Историята на металните капачки
С възходящата известност в края на XIX век на потреблението на газирани питиета,възникнал проблем с всеобщото запечатване на газираните питиета благодарение на евтини капачки.
По това време, керамичните и порцелановите капачки били скъпи и сложни за произвеждане, а и не можели да устоят на налягането на въглеродния диоксид и го изпускали.
Но всичко се трансформира, когато през 1892 година американският откривател Уилям Пейнтър показал обществено железни капачки, които приличали на корона и по тази причина били наречени „ Crown Cork “ – капачката-корона била патентована на 2 февруари 1892 година
Благодарение на нейната назъбена форма, която прилепвала компактно към гърлото на бутилката, се предотвратявало изпускането на газ. Така се раждат познатите ни железни капачки.
В същото време Уилям Пейнтър решил и различен проблем -когато металният похлупак бил в компактен контакт с течността, той се окислявал и ръждясвал, по тази причина сред тапата и бутилкатаа той поставил предпазен пласт от корк или хартия. По-късно, през 60-те години на ХХ век този пласт бил сменен от каучук и пластмаса.
След серия от опити Пейнтър стигнал до извода, че оптималният брой на зъбците на капачката би трябвало да са 24. Впоследстиве, технологията на произвеждане се изменила и зъбците били понижени.
