Как Национален парк Шумава в Чехия активно възстановява влажните си зони?
С повишаването на засушливите интервали, рисковите метеорологични феномени, като жеги и наводнения, и възходящата потребност от терени за земеделска продукция, пълноценният цикъл на дребния кръговрат на водата ще бъде основен за справяне с промените. В тази връзка възобновяване на влажните зони може да се окаже един от най-важните принадлежности за намаляване на климатичните промени. Някои европейски страни към този момент интензивно възвръщат предходно пресушените си влажни зони. По този метод приготвят редица екосистеми за идващите десетилетия, като резервират опцията им да дават екосистемни услуги и икономисват големи бъдещи разноски и старания. Добър образец за такава процедура за възобновяване на влажни зони е работата на територията на Национален парк Шумава в Чехия. Това споделя екологът Дина Сиракова със компетентност “Екология и запазване на околната среда ” в Лесотехническия университет и магистър по компетентност “Опазване на околната среда ” в Софийския университет, която прави просторен разбор в научната платформа. Какво съставляват влажните зони и по какъв начин климатичните промени ги заплашват? Влажните зони включват мочурища, езера, сладки и солени блата, тини, мангрови гори, коралови рифове, торфени блата и други Такива зони улавят дъждовната и оттичащата се вода и постепенно я освобождават, като по този начин предпазват прилежащите територии от рискови суши, горещи талази и наводнения. Така могат да обезпечат мокър и студен микроклимат, а сполучливите образци по света са към този момент многочислени. Въпреки известната им дарба да задържат в себе си огромни количество въглерод и вода, от XVII век насам светът е изгубил до 80% от влажните си зони. Загуба на влажна зона значи всяка интервенция в нейната хидрологията, която води до смяна в естественото ѝ развиване.
Какви са главните въздействия на климатичните промени върху влажните зони?
В международен мащаб влажните зони са изключително уязвими от въздействието на изменението на климата. С повишение на температурите моделите на преваляванията се трансформират изпарението се усилва и водните режими се трансформират. Много непрекъснати влажни зони евентуално ще станат сезонни, а сезонните влажни зони – краткотрайни (ефимерни). Освен по-често пресушаване или наводнение на влажните зони, изменението на климата ще докара и до огромна загуба на въглерод, съхраняван в почвите им. Човешките действия предизвикват деградация и загуба на влажни зони най-много посредством изкуствено вмешателство в качеството, количеството и дебита на водата, увеличение на постъпващите замърсители, увеличение на отлаганията от органични субстанции и смяна на видовия състав вследствие на въвеждане на неместни или инвазивни типове. Загубата на вода на сушата води до нарушавания в дребния кръговрат на водата
До 2/3 от преваляванията на сушата в действителност идват от дребния воден цикъл. Той се състои в система от циркулация на водата, при която изпаренията падат под формата на превалявания над същата тази територия или в сравнителна непосредственост. Понастоящем този цикъл търпи редица усложнения поради загубата на зелени площи на сушата, загубата на вода и засиленото антропогенно въздействие върху ландшафта. Една от аргументите за загуба на вода от територии са прекалено обработваните земи и оголените почви, които могат да изпарят и надлежно да изгубят до 90% от водата си, за разлика от покритите почви с растителност или обработваеми земи с щадяща обработка, които могат да изгубят единствено до 10% при изпарение. В актуалните условия на възходяща потребност от изхранване на популацията, адаптивните подходи в земеделието ще бъдат от първостепенно значение в редица посоки. Повече от 50% от влажните зони от чешката страна на Шумава са били наранени от систематичното отводняване на ландшафта и промишленото изкопаване на торф. Това е увредило локалната хидрология, понижило е потенциала за задържане на вода и е засегнало екологичния баланс в торфените блата, което е довело до изгубване на растителни и скотски типове, както и до обилни засушавания в някои региони. За да се минимализират вредите от тези действия, в последните години на територията на Националния парк Шумава се работи интензивно за възобновяване на влажните зони
Проектът LIFE for MIRES цели да върне водата тук-там, където е била от незапомнени времена. Основните цели са възобновяване и възстановяване на естественото положение на разнообразни типове влажни зони на повърхност от 2059 ха, възстановяване на местообитанията на редки типове птици като тетревът Tetrao tetrix – птица от семейство фазанови, както и повишаване на публичната информираност на основни притежатели на земя за възобновяване на блатата и хидрологията на ландшафта. Проектът е финансиран от стратегия LIFE на Европейския съюз и е с интервал 2018 – 2024 г. Тези цели ще спомогнат за понижаване на излъчванията на CO2 от пресушените торфени блата с към 125 тона на година и за увеличение на общия воден размер, насъбран в блатата, с към 170 000 м3. Мерки за запазване на Национален парк Шумава в Чехия Ежегодно се провеждат шест еднодневни събития и два уикенда през всеки летен сезон, по време на които доброволци работят ръчно, по допустимо най-щадящи способи, по възобновяване на застрашените торфени блата. Работата е под надзора на екип от експерти и специалисти от националния парк Шумава, които организират обучителни лекции и наблюдават за осъществяване на дейностите във всеки един стадий. Опитът, насъбран посредством този план, може да бъде употребен от други проучвателен екипи за ревитализация на други места в чужбина, само че също и от други организации за установяване на оптимално ръководство и отбрана на влажните зони и торфените блата. През годините регионът на националния парк Шумава е пресушаван посредством отводнителни канали за комерсиален дърводобив. Една от главните действия по плана е блокирането на отводните канали по машинален метод, употребявайки натурален дървен материал. По този метод ще се възвърне предходния естествения воден режим.
Торфените блата в парка са богати на биологично многообразие, където голям брой редки растителни и скотски типове живеят в естествената си среда. Тези зони играят незаменима роля в ландшафтната хидрология, оказвайки смекчаващо влияние върху локалния климат. Торфът нормално се натрупва постепенно, със скорост към 1 мм на година и съхранява огромни количества въглерод, именно заради това напъните за предпазване и възобновяване на тези местообитания са от голямо значение.
Паркът е дом на огромен брой типове, някои от които застрашени или редки. Полетата са местообитание за размножаване на доста типове птици, като тетревът Tetrao tetrix. Размножителният им интервал трае единствено 3 дни за календарна година, само че с цел да се намерят двойки им би трябвало равна и открита земя, с равномерна завивка от сено.
Големи територии влажни зони са били няколкократно отводнявани и за аграрни действия. За да се възстановят предходно съществуващите зони е належащо да се върне водното равнище и да се спре оттичането. За тази цел една от дейностите в тази част на парка е построяването на дървени баражи, които да задържат водата на място и по този начин последователно да се залеят прилежащите земи. Възстановяването на предходно съществуващи в близко минало влажни зони е относително бърз развой, което дава очаквания за доста типове да се върнат в тези местообитания.
Горските екосистеми също са били подложени на отводняване и/или пренасочване на водния отток. По този метод се е управлявала водата за напояване на аграрни земи или други потребности. Настоящата осезаема смяната в абиотичните фактори (температура, мокрота на въздуха и т.н.) към този момент е довела до несъразмерен стрес за доста дървесни типове, които са податливи към патогени и насекомни деструктори (гъбични инфекции, корояди и други). За възобновяване на нужната оптимална мокрота в горите е належащо построените отводнителни канали да бъдат запълнени и на тяхно място да се образува още веднъж заблатена почва. Един от методите е насипване с дървен материал от региона, който по-късно ще се разгради. Този развой ще отнеме десетилетия, само че е щадящ и натурален. В настъпващите климатични промени гората би трябвало да има опция да резервира микроклимата си, видовото си многообразие и състава си. Специалистите в парка интензивно дискутират нови и различни способи за справяне с възходящите проблеми. Какво е положението на влажните зони в България? Рискът от засушаване в България се появява все по-често в научните проучвания, в резултат на честата поява на продължителните летни засушавания. Все по-често се следи дефицит на вода в едни региони и наводненията в други – изключително тежки в урбанизирани региони, както и наводнения в аграрни земи. Значителен отрицателен фактор за положението на влажните зони е замърсяването на повърхностните и подпочвените води – най-вече с нитрати и фосфати от аграрни източници, което води до еутрофикация на водоемите (заблатяване) и вследствие на това до забързани деградационни процеси и изгубване на водни обекти. В България голям % от естествените влажни зони са пресушени в последните 60 – 70 години за освобождение на по-големи терени за земеделие и за потребностите от тяхното напояване.
Пример за такива процеси е Драгоманското тресавище, чието пресушаване стартира през 30-те години на предишния век, а чак през 90-те блатото стартира своите мудни възстановителни процеси. Най-голям проблем остава неналичието на задоволително високи води. Алдомировското тресавище също има изменчив режим на водата, с две цялостни пресъхвания през 1991 и 2012 г. След запълване на оттичащия водата понор през 2014 година, блатото стартира постепенно да се възвръща. Някои влажни зони у нас и даже такива, попадащи в мрежата Натура 2000, са извънредно занемарени, а биоразнообразието в тях е под опасност. Липсата на деен мониторинг, проучвания и дейности от страна на способените страни е довело до тяхната сериозна деградация, превръщането им в сметища и др. Случва се самите цивилен да сформират лични начинания за поддържането им. Пример за такава влажна зона е “Долни Богров-Казичене ”. Прилагане на положителни практики от Европа в България
Все повече се осъзнава въздействието на влажните зони върху хидроложкия цикъл на сушата. Следователно тези зони би трябвало да се трансфорат в предпочитани детайли на политиката за ръководство на водите на национално, районно и интернационално равнище. Необходимо е да бъдат подхванати своевременни ограничения за акомодация на влажните зони в България, на база предстоящите научни модели за бъдещи въздействия върху тях. За благополучие, е налице богат набор от реформаторски ограничения и подходи, които към този момент са тествани и се ползват в цяла Европа. Разкриват се от ден на ден благоприятни условия за колаборации и осъществяване на планове и на наша територия. Нужно е във допустимо най-кратък период да се даде начало на нови действия по възобновяване на основни влажни зони и опазване на към този момент съществуващи такива.
Какви са главните въздействия на климатичните промени върху влажните зони?
В международен мащаб влажните зони са изключително уязвими от въздействието на изменението на климата. С повишение на температурите моделите на преваляванията се трансформират изпарението се усилва и водните режими се трансформират. Много непрекъснати влажни зони евентуално ще станат сезонни, а сезонните влажни зони – краткотрайни (ефимерни). Освен по-често пресушаване или наводнение на влажните зони, изменението на климата ще докара и до огромна загуба на въглерод, съхраняван в почвите им. Човешките действия предизвикват деградация и загуба на влажни зони най-много посредством изкуствено вмешателство в качеството, количеството и дебита на водата, увеличение на постъпващите замърсители, увеличение на отлаганията от органични субстанции и смяна на видовия състав вследствие на въвеждане на неместни или инвазивни типове. Загубата на вода на сушата води до нарушавания в дребния кръговрат на водата
До 2/3 от преваляванията на сушата в действителност идват от дребния воден цикъл. Той се състои в система от циркулация на водата, при която изпаренията падат под формата на превалявания над същата тази територия или в сравнителна непосредственост. Понастоящем този цикъл търпи редица усложнения поради загубата на зелени площи на сушата, загубата на вода и засиленото антропогенно въздействие върху ландшафта. Една от аргументите за загуба на вода от територии са прекалено обработваните земи и оголените почви, които могат да изпарят и надлежно да изгубят до 90% от водата си, за разлика от покритите почви с растителност или обработваеми земи с щадяща обработка, които могат да изгубят единствено до 10% при изпарение. В актуалните условия на възходяща потребност от изхранване на популацията, адаптивните подходи в земеделието ще бъдат от първостепенно значение в редица посоки. Повече от 50% от влажните зони от чешката страна на Шумава са били наранени от систематичното отводняване на ландшафта и промишленото изкопаване на торф. Това е увредило локалната хидрология, понижило е потенциала за задържане на вода и е засегнало екологичния баланс в торфените блата, което е довело до изгубване на растителни и скотски типове, както и до обилни засушавания в някои региони. За да се минимализират вредите от тези действия, в последните години на територията на Националния парк Шумава се работи интензивно за възобновяване на влажните зони
Проектът LIFE for MIRES цели да върне водата тук-там, където е била от незапомнени времена. Основните цели са възобновяване и възстановяване на естественото положение на разнообразни типове влажни зони на повърхност от 2059 ха, възстановяване на местообитанията на редки типове птици като тетревът Tetrao tetrix – птица от семейство фазанови, както и повишаване на публичната информираност на основни притежатели на земя за възобновяване на блатата и хидрологията на ландшафта. Проектът е финансиран от стратегия LIFE на Европейския съюз и е с интервал 2018 – 2024 г. Тези цели ще спомогнат за понижаване на излъчванията на CO2 от пресушените торфени блата с към 125 тона на година и за увеличение на общия воден размер, насъбран в блатата, с към 170 000 м3. Мерки за запазване на Национален парк Шумава в Чехия Ежегодно се провеждат шест еднодневни събития и два уикенда през всеки летен сезон, по време на които доброволци работят ръчно, по допустимо най-щадящи способи, по възобновяване на застрашените торфени блата. Работата е под надзора на екип от експерти и специалисти от националния парк Шумава, които организират обучителни лекции и наблюдават за осъществяване на дейностите във всеки един стадий. Опитът, насъбран посредством този план, може да бъде употребен от други проучвателен екипи за ревитализация на други места в чужбина, само че също и от други организации за установяване на оптимално ръководство и отбрана на влажните зони и торфените блата. През годините регионът на националния парк Шумава е пресушаван посредством отводнителни канали за комерсиален дърводобив. Една от главните действия по плана е блокирането на отводните канали по машинален метод, употребявайки натурален дървен материал. По този метод ще се възвърне предходния естествения воден режим.
Торфените блата в парка са богати на биологично многообразие, където голям брой редки растителни и скотски типове живеят в естествената си среда. Тези зони играят незаменима роля в ландшафтната хидрология, оказвайки смекчаващо влияние върху локалния климат. Торфът нормално се натрупва постепенно, със скорост към 1 мм на година и съхранява огромни количества въглерод, именно заради това напъните за предпазване и възобновяване на тези местообитания са от голямо значение.
Паркът е дом на огромен брой типове, някои от които застрашени или редки. Полетата са местообитание за размножаване на доста типове птици, като тетревът Tetrao tetrix. Размножителният им интервал трае единствено 3 дни за календарна година, само че с цел да се намерят двойки им би трябвало равна и открита земя, с равномерна завивка от сено.
Големи територии влажни зони са били няколкократно отводнявани и за аграрни действия. За да се възстановят предходно съществуващите зони е належащо да се върне водното равнище и да се спре оттичането. За тази цел една от дейностите в тази част на парка е построяването на дървени баражи, които да задържат водата на място и по този начин последователно да се залеят прилежащите земи. Възстановяването на предходно съществуващи в близко минало влажни зони е относително бърз развой, което дава очаквания за доста типове да се върнат в тези местообитания.
Горските екосистеми също са били подложени на отводняване и/или пренасочване на водния отток. По този метод се е управлявала водата за напояване на аграрни земи или други потребности. Настоящата осезаема смяната в абиотичните фактори (температура, мокрота на въздуха и т.н.) към този момент е довела до несъразмерен стрес за доста дървесни типове, които са податливи към патогени и насекомни деструктори (гъбични инфекции, корояди и други). За възобновяване на нужната оптимална мокрота в горите е належащо построените отводнителни канали да бъдат запълнени и на тяхно място да се образува още веднъж заблатена почва. Един от методите е насипване с дървен материал от региона, който по-късно ще се разгради. Този развой ще отнеме десетилетия, само че е щадящ и натурален. В настъпващите климатични промени гората би трябвало да има опция да резервира микроклимата си, видовото си многообразие и състава си. Специалистите в парка интензивно дискутират нови и различни способи за справяне с възходящите проблеми. Какво е положението на влажните зони в България? Рискът от засушаване в България се появява все по-често в научните проучвания, в резултат на честата поява на продължителните летни засушавания. Все по-често се следи дефицит на вода в едни региони и наводненията в други – изключително тежки в урбанизирани региони, както и наводнения в аграрни земи. Значителен отрицателен фактор за положението на влажните зони е замърсяването на повърхностните и подпочвените води – най-вече с нитрати и фосфати от аграрни източници, което води до еутрофикация на водоемите (заблатяване) и вследствие на това до забързани деградационни процеси и изгубване на водни обекти. В България голям % от естествените влажни зони са пресушени в последните 60 – 70 години за освобождение на по-големи терени за земеделие и за потребностите от тяхното напояване.
Пример за такива процеси е Драгоманското тресавище, чието пресушаване стартира през 30-те години на предишния век, а чак през 90-те блатото стартира своите мудни възстановителни процеси. Най-голям проблем остава неналичието на задоволително високи води. Алдомировското тресавище също има изменчив режим на водата, с две цялостни пресъхвания през 1991 и 2012 г. След запълване на оттичащия водата понор през 2014 година, блатото стартира постепенно да се възвръща. Някои влажни зони у нас и даже такива, попадащи в мрежата Натура 2000, са извънредно занемарени, а биоразнообразието в тях е под опасност. Липсата на деен мониторинг, проучвания и дейности от страна на способените страни е довело до тяхната сериозна деградация, превръщането им в сметища и др. Случва се самите цивилен да сформират лични начинания за поддържането им. Пример за такава влажна зона е “Долни Богров-Казичене ”. Прилагане на положителни практики от Европа в България
Все повече се осъзнава въздействието на влажните зони върху хидроложкия цикъл на сушата. Следователно тези зони би трябвало да се трансфорат в предпочитани детайли на политиката за ръководство на водите на национално, районно и интернационално равнище. Необходимо е да бъдат подхванати своевременни ограничения за акомодация на влажните зони в България, на база предстоящите научни модели за бъдещи въздействия върху тях. За благополучие, е налице богат набор от реформаторски ограничения и подходи, които към този момент са тествани и се ползват в цяла Европа. Разкриват се от ден на ден благоприятни условия за колаборации и осъществяване на планове и на наша територия. Нужно е във допустимо най-кратък период да се даде начало на нови действия по възобновяване на основни влажни зони и опазване на към този момент съществуващи такива.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ