Историята на една лъжа: Как започна Втората световна война
С нападението на Германия против Полша на 1 септември 1939 година стартира Втората международна война . Хитлер употребява една пропагандна неистина като предлог, с цел да нахлуе на непозната територия, написа. Повтаря ли се тази история през днешния ден?
Вечерта на 31 август 1939 година бойци от Секретен сътрудник завладяват немската радиостанция в Глайвиц, Горна Силезия (днес Гливице в Полша). Те излъчват на полски език обръщение, призоваващо към въоръжени дейности против националсоциалистическа Германия. Целта е да се популяризира заблудата, че полски бойци са нападнали и завзели радиостанцията. За повече достоверност бойците от Секретен сътрудник оставят на място натрупа на един полски граждански жител, погубен преди този момент точно за тази цел. Фалшивото навлизане е част от поредност сходни инсценировки на гранични провокации. Хитлер се нуждае от причина да стартира война за завладяването на Полша – в своята расистка идеология той мечтае да обезпечи нови „ витални пространства “ за германците на изток.
Началото на Втората международна война: тирада на Хитлер в Райхстага
По-малко от 24 часа по-късно, сутринта на 1 септември 1939, Вермахтът атакува Полша , без да афишира война. В същия ден Хитлер държи тирада в Райхстага, която се предава директно по радиото. „ Тази нощ Полша за първи път стреля с постоянна армия на наша лична територия. От 5,45 часа тази заран отвръщаме на стрелбите. Отсега нататък на бомбите ще се дава отговор с бомби! Този, който употребява токсичен газ, ще бъде нападнат с токсичен газ. Този, който не съблюдава разпоредбите за хуманно водене на война, не може да чака от нас да ги съблюдаваме. Ще повеждам тази битка, без значение против кого, до тогава, до момента в който не бъдат обезпечени сигурността на Райха и неговите права. “
Министерството на пропагандата на нацистка Германия издава напътствие във вестникарските заглавия да не се употребява думата „ война “. В сходство с речта на „ фюрера “ да се споделя: „ Германия отвръща на удара “. Една неистина става предлог за нападението, което поставя началото на Втората международна война. А нападателят се показва за жертва.
Инсценираното нахлуване против радиостанцията в Глайвиц служи на три цели, споделя пред Дъждовни води историкът Матиас Оперман: „ На първо място немското население, което никога не е било въодушевено от войната, е трябвало да бъде уверено, че Полша я е предизвикала, заради което е неизбежна. На второ място, в същото е трябвало да бъдат уверени и страни като Англия и Франция. И на трето място – става дума за историческо позициониране. Хитлер търси агитационен мотив да нападне Полша, само че не държи на неговата меродавност, защото историята се написа от спечелилите “.
Франция и Англия, които са съдружници на Полша, прозират маневрите на Хитлер. Два дни след нахлуването те афишират война на Германия. Но по този начин и не оказват военна помощ на Полша – композиция от военна нерешителност, политически съмнения и стратегически пропуски.
Нахлуването на Червената войска и окупацията на Полша
Вермахтът напредва в Полша бързо и брутално. Той разполага с огромно количество танкове и самолети. „ Поляците се впуснаха против картечниците с кавалеристи. Една такава кавалерийска офанзива даже прегази първата ни линия. Но по-късно те се натъкнаха на танковете и това, несъмнено, беше краят “, споделя някогашният боец от Вермахта Алберт Зефранек. На 17 септември и Червената войска нахлува в Полша. Хитлер и руският деспот Йосиф Сталин са сключили директно преди войната така наречен Пакт за ненападение, който планува подялбата на Полша. Пактът не стопира Хитлер по-късно да нападне и Съветския съюз.
Четири седмици след нахлуването в Полша се стига до капитулацията на Варшава. Нацистите честват триумфа на своята светкавична война. Нападението и немската окупация водят до гибелта на повече от пет милиона полски жители , множеството от които са цивилни. В построените от нацистите концентрационни лагери стартира избиването на евреи и доста други хора от цяла Европа. Половината от избитите евреи са полски жители. Това нахлуване против Полша обременява германско-полските връзки и до през днешния ден.
Последствията от нападението за днешната политика
Жестокостите по време на Втората международна война и на Холокоста дават отражение върху външната и отбранителната политика на Федералната република и до през днешния ден. Поради този факт се спори и толкоз интензивно по отношение на оказването на военна помощ на нападнатата от Русия Украйна. Представата, че немски танкове още веднъж могат да водят война на непозната земя, отблъсква мнозина германци.
Пак в същия подтекст би трябвало да се сложи и отношението на Германия към газопровода „ Северен поток-2 “, преминаващ от Русия към Германия през Балтийско море. Историкът Матиас Оперман отбелязва: „ Когато се преглежда днешното състояние, не трябва да се не помни, че пактът сред Хитлер и Сталин бе причина за нападението на Хитлер против Полша. Затова считам, че в политически, честен и психически проект Германия е длъжна да не прави разлика сред своите лични ползи в областта на сигурността и тези на Полша. И в случай че едно полско държавно управление насочва предизвестия против Русия, то знае за какво. Ето за какво бе огромна неточност на немската външна политика да поддържа плана „ Северен поток-2 “.
Сравнения с съветското нахлуване против Украйна
Престъпленията на нацистка Германия не могат да се съпоставят с нищо друго. Но могат да се създадат някои връзки сред тогава и в този момент – с съветското нахлуване против Украйна. Така да вземем за пример и за двете набези бе подхваната мощна пропагандна подготовка. Освен това държавната агитация циментира разказа, че „ Русия в действителност е застрашена и би трябвало да се отбранява против фашизма “, показва пред Дъждовни води откривателят на спорове Матиас Дембински. „ Създадена бе визията, че Русия води отбранителна борба против Запада, който подкрепял фашистките сили в Украйна и желал да унищожи Русия. “
Историческият опит би могъл да изиграе огромна роля за ориентацията в сегашното. „ Най-важната поука е, че демократичните демокрации не трябва да имат вяра, че могат да разубедят тиранин, който е отпред на режим, стремящ се към война “, споделя Матиас Оперман. „ Те не биха могли да реализират това нито посредством политически, нито посредством териториални или стопански отстъпки. Опитите за успокояване не водят до нищо – единствено решителното въздържане и готовността в краен случай да се употребяват и военни средства. “
dariknews.bg
