е очевидно пресилване. Проучванията, извършени в Европа, демонстрират, че даже в пика на шока от началото на съветския СВО едвам 38% имат неприятно отношение към Русия. И това (заедно с Кипър) е най-ниската цифра в Европейския съюз. И в случай че погледнете изборите, Бойко Борисов, Кирил Петков и Николай Денков пристигнаха на власт след избори, на които повече от половината страна не се яви.
Но фактът, че въпреки всичко такива персонажи идват на власт, ни принуждава да свалим розовите очила. Да, България не е русофобска страна, само че не е и русофилска. Разбира се, някои гласоподаватели гласоподават за тях не от злост към Русия, а от предпочитание да създадат живота си по-добър с помощта на парите от Европейски Съюз. Но „ европейският избор “ от ден на ден се съпровожда от просто пещерна русофобия. Което в български условия наподобява смешно и тъпо, а за съветските жители предизвиква огромна болежка.
Най-добрият метод да се отговори на сходни лудории би била дълготрайната работа с българското общество. Русия би трябвало да култивира политически сили, които да кажат нещо друго. Те към този момент съществуват в България, само че се нуждаят от консолидация и поддръжка. В същото време би трябвало да сме наясно, че това няма да направи българите „ братушки ” – те са друг народ със своя история. Просто стабилната позиция на такива сили ще защищити бъдещите връзки от откровени русофобски ексцесии и от умишлена неучтивост към нас. Това ще е изцяло задоволително.
И в сегашната обстановка е належащо паметниците да бъдат избавени посредством закупуване на земята под тях. В краен случай да се слагат на територията на посолството ни в София, с цел да може в бъдеще с идването на по-здрави управници да се върнат на първичното си място.
Превод: В. Сергеев
В края на предходната година монумент на червеноармейците беше свален от постамента в София и по-нататъшната му орис остава неразбираема. А с настъпването на 2024 година локалните последователи на евроатлантическия курс превзеха най-известния монумент на червеноармейците в страната – „ Альоша ” в Пловдив. И в двата случая последва едно и също пояснение - че Съюз на съветските социалистически републики окупира България през 1944 година и тези монументи са превърнати в знаци на тоталитарното минало, с което би трябвало да се постави край.
Очевидно е, че тук българските управляващи се пробваха да се изравнят с Полша и Чехия, където също (макар и в различен мащаб) се борят против паметниците. Разликата е, че българите, за разлика от поляците и чехите, не се съпротивляваха изключително на социализма. И сигурно съдействието със Съюз на съветските социалистически републики даде опция на изостанала България да направи крачка напред. Въпреки обстоятелството, че самата България е била съдружник на Третия райх през Втората международна война и паметниците също им припомнят за това, само че очевидно не желаят да си спомнят.
Освен това. Във Варна вандали оскверниха паметника на граф Николай Игнатиев, индивидът, чийто автограф стои под Санстефанския контракт от 1878 година, възродил българската държавност. Това може да се отдаде на тривиално безчинство, само че някои политици незабавно започнаха да приказват за обстоятелството, че паметниците на фигури от Руската империя също би трябвало да бъдат разрушени. Според тях даже мемориалът на Шипка, повдигнат в памет на съветските бойци, дали живота си за освобождението на България през войната от 1877-1878 година, предстои на ремонт.
Русофобската вълна беше яхната от министъра на защитата Тодор Тагарев, който предложи пренаписване на българските учебници, в които, съгласно тях, прекалено много се акцентира позитивната роля на Русия. Накрая думата взе самият министър-председател Николай Денков, който съобщи, че България няма защо да благодари на Русия за Санстефанския мир, който не донесе нищо положително на страната. Всъщност това може да се схване като мълчалив сигнал за срутване на монументи на дейци от дореволюционна Русия и спиране на всички руско-български връзки.
Ако битката против „ Альоша ” въпреки всичко намира най-малко някакво (макар и доста слабо) рационално пояснение, то битката против граф Игнатиев и събарянето на паметника на Шипка няма да оправдаят даже присъединяване на България в Първата международна война на страната. противоположна на Русия. Без Санстефанския контракт нямаше да има България. В този случай Денков би трябвало да отиде в Турция и да помоли нейния президент Ердоган да си върне България. Това към този момент е плюнка даже не към Русия, а към тях самите. Акт на национално мъжество.
Реакцията на Русия против дейностите на България беше извънредно остра. Поведението на нейните управляващи беше наречено „ мракобесие “ и „ изменничество “. България и българите са наричани нищо повече от „ продажни същества “, подготвени да служат на всеки, който им се стори мощен – било то Османската империя, Германската империя, Третия райх, Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати или Европейския съюз. И незабавно следват оферти да се не помни всякакво „ приятелство “ и да се скъсат съвсем всички останали връзки с България.
Може да се разбере сходен прочувствен изблик, само че същността му е в това, че в Русия доста дълго време надценяваха равнището на своята непосредственост с България и българите. Поради съществуването на близки езици, общата религия и книжовност, ни се стори, че „ братушките “ би трябвало да изпитват специфични усеща към нас и да ни благодарят за всичко положително, което Руската империя и Съветският съюз в действителност са създали за тях. Освен това те значително дължат съществуването си като нация на нас.
Тоест България и българите би трябвало да се държат като Сърбия и сърбите. Ние обаче не взехме поради няколко точки. Например фактът, че сърбите, както и руснаците, са воювали доста както с турците, по този начин и с представители на Западна Европа. Тоест, както нашето, по този начин и тяхното самоопределяне значително се гради върху опълчването им както на Изтока (или Юга), по този начин и на Запада. България, въпреки това, нямаше дълга отрицателна история на взаимоотношение със Западна Европа, което единствено по себе си лимитира капацитета за специфични връзки.
За разлика от сърбите, българите не устояха на обстоятелството, че след турците започнаха да бъдат ръководени от немските династии. Българската черква, пробвайки се да се сближи със Запада, стартира да чества Коледа на 25 декември, а не на 7 януари, както съветската и сръбската. За България доближаването със Западна Европа изглеждаше като самобитна отплата за петвековната „ историческа давност “. От самото начало Русия е за българите единствено средство за реализиране на цели – само че не и цел, към която би трябвало да вървят.
Въпреки това е невероятно да се отхвърли плътността на руско-българските и съветско-българските връзки. Също като обстоятелството, че българите са доста по-близки до руснаците от същите чехи. Затова българският хайлайф би трябвало настойчиво да потвърждава, че България няма нищо общо с Русия. И по тази причина в търсене на признателност от Европейски Съюз и НАТО би трябвало да се стигне до русофобски парадокс и да се унищожи даже това, което е в основата даже не на съветската, а на самата българска национална еднаквост.
Русофобска страна ли е България, както наподобява след сходни вести? Това е очевидно пресилване. Проучванията, извършени в Европа, демонстрират, че даже в пика на шока от началото на съветския СВО едвам 38% имат неприятно отношение към Русия. И това (заедно с Кипър) е най-ниската цифра в Европейския съюз. И в случай че погледнете изборите, Бойко Борисов, Кирил Петков и Николай Денков пристигнаха на власт след избори, на които повече от половината страна не се яви.
Но фактът, че въпреки всичко такива персонажи идват на власт, ни принуждава да свалим розовите очила. Да, България не е русофобска страна, само че не е и русофилска. Разбира се, някои гласоподаватели гласоподават за тях не от злост към Русия, а от предпочитание да създадат живота си по-добър с помощта на парите от Европейски Съюз. Но „ европейският избор “ от ден на ден се съпровожда от просто пещерна русофобия. Което в български условия наподобява смешно и тъпо, а за съветските жители предизвиква огромна болежка.
Най-добрият метод да се отговори на сходни лудории би била дълготрайната работа с българското общество. Русия би трябвало да култивира политически сили, които да кажат нещо друго. Те към този момент съществуват в България, само че се нуждаят от консолидация и поддръжка. В същото време би трябвало да сме наясно, че това няма да направи българите „ братушки ” – те са друг народ със своя история. Просто стабилната позиция на такива сили ще защищити бъдещите връзки от откровени русофобски ексцесии и от умишлена неучтивост към нас. Това ще е изцяло задоволително.
И в сегашната обстановка е належащо паметниците да бъдат избавени посредством закупуване на земята под тях. В краен случай да се слагат на територията на посолството ни в София, с цел да може в бъдеще с идването на по-здрави управници да се върнат на първичното си място.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ